Топ новини

Все по-често попадате на новини за големи изтичания или кражба на данни и то не само в специализираните сайтове за киберсигурност, а и във вечерните новини по телевизията. Жертвите обикновено са големи корпорации или държавни институции – дали само при тях има висок риск от пробив или в новините попадат само случаите, при които има големи финансови загуби?

Всъщност, никой бизнес не е твърде малък за хакерите. Затова е важно да направите преглед на мерките за сигурност на данните във вашата фирма и да се уверите, че не сте допуснали някоя от най-популярните грешки:

Грешка 1: Не сте наясно със слабостите в защитата на данните ви

Оценете пълния потенциален размер на вредата, която нарушението на сигурността на данните може да причини на вашата компания. Проверете дали прилагате подходяща защита на всички ваши данни и дали защитавате всички възможни канали за атака.

Само ако признаете за съществуването на проблем, ще можете да преминете към решение. Сигурността на данните е непрекъснат процес, тъй като постоянно се появяват нови и все по-сложни за откриване заплахи, а извършителите намират нови начини за достъп до вашите ценни данни.

Затова помислете, какви защитни средства използвате във вашата компания. Трябва да имате антивирусни софтуери и защитни стени, но те отдавна не са достатъчни за една цялостна и адекватна защита.

Грешка 2: Подхождате грешно при организиране на превенцията

Повечето малки и средни фирми организират сигурността на данните си, все едно, че привеждат дейността си в съответствие с изискванията на нов закон или разпоредба: Изготвят списък със задължителни изисквания, на които се стараят да отговорят с възможно най-малко ресурси и усилия. Този подход със сигурност ще остави пролуки в сигурността ви, които атакуващите ще намерят и ще използват.

Когато говорим за киберсигурност е задължително да вземете предвид съществуващите „модерни“ заплахи: Идентифицирайте ценните си данни, очертайте потенциалните заплахи и възможни начини за атака и оценете доколко вашата компания е уязвима към конкретен сценарий. Използвайте тази обширна оценка на риска, за да допълните вашите мерки за съответствие и да отстраните всички пропуски в сигурността на данните.

Грешка 3: Не обучавате персонала си

Служителите ви са вашият най-голям актив, но те може да се окажат най-слабото звено в защитата на данните ви. Един клик върху злонамерен линк от страна на служител във вашата мрежа може да застраши целия ви бизнес. Ето защо трябва да въведете програми за повишаване на осведомеността, така че персоналът ви да осъзнае своята роля и да се запознае с най-добрите практики в сферата на киберсигурността.

Прочетете още: Как да предпазим бизнеса си от човешка IT грешка?

Информирайте персонала си относно новостите в прилаганите от организацията ви стандарти и политиките за сигурност. Само когато обучавате персонала си правилно и периодично, ще имате силна система за сигурност на данните.

Грешка 4: Не правите регулярни архиви

Създаването на резервни копия на вашите системи е абсолютно задължително, за да сте подготвени за спирането на хардуер, кражба или злонамерена киберактивност. Те ще ви помогнат да се възстановите при евентуален инцидент. Особено, предвид бурните темпове на нарастване на броя на успешните криптоатаки по целия свят.

Съществуват различни видове резервиране на данни, така че трябва да изберете това, което работи най-ефективно за вашия бизнес. Освен това винаги е добра идея да съхранявате копие от данните си на безопасно място офлайн. Нещо повече, налични са приложения за резервиране, които напълно или частично автоматизират процеса, така че това да не ви коства усилия.

Още по темата: 3 причини да правите бекъп на данните във фирмата си

Създайте стратегия, относно това какво ще бъде резервирано, честотата която ви устройва и планове за възстановяване след атака. Тествайте плановете си за възстановяване регулярно, за да сте сигурни, че те ще ви върнат в бизнеса бързо и безпроблемно.

Грешка 5: Не инвестирате достатъчно в сигурността на вашите данни

По-лошо: Това е сред първите пера, които съкращавате, когато трябва да ограничите бюджета на компанията си. Резултатът: Изтичане на данни, увреждане на репутацията на бизнеса ви, съдебни дела, плащане на глоби, загуба на клиенти и т.н.

Планирайте бюджета си за сигурност след като изчерпателно сте отчели всички рискове, пред които е изправена вашата компания. Изчислете колко ще трябва да похарчите за сигурност на данните и колко повече ще загубите, ако оставите това перо недофинансирано. Ефективното планиране ще ви помогне да създадете надеждна ИТ сигурност за вашия малък или среден бизнес, и не е задължително цената за това да е висока. Ако нямате нужните знания и умения, можете да се обърнете към външен експерт – често това дори е по-изгодно.

Грешка 6: Подценявате вътрешните заплахи

Не пренебрегвайте възможността в екипа ви да има злонамерени лица. По-малките фирми често фокусират всички усилия върху защитата на т. нар. периметър, и пропускат да предотвратят кражби и злоупотреба с ценни фирмени данни от страна на вътрешни за компанията хора.

Ще ви бъде интересно още да прочетете: Пет начина да предпазите бизнеса си от вътрешни заплахи

Подходящите предпазни мерки за откриване и реагиране на вътрешни заплахи включват политика за ограничаване на достъпите до ниво Least Privilege, регистриране на активността на потребителите и поне минимални периодични проверки на поведението в мрежата.

Грешка 7: Системите ви използват остарял софтуер

Малкият бизнес трябва да бъде гъвкав при надграждане на съществуващите и въвеждане на нови решения. Служителите ви може да са свикнали със софтуера, който използват, но нарушаването на рутината не може да се сравни с последиците дори от най-малко поразяващата кибератака.

Прочетете още: Над 50% от софтуера не се обновява и е уязвим на атаки

Производителите на софтуер се стараят за закърпват уязвимости и да отговарят на новите изисквания за киберсигурност със всяка нова версия на решението си, която пускат на пазара. Затова прилагането на актуализации е от критично значение за сигурността на данните ви.

Грешка 8: Давате излишни привилегии на потребителите в мрежата ви

Предоставянето на предварително определен набор от привилегии на един потребител е чудесен начин да се установи обхвата на достъп, който потребителят трябва да има. Този подход е полезен за защита на вашите данни и предотвратява по-сериозни поражения ако един акаунт е компрометиран.

Най-правилният подход е да се предоставят минимални привилегии на нови потребители, по подразбиране, и в последствие да увеличава обхватът на достъпа им, само когато това е абсолютно необходимо.

Грешка 9: Не боравите правилно с паролите за достъп

Когато създавате вашата стратегия за сигурност на данните, трябва да подсигурите достъпа до тях по правилен начин. Използвайте пароли, винаги когато е възможно и ги съхранявайте внимателно. Не използвайте слаби пароли или пароли по подразбиране.

Малко статистика: LastPass: използването на слаби пароли продължава да бъде пречка пред сигурността на бизнеса

Не е добра идея няколко служителя да споделят един акаунт. Забранете споделянето на пароли между служителите ви и ги научете колко важно е правилното използване и съхранение на паролите.

Грешка 10: Не деактивирате своевременно акаунтите на напуснали служители

Често в по-малките фирми няма изчерпателна процедура за действие при напускане на персонал. След като служител бъде освободен, акаунтът му в системите понякога остава активен и дори  се предава на друг, без да бъдат променени привилегиите или сменена паролата. Злонамерен бивш служител би могъл да злоупотреби с подобна небрежност.

По същата тема прочетете:  Пазете се от напускащи служители

Заключение

Не твърдим, че добрата киберсигурност струва малко. Настояваме обаче, че не трябва да правите компромиси с нея. Обзалагаме се, че колкото повече от изброените тук грешки успеете да елиминирате, толкова по-добре ще оптимизирате бюджета, нужен за осигуряване на защита на ценната ви фирмена информация.

През последните години социалните мрежи се развиха до мощни машини за извличане на данни, които разполагат с информация за абсолютно всичко свързано с нас – от приятели и семейство до навици за гласуване.

Когато кандидатствате за нова работа, работодателите ще оценят вашата активност онлайн, за да установят дали сте търсения кандидат. Неподходящ туит (tweet) или снимка във Facebook могат да съсипят вашата кариера. Стара присъда, открита в Google, може да направи по-трудно наемането ви на работа, а твърдения за престъпно поведение, разпространявани онлайн (независимо дали са верни или не), могат да ви причинят доста главоболия.

При това дигиталната информация за вас не се ограничава само до това, което вие сами публикувате онлайн – различни компании „пасивно“ събират на информация за вас.

За да поемете контрола върху вашата поверителност и публична информация, на първо място трябва да ограничите онлайн публикациите: Съществува твърдение, че щом нещо е онлайн, то е безсмъртно. Щом като сте решили да „разчистите“ публичния си профил, ето няколко съвета откъде да започнете:

Съвет #1 : ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕ GOOGLE ЗА ВАС

Потърсете в  Google, за да узнаете точно какво може бързо да се разбере за вас, без използването на специализирани инструменти, социално инженерство или киберразузнаване (reconnaissance). Направете списък за всички уебсайтове и техните домейни, които може да имат информация, свързана с вас, и я оценете. Добавете връзките към акаунти в социалните мрежи, видеоклипове в YouTube и всичко друго, което ви направи впечатление.

Съвет #2 : ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ПРАВОТО СИ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ВАС ДА БЪДЕ ЗАЛИЧЕНА

Като гражданин на Европейския съюз, благодарение на действащия Общ регламент относно защитата на данните (GDPR), можете да поискате премахване на информация за вас от търсачката на Google. За целта трябва да попълните този формуляр.

Законодателството дава възможност на Google да ви откаже – по технически причини, дублирани URL адреси, класифициране на информация като „обществен интерес“, финансови измами, служебни злоупотреби и т.н. Но това не означава, че не трябва да опитате.

За да поискате заличаване на ваша информация от други продукти на Google (Blogger, Google Ads или търсачката за изображения), използвайте този формуляр.

Съвет #3 : ПРОВЕРЕТЕ В HAVE I BEEN PWNED

Платформата HaveIBeenPwned (дело на експерта по киберсигурност Troy Hunt) e полезен инструмент, с който да откриете дали информация за ваш акаунт е била компрометирана или включена в масив с изтекли данни (data leak). Ако установите, че ваш имейл адрес е бил хакнат (pwned), незабавно сменете както паролата за този акаунт, така и за всички други акаунти, за достъп до които използвате същата парола.

Разбира се, не трябва да забравяте, че за да поемете контрола върху дигиталния си отпечатък, трябва да полагате добра грижа за съхранението на данните си онлайн, като ги защитите по подходящ начин. Използвайте различни пароли за достъп до всеки акаунт (Все още ли не използвате мениджър за управление на  паролите?) и прилагайте двуфакторно удостоверяване, навсякъде, където е възможно.

Съвет #4 : НАСТРОЙТЕ ПОВЕРИТЕЛНОСТТА И СИГУРНОСТТА НА ВАШИЯ GOOGLE ACCOUNT

Посетете https://www.google.com/account/about/: Наличните настройки могат да подобрят вашата поверителност, да намалят събирането на данни или да ви премахнат изцяло от екосистемата на Google.

Проверката на поверителността на Google ви позволява да:

• откажете резултати от търсене и друга активност в Google да бъде пазена във вашият Google Account
• изключите историята за вашите местоположения
• забраните на Google да пази история, свързана с търсенето и гледането на видеоматериали в YouTube, вашите контакти, информация за устройството ви, гласова и аудио активност, включително записи, събрани от взаимодействие с Google Assistant и др.
• разрешите на Google да използва вашата информация, за да ви предлага профилирани реклами

Проверката за сигурност на Google ще ви покаже кои устройства и приложения имат достъп до вашия акаунт – сами преценете дали това да остане така.

Можете да използвате услугата за изтриване (Delete me) на Google за премахване на избрани продукти от тяхната екосистема или на акаунта ви изцяло.

Съвет #5 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ (ПЛАТЕНА) УСЛУГА

Съществуват редица компании, които могат да ви помогнат (срещу заплащане) да предпазите информацията си от т.нар. „брокери“ на данни.

Такъв пример е DeleteMe – платена абонаментна услуга, която премахва данни, включително имена, текущи и минали адреси, дати на раждане и псевдоними от ваше име. Тя ще направи така, че вашата лична информация да не се появява в резултатите на различните интернет търсачки и платформи, съдържащи отворени бази данни за търсене на хора.

Услуги като unroll.me могат да изброят всичко, за което сте се абонирали, улеснявайки работата по отписване от бюлетини, новини и др. Тази услуга обаче не е достъпна в ЕС поради действието на GDPR.

Съвет #6 : ЗАКЛЮЧЕТЕ ДОСТЪПА ДО ВАШИТЕ АКАУНТИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ИЛИ ГИ ИЗТРИЙТЕ НАПЪЛНО

Във Facebook имате възможност да:

• изтеглите цялата информация, която Facebook има за вас (в раздел Настройки)
• заключите акаунта си
• ограничите само вашите приятели да виждат както новите, така и старите ви публикации (в раздел Поверителност)
• забраните имейла и телефонния ви номер да излизат като резултати от търсения
• премахнете Facebook профила си от резултати на външни за социалната мрежа търсачки
• изключите събирането на данни за вашето местоположение (в раздел Местоположение)

Twitter позволява:

• Да получите личният си архив, който съдържа цялата информация, свързана с вас (в раздел Настройки и поверителност)
• От менюто за настройки да изберете да заключите изцяло акаунта си и да направите туитовете частни и видими само за одобрени потребители; можете да изключите туитове, съдържащи местоположение, да разрешите или не търсенето на имейл и телефонен номер, които да свържат други хора с вашия профил и да позволите или забраните на други да ви отбелязват на снимки
• В раздел Безопасност можете да забраните вашите туитове да се появяват при търсене от страна на потребители, които сте блокирали в платформата за микро-блогове.

Instagram (собственост на Facebook)  има редица настройки за поверителност, чрез които можете, за да поддържате приемливо ниво на конфиденциалност. Чрез Настройки –> Поверителност на акаунта -> Частен акаунт, съдържанието ви ще е достъпно само за предварително одобрени от вас потребители.

Като крайна мярка, можете  да изтриете всичките си основни акаунти в социалните мрежи.

За да направите това във Facebook, трябва да отидете в Settings –> General -> Manage your account, за да го деактивирате. Вашите настройки, снимки и друго съдържание се запазват, без да бъдат видими – след време може да решите да се завърнете отново в мрежата.

За да изтриете окончателно Facebook акаунта си: Настройки -> Вашата информация във Facebook -> Изтриване на акаунта и информацията, последвано от Изтриване на моя акаунт. Ако имате проблеми с намирането на тази настройка,  напишете „изтриване на Facebook“ в помощния център. Процедурата може да отнеме до 90 дни, след 14-дневен гратисен период, в който може да промените решението си.

За да деактивирате Twitter акаунт, трябва да кликнете върху Настройки и поверителност от падащото меню под иконата на вашия профил, след това в раздела Акаунт –> Деактивиране.

За да изтриете акаунта си в Instagram, отидете на страницата за изтриване на акаунт. След като изпратите отговор защо изтривате акаунта си, ще бъдете подканени да въведете отново паролата си и опцията за изтриване ще е активна.

Съвет #7 : ИЗТРИЙТЕ / ДЕАКТИВИРАЙТЕ СТАРИ (НЕИЗПОЛЗВАНИ) АКАУНТИ

Имате ли профил в MySpace или друга стара социална мрежа? Имате ли стари, неизползвани акаунти, регистрирани единствено, за да получите последните актуални отстъпки и промоции?

Всеки ваш акаунт съдържа лична информация: име, физически адрес, телефонен номер, данни от кредитна карта. При евентуален пробив на съответния сайт/платформа/приложение, вашите данни също ще „изтекат“.

Колкото повече регистрирани акаунти имате, толкова по-голям е шансът някой от тях да бъде компрометиран и вашите лични данни да попаднат в грешните ръце. Затова, побързайте да се отървете от излишните.

Съвет #8 : ПРЕМАХНЕТЕ ВАШИ СТАРИ ПУБЛИКАЦИИ ОТ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ И БЛОГОВЕ

Наистина ли е необходимо да запазите публикацията за това, което сте закусили една сутрин през 2013 г. или отзива си за вече несъществуващ магазин на дребно близо до вас? По-скоро не. Отделете време и усилия за прочистване на старите публикации – резултатът си заслужава, а и това ще ви научи да споделяте по-избирателно в бъдеще.

Ако не разполагате с нужните привилегии за изтриване, свържете се директно с организацията-администратор на форума/блога: Включете линк към съдържанието, което искате да изтриете и опишете мотивите си. Положителният отговор не е гарантиран, но си струва да опитате.

Deseat.me предоставя автоматизиран начин да заявите изтриване на акаунт и премахване на абонамент от онлайн услуги. Ще трябва само временно да позволите на услугата изпраща имейли от ваше име.

Account Killer пък ви дава система, която оценява и описва сложността на процесите за изтриване на акаунти, предоставяни от онлайн услуги.

СЪВЕТ #9 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПСЕВДОНИМИ И МАСКИ

Ако не можете директно да премахнете акаунт, изтрийте колкото се може повече съдържание от него или заменете личните данни с произволни.

За активните акаунти (Facebook, Twitter), анонимността и псевдонимите могат да помогнат за отделянето на дигиталната ви самоличност от физическата.

Използвайте профилни снимки, които не показват лицето ви и не съдържат нищо, пряко свързано с вас.

СЪВЕТ #10 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВТОРИ ИМЕЙЛ АДРЕС

Използвайте отделни имейл акаунти за различните онлайн услуги. За еднократни покупки предоставяйте второстепенен адрес, който бързо ще се запълни с промоционални материали, но ще запази основния ви имейл далеч от маркетинговите бази данни.

СЪВЕТ #11 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ VPN

Повечето VPN услуги маскират вашия публичен IP адрес и създават тунел между вас и интернет. Това гарантира, че данните и комуникационните пакети, изпратени между вашия браузър и сървъра, са криптирани, което може да попречи на трети страни да подслушват (събират) вашата информация или да проследяват онлайн активността ви.

По-добре е да се регистрирате за платена услуга – никой VPN не е наистина „безплатен“ предвид разходите за създаване и поддържане на инфраструктурата, необходима за маршрутизиране на трафика. Т.е. ако използвате безплатен VPN, най-вероятно вашите данни ще бъдат използвани или продавани на трети страни в замяна на услугата или иначе казано, ако нещо е безплатно, то вие сте продуктът.

СЪВЕТ #12 : ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С TOR, НО ВНИМАВАЙТЕ

Tor (onion router network) се използва от върли фенове на анонимността и поверителността в Интернет, активисти и хора, които търсят средство за заобикаляне на цензурните бариери.

Имайте предвид, че Tor се използва и за злонамерени цели. Затова доста сайтове на държавни и финансови институции няма да ви допуснат ако използвате тази мрежа.

СЪВЕТ #13 : ПРЕКОНФИГУРИРАЙТЕ DNS ПРОТОКОЛА

DNS протоколът служи за преобразуване на домейн към IP адрес. Когато напишете в браузъра си https://freedomonline.bg, DNS сървърът, който използвате ще ви отговори, че той се намира на адрес 104.21.20.81 и 172.67.191.252 и ще запази съответствието (както в телефонен указател).

Вашият интернет доставчик или някой друг по веригата обаче може да събира и препродава информацията за посещенията ви онлайн. Можете да противодействате на тази порочна практика, като смените DNS настройките на вашият рутер вкъщи или в офиса: В полето DNS Settings премахнете конфигурирания от локалния доставчик DNS и използвайте някой публичен DNS доставчик, за който се очаква, че няма да злоупотребява с вашата информация, напр. QUAD9, Cloudflare и OpenDNS.

Заключение:

В началото на 2021 г. все повече се говори за поверителност. Не защото някой е загрижен за личната ви информация, а защото все повече живеем и споделяме в дигиталния свят. COVID-19 ускори още повече този процес: Вече работим, учим, пазаруваме, срещаме се с познати и приятели онлайн.

Следвайки описаните по-горе съвети можете да изградите едно добро ниво на хигиена относно вашата поверителност и да запазите личната си информация доколкото е възможно… лична.

Накратко:

• Не трябва да пренебрегвате политиката за поверителност при избор на чат приложение
• Свързаните с Facebook платформи за кратки съобщения събират най-много информация за вас
• След скандалa със споделянето на данни от страна WhatsApp, много потребители се насочиха към Signal и Telegram
• End-to-end криптирането и синхронизацията между устройствата са решени по различен начин при Signal и Telegram
• Информацията ви в iMessage е защитена
• Viber е сигурна платформа за провеждане на разговори, но приложението споделя информация за вашите навици с партньори

В случай, че до момента не сте се замисляли, добре е да имате едно на ум, когато комуникирате през платформите за чат.  Всичко, което споделяте с приятели – информация за вашето здраве, проблеми, политически възгледи и т.н. – се записва и може да се използва за различни цели. Ето защо е важно да сте наясно със защитите и политиките на чат платформата, която използвате. Ще ви помогнем, като разгледаме поверителността на най-популярните приложения за кратки съобщения:

Facebook компаниите

Едва ли сте пропуснали суматохата, която се създаде около WhatsApp, по повод намерението им официално да споделят данните на потребителите си със своя собственик – Facebook.

Много от хората, научили за скандала с Whatsapp, спряха да използват платформата, но продължават да чатят през Facebook приложение – Facebook Messenger. Когато става дума за събиране, свързване и използване на вашата информация обаче, това със сигурност не е по-добрата алтернатива, дори обратното:

WhatsApp vs Signal

Най-богатият човек в света Илон Мъск, призова своите последователи да се прехвърлят към Signal. Същото направи и Edward Snowden, като написа в своя Twitter акаунт, че той използва Signal всеки ден.

I use Signal every day. #notesforFBI (Spoiler: they already know) https://t.co/KNy0xppsN0

— Edward Snowden (@Snowden) November 2, 2015

Големият интерес на милионите нови потребители, в рамките на един ден, претовариха сървърите на Signal.

Общото между WhatsApp и Signal е, че и двете платформи използват криптиране от край до край. Основната разлика е, че Signal е приложение с отворен код (оpen source) – това означава, че всеки може да има достъп до кода на приложението и да го изследва за уязвимости, съответно – да се възползва от тях

Има и други разлики, които имат отношение към вашата поверителност: WhatsApp криптира информацията, която изпращате, но не и архивите на чата ви в облака т.е. историята на чатовете ви остава незащитена. От съображения за сигурност, Signal пък не предлага синхронизиране на историята в облака. WhatsApp споделя вашата информация със собственика си Facebook. Signal от друга страна не е обвързан с големи технологични компании – единственият приход на приложението е от дарения от потребители.

WhatsApp vs Telegram

Ситуацията с Telegram е съвсем различна. Иронията е в това, че потребителите заменят „несигурния“ WhatsApp с Telegram, без да са запознати, че по подразбиране Telegram не предлага криптиране от край до край (end–to–end). Има опция „secret chat“, която позволява да изпратите съобщение на друг, като използвате протокола за криптиране от край до край между двете устройства, но тази функция не може да се приложи за групов чат.

Signal vs Telegram

За потребителите, фокусирани върху поверителността си, голямата разлика е, че всичко в Signal винаги е шифровано от край до край, докато Telegram предлага end-to-end криптиране като незадължителна функция. Signal пази историята само и единствено на вашето устройство по подразбиране, докато Telegram използва сървъри за съхранение, което позволява синхронизиране между различни ваши устройства. Signal е изцяло оpen source проект – кодът и на клиента и на сървъра може да се намери в GitHub. Кодът на клиента на Telegram също е видим, но не и този на сървърите.

iMessage

За феновете на Apple, изборът може и да е по-лесен: iMessage събира само вашия имейл, телефонен номер и име на устройството. Чат/видео и чат/видео конференция използват Apple IMessage protocol, който криптира информацията и тя остава защитена.

Да не забравяме Viber

Това е една от най-разпространените чат платформи в България. Но колко от вас са обърнали внимание с какво се съгласяват при използването й:

Viber споделя доста голяма част от вашата информация и навици с трети страни (партньори):

• Линкове, които отваряте и къде ви насочват те
• Вашето местоположение
• Интернет данни, които не е задължително да идват от Viber. Те също се използват за анализиране, за да ви се предложат по-добри и персонализирани реклами

Вашата информация, която Viber споделя обаче, няма общо с написаното в чата. Съобщенията, идващи от вашето устройство, са криптирани. Те могат да бъдат прочетени чак когато достигнат приемащото устройство.

По отношение на настройките за поверителност на приложението (Privacy Settings), бихте могли сами да зададете някои ограничения:

• Вашия статус да бъде видим (Online/Offline)
• Изпращача да вижда дали сте прочели неговото съобщение
• Потребители, които не са във вашия списък с абонати да могат да видят профилната ви снимка
• Peer-to-peer разговори, в които вашето IP става видимо за човека срещу вас
• Hidden chat (наличен и при Telegram) – той може да бъде заключен с допълнителен PIN код и съобщенията в него да останат „скрити“ дори ако загубите телефона си

Разбира се, всички разгледани приложения се променят с течение на времето и добавят нови функции. Струва си да направите собствено проучване и да се запознаете с тях по-обстойно, и да изберете тази платформа, която най-добре отговаря на вашите нужди.

PayPal е една от най-големите компании за онлайн разплащания в световен мащаб – използват я Microsoft, Google Play, PlayStation Store и мн. др.

Платформата има приблизително 361 млн. активни потребители, които правят средно по 40 транзакции годишно. Този мащаб предоставя голям шанс на хакерите да „спечелят“ пари, без вие, като потребител, да заподозрете.

Най-често срещаните измами

Голяма популярност през последните години набраха фалшивите уебсайтове, които пресъздават страницата на PayPal. Атаката се осъществява чрез фишинг имейл, който съдържа линк към подправената страница.

Когато кликнете върху линка, ви пренасочват към страница, в която да въведете своите разплащателни данни. Не само това, но ви искат и доста лична информация (име, адрес, ЕГН и др.), която впоследствие може да бъде използвана за по-мащабни атаки срещу вас.

Как да се защитите

PayPal има славата на една от най-безопасните платформи за извършване на финансови транзакции. Затова киберпрестъпниците проявяват голямо въображение, за да ви подмамят. Често използват тактики и заучени фрази като: “Днес е вашият щастлив ден и спечелихте от лотарията!”. Ако искате да получите „наградата“, трябва да заплатите малка такса за самата транзакция.

Първата лампичка, която трябва да ви светне е, че ако не сте участвали в такава лотария, единственият човек, който би спечелил нещо е хакерът.

За да не се хванете на кукичката на подобен тип атаки, винаги трябва да сте бдителни, да внимавате какви действия предприемате и задължително да приложите основни мерки за сигурност:

1. Използвайте силна парола

Паролата за PayPal трябва да е различна от паролите ви за достъп до други приложения и не трябва да я съхранявате в четим вид (plain text). Добра практика е използването на мениджър за управление на паролите (Password Manager) .

2. Активирайте двуфакторното удостоверяване

PayPal дава две възможности на потребителите си: Автентикация чрез OTP (One-time pin), който се генерира при всяко влизане или свързване на PayPal акаунта ви с third-party 2FA апликация.

3. Никога не използвайте PayPal приложението през незащитени или публични мрежи

През тях хакерите следят мрежовата активност и могат да прихванат или да променят вашият трафик (данни).

Последен ъпдейт на 16 януари 2021 в 15:55 ч.

Така наречените “бисквитки” (HTTP cookies) са съществена част от Интернет, такъв какъвто го познаваме днес. Те позволяват на уеб страниците да ви „помнят“ като потребител: какво имате в пазарската си количка, какви страници посещавате, какви теми ви интересуват и т.н. Всичко това обаче ги прави ценен източник на лична информация, от който недоброжелатели могат да се възползват.

Какво точно са бисквитките и къде се съхраняват

HTTP бисквитките представляват текстови файлове, съдържащи информация за потребителско име и парола. Те се използват за идентифициране на компютъра ви в мрежата. Маркират се с уникално ID, отнасящо се точно за вас. Изпращат се от сървъра, където е разположен достъпвания от вас сайт, до компютъра ви.  Когато компютър и сървър си обменят бисквитка, сървърът прочита съдържащото се в нея ID и вече ви „познава”.

HTTP бисквитките се създават, когато посетите даден сайт за първи път. Те пазят информация за сесиите ви – времето, прекарано в сайта.

Форматът на бисквитката представлява двойка “поле-стойност”. Уеб сървърът, изпраща кратък поток от идентификационни данни към браузъра ви, които той да запази.  Тук възниква въпросът – къде се пазят тези бисквитки? Отговорът е – локално в браузъра, тъй като е нужно той да помни двойката “поле-стойност”, която ви идентифицира като потребител. По този начин, когато отново посетите същия сайт, браузърът ви ще изпрати запазената бисквитка към уеб сървъра му, който пък ще възстанови данните от предходните ви сесии.

За да си представите по-лесно процеса по генериране и използване на бисквитки, можем да го сравним с използването на гардероб в театър:

1. Предавате палтото си на гардеробиера – това е еквивалентно на момента, в който за първи път се свързвате с уеб сървъра на посещавания сайт. Създава се запис за тази връзка, който може да включва информация за личния ви акаунт, кои категории сте посетили, какво сте пазарували от сайта и др.
2. Получавате номерче, което ви идентифицира като собственик на точно това палто – именно това е бисквитката за дадения уеб сайт, която се съхранява в браузъра. Тя притежава уникално ID за всеки потребител.
3. Ако решите да си вземете палтото, за да излезете по време на антракта, и после пак да го върнете, използвате същото номерче – така е и когато посетите уеб сайт отново – браузърът му предоставя запазената бисквитка (ако не сте я изчистили). Сървърът прочита ID-то в нея и свързва данните за активността ви от предходни посещения в този сайт.

Да позволите или да забраните бисквитките

Безспорно бисквитките улесняват сърфирането в интернет, но от друга страна представляват риск за конфиденциалността на данните и браузър историята ви като потребител.

Бисквитките не могат да заразят компютъра ви с вируси. Недоброжелатели обаче могат да ги “откраднат” и да си осигурят достъп до браузър сесиите, които съдържат информация за вас.

Забраната на всички бисквитки на браузъра може да затрудни навигацията в някои уебсайтове. Все пак можете да зададете настройки, които контролират или ограничават бисквитки на трети страни и проследяване. Така ще защитите поверителността ви, докато пазарувате или сърфирате онлайн.

Бисквитките се настройват по различен начин във всеки баузър, но логиката е сходна – обикновено се намират в менюто Настройки -> Поверителност и сигурност. Напр. в Google Chrome: От менюто навигирайте до Settings -> Privacy and security -> Cookies and other data -> See all cookies and site data.

Как бисквитките помагат на вас и на собствениците на сайтове

Благодарение на бисквитките, уеб сайтовете ви „разпознават“ и ви представят релевантна информация, съобразно предпочитанията ви – напр. спортни новини, вместо политически. Показването на персонализирани реклами става именно заради бисквитките – на база разглежданите до момента от вас продукти, се подбират свързани реклами и материали, които да ви се визуализират.

Онлайн магазините използват бисквитките, за да следят продуктите, които сте разглеждали, и да ви предлагат сходни. Бисквитките са тези, които помагат покупките в количката ви да се запазят, дори ако неволно затворите уеб страницата. Не може да отречете, че всичко това ви улеснява като потребител!

Колко дълго се съхраняват бисквитките

Съществуват два типа бисквитки: сесийни и постоянни (persistent). Сесийните се използват за навигация в сайтовете – например за работата на бутона „назад“. Те се пазят в RAM паметта и след като приключите сесията, се изтриват автоматично. За разлика от тях, постоянните бисквитки се пазят за неопределено време, освен ако изрично не е зададен срок за съхранение. Точно те се използват за автентикирането ви като потребител (следят дали сте логнат и с какво име) и пазят информация за повторните ви посещения.

Под ваш контрол ли е генерирането на бисквитки

First-party бисквитките се създават директно от уеб сървъра на сайта, който използвате в момента. Като цяло са безопасни, стига самият уеб сайт да е безопасен и да не е бил компрометиран.

Бисквитките на трети страни (third-party) изискват по-голямо внимание, защото те се създават от сайтове, различни от този, на който се намирате в момента – те обикновено са свързани с рекламите, които се визуализират на сайта. Посещението на страница с десет появяващи се реклами може да генерира десет различни бисквитки, дори и да не кликате върху рекламите. Този тип бисквитки позволяват на рекламните компании да следят историята от сърфирането ви из цялото интернет пространство, стига да посещавате страници с техни реклами.

Можете да повишите нивото на сигурност на бисквитките

Бисквитките, респективно потребителските данни, които се съхраняват в тях, могат да бъдат една идея по-защитени чрез допълнителни флагове и атрибути.

Пример за такъв е Secure флагът. Бисквитка с този флаг може да бъде транспортирана единствено по криптиран канал, или с други думи не може да бъде предавана по HTTP, а само по HTTPS. По този начин, дори да бъде компрометирана връзката, вероятността бисквитката да бъде “открадната” е по-малка, тъй като комуникацията е криптирана.

Друг флаг, който може да бъде добавен към бисквитката, е HttpOnly. Той указва на браузъра, че точно този тип бисквитка може да бъде предоставена само на сървъра, но не и на локалните API интерфейси, което я прави неподатлива на кражба чрез cross-site scripting (XSS) атака. Все пак такава бисквитка все още може да е предмет на CSRF атаки.

Бисквитките се създават от страна на сървъра чрез HTTP хедъра Set Cookie. Примерен синтаксис е:

 

Expire атрибута оказва до кога ще бъде валидна тази бисквитка, т.е. кога да бъде изтрита от браузъра. Флаговете (HttpOnly, Secure) не приемат стойности, а тяхното наличие оказва, че са приложени.

Предпазването от CSRF атаки се задава с атрибута SameSite, който може да приема три стойности – Strict, Lax или None. Напр. бисквитка със зададен артибут SameSite=Strict браузърът ще изпраща в отговор на заявки, идващи от домейн, съвпадащ с таргет домейна.

През декември 2020 г. ESET разкри нова supply chain атака, насочена към правителствения орган на Виетнам, който издава цифрови сертификати за електронно подписване на официални документи (Vietnam Government Certification Authority – VGCA). Тази атака е компрометирала държавния инструментариум за цифров подпис, инсталирайки по този начин задна врата (backdoor) в системите на всички, които го използват.

Всеки виетнамски гражданин, частна компания или държавна организация, която иска да обменя файлове с виетнамското правителство, трябва да ги подпише с VGCA-съвместим цифров сертификат.

VGCA не само издава тези цифрови сертификати, но също така предоставя готови и лесни за ползване „клиентски приложения“, които да бъдат инсталирани локално и да автоматизират процеса по подписване на документите.

Детайлният доклад на ESET, наречен „Operation SignSight„, гласи, че злонамерени лица са пробили уебсайта на правителствения орган (ca.gov.vn) и са инсталирали малуер в две от клиентските приложения, налични за сваляне. Те са пригодени за 32-битови (gca01-client-v2-x32-8.3.msi) и 64-битови (gca01-client-v2-x64-8.3.msi ) Windows ОС.

„Компрометирането на уебсайта на сертифициращия орган е добра възможност за APT групите, тъй като посетителите вероятно имат високо ниво на доверие в държавната организация, отговорна за цифровите подписи“, споделя Матиу Фау от ESET.

Телеметрията на ESET показва, че в периода 23 юли – 5 август 2020 г. двата файла, отбелязани по-горе, са били заразени с троянски кон наречен PhantomNet, по-известен като Smanager.

Злонамереният софтуер не е сложен, но служи като основа за надграждане с по-мощни плъгини. Например такива, които включват в себе си функционалност за извличане на прокси настройки за заобикаляне на  корпоративните защитни стени и възможност за изтегляне и стартиране на други (злонамерени) приложения.

Според специалистите от ESET, този backdoor е използван за разузнаване на конкретни мишени, с цел осъществяване на последваща по-сложна атака.

В деня, в който ESET публикува своя доклад, VGCA също официално призна за пробив в сигурността и публикува учебен материал за това как потребителите могат да премахнат зловредния софтуер от своите системи.

Жертви на PHANTOMNET са открити и във Филипините

Жертви, заразени с PhantomNet, са засечени и във Филипините, но при тях по-вероятно е използван друг механизъм за инсталация на зловредният софтуер.

ESETне приписва официално атаката на никоя конкретна група, но предишни доклади свързват зловредния софтуер PhatomNet (Smanager) с държавно спонсориран кибершпионаж от страна на Китай.

Инцидентът с VGCA бележи петата голяма supply-chain атака през 2020 година след:

• SolarWinds – Руски хакери компрометираха механизма за актуализация на приложението SolarWinds Orion и заразиха вътрешните мрежи на хиляди компании по цял свят със злонамерен софтуер Sunburst
• Able Desktop – Китайски хакери компрометираха механизма за актуализация на чат приложението , използвано от стотици монголски правителствени агенции
• GoldenSpy – Китайска банка принуждаваше чуждестранни компании, опериращи в Китай, да инсталират инструментариум за данъчен софтуер с налична задна врата (backdoor)
• Wizvera VeraPort – Севернокорейски хакери компрометираха системата Wizvera VeraPort, за да доставят злонамерен софтуер на южнокорейските потребители

С този материал искаме да насочим вниманието ви към потенциалния обхват на една supply chain атака, тъй като тя не е ограничена териториално.

Доста отговорни правителства създават т.нар  bounty-програми, в които етични хакери помагат за подобряване на защитата на държавно ниво – препоръчваме и на българското правителство да го направи.

Топ-новината в областта на киберсигурността е мащабният пробив в мрежата на Министерство на финансите на САЩ. FireEye вече публикува подробности относно инцидента със supply-chain атаката към SolarWinds.

В последните дни попаднахме на друго интересно проучване – на пионера в разследването на инциденти с оперативната памет, Volexity. Компанията  добавя  детайли и индикатори, свързани с компрометирането на сигурността, което засяга и клиентите на софтуерната платформа Orion на SolarWinds.

Още от 2019 до средата на 2020 г. Volexity успява да засече компрометирани сървъри, атаките към които носят почерка на същата група (UNC2452), която FireEye свързва с атаката към SolarWinds. Тъй като по това време подробности относно групата не са били известни, Volexity я наричат Dark Halo.

Общото между действията на Dark Halo и атаката към Orion на SolarWinds

Най-голямото доказателство за връзка, Volexity намира в домейните за C2 комуникация на зловредния софтуер, описани в доклада на FireEye:

• appsync-api.us-west-2.avsvmcloud[.]com
• freescanonline[.]com
• lcomputers[.]com
• webcodez[.]com

В първите подобни инциденти, разследвани от Volexity, са били открити множество инструменти, задни врати (Backdoor) и инжектирани зловредни кодове, които не са били използвани постоянно, а само при нужда – за ексфилтриране на точно определена информация.

Според доклада на Volexity, три големи инцидента се свързват с групата Dark Halo. Ние избрахме да се спрем на втория от тях, тъй като той дава най-ясна представа за една от техниките, използвана при ексфилтрирането.

Какво е Duo

Duo е дъщерна компания на гиганта Cisco, която предоставя лесен начин за интегриране на многофакторна автентикация (MFA) при достъп до приложенията на различни доставчици. В това число О365, ERP системи, VPN и т.н. Сред най-големите клиенти на Duo са US Department of Defense, US Department of Homeland Security, SalesForce, NIST и т.н.

Как се заобикаля Duo MFA

В разследван инцидент, свързан с Dark Halo, Volexity са наблюдавали как групата осъществява достъп до имейл акаунта на потребител, чрез OWA, при положение, че целевата пощенска кутия е била  защитена с MFA. Логовете от Exchange сървъра показват, че нападателите предоставят потребителско име и парола, като не им е изискано допълнително удостоверяване чрез Duo. В същото време, логовете от сървъра за удостоверяване на Duo не показват да са правени опити за влизане във въпросния акаунт. Volexity успява да потвърди, че не е имало прихващане на сесия и/или дъмп на паметта на OWA сървъра, а че нападателите са използвали бисквитка (cookie), свързана с Duo MFA сесията, наречена duo-sid.

Разследването на Volexity установява, че нападателите са имали достъп до секретния ключ за интегриране на Duo (skey) от OWA сървъра. Този ключ им е позволил да генерират предварително изчислена стойност, която да бъде зададена в бисквитката duo-sid. След успешно удостоверяване с парола, сървърът е оценил бисквитката duo-sid, като валидна. Така нападателите, разполагайки с потребителско име и парола са успели да заобиколят напълно MFA.

Важно е да се отбележи, че това не е уязвимост при доставчика на MFA: необходимо е всички пароли, свързани с ключовете за интеграции, като тези с доставчика на MFA, да бъдат променени след подобен инцидент. При това е особено важно паролите да бъдат сменени с такива, които по нищо не наподобяват старите (Пример: Да промените Sofia2020 на Plovdiv2020 не е добро решение!).

Става дума за продължително организирана атака

Друга интересна подробност, e че още през юли 2020 г. Volexity  са идентифицирали подозрителни административни команди и ActiveSync аномалии в Exchange инфраструктурата на клиента, чийто инцидент са разследвали. След обстойно проучване е било потвърдено, че има пробив в мрежата и крайните станции, като атакуващите са използвали команди, свързани с експортирането на мейли и ексфилтрирането им през Outlook (OWA). Много от детайлите описани тогава, се припокриват с доклада на FireEye, включително и такива, свързани с евентуална инфекция на SolarWinds машината на клиента.

За съжаление Volexity не са успели да опишат в детайли компрометирането на  SolarWinds и да предоставят нужните доказателства на разработчика. Съответно не е имало възможност за по-нататъшно разследване и разкриване на проблема със supply-chain атаката по-рано.

През последните дни ви предоставяме различни анализи и гледни точки за това как се е стигнало до хака на американската администрация. Основната ни цел е да насочим вниманието на отговорниците по сигурността (CSO и др.) към различните пробойни и недостатъци и да не подценяват дребните пропуски. Защото хакерите търсят най-слабото ви звено.

Последен ъпдейт на 16 декември 2020 в 13:48 ч.

За тези, които не знаят за какво служи платформата Orion на SolarWinds – това е система за управление на мрежата (NMS – Network Management System).

SolarWinds е един от най-използваните и широкоразпространени брандове NMS в световен мащаб. Използва се в средни и големи частни организации, правителствени агенции, военни и други стратегически формирования с национално значение.

NMS обикновено служи за наблюдение на мрежови устройства и критични сървъри. Ако някога сте виждали мрежова карта, на която устройствата са показани в зелено/жълто/червено, то тя вероятно е създадена от NMS.

Как NMS генерира картата

Понякога това е проста задача – колкото командата за проверка на наличността на дадена система в мрежата (ping).  По-често обаче NMS използва SNMP (протокол за наблюдение и управление на мрежата) или инсталиран върху машината агент, за да научи или промени състоянието на отдалечените устройства. В допълнение към това, тези управляващи мрежата системи могат да променят конфигурацията, да рестартират услуги и т.н. Разбира се, не всички NMS са в състояние или имат права да правят промени или поне – не за всички системи в инфраструктурата.

Защо NMS са отлични цели за атакуващия и защо евентуален хак е труден за откриване

Както споменахме по-горе, NMS имат достъп до повечето (може и до всички) системи в мрежата, така че изходящите IP ACL (правилата за контрол на мрежовия трафик) не са полезен контрол. Netflow (протоколът, следящ за активността в мрежовия трафик) обикновено също не помага, тъй като NMS не само има достъп до всичко, но и говори много – тя се нуждае от разнообразна информация относно мрежата, която управлява, за да е максимално полезна.

Може би добра новина е, че NMS рядко има достъп до всички системи. Лоша новина е, че до най-критичните системи, най-вероятно достъпът е с най-високи привилегии и са позволени, както промяна в конфигурации, така и рестартиране на сървиси, цели машини или достъп до чувствителна информация, касаеща работата на системата. Това, разбира се, не е провал в моделирането на сигурността, защото същността на работа на тези системи предполага подобен тип взаимодействие с машините в мрежата. Нека си припомним, че сигурността включва и наличност (CIA – Confendentiality, Integrtity, Availability). В този ред на мисли, колкото по-критична е системата, толкова по-вероятно е да искате да осигурите нейната наличност. NMS я осигурява, като следи за услуги, които не реагират и ги рестартира автоматично, като част от зададен автоматизиран процес, а в повечето случаи – дори и без администраторът да разбере.

Друга лоша новина е, че дори и само в режим на монитор, NMS все още може да се използва за четене на конфигурации, които често включват достатъчно информация, за да могат хакерите да преминат от една система в друга (lateral movement). По-този начин хакерът може незабелязано да прескача от система към система, деактивирайки средствата им за защита и преодолявайки механизмите за наблюдение.

Сега вече всички се досещате, защо компрометирането на SolarWinds NMS е апетитна хапка и защо хакерите са се насочили точно към тази система:

1. Широкото й разпространение предоставя възможност за достъп до голям брой системи в таргетирани организации, вкл. такива от национално значение
2. Критичността и нивата на достъп на системата на практика осигуряват ключа за цялото „кралство”. Това е все едно да имате потребител „enterprise domain super administrator plus”

Какво трябва да направите ако имате инсталиран SolarWinds NMS

1. Не изпадайте в паника и не го изтегляйте офлайн
2. Следете “изкъсо” препоръките на производителя и приложете всички налични и бъдещи ъпдейти, които се публикуват
3. Помислете и за наблюдение и предупреждение при всеки опит за достъп до администраторския интерфейс
4. Независимо коя NMS използвате, препоръчваме да заключите достъпа до администраторските интерфейси, като използвате списъци за контрол на достъпа

Откриването на аномалии в трафика няма да е лесно, но в следващите няколко дни и седмици ще се появят IOCs (indicators of compromise), които ще подпомогнат системите за наблюдение.

В повечето организации NMS се конфигурира от администраторите, чиято единствена цел е осигуряване на наличност. Работете заедно с екипите по сигурност и моделирайте системите също и от гледна точка на поверителност.

В заключение само ще кажем, че NMS са “необходимото зло”. Без тях конфигурирането, управлението и наблюдението на множество системи би довело до доста по-силен “слънчев вятър” (solar wind), който би „довял“ съпътстващи проблеми. Или иначе казано – не изхвърляйте бебето, заедно с водата за къпане! Обърнете сериозно внимание на моделирането на сигурността в организацията си, за да минимизирате риска и щетите при евентуален инцидент. Ако срещате трудности – допитайте се до специалисти с опит и познания по темата.

Последен ъпдейт на 2 януари 2021 в 18:46 ч.

Правителството на САЩ съобщи за мащабен пробив в мрежата на Министерство на финансите, а вероятно и на други държавни агенции. Все още не е ясен пълния списък със засегнати структури, но се очаква той да нарасне.

Експертите смятат, че няма достатъчно квалифицирани екипи от специалисти, които да идентифицират надлежно всички правителствени и частни системи, които може да са били хакнати. Държавната администрация пък не иска да сподели пълния обхват на инцидента и имената на засегнатите.

Не е ясно какво точно са търсили хакерите, но експертите казват, че това може да включва ядрени тайни, схеми на усъвършенствани оръжия, изследвания, свързани с ваксината COVID-19 и информация от досиетата на ключови държавни и индустриални лидери.

За атаката се счита, че е част от киберкампания срещу американски институции, жертва на която стана и компанията за киберсигурност FireEye. Смята, че зад атаката стои чуждо правителство, като най-много се спряга руско участие.

Пробивът е станал през широкоизползвания софтуер за мониторинг на ИТ инфраструктура Orion на компанията SolarWinds. Веднъж получили отдалечен достъп до него, всичко в засегнатата мрежа  става видимо за хакерите.

Според разследване на Microsoft,  зловреден код е бил вмъкнат в DLL файл, свързан с платформата за управление на инфраструктурата Orion. Той е осигурил на хакерите backdoor, използван за осъществяване на същинската атака.

SolarWinds asks all customers to upgrade immediately to Orion Platform version 2020.2.1 HF 1 to address a security vulnerability. More information is available at https://t.co/scsUhZJCk8

— SolarWinds (@solarwinds) December 14, 2020

За пробивът в американското правителство е станало ясно при разследването, което FireEye е провела в собствената си мрежа. Компанията е установила, че софтуерът на SolarWinds е инжектиран със зловреден код, който се е разпространил с ъпдейт, приложен през март 2020.

На сайта си SolarWinds заявяват, че имат над 300 хил. клиенти по целия свят, включително всичките пет клона на американската армия, Пентагона, Държавния департамент, НАСА, Агенцията за национална сигурност, Министерството на правосъдието и Белия дом. Според него 10-те водещи американски телекомуникационни компании и петте най-добри американски счетоводни фирми също са сред клиентите.

Флорида е първият щат, който призна, че е станал жертва на хака на SolarWinds. Cisco Systems Inc. и Microsoft Corp. също съобщиха, че системите им са били засегнати от злонамерения ъпдейт. Към списъка се присъединиха Министерството на енергетиката (DOE) и Националната администрация за ядрена сигурност (NNSA) на САЩ. Пентагонът е заявил, че към момента не са открити прониквания в мрежата му.

Американските държавни агенции са получили директива за предприемане на незабавни действия, които да намалят щетите от използването на компрометирания софтуер Orion на SolarWinds.

Продължаваме да следим темата, за да ви информираме своевременно за развитието на инцидента.

Ситуацията показва, че 100% сигурност не съществува, но наличието на средства за проследяване на случващото се в мрежата (Cybersecurity Monitoring) ви дава възможност да реагирате навременно и адекватно и да вземете мерки за минимизиране на нанесените щети.

Прочетете още: Network Management System – перфектната цел за атака

Друга интересна гледна точка представяме и тук: Хакерите на SolarWinds заобикалят многофакторното удостоверяване на Duo

Денят на компютърната сигурност (Computers Security Day) се чества от 1988 г. – откакто компютрите станаха ежедневие, а едновременно с това се появиха и вирусите за тях. Важните данни, съхранявани на компютри и сървъри, се превърнаха в ценна мишена за хакерите. И това направи компютърната сигурност значима тема за бизнеса.

Най-добрият начин да отпразнувате този ден във вашата организация е да направите  преглед на компютрите, устройствата и данните в облака и да попълните евентуалните пропуски в защитата, която сте им осигурили. Предлагаме ви примерен списък с най-необходимото:

Различни и трудни за отгатване пароли

Отново и отново… много потребители все още подценяват необходимостта от пароли, трудни за отгатване от другите. Неслучайно 123456 продължава да оглавява класацията на Splashdata за най-слабите пароли. Паролата е една от малкото ключалки, които предпазват данните на устройството, затова тя трябва да е възможно най-трудна за разбиване.

Стандартните препоръки са паролата да е с дължина поне 8 символа (а още по-добре – над 14), да е комбинация от цифри, малки и големи букви и символи. Можете да използвате комбинация от няколко думи (passphrase). Това ще ви помогне да я запомните по-лесно, а освен това е по-дълга от стандартна парола с десетина символа.

Друга основна грешка е да използвате една и съща парола за много профили. Това създава сериозен риск за сигурността. Ако някой знае паролата за един от вашите профили, това означава, че той ще може да влезе и в останалите, за които сте задали същата парола. Използвайте различна парола за достъп до всеки ваш профил.

Мениджъри за пароли

Подходящ избор за хора, които не искат да помнят всичките си пароли или имат твърде много профили, които да достъпват. Те могат да генерират произволни силни пароли за вас, като използват математически алгоритми, и ги запомнят за всеки отделен профил или сайт. Цялата тази информация е криптирана и вие я достъпвате само с една главна (master) парола за отключване на приложението.

Някои от мениджърите на пароли използват облачни услуги за съхранение на криптирано копие, така че потребителят да има достъп до паролите от различните си устройства.

Това е много по-сигурен начин да съхранявате паролите си, отколкото на лепкави бележки или документи в компютъра си или още по-лошо – да използвате една парола навсякъде.

Многофакторна автентикация (MFA, 2FA)

Повечето информационни системи по подразбиране са защитени с парола, но тя може да бъде разбита или открадната. Многофакторната автентикация действа като втори защитен слой, с който се удостоверява допълнително самоличността на този, който достъпва информационните ресурси.

По този начин се намалява риска от кражба на чувствителна информация – дори някой да открадне паролата ви, той няма да може да достъпи вашите данни. Всеки уважаващ себе си доставчик на онлайн услуги (Facebook, Google, Amazon и т.н.) дава възможност да активирате MFA/2FA в профила си, така че го направете.

Използвайте ъпдейтната операционна система

Ако все още имате компютър, който работи с остарелите Windows XP или Vista, трябва да знаете, че това създава огромна уязвимост за сигурността ви. Направете ъпгрейд към актуалната версия на MS Windows / Linux, като е важно и да инсталирате редовно актуализациите на защитата.

Бекъп план и възстановяване на данните

Ако по някаква причина изгубите данните си – дали заради хакерска атака, природно бедствие или амортизация на сървърите – резервното копие на информацията ще ви помогне да се върнете към обичайния ритъм на работа, без да губите време и пари.

Да имате резервно копие на важните си данни не означава просто да сте ги копирали от една папка в друга на същия хард диск/PC. Нужно е да осигурите второ външно устройство или да държите копие в облака. Това ще ви гарантира, че при какъвто и да било проблем, бизнесът ви ще може да възобнови нормалната си дейност максимално бързо.

Защита на отдалечен достъп и VPN

Уязвимостите в RDP (Remote Desktop Protocol) са добре известни на хакерите и често те ги експлоатират, за да се получи достъп до някой компютър или сървър, а оттам и до цялата ви мрежа.

Достъпването на информационни ресурси от разстояние – много актуално днес – трябва да става през VPN. Тази технология дава сигурност и конфиденциалност и предпазва от кражба на информация. Като допълнителна превантивна мярка може да ограничите броя на IP адресите и мрежите, които имат достъп до RDP.

Антивирусен софтуер

Антивирусните програми днес имат много по-разширени функции, отколкото преди две десетилетия. Днес те трябва да могат да засичат широк кръг от заплахи, включително  спам, фишинг, криптовируси (ransomware) и т.н.

Ето защо постоянното обновяване на антивирусното решение е критично важно. Нови видове заплахи се появяват постоянно и е много малко вероятно антивирусният софтуер да ви защити, ако не е обновен до актуалната последна версия на продукта.

Софтуер за защита от източване на данни

Data Loss Prevention (DLP) е препоръчителен, включително по GDPR и независимо дали компанията ви използва модела BYOD (Bring Your Own Device). Това е решение, което намалява риска от изтичане на чувствителни данни. С него може да контролирате както дейността на служителите, така и достъпа, модифицирането и изпращането на служебна информация.

Криптиране на устройствата

Ако лаптопът на служител бъде откраднат (или просто изгубен), с информацията на него може да бъде злоупотребено. Криптирането на устройството решава този проблем. Ако данните на лаптопа ви са криптирани, те не могат да бъдат разчетени от външно лице. За да се случи това е необходима парола, която знаете само вие, като собственик на устройството.

Избягване на публични WiFi мрежи

Безплатният интернет е хубаво нещо, но трябва да си дадете сметка за цената, която всъщност плащате, за да го ползвате. WiFi мрежите в заведения и други публични места може да са компрометирани. Трафикът в тях може да се следи, а това означава, че всяка некриптирана информация, която преминава в мрежата, е видима за този, който „подслушва“ (man in the middle attack).

Ако трябва да се закачите към общественодостъпна мрежа, използвайте VPN. Не отваряйте сайтове без HTTPS, защото информацията, която обменяте с тях, е лесно проследима.

В България има почти 27 хил. отворени WiFi мрежи. Всяка от тях крие риск от кражба на данни, така че използвайте ги отговорно. Или по-скоро не ги използвайте.