Социални медии

  • Кои компании събират най-много информация за вас онлайн

    Всичко, което споделите за себе си в сайта на дадена компания се запазва, с цел да бъде използвано за целенасочена реклама: пол, име, дата на раждане, имейл адрес, IP адресът ви и тези на всички свързани устройства (лаптопи, телефони и др.). Към това се добавя и информация спрямо вашето поведение – хобита, тегло, домашни любимци и т.н. Компаниите съхраняват банковата ви информация, връзките към акаунтите ви в социалните мрежи и данните, които споделяте в тях.

    Кои компаниите знаят най-много за вас и какво точно

    Социалните медии събират повече данни от всички други онлайн. Според проучване на Clario на първо място в списъка с компаниите за събиране на данни е Facebook. Социалната мрежа разчита на вашите данни, за да ви препоръча приятели, да информира, че имате рожден ден, да ви предложи групи, към които да се присъедините и най-важното – да ви показва реклами. От всички данни, които бизнесът може законно да получи за вас, Facebook събира 70,59%.

    Следва Instagram (58,82% от всички налични данни) – хобита, височина, тегло, сексуална ориентация. Подобно на собственика си (Facebook), използва тази информация за реклама и за препоръчване на акаунти, които да следвате.

    Приложението за запознанства Tinder събира 55,88% от наличните данни, за да ви помогне да се срещнете с вашия перфектен партньор: възраст, ръст, сексуална ориентация, интереси, притежавате ли домашен любимец. Освен това съхранява банковите ви данни (за продажба на премиум опцията – Tinder Plus).  Приложението проследява как използвате профилите си в останалите социални мрежи, когато свързвате акаунтите си. Също така съхранява всички съобщения, които изпращате, което означава, че всички ваши чатове могат да бъдат използвани за таргетиране на реклами.

    Търговецът на дребно Amazon събира най-малко данни – едва 23,53%. Освен най-необходимото за осъществяване на продажба и доставка (име, имейл, пощенски адрес и банкови данни), платформата  проследява как използвате сайта. Следи продуктите, които разглеждате, направените покупки и оставените рецензии, и ги използва, за да ви рекламира нови продукти.

    Сайтът за музика, Spotify събира 35,29% от вашите данни, споделени онлайн, като влиза в профилите ви в социалните медии, за да разбере вашите интереси и хобита. Ако някога сте били на концерт и сте споделили снимка от него в Instagram, скоро Spotify ще включи изпълнителя в предложенията си към вас. Плейлистите, които платформата насочва към вас, са базирани на проследяване на музиката, която слушате.

    По същия начин Netflix (26,47%) проследява вида на предаванията, които гледате, за да може да ви препоръча подобни заглавия. Целта е да ви осигури по-добро потребителско изживяване, за да си гарантира, че ще се връщате отново и отново.

    Прочетете още: 13 начина да изчистите излишната информация за вас в интернет

    Как да се предпазите от злонамерено събиране на лична информация

    Описаните до тук са примери за събиране на данни, за които вие сте се съгласили. В повечето случаи те се използват за може съответната платформа да задоволи вашия вкус.

    Не забравяйте обаче, че събирането на ваши данни може да има и друга, по-тъмна страна – кражба на лична информация от различни злонамерени лица, т.нар. хакери. При това, те се целят много по-високо: вместо навици за пазаруване или пощенски адрес, те се интересуват от данните от кредитните ви карти.

    За да се предпазите е нужно да спазвате стриктна „хигиена“ в интернет:

    1. Използвайте силни пароли

    Най-добрата парола (поне 14 символа ) е тази, която можете да запомните, но която ще бъде трудна за отгатване от други хора или злонамерени програми, които изпробват произволни комбинация. Кратко изречение е по-добро от една дума с вмъкнати цифри и символи. Можете да използвате приложение за управление на пароли (Password Manager), за генериране и съхранение на  вашите пароли. Мениджърът на пароли също може да ви помогне да генерирате уникални пароли за всеки от вашите онлайн акаунти. За допълнителна сигурност сменяйте паролите си няколко пъти годишно.

    1. Използвайте двуфакторна автентикация (2FA, MFA)

    Двуфакторната автентикация изисква да потвърдите самоличността си, след като сте влезли с потребителско си име и парола. Ще бъдете помолени да потвърдите самоличността си, като въведете код, изпратен чрез съобщение на телефона или по имейл. Двуфакторното удостоверяване може да ви отнеме няколко допълнителни секунди, за да влезете във вашите акаунти, но ще намали вероятността и други хора да могат да влязат в тях.

    1. Избягвайте използването на незащитени Wi-Fi мрежи

    Ако все пак ви се наложи да използвате обществена мрежа, избягвайте да споделяте поверителна информация, напр. финансова. У дома използвайте VPN, за да сърфирате – така данните, които изпращате и получавате, ще са шифровани, което значително затруднява прихващането им.

    1. Използвайте антивирусен софтуер

    Наличието на добра антивирусна защита свежда до минимум риска от заразяване на компютъра ви и причиняване на повече проблеми. Защитете инсталацията и настройките с допълнителна парола.

    Интересно по темата: Защо не ви трябва повече от един антивирус на един компютър?

    1. Винаги използвайте актуални версии на приложенията и операционните системи

    Актуализациите често включват корекции на пробойни в сигурността, които може да са налични в използваните от вас програми или устройства.

  • 13 начина да изчистите излишната информация за вас в интернет

    През последните години социалните мрежи се развиха до мощни машини за извличане на данни, които разполагат с информация за абсолютно всичко свързано с нас – от приятели и семейство до навици за гласуване.

    Когато кандидатствате за нова работа, работодателите ще оценят вашата активност онлайн, за да установят дали сте търсения кандидат. Неподходящ туит (tweet) или снимка във Facebook могат да съсипят вашата кариера. Стара присъда, открита в Google, може да направи по-трудно наемането ви на работа, а твърдения за престъпно поведение, разпространявани онлайн (независимо дали са верни или не), могат да ви причинят доста главоболия.

    При това дигиталната информация за вас не се ограничава само до това, което вие сами публикувате онлайн – различни компании „пасивно“ събират на информация за вас.

    За да поемете контрола върху вашата поверителност и публична информация, на първо място трябва да ограничите онлайн публикациите: Съществува твърдение, че щом нещо е онлайн, то е безсмъртно. Щом като сте решили да „разчистите“ публичния си профил, ето няколко съвета откъде да започнете:

    Съвет #1 : ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕ GOOGLE ЗА ВАС

    Потърсете в  Google, за да узнаете точно какво може бързо да се разбере за вас, без използването на специализирани инструменти, социално инженерство или киберразузнаване (reconnaissance). Направете списък за всички уебсайтове и техните домейни, които може да имат информация, свързана с вас, и я оценете. Добавете връзките към акаунти в социалните мрежи, видеоклипове в YouTube и всичко друго, което ви направи впечатление.

    Съвет #2 : ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ПРАВОТО СИ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ВАС ДА БЪДЕ ЗАЛИЧЕНА

    Като гражданин на Европейския съюз, благодарение на действащия Общ регламент относно защитата на данните (GDPR), можете да поискате премахване на информация за вас от търсачката на Google. За целта трябва да попълните този формуляр.

    Законодателството дава възможност на Google да ви откаже – по технически причини, дублирани URL адреси, класифициране на информация като „обществен интерес“, финансови измами, служебни злоупотреби и т.н. Но това не означава, че не трябва да опитате.

    За да поискате заличаване на ваша информация от други продукти на Google (Blogger, Google Ads или търсачката за изображения), използвайте този формуляр.

    Съвет #3 : ПРОВЕРЕТЕ В HAVE I BEEN PWNED

    Платформата HaveIBeenPwned (дело на експерта по киберсигурност Troy Hunt) e полезен инструмент, с който да откриете дали информация за ваш акаунт е била компрометирана или включена в масив с изтекли данни (data leak). Ако установите, че ваш имейл адрес е бил хакнат (pwned), незабавно сменете както паролата за този акаунт, така и за всички други акаунти, за достъп до които използвате същата парола.

    Снимка 1: Have I been pwned
    Снимка 1: Have I been pwned

    Разбира се, не трябва да забравяте, че за да поемете контрола върху дигиталния си отпечатък, трябва да полагате добра грижа за съхранението на данните си онлайн, като ги защитите по подходящ начин. Използвайте различни пароли за достъп до всеки акаунт (Все още ли не използвате мениджър за управление на  паролите?) и прилагайте двуфакторно удостоверяване, навсякъде, където е възможно.

    Съвет #4 : НАСТРОЙТЕ ПОВЕРИТЕЛНОСТТА И СИГУРНОСТТА НА ВАШИЯ GOOGLE ACCOUNT

    Посетете https://www.google.com/account/about/: Наличните настройки могат да подобрят вашата поверителност, да намалят събирането на данни или да ви премахнат изцяло от екосистемата на Google.

    Снимка 2 : Налични настройки в Google Account
    Снимка 2 : Налични настройки в Google Account

    Проверката на поверителността на Google ви позволява да:

    • откажете резултати от търсене и друга активност в Google да бъде пазена във вашият Google Account
    • изключите историята за вашите местоположения
    • забраните на Google да пази история, свързана с търсенето и гледането на видеоматериали в YouTube, вашите контакти, информация за устройството ви, гласова и аудио активност, включително записи, събрани от взаимодействие с Google Assistant и др.
    • разрешите на Google да използва вашата информация, за да ви предлага профилирани реклами

    Проверката за сигурност на Google ще ви покаже кои устройства и приложения имат достъп до вашия акаунт – сами преценете дали това да остане така.

    Можете да използвате услугата за изтриване (Delete me) на Google за премахване на избрани продукти от тяхната екосистема или на акаунта ви изцяло.

    Съвет #5 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ (ПЛАТЕНА) УСЛУГА

    Съществуват редица компании, които могат да ви помогнат (срещу заплащане) да предпазите информацията си от т.нар. „брокери“ на данни.

    Такъв пример е DeleteMe – платена абонаментна услуга, която премахва данни, включително имена, текущи и минали адреси, дати на раждане и псевдоними от ваше име. Тя ще направи така, че вашата лична информация да не се появява в резултатите на различните интернет търсачки и платформи, съдържащи отворени бази данни за търсене на хора.

    Услуги като unroll.me могат да изброят всичко, за което сте се абонирали, улеснявайки работата по отписване от бюлетини, новини и др. Тази услуга обаче не е достъпна в ЕС поради действието на GDPR.

    Съвет #6 : ЗАКЛЮЧЕТЕ ДОСТЪПА ДО ВАШИТЕ АКАУНТИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ИЛИ ГИ ИЗТРИЙТЕ НАПЪЛНО

    Във Facebook имате възможност да:

    • изтеглите цялата информация, която Facebook има за вас (в раздел Настройки)
    • заключите акаунта си
    • ограничите само вашите приятели да виждат както новите, така и старите ви публикации (в раздел Поверителност)
    • забраните имейла и телефонния ви номер да излизат като резултати от търсения
    • премахнете Facebook профила си от резултати на външни за социалната мрежа търсачки
    • изключите събирането на данни за вашето местоположение (в раздел Местоположение)

    Twitter позволява:

    • Да получите личният си архив, който съдържа цялата информация, свързана с вас (в раздел Настройки и поверителност)
    • От менюто за настройки да изберете да заключите изцяло акаунта си и да направите туитовете частни и видими само за одобрени потребители; можете да изключите туитове, съдържащи местоположение, да разрешите или не търсенето на имейл и телефонен номер, които да свържат други хора с вашия профил и да позволите или забраните на други да ви отбелязват на снимки
    • В раздел Безопасност можете да забраните вашите туитове да се появяват при търсене от страна на потребители, които сте блокирали в платформата за микро-блогове.

    Instagram (собственост на Facebook)  има редица настройки за поверителност, чрез които можете, за да поддържате приемливо ниво на конфиденциалност. Чрез Настройки –> Поверителност на акаунта -> Частен акаунт, съдържанието ви ще е достъпно само за предварително одобрени от вас потребители.

    Като крайна мярка, можете  да изтриете всичките си основни акаунти в социалните мрежи.

    За да направите това във Facebook, трябва да отидете в Settings –> General -> Manage your account, за да го деактивирате. Вашите настройки, снимки и друго съдържание се запазват, без да бъдат видими – след време може да решите да се завърнете отново в мрежата.

    За да изтриете окончателно Facebook акаунта си: Настройки -> Вашата информация във Facebook -> Изтриване на акаунта и информацията, последвано от Изтриване на моя акаунт. Ако имате проблеми с намирането на тази настройка,  напишете „изтриване на Facebook“ в помощния център. Процедурата може да отнеме до 90 дни, след 14-дневен гратисен период, в който може да промените решението си.

    Снимка 3 : Налични настройки във FB профил
    Снимка 3 : Налични настройки във FB профил

    За да деактивирате Twitter акаунт, трябва да кликнете върху Настройки и поверителност от падащото меню под иконата на вашия профил, след това в раздела Акаунт –> Деактивиране.

    За да изтриете акаунта си в Instagram, отидете на страницата за изтриване на акаунт. След като изпратите отговор защо изтривате акаунта си, ще бъдете подканени да въведете отново паролата си и опцията за изтриване ще е активна.

    Съвет #7 : ИЗТРИЙТЕ / ДЕАКТИВИРАЙТЕ СТАРИ (НЕИЗПОЛЗВАНИ) АКАУНТИ

    Имате ли профил в MySpace или друга стара социална мрежа? Имате ли стари, неизползвани акаунти, регистрирани единствено, за да получите последните актуални отстъпки и промоции?

    Всеки ваш акаунт съдържа лична информация: име, физически адрес, телефонен номер, данни от кредитна карта. При евентуален пробив на съответния сайт/платформа/приложение, вашите данни също ще „изтекат“.

    Колкото повече регистрирани акаунти имате, толкова по-голям е шансът някой от тях да бъде компрометиран и вашите лични данни да попаднат в грешните ръце. Затова, побързайте да се отървете от излишните.

    Съвет #8 : ПРЕМАХНЕТЕ ВАШИ СТАРИ ПУБЛИКАЦИИ ОТ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ И БЛОГОВЕ

    Наистина ли е необходимо да запазите публикацията за това, което сте закусили една сутрин през 2013 г. или отзива си за вече несъществуващ магазин на дребно близо до вас? По-скоро не. Отделете време и усилия за прочистване на старите публикации – резултатът си заслужава, а и това ще ви научи да споделяте по-избирателно в бъдеще.

    Ако не разполагате с нужните привилегии за изтриване, свържете се директно с организацията-администратор на форума/блога: Включете линк към съдържанието, което искате да изтриете и опишете мотивите си. Положителният отговор не е гарантиран, но си струва да опитате.

    Deseat.me предоставя автоматизиран начин да заявите изтриване на акаунт и премахване на абонамент от онлайн услуги. Ще трябва само временно да позволите на услугата изпраща имейли от ваше име.

    Account Killer пък ви дава система, която оценява и описва сложността на процесите за изтриване на акаунти, предоставяни от онлайн услуги.

    СЪВЕТ #9 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПСЕВДОНИМИ И МАСКИ

    Ако не можете директно да премахнете акаунт, изтрийте колкото се може повече съдържание от него или заменете личните данни с произволни.

    За активните акаунти (Facebook, Twitter), анонимността и псевдонимите могат да помогнат за отделянето на дигиталната ви самоличност от физическата.

    Използвайте профилни снимки, които не показват лицето ви и не съдържат нищо, пряко свързано с вас.

    СЪВЕТ #10 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВТОРИ ИМЕЙЛ АДРЕС

    Използвайте отделни имейл акаунти за различните онлайн услуги. За еднократни покупки предоставяйте второстепенен адрес, който бързо ще се запълни с промоционални материали, но ще запази основния ви имейл далеч от маркетинговите бази данни.

    СЪВЕТ #11 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ VPN

    Повечето VPN услуги маскират вашия публичен IP адрес и създават тунел между вас и интернет. Това гарантира, че данните и комуникационните пакети, изпратени между вашия браузър и сървъра, са криптирани, което може да попречи на трети страни да подслушват (събират) вашата информация или да проследяват онлайн активността ви.

    По-добре е да се регистрирате за платена услуга – никой VPN не е наистина „безплатен“ предвид разходите за създаване и поддържане на инфраструктурата, необходима за маршрутизиране на трафика. Т.е. ако използвате безплатен VPN, най-вероятно вашите данни ще бъдат използвани или продавани на трети страни в замяна на услугата или иначе казано, ако нещо е безплатно, то вие сте продуктът.

    СЪВЕТ #12 : ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С TOR, НО ВНИМАВАЙТЕ

    Tor (onion router network) се използва от върли фенове на анонимността и поверителността в Интернет, активисти и хора, които търсят средство за заобикаляне на цензурните бариери.

    Имайте предвид, че Tor се използва и за злонамерени цели. Затова доста сайтове на държавни и финансови институции няма да ви допуснат ако използвате тази мрежа.

    СЪВЕТ #13 : ПРЕКОНФИГУРИРАЙТЕ DNS ПРОТОКОЛА

    DNS протоколът служи за преобразуване на домейн към IP адрес. Когато напишете в браузъра си https://freedomonline.bg, DNS сървърът, който използвате ще ви отговори, че той се намира на адрес 104.21.20.81 и 172.67.191.252 и ще запази съответствието (както в телефонен указател).

    Вашият интернет доставчик или някой друг по веригата обаче може да събира и препродава информацията за посещенията ви онлайн. Можете да противодействате на тази порочна практика, като смените DNS настройките на вашият рутер вкъщи или в офиса: В полето DNS Settings премахнете конфигурирания от локалния доставчик DNS и използвайте някой публичен DNS доставчик, за който се очаква, че няма да злоупотребява с вашата информация, напр. QUAD9, Cloudflare и OpenDNS.

    Заключение:

    В началото на 2021 г. все повече се говори за поверителност. Не защото някой е загрижен за личната ви информация, а защото все повече живеем и споделяме в дигиталния свят. COVID-19 ускори още повече този процес: Вече работим, учим, пазаруваме, срещаме се с познати и приятели онлайн.

    Следвайки описаните по-горе съвети можете да изградите едно добро ниво на хигиена относно вашата поверителност и да запазите личната си информация доколкото е възможно… лична.

  • Хакнат Facebook акаунт е използван за изнудване на жертва на рансъмуерa Ragnar Locker

    В началото на ноември 2020 г. стана известно, че рансъмуерът Ragnar Locker е хакнал италианската компания за алкохолни напитки Campari Group. Производителят на Aperol, Campari, Cincano и много други съобщи, че не е напълно изключено да са откраднати някои лични и бизнес данни.

    Престъпната група зад Ragnar Locker отговори на изявлението, като пусна във Facebook рекламна кампания, гласяща: „Това е нелепо и изглежда като голяма дебела лъжа“. Хакерите разкриват, че откраднатото от Campari Group е всъщност 2 TB чувствителни данни, а поисканият откуп е 15 млн. USD в биткойн.

    Самата кампания е проведена през компрометиран Facebook акаунт. Достигнала е до над 7 хил. потребители на Facebook и е генерирала 770 кликания. Титулярът на хакнатия акаунт е споделил, че единствено за него не е приложил многофакторна автентикация (MFA).

    Случилото се показва, че някои групи криптовируси са станали особено агресивни в последно време, притискайки жертвите си да платят.

    От Facebook разследват дали става дума за изолиран инцидент или измамниците провеждат кампании и през други хакнати акаунти в социалната мрежа.

    Препоръка:

    За да предпазите собствените си лични данни, използвайте многофакторна автентикация навсякъде, където това е възможно.

  • Как визуализацията на линкове в чат приложения може да ви компрометира

    Визуализацията (краткият предварителен преглед) на линковете, които си разменяме през чат приложенията, е много удобна функционалност. Тя съдържа картинка и кратък текст, които ни насочват какво е прикаченото съдържание. Оказва се обаче, че това улеснение може да доведе до сериозни нарушения на поверителността и сигурността ви.

    Как е възможно една обикновена функция да се превърне в заплаха

    За да създаде подходяща визуализация, чат приложението трябва да посети връзката, да отвори файла там и да проучи какво има в него. В резултат на това, изпращането/получаването на линкове в някои чат приложения може да отвори вратички, които недоброжелатели да използват.

    Instagram сървърите например изтеглят всеки един директен линк, който се изпраща в съобщение, независимо от големината му. Това означава, че хакерите спокойно могат да инжектират Java script в сървърите на Инстаграм.

    Визуализацията на линковете е внедрена в най-популярните приложения за чат на iOS и Android. Кликайки върху нея може да се окаже, че давате достъп до IP адреси, излагате връзки, споделени в криптираните от край до край чатове или  изтегляте значителен обем ненужна информация.

    Как чат приложенията генерират визуализация на линковете

    Използват се следните различни подходи:

    1. Не се генерира визуализация

    Най-добрият вариант е да се откажете от прегледа на линкове. Оставете линкът, така както ви е изпратен, така че приложението да не го отваря, без да сте го посетили. Малко от приложенията обаче предлагат тази опция: Signal, Threema, TikTok, WeChat.

    1. Подателят генерира визуализацията на линка

    При изпратен линк, приложението изтегля данните, генерира кратък преглед на страницата и го изпраща, прикачен към линка. Получателят има възможност бързо да погледне за какво става дума, без да е нужно да посещава линка – това го защитава от злонамерени съобщения. Така работят iMessage, Signal, Viber, WhatsApp.

    1. Получателят генерира визуализацията на линка

    В този случай приложението автоматично отваря всеки получен линк, за да създаде кратък преглед. Това се случва без дори да кликате върху линка – достатъчно е само да отворите чата.
    Защо това е най-лошият вариант и не се използва от популярните приложения? Подобно на уеб браузърите, чат приложенията посещават адреса (линка) и зареждат съдържанието чрез GET заявка. В нея включват IP адреса на телефона, за да знае сървърът къде да изпрати данните обратно. Това би било от полза за вас ако планирате да отворите линка. Но ако някой иска да узнае къде се намирате?

    1. Сървър генерира визуализацията

    Това означава, че когато изпратите линк, той отива във външен сървър, който генерира визуализацията и я изпраща обратно на получателя и/или подателя. На пръв поглед този вариант изглежда по-приемлив от предходния. Но не и когато изпращате лични данни, а сървърът им направи копие, за да генерира визуализация.

    Тук възниква и въпросът: Запазва ли сървърът тези данни? Ако отговорът е ДА, то за колко време и какво друго прави той с тях?

    Приложенията, които работят по този начин са Discord, Facebook Messenger, Google Hangouts, Instagram, LINE, LinkedIn, Slack, Twitter, Zoom

    Какви са рисковете и последиците за поверителността

    1. Създаване на неразрешени копия на лична информация

    Споделените в чатовете линкове към документи могат да съдържат лична информация, предназначена само за получателите. Това могат да бъдат сметки, договори, медицински досиета или друга поверителна информация. Приложенията, които разчитат на сървъри за генериране на визуализации на линкове, могат да нарушават поверителността на своите потребители, като изпращат линковете, споделени в личен чат на своите сървъри. Въпреки че приложението се доверява на тези сървъри, не е сигурно какво точно изтеглят те. В държавите от ЕС действа Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), който налага ограничения относно събирането, обработката и съхранението на лични данни.

    1. Изтегляне на голямо количество информация

    Повечето чат приложения, които разчитат на сървъри за генериране на визуализации на линковете, слагат ограничение на изтегляните данни. Причината за това е, че изтеглянето на твърде голям обем данни може да запълни капацитета на сървъра и да причини прекъсвания на услугите. Има приложения обаче – Facebook Messenger и Instagram – чиито сървъри могат да изтеглят дори много големи файлове (gigabytes).

    1. Сриване на приложения и източване на батерията

    Този проблем възниква при чат-приложенията, които не ползват сървъри за генериране на визуализация на линкове и когато приложението не е ограничило данните, които да се изтеглят. Негативният резултат ще е за вас: изтощена батерия и изразходвани данни. Това също може да доведе до непредвидено изчерпване на системни ресурси.

    1. Разкриване на IP адреси

    За да отвори връзка, телефонът ви трябва да комуникира със сървъра, към който сочи линка. Това означава, че сървърът ще знае IP адреса на вашия телефон, което може да разкрие приблизителното ви местоположение. Обикновено това не би представлявало голям проблем, ако можете да избегнете отварянето на връзки, които смятате за злонамерени. Но може ли да сте сигурни в това?

    1. Изтичане на криптирани връзки

    Някои приложения за чат криптират съобщенията от край до край. Това означава, че само подателят и получателят да ги прочетат. В такъв случай опцията за отваряне на визуализация от сървър трябва да е невъзможна. Но при някои приложения това не е така, например LINE.

    1. Изпълнение на потенциално злонамерен код върху сървърите за визуализация на линкове

    Понастоящем повечето уебсайтове съдържат код на Javascript, за да ги бъдат по-интерактивни. Такива са и рекламите, които ни облъчват.  Когато генерирате визуализации на линкове е добре да избягвате изпълнението на какъвто и да е код от тези уебсайтове. Никога не трябва да се доверявате напълно на линкове, които получавате в чата, още повече – от непознат.

    Чат приложенията не изчерпват списъка

    Чат приложенията не са единствените, които генерират визуализация на линкове. Много приложения за електронната поща, бизнес приложения, приложения за запознанства, игри с вграден чат и др. могат да генерират визуализации на линкове по начин, който да окаже негативно влияние върху сигурността и поверителността ви.

    Повече информация по темата може да прочетете в това проучване.

  • Как да разпознаеш бот?

    Социалните медии се превръщат все по-бързо в средство за манипулация и разпространение на фалшива информация. Основен инструмент за това са ботовете – хора или машини, маскирани като потребители на Facebook, Twitter, Reddit и т.н. Борбата на платформите и фирмите за киберсигурност е да ограничат влиянието на фалшивите профили, като създадат ефективни алгоритми за разпознаването им.

    Тенденцията на разпространение се увеличава с размах

    Застрашителният мащаб на разпространение на фалшива информация в социалните медии принуждава вземането на радикални мерки. Сред тях са минимизиране на бот-трафика и ограничаване на подвеждащата информация.

    През 2019 г. Facebook е закрила над 5 млрд. фалшиви акаунта. През април 2020 г. на YouTube се наложи да премахне от платформата си конспиративни видеа, които твърдят, че така актуалният коронавирус може да се разпространява чрез новата 5G мрежа.

    Технологията еволюира

    Развитието на изкуствения интелект подпомогна, очаквано, и еволюцията на разпространение на фалшива информация. Сигурно сте чували за deepfake? Накратко, това е манипулирана чрез machine learning форма на медия – видео, аудио или дори само снимка (терминът всъщност идва от „deep learning“ – методът на машинно самообучение на изкуствен интелект с помощта на изкуствени невронни мрежи).

    Манипулациите варират от  фабрикувани изказвания до участие на известни личности във филми за възрастни. Последната новост при deepfake манипулацията може дори да бъде направена на живо – например това видео, в което копие на Марк Цукърбърг твърди, че Facebook има контрол над откраднатите лични данни на милиарди хора.

    Обезпокояващото е, че технологията напредва, става  все по-достъпна, а качеството на deepfake съдържанието – все по-добро и трудно различимо от автентичното. Повече информация за deepfake може да прочетете в този пост The Guardian.

    Как да разпознаем дезинформацията?

    Обикновено, фалшивите новини са добре прикрити. Най-често, те се публикуват от профили в социални мрежи, максимално близки до такива на реални хора. Ние ги наричаме ботове. Най-лесният начин да разпознаете фалшива информация е, като хванете първоизточника ѝ – бота.

    Има множество признаци, по които да разберем дали един профил е създаден с цел манипулация. Ето кои са те:

    • Профилната снимка липсва или пък е съмнително „лъскава“ (често хората зад ботовете използват снимки на реално съществуващи и привлекателни личности, качили своите снимки онлайн).
    • Споделената лична информация обикновено е противоречива
    • Честотата, с която се споделя и публикува информация е твърде голяма – замислете се, колко хора имат свободно време да пускат 50-60 поста на ден. Въпреки че всеки от нас има поне един такъв реален приятел, вероятността при подобен обем да не става дума за истински човек е голяма.
    • В историята на профила се виждат постове на различни езици.
    • Профилът съществува отскоро – едва ли ще срещнете бот, просъществувал повече от няколко месеца. Причината: обикновено профилът бива разкрит и трябва да бъде сменен.
    • Граматиката и структурата на езика е объркана и личи използването на автоматичен преводач.
    • Броят и видът на контактите също може да бъде показателен за това дали даден профил е истински или не.

    За компаниите, обявили война на подобни „вредители“ и фалшивите новини и съдържание, които те разпространяват, има не един и два инструмента за разпознаване на фалшиви профили. Тук ще споделим малко повече за BotSight на NortonLifeLock Research Group.

    Как изкуственият интелект засича ботове?

    BotSight използва в своята бета-версия вече тестваният Machine Learning модел, който може да засича ботове в Twitter с точност между 96.7% и 100%.

    Прави се преглед на над 10 различни фактора при всеки акаунт, като например дали е верифициран, скорост на събиране на последователи, описание на акаунта и т.н.

    Инструментът на Norton показва малка икона с процент, указващ дали акаунтът е бот или човек. Софтуерът все още е прототип и е възможно някои акаунти да бъдат маркирани неправилно. Ето как изглежда изчислението за Тwitter:

    Над 20% фалшиви постове

    Досега потребителите на BotSight са анализирали успешно над 100 хил. Twitter акаунта, като отчетеният резултат има възможност да се визуализира директно на екрана. Установено е, че около 5% от всички туитове принадлежат на ботове.

    Въпреки че този процент намалява с времето, той зависи и от езика, от темата и от моментът, в което тя се обсъжда и може да достигне 20% при известни теми и хаштагове, като например #COVID19.

    Съществуват и други онлайн инструменти, които може да бъдат използвани за засичане на ботове:

    • Botometer – създаден от университета в Индиана, САЩ, който измерва вероятността един Twitter акаунт дали е бот или не.
    • Bot Manager, платено приложение, което прилага Intent-Based Deep Behavior Analysis (IDBA), за да различава отделните потребителски профили в социалните медии. Това е бизнес решение, което помага за засичането и идентифицирането на големи групи от социални бот-мрежи, които разпространяват дезинформация.

    Употреба с положителни цели

    Ботовете могат да се използват и с добро. Платформата Reddit се възползва от съвременните технологии, за да направи автоматизирани инструменти като “Remind Me”. Това е бот, който има потребителски акаунт и всеки в социалната мрежа може да го използва.

    При зададени конкретни команди той може да напомня за определени постове след конкретно зададено време. Потребителите дори са направили собствен subreddit, в който е позволено само ботове да качват нови постове. Може да го откриете на r/SubredditSimulator. Отличителното при този subreddit е, че наблюдава поведението на други ботове  без да разпространява дезинформация.

    Във връзка с многобройните фалшиви и подвеждащи новини, свързани с COVID-19, създателите на платеното приложение Newsguard  обявиха, че до 1 юли 2020 г. тяхната услуга ще стане безплатна за всички потребители на новия Microsoft Edge.

    В заключение можем да обобщим, че доста хора се доверяват на информацията в социалните мрежи и рядко правят задълбочена проверка. От друга страна, самите социални мрежи все по-често че възползват или създават сами технологични решения, целящи да ограничат разпространението на фалшиви новини, подвеждаща информация и несъществуващи профили. Реално, здравословна информационна среда може да бъде постигната чрез единни усилия на потребители и платформи, насочени в положителна посока.

  • Facebook уязвимост на 10 години позволява кражба на потребителски акаунти

    Последен ъпдейт на 4 май 2020 в 12:00 ч.

    Уязвимост във функционалността „Логин с Facebook“ позволява кражба на лични данни на потребители на социалната мрежа. Тя е разкрита от анализатора Amol Baikar и е на над 10 години.
    Благодарение на нея, хакерите,  използвайки фалшиви сайтове, на които вие се логвате (без да подозирате, че са такива) с OAuth 2.0 токени за достъп, се сдобиват с възможност да се представят за вас. По този начин, може да се присвои идентичност на потребител на Facebook, без да се крадат потребителското му име и паролата му. Това означава, че при кражба на токен, на практика, хакерът може да се автентикира пред Facebook (или външни сайтове, използващи функционалността за логин с Facebook) от името на жертвата си.
    Уязвимостта е отстранена, а разкриването и е донесло награда от 55 хил. USD на Baikar.

    Прочетете повече по темата тук

     

    В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации. 

  • Милиони потребителски данни от Facebook са били оставени публично достъпни на cloud сървър на Amazon

    Над 540 млн. записа или близо 145 гигабайта потребителска информация е била оставена публично достъпна на незащитен сървър, част от cloud услугите на Amazon.Разкритието е на компанията UpGuard, а причината за източването не е свързана със самата социална мрежа – а с външно приложение,  разработено върху платформата на Facebook.

    Според публикацията виновник за пробива е мексиканска медийна компания  Cultura Colectiva. Сред оставените без защита данни са били информация за потребителски имена, ID-та на потребители, коментари и реакции на постове. Не е ясно данни за колко точно потребители са били налични в източената база.

    Проблемът е разкрит в началото на януари, но до момента не е решен, твърдят от UpGuard.

    Друго приложение, наречено At the Pool, е станало причина за източване на данни за близо 22 000 потребителя на Facebook, сред които ID-та, приятели и отбелязвания на определени локации. Любопитното е, че това приложение не е активно от 2014 г. насам.

  • Facebook съхранявала 600 млн. пароли в plain text

    Facebook потвърди пропуск в системата си за съхранение на пароли на над 200 до 600 млн. потребителя. В продължение на повече от 6 години данните за акаунтите им са съхранявани в plain text на вътрешен сторидж на компанията – т.е. не са били криптирани по никакъв начин и са били достъпни от над 20 000 служителя на компанията (по данни на Krebs on Security).

    Засегнати са предимно потребители на Facebook Lite – олекотена версия на платформата за потребители, които нямат достъп до бърз интернет, смартфони или компютри.

    Според информация в различни публикации, логовете на Facebook показват, че към данните са направени над 9 млн. заявки от повече от 2 000 инженера на компанията.

  • Защо няма да участвам в #10YearChallenge на Facebook?

    Няма дим без огън. Затова, когато става въпрос за каквато и да било компания във Facebook, конспиративните теории не спират да валят.

    Което ме кара да се замисля: дали хаштагът #10YearChallengeи кампанията свързана с него са просто случайност?

    За тези, които не са онлайн в най-голямата социална мрежа в България и света, става въпрос за кампания, която набра популярност през последните дни. Основната ѝ цел: да публикувате колаж, в който има ваша снимка от преди 10 години и днес – и в описанието на колажа да добавите хаштага #10YearChallenge.

    Дали това е организирана кампания – не можем да знаем.

    Може ли да бъде използвана за нещо повече от просто забавление? О, да.

    Причина 1

    За какво може да бъде използвана? Първото нещо, което ми хрумва, е да помогнем на Facebook, Twittter, Instagram (т.е. Facebook) в обучението на алгоритмите им за разпознаване на лица.

    #10YearChallenge е златна мина за снимков материал, благодарение на който да се изгради модел по който хората се променят за определен период. Златна мина, защото потребителите доброволно споделят:

    • истински снимки на лицата си – което не винаги е вярно за профилните снимки
    • свои снимки през определен период от време – 10 години – което не винаги е вярно при споделянето на снимки по принцип (снимка от 2012 може да качите през 2018 г. и софтуерът няма как да знае точната дата на заснемане)
    • снимки, обединени с един хаштаг – което улеснява значително търсенето
    • снимки, които са форматирани по определен начин – от едната страна снимката ми от днес, а от другата – отпреди 10 години, което допълнително улеснява обработката и самообучението

    Затова, параноично или не, ще се въздържа да споделям свои снимки от преди 10 години и сега.

    Причина 2

    Защото, ако публикувам снимка с хаштаг #10YearChallenge и, ако забравя да променя настройките за поверителността ѝ, ще попадна сред морето от други хора, които са използвали хаштага. И може някой, който не искам, да разбере за съществуването ми – което не винаги е препоръчително.

    Затова, преди да публикувате, прочетете как да предпазите дигиталната си самоличност през 2019 г. и следвайте съветите в него.

  • Потенциалната кражба на Facebook акаунти се простира много извън Facebook

    Новооткритата уязвимост във Facebook, която засяга поне 50 млн. потребители, вероятно ще нанесе поражения и на дигиталната им идентичност извън социалната мрежа. Причината е, че уязвимостта засяга и мобилните приложения, в които потребителите се регистрират със своя Facebook профил.

    Тази функция се нарича Facebook Login и е популярна опция за регистрация в различни мобилни приложения като Tinder, Instagram и т.н. Според Гай Роузън, вицепрезидент “Продукти” във Facebook, засегнатите 50 млн. потребители ще трябва ръчно да свържат наново своите профили в тези приложения с Facebook.

    Проблемът тепърва ще расте 

    Засега социалната мрежа не съобщава дали има случаи на злоупотреби на потребителски профили, но мащабите на проблема стават значително по-големи. Facebook Login се използва от много приложения и дори се препоръчва като сигурен начин за достъп до определена онлайн услуга или мобилно приложение. На теория е възможно уязвимостта във Facebook да доведе до това, че някой се логва в чужд профил в приложение, изпраща съобщения от негово име, прави покупки и т.н.

    Прочетете още: Какво доведе до най-големия хак в историята на Facebook?

    Той е предпочитано средство за логин от над 50% от потребителите, които използват т.нар. Social login опции, предлагани още от Google, Twitter, LinkedIn и други компании. Освен, че пести доста време и е много по -удобна, тази опция е препоръчвана и като по-сигурния начин за създаване на профили и идентифициране на потребители пред различни сайтове и услуги.

    Официална статистика за броя засегнати услуги няма, тъй като няма и официална информация за броя сайтове и услуги, които се възползват от т.нар. Social Login или Single Sign-On. Ясно е обаче, че всички 90 млн. потребители (50-те млн. души, за чийто профили се знае, че са компроментирани, и още 40 млн. души, за чийто профили е използвана функцията View as…) ще трябва да сменят паролите си за достъп, преди да могат да достъпват външни услуги, за които са използвали Facebook Login. 

    Access Token-ът позволява използването на чужди акаунти. Това означава достъп и до други приложения на трети страни, използващи Facebook Login
    Гай Роузън, вицепрезидент “Продукти” във Facebook

    Очаквайте бум на фишинга

    Другият проблем, който може да се очаква, е вълна от спам кампании, която ще залее потребителите на Facebook, а вероятно и на услуги, използващи Facebook Login. Това не е необичайно: всеки път, когато бъде оповестена уязвимост, засягаща много потребители, спамърите се активизират и организират фишинг кампании. Възможно е например да получите фишинг имейл със следното съдържание:

    “Във връзка с новооткритата уязвимост във Facebook трябва да направите някои промени в профила си. Моля, въведете паролата си тук.

    Поздрави,

    Eкипът на Facebook”

    Тъй като потребителите са чули за уязвимостта и очакват да получат подобно съобщение от Facebook, те са много по-склонни да се доверят на фишинг кампанията и да станат нейна жертва. Не откликвайте на подобни съобщения. 

    Прочетете още: Минимум 50 млн. потребители засегнати от уязвимост във Facebook

    “Когато имаш толкова значим пробив в сигурността, вероятно веднага ще се появят фишинг атаки, които ще искат от потребителите да сменят паролите си за Facebook. Важно е да сте много внимателни, да следвате само инструкциите на Facebook в сайта и мобилното приложение, но да не се доверявате на имейли, чийто произход не можете да установите”, коментират от компанията за кибер сигурност CENTIO.

    Съвети за потребители:

    • Не изпращайте паролата си за Facebook на никого, дори и да се представя за служител на социалната мрежа;
    • Не отваряйте линкове към портали за смяна на пароли във Facebook;
    • Използвайте антивирусен софтуер с антиспам и антифишинг защита;

     

     

Back to top button