Лични данни

Всичко, което споделите за себе си в сайта на дадена компания се запазва, с цел да бъде използвано за целенасочена реклама: пол, име, дата на раждане, имейл адрес, IP адресът ви и тези на всички свързани устройства (лаптопи, телефони и др.). Към това се добавя и информация спрямо вашето поведение – хобита, тегло, домашни любимци и т.н. Компаниите съхраняват банковата ви информация, връзките към акаунтите ви в социалните мрежи и данните, които споделяте в тях.

Кои компаниите знаят най-много за вас и какво точно

Социалните медии събират повече данни от всички други онлайн. Според проучване на Clario на първо място в списъка с компаниите за събиране на данни е Facebook. Социалната мрежа разчита на вашите данни, за да ви препоръча приятели, да информира, че имате рожден ден, да ви предложи групи, към които да се присъедините и най-важното – да ви показва реклами. От всички данни, които бизнесът може законно да получи за вас, Facebook събира 70,59%.

Следва Instagram (58,82% от всички налични данни) – хобита, височина, тегло, сексуална ориентация. Подобно на собственика си (Facebook), използва тази информация за реклама и за препоръчване на акаунти, които да следвате.

Приложението за запознанства Tinder събира 55,88% от наличните данни, за да ви помогне да се срещнете с вашия перфектен партньор: възраст, ръст, сексуална ориентация, интереси, притежавате ли домашен любимец. Освен това съхранява банковите ви данни (за продажба на премиум опцията – Tinder Plus).  Приложението проследява как използвате профилите си в останалите социални мрежи, когато свързвате акаунтите си. Също така съхранява всички съобщения, които изпращате, което означава, че всички ваши чатове могат да бъдат използвани за таргетиране на реклами.

Търговецът на дребно Amazon събира най-малко данни – едва 23,53%. Освен най-необходимото за осъществяване на продажба и доставка (име, имейл, пощенски адрес и банкови данни), платформата  проследява как използвате сайта. Следи продуктите, които разглеждате, направените покупки и оставените рецензии, и ги използва, за да ви рекламира нови продукти.

Сайтът за музика, Spotify събира 35,29% от вашите данни, споделени онлайн, като влиза в профилите ви в социалните медии, за да разбере вашите интереси и хобита. Ако някога сте били на концерт и сте споделили снимка от него в Instagram, скоро Spotify ще включи изпълнителя в предложенията си към вас. Плейлистите, които платформата насочва към вас, са базирани на проследяване на музиката, която слушате.

По същия начин Netflix (26,47%) проследява вида на предаванията, които гледате, за да може да ви препоръча подобни заглавия. Целта е да ви осигури по-добро потребителско изживяване, за да си гарантира, че ще се връщате отново и отново.

Прочетете още: 13 начина да изчистите излишната информация за вас в интернет

Как да се предпазите от злонамерено събиране на лична информация

Описаните до тук са примери за събиране на данни, за които вие сте се съгласили. В повечето случаи те се използват за може съответната платформа да задоволи вашия вкус.

Не забравяйте обаче, че събирането на ваши данни може да има и друга, по-тъмна страна – кражба на лична информация от различни злонамерени лица, т.нар. хакери. При това, те се целят много по-високо: вместо навици за пазаруване или пощенски адрес, те се интересуват от данните от кредитните ви карти.

За да се предпазите е нужно да спазвате стриктна „хигиена“ в интернет:

1. Използвайте силни пароли

Най-добрата парола (поне 14 символа ) е тази, която можете да запомните, но която ще бъде трудна за отгатване от други хора или злонамерени програми, които изпробват произволни комбинация. Кратко изречение е по-добро от една дума с вмъкнати цифри и символи. Можете да използвате приложение за управление на пароли (Password Manager), за генериране и съхранение на  вашите пароли. Мениджърът на пароли също може да ви помогне да генерирате уникални пароли за всеки от вашите онлайн акаунти. За допълнителна сигурност сменяйте паролите си няколко пъти годишно.

2. Използвайте двуфакторна автентикация (2FA, MFA)

Двуфакторната автентикация изисква да потвърдите самоличността си, след като сте влезли с потребителско си име и парола. Ще бъдете помолени да потвърдите самоличността си, като въведете код, изпратен чрез съобщение на телефона или по имейл. Двуфакторното удостоверяване може да ви отнеме няколко допълнителни секунди, за да влезете във вашите акаунти, но ще намали вероятността и други хора да могат да влязат в тях.

3. Избягвайте използването на незащитени Wi-Fi мрежи

Ако все пак ви се наложи да използвате обществена мрежа, избягвайте да споделяте поверителна информация, напр. финансова. У дома използвайте VPN, за да сърфирате – така данните, които изпращате и получавате, ще са шифровани, което значително затруднява прихващането им.

4. Използвайте антивирусен софтуер

Наличието на добра антивирусна защита свежда до минимум риска от заразяване на компютъра ви и причиняване на повече проблеми. Защитете инсталацията и настройките с допълнителна парола.

Интересно по темата: Защо не ви трябва повече от един антивирус на един компютър?

5. Винаги използвайте актуални версии на приложенията и операционните системи

Актуализациите често включват корекции на пробойни в сигурността, които може да са налични в използваните от вас програми или устройства.

Доскоро Signal беше смятан за един от най-сигурните и поверителни начини за комуникация. Дали това продължава да е така?

Данни от изтекли съдебни документи сочат, че Федералното бюро за разследвания (ФБР) разполага с инструмент, който позволява достъп до криптирани съобщения в приложението Signal.

Според информация, оповестена от Forbes, шифрованите съобщения могат да бъдат прихващани върху iPhone устройства, когато те са в режим на „частичен AFU“ т.е. „след първо отключване“.

Предполага се, че ФБР използва много усъвършенстван подход, като се възползва хардуерни уязвимости за извличане на чувствителна информация – един от спряганите инструменти е GrayKey.

Израелската компания Cellebrite също се споменава като вероятен разработчик на инструментите за разбиване на криптирани съобщения в Signal. Твърди се, че компанията е добавила и възможност за прескачане на началния екран в операционната система Android. По този начин се дава възможност за работа върху устройството без да е нужно преминаването през проверка на ПИН или биометрика.

Signal е платформа за обмен на съобщения и медия, която бързо набра популярност сред потребителите, които бранят личното си пространство.

Последни данни обаче сочат, че платформата може да е уязвима и да има „пролуки“, които подкопават защитата на поверителността, предоставена чрез услугата за криптирани съобщения. Дори се допуска, че може да не става дума за недостатък в дизайна, а по-скоро за умишлена задна врата, която позволява на властите да имат достъп до лични съобщения.

Не е трудно да предположим, че след като съобщенията в Signal могат да бъдат прихванати от федералните власти, то и потенциално враждебни интереси биха могли да се възползват.

Данните на 2,28 млн. потребители на сайта за запознанства MeetMindful.com са изтекли онлайн в резултат на хакерска атака.

1,2 GB информация, включително истински имена, токени за акаунти във Facebook, имейл адреси, геолокация и др., е споделена за безплатно изтегляне в публично достъпен хакерски форум.

Изтеклите данни могат да бъдат използвани за проследяване на профилите на засегнатите лица обратно до истинската им самоличност.

Препоръка

Ако личните ви данни бъдат компрометирани по подобен начин, трябва да предприемете незабавни мерки:

• Да ресетнете паролата си за достъп до сайта/приложението
• При възможност, да активирате двуфакторно удостоверяване
• В следващите месеци, да внимавате за подозрителна кореспонденция, идваща от компрометирания сайт

Последен ъпдейт на 16 януари 2021 в 15:55 ч.

Така наречените “бисквитки” (HTTP cookies) са съществена част от Интернет, такъв какъвто го познаваме днес. Те позволяват на уеб страниците да ви „помнят“ като потребител: какво имате в пазарската си количка, какви страници посещавате, какви теми ви интересуват и т.н. Всичко това обаче ги прави ценен източник на лична информация, от който недоброжелатели могат да се възползват.

Какво точно са бисквитките и къде се съхраняват

HTTP бисквитките представляват текстови файлове, съдържащи информация за потребителско име и парола. Те се използват за идентифициране на компютъра ви в мрежата. Маркират се с уникално ID, отнасящо се точно за вас. Изпращат се от сървъра, където е разположен достъпвания от вас сайт, до компютъра ви.  Когато компютър и сървър си обменят бисквитка, сървърът прочита съдържащото се в нея ID и вече ви „познава”.

HTTP бисквитките се създават, когато посетите даден сайт за първи път. Те пазят информация за сесиите ви – времето, прекарано в сайта.

Форматът на бисквитката представлява двойка “поле-стойност”. Уеб сървърът, изпраща кратък поток от идентификационни данни към браузъра ви, които той да запази.  Тук възниква въпросът – къде се пазят тези бисквитки? Отговорът е – локално в браузъра, тъй като е нужно той да помни двойката “поле-стойност”, която ви идентифицира като потребител. По този начин, когато отново посетите същия сайт, браузърът ви ще изпрати запазената бисквитка към уеб сървъра му, който пък ще възстанови данните от предходните ви сесии.

За да си представите по-лесно процеса по генериране и използване на бисквитки, можем да го сравним с използването на гардероб в театър:

1. Предавате палтото си на гардеробиера – това е еквивалентно на момента, в който за първи път се свързвате с уеб сървъра на посещавания сайт. Създава се запис за тази връзка, който може да включва информация за личния ви акаунт, кои категории сте посетили, какво сте пазарували от сайта и др.
2. Получавате номерче, което ви идентифицира като собственик на точно това палто – именно това е бисквитката за дадения уеб сайт, която се съхранява в браузъра. Тя притежава уникално ID за всеки потребител.
3. Ако решите да си вземете палтото, за да излезете по време на антракта, и после пак да го върнете, използвате същото номерче – така е и когато посетите уеб сайт отново – браузърът му предоставя запазената бисквитка (ако не сте я изчистили). Сървърът прочита ID-то в нея и свързва данните за активността ви от предходни посещения в този сайт.

Да позволите или да забраните бисквитките

Безспорно бисквитките улесняват сърфирането в интернет, но от друга страна представляват риск за конфиденциалността на данните и браузър историята ви като потребител.

Бисквитките не могат да заразят компютъра ви с вируси. Недоброжелатели обаче могат да ги “откраднат” и да си осигурят достъп до браузър сесиите, които съдържат информация за вас.

Забраната на всички бисквитки на браузъра може да затрудни навигацията в някои уебсайтове. Все пак можете да зададете настройки, които контролират или ограничават бисквитки на трети страни и проследяване. Така ще защитите поверителността ви, докато пазарувате или сърфирате онлайн.

Бисквитките се настройват по различен начин във всеки баузър, но логиката е сходна – обикновено се намират в менюто Настройки -> Поверителност и сигурност. Напр. в Google Chrome: От менюто навигирайте до Settings -> Privacy and security -> Cookies and other data -> See all cookies and site data.

Как бисквитките помагат на вас и на собствениците на сайтове

Благодарение на бисквитките, уеб сайтовете ви „разпознават“ и ви представят релевантна информация, съобразно предпочитанията ви – напр. спортни новини, вместо политически. Показването на персонализирани реклами става именно заради бисквитките – на база разглежданите до момента от вас продукти, се подбират свързани реклами и материали, които да ви се визуализират.

Онлайн магазините използват бисквитките, за да следят продуктите, които сте разглеждали, и да ви предлагат сходни. Бисквитките са тези, които помагат покупките в количката ви да се запазят, дори ако неволно затворите уеб страницата. Не може да отречете, че всичко това ви улеснява като потребител!

Колко дълго се съхраняват бисквитките

Съществуват два типа бисквитки: сесийни и постоянни (persistent). Сесийните се използват за навигация в сайтовете – например за работата на бутона „назад“. Те се пазят в RAM паметта и след като приключите сесията, се изтриват автоматично. За разлика от тях, постоянните бисквитки се пазят за неопределено време, освен ако изрично не е зададен срок за съхранение. Точно те се използват за автентикирането ви като потребител (следят дали сте логнат и с какво име) и пазят информация за повторните ви посещения.

Под ваш контрол ли е генерирането на бисквитки

First-party бисквитките се създават директно от уеб сървъра на сайта, който използвате в момента. Като цяло са безопасни, стига самият уеб сайт да е безопасен и да не е бил компрометиран.

Бисквитките на трети страни (third-party) изискват по-голямо внимание, защото те се създават от сайтове, различни от този, на който се намирате в момента – те обикновено са свързани с рекламите, които се визуализират на сайта. Посещението на страница с десет появяващи се реклами може да генерира десет различни бисквитки, дори и да не кликате върху рекламите. Този тип бисквитки позволяват на рекламните компании да следят историята от сърфирането ви из цялото интернет пространство, стига да посещавате страници с техни реклами.

Можете да повишите нивото на сигурност на бисквитките

Бисквитките, респективно потребителските данни, които се съхраняват в тях, могат да бъдат една идея по-защитени чрез допълнителни флагове и атрибути.

Пример за такъв е Secure флагът. Бисквитка с този флаг може да бъде транспортирана единствено по криптиран канал, или с други думи не може да бъде предавана по HTTP, а само по HTTPS. По този начин, дори да бъде компрометирана връзката, вероятността бисквитката да бъде “открадната” е по-малка, тъй като комуникацията е криптирана.

Друг флаг, който може да бъде добавен към бисквитката, е HttpOnly. Той указва на браузъра, че точно този тип бисквитка може да бъде предоставена само на сървъра, но не и на локалните API интерфейси, което я прави неподатлива на кражба чрез cross-site scripting (XSS) атака. Все пак такава бисквитка все още може да е предмет на CSRF атаки.

Бисквитките се създават от страна на сървъра чрез HTTP хедъра Set Cookie. Примерен синтаксис е:

 

Expire атрибута оказва до кога ще бъде валидна тази бисквитка, т.е. кога да бъде изтрита от браузъра. Флаговете (HttpOnly, Secure) не приемат стойности, а тяхното наличие оказва, че са приложени.

Предпазването от CSRF атаки се задава с атрибута SameSite, който може да приема три стойности – Strict, Lax или None. Напр. бисквитка със зададен артибут SameSite=Strict браузърът ще изпраща в отговор на заявки, идващи от домейн, съвпадащ с таргет домейна.

Apple нарушава законодателството на ЕС, като позволява потребителите на iPhone да бъдат проследявани без тяхното съгласие. Това твърди noyb, организация с идеална цел, основана от активиста за защита на личните данни Max Schrems, в жалба до германските и испанските регулатори.

Уникалният код за проследяване, генериран от всеки iPhone – IDFA (идентификатор за рекламодатели) – позволява на Apple и всички разработчици на приложения за iPhone да видят как се държат потребителите, без тяхното знание или съгласие.

Още повече, IDFA дава възможност на трети страни да идентифицират потребителите в различни приложения и дори да свързват онлайн и мобилно поведение (cross device tracking).

През юни 2020 г. Apple заяви, че с въвеждането на най-новата си операционна система iOS 14, приложенията ще трябва да поискат разрешение, преди да получат достъп до IDFA на телефона. През септември обаче стана ясно, че промените ще се забавят до началото на 2021 г.

Чувствителни данни от кредитните карти (номера, CVV, пълни имена, адреси) на потребители на booking.com, Expedia и др. са оставени публично видими в продължение на години. Те са били съхранявани в неправилно конфигуриран сторидж (S3) в облачната услуга на Amazon Web Services (AWS). Това представлява нарушение на Стандарта за сигурност на данните, приложим за разплащане с кредитни карти. Грешката е на Prestige Software – компанията, отговорна за системата за хотелски резервации.

Уязвимостта е открита от разследващ екип на Website Planet. Засега няма доказателства за извършени киберпрестъпления с изложените данни.

Въпреки това всеки, който е правил резервации през засегнатите платформи от 2013 г. насам, е потенциално изложен на риск. Засегнатите данни се съдържат в над 10 млн. отделни log файла (24.4 GB). Te могат лесно да бъдат използвани от киберпрестъпници за предприемане на вторични фишинг атаки, извършване на измами или кражба на самоличност в бъдеще.

Потребителите на засегнатите платформи могат да се свържат директно с компанията – собственк, за да определят какви стъпки се предприемат за защита на техните данни, съгласно изискванията на GDPR.

Препоръки:

• Подсилете сигурността на акаунта си с многофакторно удостоверяване (MFA)
• Следете извлеченията на кредитната си карта за необичайна дейност през следващите няколко месеца; активирайте известяването за извършени трансакции с вашата карта
• Бъдете нащрек за фишинг съобщения, особено ако те са свързани с хотелска резервация
• Внимавайте за внезапни, неочаквани промени в предстоящите ви хотелски резервации

Какви може да са последиците за бизнеса на една организация в случай на успешно източени лични данни на потребители? Двата случая с източените от хотелската верига Marriot лични данни се превръщат в пример за това. След рекордните глоби от регулаторите, сега на дневен ред са исковете от засегнатите потребители.

Според публикации в местната преса, Marriott International е обект на съдебно дело в Обединеното кралство, заведено от милиони бивши гости. Те търсят обезщетение за компрометирането на личните им данни.

Делото идва в отговор на инцидент със сигурност, при който хакери са откраднали информация за повече от 300 млн. души между юли 2014 г. и септември 2018 г.

Нарушението, разкрито за първи път през 2018 г., включва данни като имейл адреси, телефонни номера, данни за кредитни карти и паспортни данни на хората, които са направили резервации през веригата Starwood Hotels, собственост на Marriott.

През февруари 2020 г. последва втора атака, която, макар и по-малка по мащаб на пораженията от предходната, показва, че хотелската верига има сериозен проблем със сигурността.

Точно това е и основният мотив на живеещия във Великобритания Martin Bryant – инициатор на масовото съдебно преследване. В изявление той казва, че е завел делото, защото хотелските оператори не са „предприели адекватни стъпки за гарантиране на сигурността на личните данни на гостите и за предотвратяване на неразрешено и незаконно обработване на тези данни“.

Във Великобритания все още тече паралелно дело срещу Marriott International, по което през 2019 г. беше предложено налагането на 99.2 млн. GBP глоба (133 млн. USD по това време) във връзка с нарушение, което компрометира данните за около 7 млн. жители на кралството.

Последен ъпдейт на 4 май 2020 в 11:59 ч.

Безплатен ли е безплатния Wi-Fi? По-скоро не – или поне това показва разкритие на анализатора Jeremiah Fowler. Той е намерил публична база данни с над 146 млн. записа за потребители, използвали услугите на компания, предоставяща безплатни Wi-Fi хотспотове в различни публични обекти във Великобритания – ресторанти, магазини и др.

За да използват безплатния Wi-Fi, потребителите е трябвало да въведат свои лични данни – имена, мейли и т.н. Именно на база данни с тази информация се е натъкнал Fowler. Тя е била оставена публично достъпна в интернет. Достъпът до базата данни е бил спрян, след като анализаторът съобщава за пропуска.

Въпросът за потребителите обаче остава: склонни ли сте да споделите личните си данни, за да спестите някой и друг мегабайт от мобилния си план за интернет? Защото, макар и наглед безобидна, тази информация за вас може да бъде използвана. Най-малкото, ще се знае кои заведения или хотели посещавате, в кои магазини пазарувате – и на база това, може да бъдете профилирани.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://nakedsecurity.sophos.com/2020/03/03/why-free-wi-fi-isnt-really-free/“ icon=““ target=“true“ nofollow=“false“]Прочетете повече по темата тук[/button]

 

В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации. 

Последен ъпдейт на 4 май 2020 в 11:59 ч.

Вирусът Raccoon впечатли света на киберсигурността с бизнес модела, който стои зад него. Софтуерът се предлага под наем срещу 200 USD на месец, срещу които „клиентите“ получават поддръжка, коригиране на бъгове и ъпдейти на функционалностите му.
Това, отчасти, показва и защо той засяга над 60 различни приложения, сред които повече от 35 браузъра. Най-често вирусът стига до жертвите си посредством фишинг кампании с Microsoft Office документи. Сред функционалностите му са кражба на финансова информация, криптовалути, бисктвикти, история на сърфирането на данни, съхранявани във функциите за автоматично попълване на форми в браузърите.
Сред основните цели на Raccoon са Google Chrome, Internet Explorer, Microsoft Edge и Firefox.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.techradar.com/news/raccoon-malware-affects-all-browsers/“ icon=““ target=“true“ nofollow=“false“]Прочетете повече по темата тук[/button]

 

В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации. 

Последен ъпдейт на 30 януари 2020 в 08:33 ч.

28 януари се отбелязва от редица институции, включително и Комисията за защита на личните данни, като международен Ден за защита на личните данни. В този ден публикуваме материал, в който ще ви покажем как може да наложите контрол върху личните данни, които Google събира за вас. Очаквайте и други подобни съветници за това как да върнете контрола върху информацията, която споделяте за себе си.

Темата „защита на лични данни“ е, а и най-вероятно ще става все по-значима за всеки от нас, който има компютър, смартфон, смарт хладилник, часовник и т.н. Ще става по-значима и за технологичните гиганти, които са обект на непрекъснат натиск да осигуряват адекватна защита на потребителските личните данни от една страна и прозрачност при събирането им, от друга. Пример и за двете е Google.

През последната година лидерът в онлайн търсенето създаде множество инструменти, с които потребителите на компанията могат да контролират колко и какви лични данни събира тя за тях, както и как. Водещият от тях се нарича Privacy Checkup. На него  посветен и този текст. Ще преминем през настройките и ще ви покажем как да управлявате какво знаят за вас Search, YouTube, Maps и другите услуги, собственост на компанията. (Предупреждаваме, че дашбордът ви може да е различен от показаните тук, в зависимост от услугите, които използвате реално).

Активност в мрежата и приложенията

Ако тази опция е включена, Google съхранява информация за активностите ви както в сайтовете на компанията, така и в приложенията, които използвате. В случая с Chrome – това е историята на уебсайтовете, които посещавате. Ако имате Android смартфон или таблет, Google ще записва приложенията, с които работите, времето, в което ги ползвате и колко пъти сте ги използвали през деня.

Като причина за събирането на тази информация Google посочва желанието си да предоставя персонализирани услуги на потребителите си, например по-бързо търсене. Може да изключите всички едновременно (което значи, че няма да имате история на браузъра си, дейностите ви онлайн, както и устройствата и приложенията ви и гласовите бележки и аудиозаписи). Имате възможност да изтриете съхраняваната информация както автоматизирано (на 3 или 18 месеца), така и на ръка, във всеки един момент. Иначе – както Google казва, активността се запазва, докато не я изтриете ръчно.

История на местоположенията

Звучи простичко, но все пак, за да е ясно: Google създава карта на местоположението ви с устройствата, с които използвате техните услуги. В случая – история на местоположенията е изключена, което означава, че Google не събира информация за моите местоположения – но това не означава, че базата данни събрана преди изключването е изтрита. Ако е включена, ще се съхранява история за движението ви дори и когато не използвате активно приложенията на търсачката.

„Това ви предоставя подобрени търсения от картата и маршрути за пътуването до работното място и ви помага да преоткривате посетените от вас места и маршрутите, по които сте минавали,“ пише в официалното пояснение към услугата. Ако искате, може да видите историята на движението си ден по ден.

Вижте историята си или я изтрийте в Google Maps Timeline. Настройките стигат дотам, че ви позволяват да определяте кои ваши устройства да споделят информация за местоположението ви – и кои не. Информацията може да се види само от вас, освен, ако някой не хакне профила ви или не споделяте потребителското си име и паролата си.

Гласови и аудиозаписи

Даването на гласови команди е доста по-лесно от писането, две мнения няма. Ако тази настройка е включена, всички гласови команди, които подавате, обаче, ще бъдат записвани и съхранявани. Както и гласово въвеждане на данни (например, търсене с гласова команда). Гласови и аудиозаписи

Тези данни се използват за подобряване на алгоритмите за гласово разпознаване на Google. Настройката е свързана с Активност в мрежата и приложенията – откъдето може да изключите изцяло запазването на гласови записи.

История в YouTube

Ако функцията е включена, в профила ви ще се пази история на всички видеа, които сте търсили и гледали. На база на тази история, YouTube ще ви предлага свързано съдържание, което може да ви е интересно. Освен това ще помни докъде точно сте стигнали с гледането на всяко едно видео, за да не започвате от началото му всеки път.

Историята на гледанията ви в YouTube може да казва много и за навиците и предпочитанията ви, което да се използва и за бъдещо таргетиране на реклами в мрежата на Google (дори и не само в YouTube). Повече вижте в това видео, публикувано от Team YouTube.

YouTube обаче е много повече от сайт за видео споделяне – това е цяла социална мрежа. Затова на нея е отделен цял раздел в настройките. Можете да контролирате кой (освен вас) вижда историята на гледанията ви, плейлистите ви, за кои канали сте абонирани. Също така: с кого споделяте видеата си и кой вижда, когато качите ново или се абонирате за съдържание в сайта.

Персонализиране на рекламите

Не, не можете да изключите рекламите. Но може да определите дали рекламите, които виждате да са персонализирани – т.е. да пасват максимално на събраната информация за интересите, възрастта ви и всичко друго, което Google знае за вас. В секцията за персонализиране на рекламите ще видите и всички параметри, по които Google персонализира рекламите за вас. например, най-интересното, което видях за себе си е, че според профила ми се интересувам от цветя (не знам защо).

Ако изключите персонализирането на рекламите, ще виждате „генерични реклами“ – т.е. всичко, което се рекламира.

Какво другите виждат за вас

На практика – това е вашия публичен профил, бившият Google+ (или нещо подобно). Ако не сте споделяли твърде много за себе си, той може да съдържа само името и снимката ви. Обърнете внимание на секцията за споделени препоръки – това са мненията, които сте оставяли в приложенията на Google за местата, на които сте били – рейтинги за ресторанти, продукти и др.

По подразбиране, настройката е изключена. Съветваме ви, обаче, да проверите дали чекбоксът Въз основа на активността ми Google може да показва името и снимката на потребителския ми профил, както и активността ми, в споделени препоръки в реклами наистина е изключен. Ако не, мненията ви могат да бъдат използвани включително и за реклама.

Защитата на личните ви данни е нещо, на което трябва да обърнете сериозно внимание, и то не само в рамките на един ден. Правете го всеки ден. Винаги може да останете изненадани.