Лични данни

Apple нарушава законодателството на ЕС, като позволява потребителите на iPhone да бъдат проследявани без тяхното съгласие. Това твърди noyb, организация с идеална цел, основана от активиста за защита на личните данни Max Schrems, в жалба до германските и испанските регулатори.

Уникалният код за проследяване, генериран от всеки iPhone – IDFA (идентификатор за рекламодатели) – позволява на Apple и всички разработчици на приложения за iPhone да видят как се държат потребителите, без тяхното знание или съгласие.

Още повече, IDFA дава възможност на трети страни да идентифицират потребителите в различни приложения и дори да свързват онлайн и мобилно поведение (cross device tracking).

През юни 2020 г. Apple заяви, че с въвеждането на най-новата си операционна система iOS 14, приложенията ще трябва да поискат разрешение, преди да получат достъп до IDFA на телефона. През септември обаче стана ясно, че промените ще се забавят до началото на 2021 г.

Чувствителни данни от кредитните карти (номера, CVV, пълни имена, адреси) на потребители на booking.com, Expedia и др. са оставени публично видими в продължение на години. Те са били съхранявани в неправилно конфигуриран сторидж (S3) в облачната услуга на Amazon Web Services (AWS). Това представлява нарушение на Стандарта за сигурност на данните, приложим за разплащане с кредитни карти. Грешката е на Prestige Software – компанията, отговорна за системата за хотелски резервации.

Уязвимостта е открита от разследващ екип на Website Planet. Засега няма доказателства за извършени киберпрестъпления с изложените данни.

Въпреки това всеки, който е правил резервации през засегнатите платформи от 2013 г. насам, е потенциално изложен на риск. Засегнатите данни се съдържат в над 10 млн. отделни log файла (24.4 GB). Te могат лесно да бъдат използвани от киберпрестъпници за предприемане на вторични фишинг атаки, извършване на измами или кражба на самоличност в бъдеще.

Потребителите на засегнатите платформи могат да се свържат директно с компанията – собственк, за да определят какви стъпки се предприемат за защита на техните данни, съгласно изискванията на GDPR.

Препоръки:

• Подсилете сигурността на акаунта си с многофакторно удостоверяване (MFA)
• Следете извлеченията на кредитната си карта за необичайна дейност през следващите няколко месеца; активирайте известяването за извършени трансакции с вашата карта
• Бъдете нащрек за фишинг съобщения, особено ако те са свързани с хотелска резервация
• Внимавайте за внезапни, неочаквани промени в предстоящите ви хотелски резервации

Какви може да са последиците за бизнеса на една организация в случай на успешно източени лични данни на потребители? Двата случая с източените от хотелската верига Marriot лични данни се превръщат в пример за това. След рекордните глоби от регулаторите, сега на дневен ред са исковете от засегнатите потребители.

Според публикации в местната преса, Marriott International е обект на съдебно дело в Обединеното кралство, заведено от милиони бивши гости. Те търсят обезщетение за компрометирането на личните им данни.

Делото идва в отговор на инцидент със сигурност, при който хакери са откраднали информация за повече от 300 млн. души между юли 2014 г. и септември 2018 г.

Нарушението, разкрито за първи път през 2018 г., включва данни като имейл адреси, телефонни номера, данни за кредитни карти и паспортни данни на хората, които са направили резервации през веригата Starwood Hotels, собственост на Marriott.

През февруари 2020 г. последва втора атака, която, макар и по-малка по мащаб на пораженията от предходната, показва, че хотелската верига има сериозен проблем със сигурността.

Точно това е и основният мотив на живеещия във Великобритания Martin Bryant – инициатор на масовото съдебно преследване. В изявление той казва, че е завел делото, защото хотелските оператори не са „предприели адекватни стъпки за гарантиране на сигурността на личните данни на гостите и за предотвратяване на неразрешено и незаконно обработване на тези данни“.

Във Великобритания все още тече паралелно дело срещу Marriott International, по което през 2019 г. беше предложено налагането на 99.2 млн. GBP глоба (133 млн. USD по това време) във връзка с нарушение, което компрометира данните за около 7 млн. жители на кралството.

Последен ъпдейт на 4 май 2020 в 11:59 ч.

Безплатен ли е безплатния Wi-Fi? По-скоро не – или поне това показва разкритие на анализатора Jeremiah Fowler. Той е намерил публична база данни с над 146 млн. записа за потребители, използвали услугите на компания, предоставяща безплатни Wi-Fi хотспотове в различни публични обекти във Великобритания – ресторанти, магазини и др.

За да използват безплатния Wi-Fi, потребителите е трябвало да въведат свои лични данни – имена, мейли и т.н. Именно на база данни с тази информация се е натъкнал Fowler. Тя е била оставена публично достъпна в интернет. Достъпът до базата данни е бил спрян, след като анализаторът съобщава за пропуска.

Въпросът за потребителите обаче остава: склонни ли сте да споделите личните си данни, за да спестите някой и друг мегабайт от мобилния си план за интернет? Защото, макар и наглед безобидна, тази информация за вас може да бъде използвана. Най-малкото, ще се знае кои заведения или хотели посещавате, в кои магазини пазарувате – и на база това, може да бъдете профилирани.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://nakedsecurity.sophos.com/2020/03/03/why-free-wi-fi-isnt-really-free/“ icon=““ target=“true“ nofollow=“false“]Прочетете повече по темата тук[/button]

 

В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации. 

Последен ъпдейт на 4 май 2020 в 11:59 ч.

Вирусът Raccoon впечатли света на киберсигурността с бизнес модела, който стои зад него. Софтуерът се предлага под наем срещу 200 USD на месец, срещу които „клиентите“ получават поддръжка, коригиране на бъгове и ъпдейти на функционалностите му.
Това, отчасти, показва и защо той засяга над 60 различни приложения, сред които повече от 35 браузъра. Най-често вирусът стига до жертвите си посредством фишинг кампании с Microsoft Office документи. Сред функционалностите му са кражба на финансова информация, криптовалути, бисктвикти, история на сърфирането на данни, съхранявани във функциите за автоматично попълване на форми в браузърите.
Сред основните цели на Raccoon са Google Chrome, Internet Explorer, Microsoft Edge и Firefox.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.techradar.com/news/raccoon-malware-affects-all-browsers/“ icon=““ target=“true“ nofollow=“false“]Прочетете повече по темата тук[/button]

 

В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации. 

Последен ъпдейт на 30 януари 2020 в 08:33 ч.

28 януари се отбелязва от редица институции, включително и Комисията за защита на личните данни, като международен Ден за защита на личните данни. В този ден публикуваме материал, в който ще ви покажем как може да наложите контрол върху личните данни, които Google събира за вас. Очаквайте и други подобни съветници за това как да върнете контрола върху информацията, която споделяте за себе си.

Темата „защита на лични данни“ е, а и най-вероятно ще става все по-значима за всеки от нас, който има компютър, смартфон, смарт хладилник, часовник и т.н. Ще става по-значима и за технологичните гиганти, които са обект на непрекъснат натиск да осигуряват адекватна защита на потребителските личните данни от една страна и прозрачност при събирането им, от друга. Пример и за двете е Google.

През последната година лидерът в онлайн търсенето създаде множество инструменти, с които потребителите на компанията могат да контролират колко и какви лични данни събира тя за тях, както и как. Водещият от тях се нарича Privacy Checkup. На него  посветен и този текст. Ще преминем през настройките и ще ви покажем как да управлявате какво знаят за вас Search, YouTube, Maps и другите услуги, собственост на компанията. (Предупреждаваме, че дашбордът ви може да е различен от показаните тук, в зависимост от услугите, които използвате реално).

Активност в мрежата и приложенията

Ако тази опция е включена, Google съхранява информация за активностите ви както в сайтовете на компанията, така и в приложенията, които използвате. В случая с Chrome – това е историята на уебсайтовете, които посещавате. Ако имате Android смартфон или таблет, Google ще записва приложенията, с които работите, времето, в което ги ползвате и колко пъти сте ги използвали през деня.

Като причина за събирането на тази информация Google посочва желанието си да предоставя персонализирани услуги на потребителите си, например по-бързо търсене. Може да изключите всички едновременно (което значи, че няма да имате история на браузъра си, дейностите ви онлайн, както и устройствата и приложенията ви и гласовите бележки и аудиозаписи). Имате възможност да изтриете съхраняваната информация както автоматизирано (на 3 или 18 месеца), така и на ръка, във всеки един момент. Иначе – както Google казва, активността се запазва, докато не я изтриете ръчно.

История на местоположенията

Звучи простичко, но все пак, за да е ясно: Google създава карта на местоположението ви с устройствата, с които използвате техните услуги. В случая – история на местоположенията е изключена, което означава, че Google не събира информация за моите местоположения – но това не означава, че базата данни събрана преди изключването е изтрита. Ако е включена, ще се съхранява история за движението ви дори и когато не използвате активно приложенията на търсачката.

„Това ви предоставя подобрени търсения от картата и маршрути за пътуването до работното място и ви помага да преоткривате посетените от вас места и маршрутите, по които сте минавали,“ пише в официалното пояснение към услугата. Ако искате, може да видите историята на движението си ден по ден.

Вижте историята си или я изтрийте в Google Maps Timeline. Настройките стигат дотам, че ви позволяват да определяте кои ваши устройства да споделят информация за местоположението ви – и кои не. Информацията може да се види само от вас, освен, ако някой не хакне профила ви или не споделяте потребителското си име и паролата си.

Гласови и аудиозаписи

Даването на гласови команди е доста по-лесно от писането, две мнения няма. Ако тази настройка е включена, всички гласови команди, които подавате, обаче, ще бъдат записвани и съхранявани. Както и гласово въвеждане на данни (например, търсене с гласова команда). Гласови и аудиозаписи

Тези данни се използват за подобряване на алгоритмите за гласово разпознаване на Google. Настройката е свързана с Активност в мрежата и приложенията – откъдето може да изключите изцяло запазването на гласови записи.

История в YouTube

Ако функцията е включена, в профила ви ще се пази история на всички видеа, които сте търсили и гледали. На база на тази история, YouTube ще ви предлага свързано съдържание, което може да ви е интересно. Освен това ще помни докъде точно сте стигнали с гледането на всяко едно видео, за да не започвате от началото му всеки път.

Историята на гледанията ви в YouTube може да казва много и за навиците и предпочитанията ви, което да се използва и за бъдещо таргетиране на реклами в мрежата на Google (дори и не само в YouTube). Повече вижте в това видео, публикувано от Team YouTube.

YouTube обаче е много повече от сайт за видео споделяне – това е цяла социална мрежа. Затова на нея е отделен цял раздел в настройките. Можете да контролирате кой (освен вас) вижда историята на гледанията ви, плейлистите ви, за кои канали сте абонирани. Също така: с кого споделяте видеата си и кой вижда, когато качите ново или се абонирате за съдържание в сайта.

Персонализиране на рекламите

Не, не можете да изключите рекламите. Но може да определите дали рекламите, които виждате да са персонализирани – т.е. да пасват максимално на събраната информация за интересите, възрастта ви и всичко друго, което Google знае за вас. В секцията за персонализиране на рекламите ще видите и всички параметри, по които Google персонализира рекламите за вас. например, най-интересното, което видях за себе си е, че според профила ми се интересувам от цветя (не знам защо).

Ако изключите персонализирането на рекламите, ще виждате „генерични реклами“ – т.е. всичко, което се рекламира.

Какво другите виждат за вас

На практика – това е вашия публичен профил, бившият Google+ (или нещо подобно). Ако не сте споделяли твърде много за себе си, той може да съдържа само името и снимката ви. Обърнете внимание на секцията за споделени препоръки – това са мненията, които сте оставяли в приложенията на Google за местата, на които сте били – рейтинги за ресторанти, продукти и др.

По подразбиране, настройката е изключена. Съветваме ви, обаче, да проверите дали чекбоксът Въз основа на активността ми Google може да показва името и снимката на потребителския ми профил, както и активността ми, в споделени препоръки в реклами наистина е изключен. Ако не, мненията ви могат да бъдат използвани включително и за реклама.

Защитата на личните ви данни е нещо, на което трябва да обърнете сериозно внимание, и то не само в рамките на един ден. Правете го всеки ден. Винаги може да останете изненадани.

Facebook плаща на потребители ,за да инсталират на смартфоните си приложение, което събира личните им данни. От компанията са потвърдили тази информация пред TechCrunch.

Става дума за приложение, наречено Facebook Research. От 2016 г. насам компанията е предлагала суми до 20 долара на всеки потребител, който си инсталира приложението на своя смартфон. Основната работа на Facebook Research е да следи активността на потребителя онлайн.

Приложение, което изсмуква данни

Според Уил Страфах, консултант по информационна сигурност в Guardian Mobile Firewall, приложението може буквално да изсмуче личните данни от устройството, на което е инсталирано. „Ако от Facebook използват пълния достъп, който получават с това приложение, те ще могат да събират лични съобщения от приложения за социални медии; месинджъри; изпратени снимки и видеа; имейли; търсени думи в търсачките; история на уеб сърфирането и дори данни за настоящото ви местоположение, стига да сте инсталирали на телефона си приложение за геолокация“, посочва Страфах.

Пълен достъп до активността в приложенията

Преди да инсталират приложението, потребителите виждат следното предупреждение, публикувано от Engadget: „С инсталирането на този софтуер вие се съгласявате да събираме данни от вашия телефон, които ще ни помогнат да разберем как сърфирате в интернет и как използвате приложенията, които сте свалили… Това означава, че давате право да събираме информация за приложенията на телефона, как и кога ги използвате, данни за активността и съдържанието в тези приложения, както и как другите потребители общуват с вас през тези приложения“.

От Facebook потвърждават пред TechCrunch за съществуването на Facebook Research, което се разработва като част от Project Atlas. Според компанията целта на проекта е да събира информация за потребителските навици и е практика, която се използва и от други компании.

Почти веднага след публикуваната информация Facebook обяви, че версията на Facebook Research за iOS ще бъде свалена. По подобен начин през август 2018 г. Facebook свали Onavo VPN. Представено като безплатно VPN решение, Onavo също събираше данни за потребителите по начин, който нарушава правилата на App Store.

Facebook купи Onavo през 2013 г. именно за да следи потребителските навици на потребителите. Компанията използва данните от Onavo, за да види кои функции в конкурентните мобилни приложения са популярни сред потребителите, и така да може да направи свои алтернативи.

Над 95 хил. жалби на граждани за неспазване на GDPR са подадени от май 2018 г., когато директивата влезе в сила. България е една от петте страни в Европа, които закъсняват с практическото прилагане на директивата. Това са два от основните изводи в изявление на Европейския комитет за защита на данните.

България е една от страните, където практическото приложение на GDPR все още изостава. Другите са Гърция, Словения, Португалия и Чехия. Съгласуваният с GDPR законопроект беше внесен в българския парламент през септември 2018 г., но беше окончателно гласуван едва на 24 януари 2019 г.

От Европейския комитет за защита на данните отчитат, че до момента в ЕС се водят 255 разследвания за нарушения на изискванията по GDPR. Вече има и случаи на глобени компании.

Най-голямата до момента глоба е за 50 млн. евро. Тя беше наложена на Google. Според френските регулатори интернет гигантът не информира достатъчно добре потребителите си за това как използва данните им за таргетирана реклама.

През ноември Германия наложи глоба от 20 хил. евро на чат платформата Knuddels, след като хакери пробиха сървърите на компанията и откраднаха потребителски данни, които след това публикуваха в Pastebin.

„Случаят Facebook/Cambridge Analytica, както и неотдавнашните пробиви в сигурността на личните данни, показаха, че сме на прав път. На риск е изложена не само защитата на неприкосновеността на личния ни живот, но и защитата на нашите демокрации и гарантирането на устойчивостта на нашите основани на данни икономики“, коментират от комитета.

Последен ъпдейт на 18 януари 2019 в 15:35 ч.

Служителите са основен актив на бизнеса ви – но могат и да са основна заплаха за съществуването му. Действията им, умишлени или не, могат да доведат до източване на информация, спиране на услуги или дори на дейността на организацията.

Статистиката показва, че в 47% от случаите пораженията са дело на недобронамерени служители (данните са от проучване на CA Technologies). Според самите фирми двете най-големи заплахи са прекомерният достъп на служители до данни (37% от анкетираните) и прекомерният достъп на устройства до данни (36% от анкетираните).

Ето само четири примера за това как служителите могат да злоупотребят с достъпа си до данни и да навредят на вашия бизнес.

1. Злоупотреби с месинджъри и чатове

Месинджърите са изключително популярен канал за комуникация, който обаче може да се използва и за източване на фирмени данни. Недобросъвестен служител може да използва Facebook Messenger или друг подобен продукт, за да изпрати чувствителна информация извън рамките на организацията.

2. Порнографско съдържание

Повечето порнографски сайтове съдържат различни форми на зловреден код. Той може да натовари служебния компютър и дори да срине цялата фирмена мрежа.

През 2018 г. служител на Геологическия топографски институт на САЩ успя да инфектира с малуер цялата мрежа на институцията, след като заредил на служебния си компютър хиляди страници с порнографско съдържание.

3. Кражба (или загуба) на данни на физически носител

Възможно е злонамерен служител да открадне устройство, съдържащо важна информация за вашия бизнес. По същия начин той може да се опита да копира данните на физически носител – например флашка. Небрежността на член на екипа ви може да доведе до загуба на флашка, на която съхранявате договори, оферти – или дори интелектуална собственост.

4. Споделяне на пароли

Много служители споделят паролите за достъп до важни информационни ресурси във фирмата. Независимо дали го правят с лоши помисли или не, тази практика създава рискове за информационната сигурност.

[box type=“success“ align=“alignleft“ class=““ width=““]

Съвети за бизнеса

• Задайте политики за контрол на достъпа до информация. По този начин ще има ясни правила кои служители могат да достъпват важните информационни ресурси. Политиките ще ви помогнат да следите кои служители се опитват да споделят чувствителна информация през интернет, играят игри или разглеждат порнографски сайтове.
• Използвайте двуфакторна автентикация. тя е допълнителен слой на защита, който ви предпазва от безразборното споделяне на пароли в офиса. Двуфакторната автентикация ограничава достъпа до информационни ресурси.
• Ограничете използването на флашки и други физически носители. Флашките са лесен начин за съхранение и споделяне на данни и това ги прави много подходящи за злоупотреби. Можете да задавате политики за това на кои устройства могат да се използват флашки.
• Криптирайте служебните устройства. Криптирането на данните е защитна мярка в случай на кражба или загуба на устройството, на което се намират. Дори и устройството да попадне в неподходящи ръце, данните на него не могат да бъдат достъпени.

[/box]

Замисляли ли сте се колко важни са паролите за вашата дигитална същност? Тези комбинации от символи, букви и числа защитават всички онлайн услуги и устройства, които използвате. Те заключват дигиталния ви портфейл, защитават цялата ви онлайн комуникация, осигуряват неприкосновеност на профилите ви в социалните мрежи и т.н.

Въпреки че са толкова важни, паролите съвсем не са перфектния ключ. Те могат да бъдат разбити – точно като ключалка – и да доведат до кражба на вашите лични данни, важна информация и финансови средства. Много потребители правят разбиването им максимално лесно, избирайки слаби пароли или разчитайки само на една парола за достъп до всички онлайн услуги.

Компанията за информационна сигурност ESET дава пет съвета за разумно използване на пароли, които са лесни за спазване и могат да се превърнат в едно добро новогодишно обещание през 2019 г.

Използвайте фрази

Стандартните пароли са едновременно трудни за запомняне и лесни за отгатване. Ако вместо тях използвате фрази (няколко думи, събрани в една голяма комбинация), това прави паролата лесна за запомняне и трудна за отгатване. Колкото повече думи съдържа вашата фраза, толкова по-добре.

От ESET препоръчват да изберете фраза с поне 7 думи. „Броят на възможните комбинации нараства експоненциално с всяка следваща дума, а това намалява значително вероятността паролата ви да бъде отгатната“, коментират от компанията.

Избягвайте смислени комбинации от думи

Не правете грешката да избирате смислени фрази: например имена на филми, песни, любими цитати и т.н. Такива фрази са по-лесни за отгатване. Вместо това изберете комбинация от случайни думи, която лесно можете да запомните, но няма смисъл за никой друг.

Пример за такава фраза е drain hearings power homes. Със сегашните технологии ще отнеме стотици хиляди години, за да бъде разбита тази парола, според сайта Use A Passphrase.

Можете да направите паролата още по-трудна за разбиване като добавите числа или специални символи. Например: dr@1nhear1ngspowеrhome$

Забравете за многократното използване на една и съща парола

Никога не използвайте една и съща парола за две или повече онлайн услуги. „Ако по някаква причина някой разбере коя парола използвате, той вече разполага с един ключ, който отключва две или повече врати към дигиталната ви идентичност“, коментират от ESET.

Може би си мислите: „Но как някой ще разбере в кои акаунти използвам тази парола?“ По-лесно е, отколкото си мислите. Нарича се credential stuffing: автоматизиран процес, с който хакерите тестват дали някоя хакната вече парола няма да отключи вашия акаунт. И ако този акаунт се отключва със същата парола, която вече е била хакната, това ви оставя без никаква защита.

Разбира се, ако не трябва да използвате една парола повече от веднъж, това означава, че ще трябва да помните ужасно много пароли. От ESET препоръчват използването на мениджър за управление на пароли, който помни всички дигитални ключове вместо вас.

Използвайте двуфакторна автентикация

Двуфакторната автентикация е второ ниво на защита на вашия акаунт след паролата (тя е първото ниво). Дори и някой да знае паролата ви, двуфакторната автентикация го спира да получи достъп до вашата дигитална самоличност.

Много онлайн услуги като Facebook и Google предлагат двуфакторна автентикация, но тя се активира само по желание на потребителя. Можете да избирате между двуфакторна автентикация със SMS (получавате код за автентикация като текстово съобщение на телефона си), с допълнително приложение (приложението генерира кода) или с физически носител (т.нар. тоукън, който обикновено прилича на флашка).

„Малкото допълнително усилие, което правите, за да се впишете в акаунта си с двуфакторна автентикация, се отплаща. Най-малкото защото няма как да станете жертва на престъпник, който знае вашата парола“, посочват от ESET.

Използвайте по-малко пароли

Звучи като противоречие с казаното дотук, но не е така. Важно е да използвате различни пароли за различните онлайн услуги. Но ако сте се регистрирали в онлайн услуги, които вече не използвате, следва да ги деактивирате. Тук говорим за електронна поща, форуми, сайтове за онлайн игри и каквото друго ви хрумне.

Защо ви е да го правите?

„Проблемът е, че всяка такава услуга носи риск. Доставчикът на услугата може да претърпи пробив и паролата ви да се озове в грешните ръце“, коментират от ESET.

Помислете и за закриване на акаунтите, които са обвързани със социалните ви мрежи. Много онлайн услуги(включително и мобилни приложения) дават възможност да ги достъпвате чрез профила си във Facebook или Google.

В повечето случаи деактивирането на онлайн услуга става бързо и с няколко клика. Достатъчно е да влезете в профила си и да посетите настройките за поверителност.