Кражба на лични данни

До 2021 г. киберпрестъпленията ще струват 6 трлн. долара според проучване на Cybersecurity Ventures. В тази зашеметяваща сума се включват не само печалбите на хакерите, но и всички разходи, които възникват покрай всяко отделно компютърно престъпление.

Когато една организация бъде заразена с рансъмуер, плащането на откуп не е единственият разход, който прави. Тя плаща за възстановяване на информационните системи и възстановяване на бизнес процеси. Това може да струва милиони. Атланта например трябваше да отдели 17 млн. долара от своя бюджет, за да погаси щетите, причинени от рансъмуера SamSam.

Компютърни престъпления като услуга

По-притеснителното обаче е, че днес почти всеки може да се превърне в киберпрестъпник. Моделът cybercrime as a service позволява на човек с компютър и достъп до интернет да си плати, за да използва готови инструменти за осъществяване на кибератаки.

Или пък да си купи данни за достъп до критична инфраструктура като сървъри и информационни системи.

А какво да кажем за възможността да се купят крадени акаунти за платежни услуги за части от стойността им?

„Инструментите са налице. Уменията са налице. Нужни са само 2-3000 долара, за да може някой да се занимава с компютърни престъпления“, казва Питър Трейвън, специален агент на ФБР.

А понякога и много по-малко. Компанията за информационна сигурност ESET дава пример с някои от най-популярните незаконни услуги, които се предлагат на черния пазар. Цените им варират от няколко долара до почти $ 2000.

Криптовируси под наем

На кого му е притрябвало да си пише сам криптовирус, когато може просто да си наеме такъв? Срещу определена сума желаещите получават готова онлайн услуга с интерфейс, който не изисква почти никакви технически познания.

Един такъв криптовирус е Ranion, който се предлага като онлайн услуга с месечни и годишни абонаментни планове. Срещу 1900 долара потребителят получава за една година пълна функционалност на рансъмуера, включително и опция за техническа помощ, ако е необходимо. Предлагат се и месечни планове за по 120 долара, както и други ценови оферти според нуждите и желанията на клиентите.

Друг популярен модел е този на споделените приходи. Това означава, че използването на рансъмуера е напълно безплатно, но авторите му вземат като комисион част от всеки платен откуп.

Споделени бот мрежи

Някои престъпници изграждат бот мрежи, които след това отдават под наем. Потребителите плащат, за да използват тяхната изчислителна мощ за извършване на DDOS атаки.

Цената на услугата зависи от продължителността на атаката, както и от трафика, който ще се генерира. Ако например някой иска да осъществи тричасова DDOS атака, това ще му струва около 60 долара.

В много случаи целта на тези DDOS атаки е да се извади от строя определен сървър или да се използват срещу популярни онлайн игри като Fortnite.

Достъп до хакнати сървъри

Има незаконни сайтове, които предлагат данни за достъп до сървъри от цял свят чрез RDP. Цените са пословично ниски и варират между 8 и 15 долара. В тези сайтове могат да се намерят и данни за достъп до сървъри в България.

Търсачките на сайтовете предлагат доста детайлно сегментиране. Може да се избира сървър по местоположение или операционна система.

Един от най-популярните такива сайтове xDedic беше свален от Европол и ФБР през януари 2019 г. Там се продаваха данните за достъп до десетки хиляди сървъри от повечето страни по света. Европол оценява щетите от xDedic на около 68 млн. долара.

Да си купиш краден PayPal

Престъпниците рядко използват PayPal акаунтите, които са хакнали, тъй като това е свързано с определени рискове. Вместо това те ги препродават на други престъпници.

Сделката е рискована (ако те хванат), но за сметка на това доходна. Според ESET цената на един хакнат PayPal акаунт е около 10% от стойността на парите в него. Така че ако някой иска да си купи краден акаунт с 2000 долара в него, той ще трябва да плати около 200 долара.

Гигантска база данни със 773 млн. имейл адреса е открита от специалиста по информационна сигурност Трой Хънт. Според него това е най-големият масив от крадени лични данни, който някога е публикувал в своя сайт Have I Been Pwned.

Освен имейл адресите Хънт е открил и над 21 млн. хакнати пароли в дехеширан вид. С тях и откритите имейл адреси могат да се направят над 1.1 млрд. уникални комбинации, които да се използват от хакерите за разбиване на онлайн акаунти.

Техниката се нарича credential stuffing: използвайки дълъг списък с крадени пароли, хакерът тества дали някоя от тях няма да отключи произволен акаунт. Процесът е автоматизиран и не коства никакви усилия на хакера.

Защо изтичането е проблем

За потребителите credential stuffing е заплаха, която много от тях не разбират. „Успехът на този метод се дължи на факта, че потребителите използват едни и същи пароли на много различни места. Вероятно и вашата парола е в списъка, защото преди години сте се регистрирали с нея в някой форум и после сте забравили. Но после паролата е била разбита, а вие продължавате да си я ползвате навсякъде. Това означава, че имате голям проблем„, коментира Хънт.

Имейлите могат да бъдат използвани и от спамърите, за да разпращат масирани фишинг кампании.

Хънт открива масивите с данни в облачната услуга MEGA под името Collection#1. Общият файл с размер от 87 гигабайта съдържа в себе си над 12 хил. файла. Всички открити данни са добавени в Have I Been Pwned и всеки може да провери дали имейлът или паролата му се намират там.

Според Алекс Холдън от консултанткста компания Hold Security данните във файла всъщност са стари и за изтичането им се знае поне от няколко години; просто сега някой се е сетил да ги събере и да ги продава на едро. „Тези данни бяха популяризирани преди няколко години в даркнет от руски хакери“, коментира Холдън пред специализирания блог Krebs on Security.

[box type=“success“ align=“alignleft“ class=““ width=““]

Съвети за потребителите

• Не използвайте една парола за повече от един акаунт;
• Ако ваша парола фигурира в Have I Been Pwned, спрете да я използвате веднага;
• Използвайте трудни за отгатване пароли;

[/box]

Бъг в платформата за онлайн резервации Amadeus е позволявал неоторизиран достъп и подмяна на лични данни на пътниците. Това твърди израелският специалист по информационна сигурност Ноам Ротем, който е открил уязвимостта.

Бъгът позволява на външно лице да разглежда данните на пътниците и да прави промени като например избор на места и менюта или смяна на имейл и телефонен номер.

Amadeus се използва от над 200 авиокомпании от цял свят, включително и много такива, които оперират в България.

Какъв е проблемът

Ротем открил проблема, след като си направил резервация за израелския превозвач ELAL. Той получил линк, на който да провери своя резервационен номер PNR (Passenger Name Record). Но Ротем разбрал, че параметър в URL адреса съдържа PNR номера и ако го промени с валиден номер на друг пътник, той може да види името му. Разполагайки с име и PNR номер, Ротем можел да получи достъп до профила на пътника в онлайн портала на ELAL, да разгледа и променя данните му за контакт и дори да отменя полети от негово име.

„Уязвимостта може да се експлоатира само ако знаете PNR номера на пътника. Но ELAL изпраща тези номера в некриптирани имейл съобщения. Много пътници сами споделят PNR номерата си във Facebook и Instagram“, коментира Пол Кейн от Safety Detective, чийто екип работи с Ротем по откриването и докладването на уязвимостта.

Екипът открил още, че системата на израелския превозвач няма защита от brute force атаки. „Това ни позволи да използваме скрипт, с който открихме валидни PNR номера на случайни пътници, които дават достъп до всичките им данни“, посочва Кейн.

Доставчик на почти половината световен пазар

Amadeus обслужва над 200 авиопревозвачи по цял свят според информация в сайта на компанията. По оценка на Safety Detective превозвачите, които използват Amadeus, държат около 44% от световния пазар. Това означава, че от уязвимостта потенциално са били засегнати десетки милиони пътници, смятат от Safety Detective.

От Amadeus IT Group, която разработва едноименната платформа за резервации, твърдят, че проблемът вече е отстранен. „Даваме най-висок приоритет на сигурността и постоянно следим и обновяваме системите си. Техническите ни екипи незабавно предприеха необходимите действия и вече можем да потвърдим, че проблемът е отстранен. Добавили сме и допълнителни мерки, за да предотвратим достъп до лични данни от страна на злонамерени лица“, коментират от компанията.

Последен ъпдейт на 18 януари 2019 в 15:35 ч.

Служителите са основен актив на бизнеса ви – но могат и да са основна заплаха за съществуването му. Действията им, умишлени или не, могат да доведат до източване на информация, спиране на услуги или дори на дейността на организацията.

Статистиката показва, че в 47% от случаите пораженията са дело на недобронамерени служители (данните са от проучване на CA Technologies). Според самите фирми двете най-големи заплахи са прекомерният достъп на служители до данни (37% от анкетираните) и прекомерният достъп на устройства до данни (36% от анкетираните).

Ето само четири примера за това как служителите могат да злоупотребят с достъпа си до данни и да навредят на вашия бизнес.

1. Злоупотреби с месинджъри и чатове

Месинджърите са изключително популярен канал за комуникация, който обаче може да се използва и за източване на фирмени данни. Недобросъвестен служител може да използва Facebook Messenger или друг подобен продукт, за да изпрати чувствителна информация извън рамките на организацията.

2. Порнографско съдържание

Повечето порнографски сайтове съдържат различни форми на зловреден код. Той може да натовари служебния компютър и дори да срине цялата фирмена мрежа.

През 2018 г. служител на Геологическия топографски институт на САЩ успя да инфектира с малуер цялата мрежа на институцията, след като заредил на служебния си компютър хиляди страници с порнографско съдържание.

3. Кражба (или загуба) на данни на физически носител

Възможно е злонамерен служител да открадне устройство, съдържащо важна информация за вашия бизнес. По същия начин той може да се опита да копира данните на физически носител – например флашка. Небрежността на член на екипа ви може да доведе до загуба на флашка, на която съхранявате договори, оферти – или дори интелектуална собственост.

4. Споделяне на пароли

Много служители споделят паролите за достъп до важни информационни ресурси във фирмата. Независимо дали го правят с лоши помисли или не, тази практика създава рискове за информационната сигурност.

[box type=“success“ align=“alignleft“ class=““ width=““]

Съвети за бизнеса

• Задайте политики за контрол на достъпа до информация. По този начин ще има ясни правила кои служители могат да достъпват важните информационни ресурси. Политиките ще ви помогнат да следите кои служители се опитват да споделят чувствителна информация през интернет, играят игри или разглеждат порнографски сайтове.
• Използвайте двуфакторна автентикация. тя е допълнителен слой на защита, който ви предпазва от безразборното споделяне на пароли в офиса. Двуфакторната автентикация ограничава достъпа до информационни ресурси.
• Ограничете използването на флашки и други физически носители. Флашките са лесен начин за съхранение и споделяне на данни и това ги прави много подходящи за злоупотреби. Можете да задавате политики за това на кои устройства могат да се използват флашки.
• Криптирайте служебните устройства. Криптирането на данните е защитна мярка в случай на кражба или загуба на устройството, на което се намират. Дори и устройството да попадне в неподходящи ръце, данните на него не могат да бъдат достъпени.

[/box]

Замисляли ли сте се колко важни са паролите за вашата дигитална същност? Тези комбинации от символи, букви и числа защитават всички онлайн услуги и устройства, които използвате. Те заключват дигиталния ви портфейл, защитават цялата ви онлайн комуникация, осигуряват неприкосновеност на профилите ви в социалните мрежи и т.н.

Въпреки че са толкова важни, паролите съвсем не са перфектния ключ. Те могат да бъдат разбити – точно като ключалка – и да доведат до кражба на вашите лични данни, важна информация и финансови средства. Много потребители правят разбиването им максимално лесно, избирайки слаби пароли или разчитайки само на една парола за достъп до всички онлайн услуги.

Компанията за информационна сигурност ESET дава пет съвета за разумно използване на пароли, които са лесни за спазване и могат да се превърнат в едно добро новогодишно обещание през 2019 г.

Използвайте фрази

Стандартните пароли са едновременно трудни за запомняне и лесни за отгатване. Ако вместо тях използвате фрази (няколко думи, събрани в една голяма комбинация), това прави паролата лесна за запомняне и трудна за отгатване. Колкото повече думи съдържа вашата фраза, толкова по-добре.

От ESET препоръчват да изберете фраза с поне 7 думи. „Броят на възможните комбинации нараства експоненциално с всяка следваща дума, а това намалява значително вероятността паролата ви да бъде отгатната“, коментират от компанията.

Избягвайте смислени комбинации от думи

Не правете грешката да избирате смислени фрази: например имена на филми, песни, любими цитати и т.н. Такива фрази са по-лесни за отгатване. Вместо това изберете комбинация от случайни думи, която лесно можете да запомните, но няма смисъл за никой друг.

Пример за такава фраза е drain hearings power homes. Със сегашните технологии ще отнеме стотици хиляди години, за да бъде разбита тази парола, според сайта Use A Passphrase.

Можете да направите паролата още по-трудна за разбиване като добавите числа или специални символи. Например: dr@1nhear1ngspowеrhome$

Забравете за многократното използване на една и съща парола

Никога не използвайте една и съща парола за две или повече онлайн услуги. „Ако по някаква причина някой разбере коя парола използвате, той вече разполага с един ключ, който отключва две или повече врати към дигиталната ви идентичност“, коментират от ESET.

Може би си мислите: „Но как някой ще разбере в кои акаунти използвам тази парола?“ По-лесно е, отколкото си мислите. Нарича се credential stuffing: автоматизиран процес, с който хакерите тестват дали някоя хакната вече парола няма да отключи вашия акаунт. И ако този акаунт се отключва със същата парола, която вече е била хакната, това ви оставя без никаква защита.

Разбира се, ако не трябва да използвате една парола повече от веднъж, това означава, че ще трябва да помните ужасно много пароли. От ESET препоръчват използването на мениджър за управление на пароли, който помни всички дигитални ключове вместо вас.

Използвайте двуфакторна автентикация

Двуфакторната автентикация е второ ниво на защита на вашия акаунт след паролата (тя е първото ниво). Дори и някой да знае паролата ви, двуфакторната автентикация го спира да получи достъп до вашата дигитална самоличност.

Много онлайн услуги като Facebook и Google предлагат двуфакторна автентикация, но тя се активира само по желание на потребителя. Можете да избирате между двуфакторна автентикация със SMS (получавате код за автентикация като текстово съобщение на телефона си), с допълнително приложение (приложението генерира кода) или с физически носител (т.нар. тоукън, който обикновено прилича на флашка).

„Малкото допълнително усилие, което правите, за да се впишете в акаунта си с двуфакторна автентикация, се отплаща. Най-малкото защото няма как да станете жертва на престъпник, който знае вашата парола“, посочват от ESET.

Използвайте по-малко пароли

Звучи като противоречие с казаното дотук, но не е така. Важно е да използвате различни пароли за различните онлайн услуги. Но ако сте се регистрирали в онлайн услуги, които вече не използвате, следва да ги деактивирате. Тук говорим за електронна поща, форуми, сайтове за онлайн игри и каквото друго ви хрумне.

Защо ви е да го правите?

„Проблемът е, че всяка такава услуга носи риск. Доставчикът на услугата може да претърпи пробив и паролата ви да се озове в грешните ръце“, коментират от ESET.

Помислете и за закриване на акаунтите, които са обвързани със социалните ви мрежи. Много онлайн услуги(включително и мобилни приложения) дават възможност да ги достъпвате чрез профила си във Facebook или Google.

В повечето случаи деактивирането на онлайн услуга става бързо и с няколко клика. Достатъчно е да влезете в профила си и да посетите настройките за поверителност.

Световният пазар на крадени данни генерира 160 млрд. долара годишно според оценка на експерта по компютърни престъпления Майк Макгуайър. В това число влизат както големи информационни масиви – например списъци с данните на клиенти – така и данните на индивидуални потребители.

На нелегалните пазари за данни се продава всичко: от лични съобщения във Facebook до данни за достъп до сървъри. В повечето случаи цените са много достъпни и позволяват кражба на самоличност и пробив в информационната сигурност на една организация срещу съвсем скромна инвестиция.

Ценни данни за жълти стотинки

Има случаи, в които данни за достъп до критично важни информационни системи се продават на поразително ниски цени. Изследователите на McAfee посочват пример, в който данните за достъп до устройство на територията на американско летище се продават за едва 10 долара. Става дума за достъп през RDP (Remote Desktop Protocol), като данните за влизане в устройството са били откраднати и пуснати за продажба в един от нелегалните онлайн пазари UAS Shop.

„Атака срещу определена мрежа може да се окаже изключително лесна и евтина. Престъпници като авторите на рансъмуера SamSam например трябва да похарчат само 10 долара. Срещу това те получават данни за достъп през RDP, с които могат да заразят устройството с рансъмуер и да искат откуп от порядъка на 40 хил. долара. Това не е никак лоша възвращаемост на инвестицията“, коментира Джон Фокър от McAfee.

Лични документи, разплащателни инструменти

Цената на фалшив американски паспорт с откраднати лични данни може да достигне 2000 долара по данни на Experian. Фалшива диплома може да се купи за между 100 и 400 долара, а шофьорска книжка – за около 20 долара. Между 20 и 200 долара струват крадени данни за достъп до платежна услуга като PayPal.

В нелегалните онлайн магазини могат да се намерят и големи масиви лични данни като имейл адреси, телефонни номера, физически адреси и други. Според Trend Micro цената на списък с мобилни номера може да струва до 1240 долара, а списък със стационарни номера – около 1930 долара.

Откраднати данни от Facebook

През ноември 2018 г. BBC съобщи за данни от 81 хил. хакнати Facebook профили, които се продават в интернет. Данните са предимно лични съобщения между потребители. Допълнителна проверка установи и данни от 176 хил. профили като например имейли и телефонни номера.

През септември 2018 г. данните на 29 млн. потребители на Facebook бяха откраднати след атака срещу социалната мрежа. Откраднатите данни включват имена, телефонни номера, имейл адреси, пол, религия, местоживеене, рожденна дата, образование, месторабота, места, на които потребителят се е тагнал и други.

Как да се предпазите от кражба на лични данни

Няма пълна защита от кражбата на лични данни, но има мерки, които можете да предприемете, за да намалите рисковете.

• Научете се да разпознавате и предпазвате от фишинг
• Използвайте силни пароли и ги сменяйте често
• Използвайте двуфакторна автентикация
• Инсталирайте защитна стена;
• Използвайте софтуерно решение, което защитава от източване на лични данни;
• Не използвайте уебсайтове без SSL;
• Създайте политики за достъп до информация във вашата организация;
• Използвайте софтуерно решение за криптиране на данните;

Личните данни на около 100 млн. потребители на сайта за въпроси и отговори Quora са били компрометирани. Една от информационните системи на компанията, която поддържа сайта, е била пробита от неизвестна засега трета страна, съобщи Quora в блога си.

„Голяма част от съдържанието, което е достъпено, така или иначе е публично, но компрометирането на акаунти и лични данни е сериозно“, коментират от Quora. сайтът се посещава от около 300 млн. уникални потребители месечно. Няма официална статистика каква част от тях са българи.

Всички засегнати потребители ще трябва отново да влязат в профилите си в Quora. Ако удостоверяват самоличнотта си с парола (Quora позволява да се впишат в платформата и с профила си във Facebook или Google), те ще трябва да сменят паролата си, тъй като старата ще бъде невалидна.

Какви данни са откраднати

От компанията посочват, че следните потребителски данни може да са компрометирани:

• Данни за профила – име, имейл адрес, парола в хеширан вид, данни от свързани социални мрежи;
• Публично достъпна информация – зададени въпроси, написани отговори и коментари, положителни гласувания;
• Непублична информация – отрицателни гласувания и директни съобщения между потребители;

„Анонимни въпроси и отговори не са засегнати, тъй като не пазим данни за хора, които публикуват анонимно“, посочват от Quora.

Каква е причината

Засега няма информация как точно са достъпени данните на потребителите на Quora. Пробивът е открит в петък и от тогава компанията се опитва да установи точните причини за него. „Разследването ни продължава, но сме взели мерки, за да ограничим последствията от пробива. Основен приоритет за нас като компания е да предотвратим подобни инциденти в бъдеще“, казват от Quora.

Какво да направите, ако използвате Quora

Ако профилът ви е засегнат по някакъв начин, ще получите имейл, който ви известява за това.

Възможно е паролата ви административно да е направена невалидна. В такъв случай ще трябва да я смените следващия път, когато се опитате да влезете в Quora. Дори и паролата ви да не е невалидна, можете да я смените като превантивна мярка от настройките на профила.

Ако профилът ви е засегнат и използвате същата парола и за други профили, добрата практика изисква да промените паролата си и за тях.

Последен ъпдейт на 4 декември 2018 в 11:14 ч.

Oператорът на хотели Starwood е претърпял пробив на базата данни с резервации, съобщи собственикът Marriott International. Откраднати са лични данни на около 500 млн. гости, въпреки че все още се проверява каква част от тях се дублират.

Неизвестният засега извършител е имал достъп до базата данни от 2014 г., твърди Marriott International. Компанията придоби Starwood през 2016 г. На 19 ноември 2018 г. мениджмънтът на Marriott е разбрал, че е разбита базата данни, съдържаща информация за гостите на тези хотели.

Индикации за пробив е имало и преди това, но не е било ясна коя база данни е пострадала. За проблема са информирани властите и съответните регулатори.

Имена, адреси, номера на банкови карти

За около 327 млн. гости откраднатите данни са различни комбинации от име, адрес за кореспонденция, телефонен номер, имейл, номер на паспорт, рожденна дата, пол, дата на пристигане и заминаване и други.

„За някои от гостите информацията включва и номера на карти за разплащания, но те са криптирани с AES-128. За декриптирането им са необходими два компонента. Към този момент не можем да изключим вероятността тези компоненти да са откраднати. За останалите гости откраднаните данни се ограничават до име, адрес за кореспонденция, имейл адрес, или друга информация“, съобщават от Marriott.

„Дълбоко съжаляваме за този инцидент“, заяви Арни Сорънсън, главен изпълнителен директор на компанията. Акциите на Marriott, които се търгуват на NASDAQ, поевтиняха с 5% още преди отварянето на борсовата сесия в САЩ.

От 30 ноември компанията е започнала да информира за пробива гостите, чиито имейли са били в базата данни на Starwood. Съзаден е и специален сайт, на който гостите могат да следят за информация и да задават въпроси.

Един от сериозните инциденти на 2018 г.

Инцидентът със Starwood със сигурност ще е един от най-големите пробиви на данни за 2018 г., ако се вземе предвид статистиката на Breach Level Index. През първото полугодие на годината има само два по-мащабни пробива.

Единият е свързан с Facebook и по-точно с функционалност в социалната мрежа, която позволяваше да се идентифицира собственикът на определен имейл или телефонен номер. Другият засяга индийската система за раздаване на идентификационни номера Aadhaar. Тя беше хакната, а данните на 1.2 млрд. граждани – откраднати.

Кибератаките срещу институции вече не се правят с цел забавление или нанасяне на щети. Днес основният мотив са парите, като печалбата от една-единствена атака може да надхвърли 1 млн. долара.  Това заявиха участниците в конференцията по киберсигурност QuBit Conference Sofia 2018. Freedomonline.bg е медиен партньор на събитието.

В същото време прагът за навлизане в незаконната индустрия за компютърни престъпления е много нисък. Ако преди по-малко от 20 години за това са се изисквали сериозни технически умения, сега това не е необходимо.

Големи печалби срещу малка инвестиция

Дори и необучен човек може да стане престъпник, или да си намери хакер-наемник. Изисква се само малка инвестиция. „Инструментите са налице. Уменията са налице. Нужни са само 2-3000 долара, за да може някой да се занимава с компютърни престъпления“, заяви Питър Трейвън, специален агент на ФБР.

Пред голяма част от бизнеса и държавните институции стои въпросът не дали, а кога ще бъдат хакнати. Причината е, че всяка институция работи с лични данни и интелектуална собственост, а те струват пари. „3000 компании се регистрират в Силициевата долина всеки месец. Представете си колко много интелектуална собственост има в този регион“, заяви Ондрей Крехел от компанията за киберсигурност LIFARS.

Всеки е потенциална жертва

Жертви на кибератаки са болници, общински администрации, дори маркетингови компании, които обработват големи обеми лични данни. Въпреки това много фирми продължават да не се интересуват от собствената си информационна сигурност. „Компаниите все още отказват да възприемат идеята, че могат да станат жертви. Факт е обаче, че данните им могат да бъдат откраднати“, коментира Крехел. Той даде пример с американски университет, който е претърпял 15 пробива на информационните си системи, без служителите изобщо да разберат.

„Това е просто бизнес. А когато нещо прави пари, то расте много бързо“, допълва Борис Гончаров, главен стратег по киберсигурност в дружеството за инфомрационна сигурност Amatas.

Плащане на рекет вместо предпазливост

Една от основните заплахи пред бизнеса е рансъмуерът. Той е достъпен (можете да си наемете рансъмуер като услуга от някои от черните онлайн пазари) и ефективен, тъй като много компании предпочитат да си платят откупа, за да бъдат данните им дешифрирани.

Плащането на откуп противоречи на препоръките, давани от полицията и компаниите за информационна сигурност. Въпреки това много фирми се оказват принудени да платят, дори и ако исканата сума е в размер на стотици хиляди долари. Има случаи, в които компании са склонни да платят дори суми, които надхвърлят 1 млн. долара. „Когато информационните системи са напълно пречупени, а фирмата трябва да раздава заплати, тя няма друг избор, освен да плати“, посочва Крехел.

Съществуват много разновидности на рансъмуер и всяка от тях има потенциала да донесе значителни печалби на престъпниците. Само атаките с рансъмуера SamSam са донесли досега 6.5 млн.печалба според доклад на Sophos.

Друг проблем е, че дори платеният откуп да бъде проследен, блонкирането на трансфера е трудно, тъй като плащанията стават в криптовалути. Дигиталните портфейли на престъпниците са публични, но е трудно те да бъдат замразени, а платените откупи – върнати на жертвите. „Имахме случай, в който 8 млн. долара стояха в един портфейл в продължение на 2 седмици. Нямаше международна институция, която да замрази портфейла. Няма юрисдикция върху криптовалутите. Борсите не съдействат.“, коментира Крехел.

Служебният лаптоп може да съдържа много чувствителна информация. Тя включва лични данни на клиенти и служители, фирмени данни за парнтьори, банкови сметки, фактури, извлечения, платежни нареждания и други важни документи.

Има няколко базови правила, които могат да попречат на информацията да попадне в грешни ръце. Откраднатите или изгубени устройства са втората най-честа причина(след хакерските атаки) за изтичане на корпоративни данни според проучване на Trend Micro от 2015 г. За съжаление голяма част от служителите продължават да пренебрегват подобни рискове и това може да струва скъпо на компанията.

Криптирайте данните на лаптопа

Служебният лаптоп често съдържа чувствителна информация, която не следва да напуска фирмата. Затова е важно данните на него да са криптирани като допълнителна превантивна мярка.

Ако лаптопът бъде откраднат или изгубен, данните на него ще останат защитени. По този начин може да се предотврати изтичане на важна корпоративна информация. Такива случаи не липсват: в края на 2017 г. служител на летище Хийтроу изгуби некриптирана USB флаш памет със секретни данни. Флашката беше открита, но заради немарливостта летището отнесе глоба от 120 хил. паунда.

Windows има вграденa функция за криптиране BitLocker, но можете да използвате и друг софтуер, с който да защитите данните си. Допълнителната полза от него е, че можете да локализирате устройството в случай на кражба.

Използвайте различни и трудни за отгатване пароли

Много служители все още подценяват необходимостта от трудни за отгатване пароли. Неслучайно 123456 продължава да оглавява класацията на Splashdata за най-слабите пароли: заедно с други често срещани комбинации като password и qwerty. Паролата е една от малкото ключалки, които предпазват данните на служебния лаптоп, затова тя трябва да е възможно най-трудна за разбиване.

Стандартните препоръки са паролата да е с дължина поне 8 символа, да е комбинация от числа, малки и големи букви и символи. Можете да използвате комбинация от няколко думи (passphrase). Това ще ви позволи да я запомните по-лесно, а освен това е по-дълга от стандартна парола с десетина символа.

Друга основна грешка е да използвате една и съща парола за много профили. Това създава сериозен риск за сигурността. Ако някой знае една парола, това означава, че той знае паролите за всичките ви профили. Използвайте различна парола за всеки профил, в който влизате.

Избягвайте публични WiFi мрежи

Безплатният интернет е хубаво нещо, но трябва да си дадете сметка за цената, която всъщност плащате, за да го ползвате. WiFi мрежите в заведения и други публични места може да са компрометирани. Трафикът в тях може да се следи, а това означава, че всяка некриптирана информация, която преминава в мрежата, е видима за този, който „подслушва“.

Ако трябва да се закачите към общественодостъпна мрежа, използвайте VPN. Не отваряйте сайтове без HTTPS, защото информацията, която обменяте с тях, е лесно проследима.

В България има почти 27 хил. отворени WiFi мрежи според данните на WiGLE. Всяка от тях крие риск от кражба на данни, така че използвайте ги отговорно. Или по-скоро не ги използвайте.