Защита на лични данни

Личните данни на около 100 млн. потребители на сайта за въпроси и отговори Quora са били компрометирани. Една от информационните системи на компанията, която поддържа сайта, е била пробита от неизвестна засега трета страна, съобщи Quora в блога си.

„Голяма част от съдържанието, което е достъпено, така или иначе е публично, но компрометирането на акаунти и лични данни е сериозно“, коментират от Quora. сайтът се посещава от около 300 млн. уникални потребители месечно. Няма официална статистика каква част от тях са българи.

Всички засегнати потребители ще трябва отново да влязат в профилите си в Quora. Ако удостоверяват самоличнотта си с парола (Quora позволява да се впишат в платформата и с профила си във Facebook или Google), те ще трябва да сменят паролата си, тъй като старата ще бъде невалидна.

Какви данни са откраднати

От компанията посочват, че следните потребителски данни може да са компрометирани:

• Данни за профила – име, имейл адрес, парола в хеширан вид, данни от свързани социални мрежи;
• Публично достъпна информация – зададени въпроси, написани отговори и коментари, положителни гласувания;
• Непублична информация – отрицателни гласувания и директни съобщения между потребители;

„Анонимни въпроси и отговори не са засегнати, тъй като не пазим данни за хора, които публикуват анонимно“, посочват от Quora.

Каква е причината

Засега няма информация как точно са достъпени данните на потребителите на Quora. Пробивът е открит в петък и от тогава компанията се опитва да установи точните причини за него. „Разследването ни продължава, но сме взели мерки, за да ограничим последствията от пробива. Основен приоритет за нас като компания е да предотвратим подобни инциденти в бъдеще“, казват от Quora.

Какво да направите, ако използвате Quora

Ако профилът ви е засегнат по някакъв начин, ще получите имейл, който ви известява за това.

Възможно е паролата ви административно да е направена невалидна. В такъв случай ще трябва да я смените следващия път, когато се опитате да влезете в Quora. Дори и паролата ви да не е невалидна, можете да я смените като превантивна мярка от настройките на профила.

Ако профилът ви е засегнат и използвате същата парола и за други профили, добрата практика изисква да промените паролата си и за тях.

Последен ъпдейт на 4 декември 2018 в 11:14 ч.

Oператорът на хотели Starwood е претърпял пробив на базата данни с резервации, съобщи собственикът Marriott International. Откраднати са лични данни на около 500 млн. гости, въпреки че все още се проверява каква част от тях се дублират.

Неизвестният засега извършител е имал достъп до базата данни от 2014 г., твърди Marriott International. Компанията придоби Starwood през 2016 г. На 19 ноември 2018 г. мениджмънтът на Marriott е разбрал, че е разбита базата данни, съдържаща информация за гостите на тези хотели.

Индикации за пробив е имало и преди това, но не е било ясна коя база данни е пострадала. За проблема са информирани властите и съответните регулатори.

Имена, адреси, номера на банкови карти

За около 327 млн. гости откраднатите данни са различни комбинации от име, адрес за кореспонденция, телефонен номер, имейл, номер на паспорт, рожденна дата, пол, дата на пристигане и заминаване и други.

„За някои от гостите информацията включва и номера на карти за разплащания, но те са криптирани с AES-128. За декриптирането им са необходими два компонента. Към този момент не можем да изключим вероятността тези компоненти да са откраднати. За останалите гости откраднаните данни се ограничават до име, адрес за кореспонденция, имейл адрес, или друга информация“, съобщават от Marriott.

„Дълбоко съжаляваме за този инцидент“, заяви Арни Сорънсън, главен изпълнителен директор на компанията. Акциите на Marriott, които се търгуват на NASDAQ, поевтиняха с 5% още преди отварянето на борсовата сесия в САЩ.

От 30 ноември компанията е започнала да информира за пробива гостите, чиито имейли са били в базата данни на Starwood. Съзаден е и специален сайт, на който гостите могат да следят за информация и да задават въпроси.

Един от сериозните инциденти на 2018 г.

Инцидентът със Starwood със сигурност ще е един от най-големите пробиви на данни за 2018 г., ако се вземе предвид статистиката на Breach Level Index. През първото полугодие на годината има само два по-мащабни пробива.

Единият е свързан с Facebook и по-точно с функционалност в социалната мрежа, която позволяваше да се идентифицира собственикът на определен имейл или телефонен номер. Другият засяга индийската система за раздаване на идентификационни номера Aadhaar. Тя беше хакната, а данните на 1.2 млрд. граждани – откраднати.

Последен ъпдейт на 28 ноември 2018 в 10:54 ч.

Чат платформата Knuddels е първата компания в Германия, глобена за неспазване на изискванията на евродирективата GDPR. Глобата е в размер на 20 хил. евро. Наложена е, защото 1.8 млн. потребителски имена и пароли на нейни потребители бяха публикувани в интернет.

Кражбата на лични данни се е случила през юли 2018 г., твърди BleepingComputer. Knuddels не е криптирала по никакъв начин данните за достъп до потребителските профили. Tе са били откраднати  от сървърите й и качени в Pastebin, където традционно се публикуват крадени лични данни. Публикувани са и в облачната услуга Mega. Освен 1.8 млн. имена и пароли са изтекли и малко над 800 хил. имейл адреси.

Knuddels е информирала потребителите си и местните регулатори за пробива. „Данни за достъп на наши потребители бяха публикувани в интернет. Нямаме данни за злоупотреба. Въпреки това временно деактивирахме всички профили, чиито данни са изтекли“, съобщава компанията в публикация в своя форум от началото на септември.

GDPR влезе в сила в края на май 2018 г. и предвижда глоби до 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на компанията (взима се по-голямото от двете) за неспазване на изискванията на директивата. При определяне размера на глобата се вземат различни фактори като брой на засегнатите потребители, превантивни мерки и взаимодействие с регулаторните органи.

Средният разход, който една компания плаща при пробив на своята информационна сигурност, се е повишил с 10% за последните 5 години. Стойността му вероятно ще продължи да расте заради влизането в сила на GDPR. Това са два от изводите в последното годишно проучване на Ponemon Institute.

Компаниите плащат средно по 3.86 млн. долара за пробив в информационната си сигурност. За последните 5 години този разход се е вдигнал с 10% или средно по 360 хил. долара на компания.

Къде е най-скъпо

Най-високите разходи са в САЩ. Там една компания плаща средно по 7.91 млн. долара, за да се справи с пробив в информаицонната си сигурност.

Това частично се дължи на факта, че американските компании плащат най-високите в света разходи за докладване на пробивите. Докато в страни като Индия средната сума е 20 хил. долара, в САЩ тя достига 740 хил. за компания. Причина за високите стойности в САЩ са регулаторните изисквания.

Според Ponemon Institute подобен ефект върху разходите ще има и евродирективата GDPR, която влезе в сила в края на май 2018 г. Тя засяга всички компании, които оперират на територията на Европейксия съюз. „Разходите за докладване в САЩ са високи заради американските регулации. Очакваме, че GDPR ще доведе до огромно увеличение за компаниите от цял свят в разходите за докладване при пробив“, коментират от Ponemon Institute.

Тенденция към покачване

Изследването е проведено сред 477 компании от 15 страни и региона на света. Всяка от тях е претърпяла пробив на данни през изминалите 12 месеца до юли. В анкетата влизат компании от сферата на здравеопазването, финансите, технологиите и комуникациите, търговията, фармацевтиката, енергетиката и др.

Средните разходи за 2018 г. дори не са най-високите за периода, откакто се води проучването. През 2016 г. например средният разход, причинен от пробив в информационната сигурност, е 4 млн. долара.

Като цяло обаче тенденцията е към трайно покачване. „Нашето проучване показва, че година след година информационните пробиви струват все по-скъпо на компаниите и все повече потребителски данни биват откраднати“, посочват от Ponemon Institute.

Защо разходите са все по-високи

Кои фактори оказват най-голямо влияние върху цената, която бизнесът плаща при пробив на данни? От Ponemon Institute посочват пет основни такива.

• Неочаквана загуба на клиенти след пробива – всеки пробив намалява доверието на клиентите в компанията, а с това намалява и тяхната лоялност. Ето защо компаниите, които имат назначен директор по сигурността на информацията, отчитат по-малки разходи при прибив на данни;
• Обем на откраднатите данни – колкото повече данни са откраднати, толкова по-скъпо излиза това на засегнатата компания;
• Време за откриване на пробива – колкото по-бързо една компания открие и се погрижи за пробива, толкова по-ниски ще са разходите й за покриването му;
• Ефективно управление на превантивните мерки – компаниите, които инвестират в превантивни мерки – дали ще са инструменти за засичане на пробиви или екипи, които се занимават със сигурността на данните – отчитат по- ниски разходи;
• Ефективно управление на разходите след пробива – такива са разходите за обслужване на клиентите, комуникация с клиенти и медиите, издаване на нови акаунти и т.н. Тези разходи се правят, след като е ясно какъв е мащабът на пробива и какви данни са пострадали. Ако компанията ги направи преди това, има опасност парите да са хвърлени напразно, което увеличава общата цена на пробива;

Служебният лаптоп може да съдържа много чувствителна информация. Тя включва лични данни на клиенти и служители, фирмени данни за парнтьори, банкови сметки, фактури, извлечения, платежни нареждания и други важни документи.

Има няколко базови правила, които могат да попречат на информацията да попадне в грешни ръце. Откраднатите или изгубени устройства са втората най-честа причина(след хакерските атаки) за изтичане на корпоративни данни според проучване на Trend Micro от 2015 г. За съжаление голяма част от служителите продължават да пренебрегват подобни рискове и това може да струва скъпо на компанията.

Криптирайте данните на лаптопа

Служебният лаптоп често съдържа чувствителна информация, която не следва да напуска фирмата. Затова е важно данните на него да са криптирани като допълнителна превантивна мярка.

Ако лаптопът бъде откраднат или изгубен, данните на него ще останат защитени. По този начин може да се предотврати изтичане на важна корпоративна информация. Такива случаи не липсват: в края на 2017 г. служител на летище Хийтроу изгуби некриптирана USB флаш памет със секретни данни. Флашката беше открита, но заради немарливостта летището отнесе глоба от 120 хил. паунда.

Windows има вграденa функция за криптиране BitLocker, но можете да използвате и друг софтуер, с който да защитите данните си. Допълнителната полза от него е, че можете да локализирате устройството в случай на кражба.

Използвайте различни и трудни за отгатване пароли

Много служители все още подценяват необходимостта от трудни за отгатване пароли. Неслучайно 123456 продължава да оглавява класацията на Splashdata за най-слабите пароли: заедно с други често срещани комбинации като password и qwerty. Паролата е една от малкото ключалки, които предпазват данните на служебния лаптоп, затова тя трябва да е възможно най-трудна за разбиване.

Стандартните препоръки са паролата да е с дължина поне 8 символа, да е комбинация от числа, малки и големи букви и символи. Можете да използвате комбинация от няколко думи (passphrase). Това ще ви позволи да я запомните по-лесно, а освен това е по-дълга от стандартна парола с десетина символа.

Друга основна грешка е да използвате една и съща парола за много профили. Това създава сериозен риск за сигурността. Ако някой знае една парола, това означава, че той знае паролите за всичките ви профили. Използвайте различна парола за всеки профил, в който влизате.

Избягвайте публични WiFi мрежи

Безплатният интернет е хубаво нещо, но трябва да си дадете сметка за цената, която всъщност плащате, за да го ползвате. WiFi мрежите в заведения и други публични места може да са компрометирани. Трафикът в тях може да се следи, а това означава, че всяка некриптирана информация, която преминава в мрежата, е видима за този, който „подслушва“.

Ако трябва да се закачите към общественодостъпна мрежа, използвайте VPN. Не отваряйте сайтове без HTTPS, защото информацията, която обменяте с тях, е лесно проследима.

В България има почти 27 хил. отворени WiFi мрежи според данните на WiGLE. Всяка от тях крие риск от кражба на данни, така че използвайте ги отговорно. Или по-скоро не ги използвайте.

Лични данни на около 9.4 млн. пътници на авиопревозвача Cathay Pacific са били откраднати, а компанията е крила инцидента в продължение на 5 месеца. Освен имена, достъпените данни включват гражданство, рожденни дати, телефонни номера, адреси, номера на паспорти и лични карти и данни за предишни пътувания.

Лични данни на едро

За пробива съобщи базираната в Хонконг авикомпания. Получен е достъп до номерата на личните карти на около 245 хил. граждани на Хонконг, както и до номерата на паспортите на около 850 хил. пътници. Засега няма техническа информация за това как точно са били източени данните. Не са открити и опити за злоупотреби с откраднатите данни.

Cathay Pacific е разбрала за пробива още през май, но го обяви публично едва на 24 октомври. Компанията беше разкритикувана за това, че е отлагала толкова дълго информация за инцидента. В рамките на работната седмица акциите й на борсата в Хонконг се обезцениха с над 8% и паднаха до най-ниската си цена от 2009 г. насам.

Подобни инциденти

Това е последният от редица случаи, засягащи изтичане на лични данни от авиокомпании или летищни оператори. През септември 2018 г. British Airways съобщи за откраднати данни на около 380 хил. свои пасажери. По информация на компанията пробивът е засегнал онези пътници, които са се опитали да си купят билет през сайта или мобилното приложение на превозвача в периода между 21 август и 5 септември.

През април 2018 г. Delta Air Lines съобщи, че данни на пътници са откраднати заради „инцидент“. Той засяга [24]7.ai – компания, която разработва софтуер за обслужване на клиенти. Той се използва и от Delta Air Lines.

В началото на октомври 2018 г. британското летище Heathrow беше глобено със 120 хил. паунда. Причината: година по-рано служител на летището изгуби флаш памет с конфиденциална информация, която след това беше намерена от случаен минувач.

Оказа се, че информацията на флашката не е криптирана и всеки може да види разположението на охранителните камери на летището, графика на охраната, данните за достъп до служебни помещения и друга информация, която следва да не е достъпна за никого. Данните бяха върнати на летището, но случаят се появи в медиите и стигна до британските регулатори.

Кибер застраховката е инструмент за покриване на рисковете, свързани със загуба на данни и информационни ресурси. В България този финансов продукт все още се счита за екзотичен. Реалността обаче е такава, че популярността му тепърва ще расте.

Световният пазар за кибер застраховки се оценява на 4.2 млрд. долара през 2017 г. от консултантската компания Zion Market Research. Според нейните прогнози оборотът на пазара трябва да нарасне през 2020 г. до 22.8 млрд. долара.

Повече опасности

Една от основните причини за този очакван ръст е зачестяването на кибератаки от всякакъв вид. Тъй като всички бизнеси работят с лични данни, на практика всяка компания с ИТ инфраструктура е застрашена от такива атаки.

Така например компаниите, занимаващи се с онлайн търговия, са пострадали от 4000 инцидента през 2016 и 2017 г. Около 16% от компаниите са отчели над 1 млн. долара загуба като резултат от кибератаки според данните на Zion Market Research.

Защита срещу източване на данни

Кибер застраховките са подходящи за всякакъв вид компании, но са особено важни за фирми, които работят с големи обеми лични данни като например банки, телекоми, здравни заведения, консултантски и маркетингови агенции, аутсорсинг компании и т.н. „Всеки, който разполага с много данни и извършва високорискова дейност в интернет, дори големите банкови институции, биха се защитили така. Това е един вид Гражданска отговорност, толкова популярно би трябвало да бъде“, посочва Спас Иванов, експерт по киберсигурност.

Тези застраховки покриват различни рискове и ограничават загубите при неочаквани или злонамерени инциденти с информационните ресурси на компанията. Освен застрахованата компания те покриват и отговорността на фирмата спрямо нейни клиенти и контрагенти за реализирани от тях загуби.

Загуба на данни заради срив в системата

Всеки срив в информационните системи на компанията носи със себе си риск от загуба на данни. Тук не говорим само за претоварване на информационните ресурси, но и за други заплахи като например амортизация на съррвърите или природни бедствия.

Злонамерена атака и източване на данни

Кибератаките срещу организации се увеличават. Дали ще са под формата на рансъмуер или друг вид малуер, който компрометира информационните системи, тези атаки могат да имат сериозни последствия върху разходните пера на организациите.

Съвместимост с GDPR

Директивата влезе в сила през май 2018 г. и все още не е ясно каква част от фирмите в България покриват изискванията й. Съгласно директивата глобите за неспазване може да стигнат 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на компанията(избира се по-голямото от двете). Кибер застраховките могат да покрият част от разходите, които възникват при неспазване на изискванията по GDPR.

Разходи, свързани със съдебни дела и загуба на репутация

Пробивите и изтичането на лични данни могат да доведат до съдебни дела и загуба на репутация. Кибер застраховката може да покрие тези разходи.

 

Личните данни на 29 млн. души са били откраднати заради уязвимост във Facebook, съобщи компанията-собственик на социалната мрежа. Първоначалните прогнози бяха, че атаката е засегнала поне 50 млн. потребителски профили.

Колко профили са засегнати

Организаторите на атаката са получили достъп до имената, телефонните номера и имейлите на 15 млн. потребители.

За други 14 млн. потребители те са събрали много по-детайлна информация. Освен име, телефонен номер и имейл, тази информация включва още пол, религия, местоживеене, рожденна дата, видове използвани устройства за достъп до Facebook, образование, месторабота, места, на които потребителят се е тагнал, последните 15 търсения в търсачката на Facebook и други чувствителни данни.

За 1 млн. потребители уязвимостта не е довела до кражба на лични данни. Техните профили обаче също са били достъпни и с тях общият брой на засегнатите от атаката се качва до 30 млн.

Как е осъществена атаката

По данни на Facebook атаката е осъществена със скрипт, който подобно на верижна реакция е получавал достъп до профил на човек, след това на неговите приятели, след това на приятелите на техните приятели и т.н. Това е било възможно заради уязвимост във функцията View as.

Обикновено тази функция се използва, за да видите как изглежда профилът ви от името на ваш приятел. Но уязвимостта е направила възможно да се получи достъп до профила на човека, за когото се представяте с View as. Прочетете подробно описание на уязвимостта.

За да експлоатират уязвимостта, хакерите най-напред са получили достъп до профилите на определено количество потребители. От там, следвайки принципа на верижната реакция, атаката е достигнала до общо 30 млн. души.

Откраднати ли са чатове и лична кореспонденция

Разследването на Facebook не е открило доказателства, че организаторите на атаката са можели да четат чатовете на хакнатите потребители. Има само едно изключение и то се отнася за потребителите, които са администратори на Facebook страница. Ако по времето на атаката Facebook страницата е получавала съобщения от потребители, хакерите са можели да прочетат кореспонденцията.

Как да разбера дали профилът ми е засегнат

Към момента Facebook е предприела мерки и за потребителите вече няма опасност от изтичане на лични данни. Ако искате да разберете дали сте пострадали от атаката, отворете този линк (преди това трябва да сте влезли във Facebook).

Ако профилът ви не е засегнат, ще видите следното съобщение:

 

Социалната мрежа Facebook e най-големият източник на компрометирани лични данни през първата половина на 2018 г. Това показват резултатите от последното проучване на Breach Level Index.

През първото полугодие на годината са компрометирани над 4.5 млрд. записа на лични данни, показва изследването, което се провежда от компанията за киберсигурност Gemalto. Почти половината от тях (2.2 млрд. записа) се дължат на функция във Facebook. Тя позволява да се идентифицира потребител чрез неговия телефонен номер или имейл.

Уязвими от години

Парадоксалното е, че функцията съществува от години. Тя ви позволява да въведете в търсачката на Facebook телефонния номер на конкретен човек и така да откриете профила му, без да знаете нищо друго за него.

Едва през април 2018 г. Facebook обяви, че с тази функция се злоупотребява от много време. „Предвид мащабите на активността, която наблюдаваме, ние смятаме, че повечето потребители на Facebook са били застрашени от кражба на лични данни“, съобщиха тогава от компанията.

След като Facebook обяви публично за опасността от изтичане на данни, функцията беше деактивирана. Дотогава тя можеше да бъде изключена ръчно от настройките на профила, но няма информация каква част от потребителите са се сетили да го направят. „Бих предположил, че ако функцията е била включена, данните ви в някакъв момент са попаднали в някого“, заяви Марк Закърбърг, основател и главен изпълнителен директор на Facebook.

Един от много пробиви

Социалната мрежа разполага с 2.2 млрд. потребители, което слага този инцидент на върха в класацията на Breach Level Index. Освен него тази година Facebook беше забъркана и в още поне два скандала с изтичане на лични данни.

Единият се завъртя около компанията за анализ на данни Cambridge Analytica. Самата Facebook призна, че Cambridge Analytica е използвала социалната мрежа, за да събере данни за 87 млн. нейни потребители.

Другият избухна в края на септември и не попада в разглеждания от проучването период. Тогава Facebook обяви, че данните на 50 млн. потребители са били достъпени заради уязвимост във функцията View as.

Пробивите намаляват, компрометираните данни се увеличават

На световно ниво през първото полугодие на 2018 г. са разкрити общо 945 пробива на лични данни, което е с 18% по-малко спрямо същия период на предходната година. Като обем на засегнати потребителски профили обаче бройката се увеличава със 133% до 4.5 млрд. и основната причина за това е именно събирането на данни през търсачката на Facebook.

Общо 56% от всички пробиви на данни са причинени от външно лице, а около една трета се дължат на случайна загуба – например изгубен лаптоп или незащитена база данни.

Версията на Google+ за индивидуални потребители ще бъде закрита заради уязвимост, която засяга личните данни на около 500 хил. профили. Уязвимостта е открита и отстранена още през март 2018 г. Тя е свързана с един от програмните интерфейси (API) на Google+, който се използва от софтуерните разработчици, за да интегрират своите приложения със социалната мрежа.

От Google са открили, че този интерфейс е позволявал на външни приложения да получат достъп до лични данни на потребителите на Google+. Става дума за данни, които не са били обозначени като публични и външни приложения не би следвало да имат достъп до тях. Такива данни са име, имейл, професия, пол, възраст. Достъп до чувствителна информация като лични съобщения или телефонни номера не е получен.

Половин милион потенциално засегнати профили

До 438 външни приложения са използвали уязвимия интерфейс, посочват от Google. Според направения анализ уязвимостта засяга до 500 хил. потребителски профила в Google+. „Не открихме доказателства, че външните разработчици са знаели за уязвимостта. Не открихме и доказателства, че има злоупотреби с данни“, коментират от компанията.

Има и още една причина за закриването на Google+: слабият интерес от страна на потребителите. От Google посочват, че 90% от потребителските сесии са с времетраене до 5 секунди.

Alphabet, компанията- собственик на Google, умишлено е премълчала откритата уязвимост, за да избегне регулаторен натиск, твърди The Wall Street Journal. Изданието цитира становище на адвокати на Alphabet, според което публичното обявяване на уязвимостта ще привлече регулаторен интерес към компанията. Според The Wall Street Journal висшият мениджмънт на Alphabet е бил запознат със становището.

Серия от неуспешни опити

Google+ се появи през юни 2011 г. с амбицията да конкурира гиганта в социалните мрежи Facebook. В началото социалната медия на Google набра някаква скорост, но така и не може да се утвърди като сериозна алтернатива на Facebook. Това е четвъртият неуспешен опит на Google да навлезе на пазара за социални мрежи. Преди това компанията се опитваше да развие Orkut, Google Friend Connect и Google Buzz. И трите проекта вече са замразени.

Потребителите ще имат 10 месеца, през които могат да свалят копие на личните си данни в Google+. Очаква се социалната мрежа да спре да функционира през август 2019 г.

От Google подчертават, че услугата няма да умре напълно. Нейната функционалност ще бъде използвана за предоставянето на подобна услуга, насочена към бизнеса. Така тя ще се развива като корпоративна социална мрежа.

Вълна от критики

Като много други големи интернет компании, и Google е критикувана заради начина, по който обратботва личните данни на потребителите си. През юли 2018 г. The Wall Street Journal съобщи, че разработчици на мобилни приложения имат достъп до имейлите на потребителите в Gmail. Не става дума само за това, че съдържанието на имейлите може да се сканира, но и за възможността програмисти на външни компании да четат лично съобщения в Gmail.

Решението на Google да спре социалната си мрежа е част от проект, наречен Project Strobe. По думите на компанията целта му е да „преразгледа достъпа на външни разработчици до Google профили и устройства с Android, както и философията ни по отношение достъпа до лични данни“.

Повече контрол над личните данни

Проектът включва промяна в начина, по който потребителят разрешава на външни приложения да използват данните от Google профила му. В момента при инсталирането на външно приложение потребителят вижда списък от разрешения за достъп до данни. Той трябва да ги одобри наведнъж, за да може приложението да се инсталира. Google ще промени това и потребителят ще трябва да дава всяко разрешение поотделно, а не накуп.

Друга промяна е, че Google ще ограничи достъпа на външни приложения до данни от Gmail профилите на потребителите. Такъв достъп ще се дава само ако функцията на приложението е пряко свързана с Gmail: например имейл, клиент, приложение за създаване на резервно копие на пощенската кутия и т.н.

Предвижда се и ограничение на външните приложения, които имат право да искат достъп до списъка с обаждания на потребителите, както и до SMS-ите, които получават.