Кражба на лични данни

Световният пазар на крадени данни генерира 160 млрд. долара годишно според оценка на експерта по компютърни престъпления Майк Макгуайър. В това число влизат както големи информационни масиви – например списъци с данните на клиенти – така и данните на индивидуални потребители.

На нелегалните пазари за данни се продава всичко: от лични съобщения във Facebook до данни за достъп до сървъри. В повечето случаи цените са много достъпни и позволяват кражба на самоличност и пробив в информационната сигурност на една организация срещу съвсем скромна инвестиция.

Ценни данни за жълти стотинки

Има случаи, в които данни за достъп до критично важни информационни системи се продават на поразително ниски цени. Изследователите на McAfee посочват пример, в който данните за достъп до устройство на територията на американско летище се продават за едва 10 долара. Става дума за достъп през RDP (Remote Desktop Protocol), като данните за влизане в устройството са били откраднати и пуснати за продажба в един от нелегалните онлайн пазари UAS Shop.

„Атака срещу определена мрежа може да се окаже изключително лесна и евтина. Престъпници като авторите на рансъмуера SamSam например трябва да похарчат само 10 долара. Срещу това те получават данни за достъп през RDP, с които могат да заразят устройството с рансъмуер и да искат откуп от порядъка на 40 хил. долара. Това не е никак лоша възвращаемост на инвестицията“, коментира Джон Фокър от McAfee.

Лични документи, разплащателни инструменти

Цената на фалшив американски паспорт с откраднати лични данни може да достигне 2000 долара по данни на Experian. Фалшива диплома може да се купи за между 100 и 400 долара, а шофьорска книжка – за около 20 долара. Между 20 и 200 долара струват крадени данни за достъп до платежна услуга като PayPal.

В нелегалните онлайн магазини могат да се намерят и големи масиви лични данни като имейл адреси, телефонни номера, физически адреси и други. Според Trend Micro цената на списък с мобилни номера може да струва до 1240 долара, а списък със стационарни номера – около 1930 долара.

Откраднати данни от Facebook

През ноември 2018 г. BBC съобщи за данни от 81 хил. хакнати Facebook профили, които се продават в интернет. Данните са предимно лични съобщения между потребители. Допълнителна проверка установи и данни от 176 хил. профили като например имейли и телефонни номера.

През септември 2018 г. данните на 29 млн. потребители на Facebook бяха откраднати след атака срещу социалната мрежа. Откраднатите данни включват имена, телефонни номера, имейл адреси, пол, религия, местоживеене, рожденна дата, образование, месторабота, места, на които потребителят се е тагнал и други.

Как да се предпазите от кражба на лични данни

Няма пълна защита от кражбата на лични данни, но има мерки, които можете да предприемете, за да намалите рисковете.

• Научете се да разпознавате и предпазвате от фишинг
• Използвайте силни пароли и ги сменяйте често
• Използвайте двуфакторна автентикация
• Инсталирайте защитна стена;
• Използвайте софтуерно решение, което защитава от източване на лични данни;
• Не използвайте уебсайтове без SSL;
• Създайте политики за достъп до информация във вашата организация;
• Използвайте софтуерно решение за криптиране на данните;

Личните данни на около 100 млн. потребители на сайта за въпроси и отговори Quora са били компрометирани. Една от информационните системи на компанията, която поддържа сайта, е била пробита от неизвестна засега трета страна, съобщи Quora в блога си.

„Голяма част от съдържанието, което е достъпено, така или иначе е публично, но компрометирането на акаунти и лични данни е сериозно“, коментират от Quora. сайтът се посещава от около 300 млн. уникални потребители месечно. Няма официална статистика каква част от тях са българи.

Всички засегнати потребители ще трябва отново да влязат в профилите си в Quora. Ако удостоверяват самоличнотта си с парола (Quora позволява да се впишат в платформата и с профила си във Facebook или Google), те ще трябва да сменят паролата си, тъй като старата ще бъде невалидна.

Какви данни са откраднати

От компанията посочват, че следните потребителски данни може да са компрометирани:

• Данни за профила – име, имейл адрес, парола в хеширан вид, данни от свързани социални мрежи;
• Публично достъпна информация – зададени въпроси, написани отговори и коментари, положителни гласувания;
• Непублична информация – отрицателни гласувания и директни съобщения между потребители;

„Анонимни въпроси и отговори не са засегнати, тъй като не пазим данни за хора, които публикуват анонимно“, посочват от Quora.

Каква е причината

Засега няма информация как точно са достъпени данните на потребителите на Quora. Пробивът е открит в петък и от тогава компанията се опитва да установи точните причини за него. „Разследването ни продължава, но сме взели мерки, за да ограничим последствията от пробива. Основен приоритет за нас като компания е да предотвратим подобни инциденти в бъдеще“, казват от Quora.

Какво да направите, ако използвате Quora

Ако профилът ви е засегнат по някакъв начин, ще получите имейл, който ви известява за това.

Възможно е паролата ви административно да е направена невалидна. В такъв случай ще трябва да я смените следващия път, когато се опитате да влезете в Quora. Дори и паролата ви да не е невалидна, можете да я смените като превантивна мярка от настройките на профила.

Ако профилът ви е засегнат и използвате същата парола и за други профили, добрата практика изисква да промените паролата си и за тях.

Последен ъпдейт на 4 декември 2018 в 11:14 ч.

Oператорът на хотели Starwood е претърпял пробив на базата данни с резервации, съобщи собственикът Marriott International. Откраднати са лични данни на около 500 млн. гости, въпреки че все още се проверява каква част от тях се дублират.

Неизвестният засега извършител е имал достъп до базата данни от 2014 г., твърди Marriott International. Компанията придоби Starwood през 2016 г. На 19 ноември 2018 г. мениджмънтът на Marriott е разбрал, че е разбита базата данни, съдържаща информация за гостите на тези хотели.

Индикации за пробив е имало и преди това, но не е било ясна коя база данни е пострадала. За проблема са информирани властите и съответните регулатори.

Имена, адреси, номера на банкови карти

За около 327 млн. гости откраднатите данни са различни комбинации от име, адрес за кореспонденция, телефонен номер, имейл, номер на паспорт, рожденна дата, пол, дата на пристигане и заминаване и други.

„За някои от гостите информацията включва и номера на карти за разплащания, но те са криптирани с AES-128. За декриптирането им са необходими два компонента. Към този момент не можем да изключим вероятността тези компоненти да са откраднати. За останалите гости откраднаните данни се ограничават до име, адрес за кореспонденция, имейл адрес, или друга информация“, съобщават от Marriott.

„Дълбоко съжаляваме за този инцидент“, заяви Арни Сорънсън, главен изпълнителен директор на компанията. Акциите на Marriott, които се търгуват на NASDAQ, поевтиняха с 5% още преди отварянето на борсовата сесия в САЩ.

От 30 ноември компанията е започнала да информира за пробива гостите, чиито имейли са били в базата данни на Starwood. Съзаден е и специален сайт, на който гостите могат да следят за информация и да задават въпроси.

Един от сериозните инциденти на 2018 г.

Инцидентът със Starwood със сигурност ще е един от най-големите пробиви на данни за 2018 г., ако се вземе предвид статистиката на Breach Level Index. През първото полугодие на годината има само два по-мащабни пробива.

Единият е свързан с Facebook и по-точно с функционалност в социалната мрежа, която позволяваше да се идентифицира собственикът на определен имейл или телефонен номер. Другият засяга индийската система за раздаване на идентификационни номера Aadhaar. Тя беше хакната, а данните на 1.2 млрд. граждани – откраднати.

Кибератаките срещу институции вече не се правят с цел забавление или нанасяне на щети. Днес основният мотив са парите, като печалбата от една-единствена атака може да надхвърли 1 млн. долара.  Това заявиха участниците в конференцията по киберсигурност QuBit Conference Sofia 2018. Freedomonline.bg е медиен партньор на събитието.

В същото време прагът за навлизане в незаконната индустрия за компютърни престъпления е много нисък. Ако преди по-малко от 20 години за това са се изисквали сериозни технически умения, сега това не е необходимо.

Големи печалби срещу малка инвестиция

Дори и необучен човек може да стане престъпник, или да си намери хакер-наемник. Изисква се само малка инвестиция. „Инструментите са налице. Уменията са налице. Нужни са само 2-3000 долара, за да може някой да се занимава с компютърни престъпления“, заяви Питър Трейвън, специален агент на ФБР.

Пред голяма част от бизнеса и държавните институции стои въпросът не дали, а кога ще бъдат хакнати. Причината е, че всяка институция работи с лични данни и интелектуална собственост, а те струват пари. „3000 компании се регистрират в Силициевата долина всеки месец. Представете си колко много интелектуална собственост има в този регион“, заяви Ондрей Крехел от компанията за киберсигурност LIFARS.

Всеки е потенциална жертва

Жертви на кибератаки са болници, общински администрации, дори маркетингови компании, които обработват големи обеми лични данни. Въпреки това много фирми продължават да не се интересуват от собствената си информационна сигурност. „Компаниите все още отказват да възприемат идеята, че могат да станат жертви. Факт е обаче, че данните им могат да бъдат откраднати“, коментира Крехел. Той даде пример с американски университет, който е претърпял 15 пробива на информационните си системи, без служителите изобщо да разберат.

„Това е просто бизнес. А когато нещо прави пари, то расте много бързо“, допълва Борис Гончаров, главен стратег по киберсигурност в дружеството за инфомрационна сигурност Amatas.

Плащане на рекет вместо предпазливост

Една от основните заплахи пред бизнеса е рансъмуерът. Той е достъпен (можете да си наемете рансъмуер като услуга от някои от черните онлайн пазари) и ефективен, тъй като много компании предпочитат да си платят откупа, за да бъдат данните им дешифрирани.

Плащането на откуп противоречи на препоръките, давани от полицията и компаниите за информационна сигурност. Въпреки това много фирми се оказват принудени да платят, дори и ако исканата сума е в размер на стотици хиляди долари. Има случаи, в които компании са склонни да платят дори суми, които надхвърлят 1 млн. долара. „Когато информационните системи са напълно пречупени, а фирмата трябва да раздава заплати, тя няма друг избор, освен да плати“, посочва Крехел.

Съществуват много разновидности на рансъмуер и всяка от тях има потенциала да донесе значителни печалби на престъпниците. Само атаките с рансъмуера SamSam са донесли досега 6.5 млн.печалба според доклад на Sophos.

Друг проблем е, че дори платеният откуп да бъде проследен, блонкирането на трансфера е трудно, тъй като плащанията стават в криптовалути. Дигиталните портфейли на престъпниците са публични, но е трудно те да бъдат замразени, а платените откупи – върнати на жертвите. „Имахме случай, в който 8 млн. долара стояха в един портфейл в продължение на 2 седмици. Нямаше международна институция, която да замрази портфейла. Няма юрисдикция върху криптовалутите. Борсите не съдействат.“, коментира Крехел.

Служебният лаптоп може да съдържа много чувствителна информация. Тя включва лични данни на клиенти и служители, фирмени данни за парнтьори, банкови сметки, фактури, извлечения, платежни нареждания и други важни документи.

Има няколко базови правила, които могат да попречат на информацията да попадне в грешни ръце. Откраднатите или изгубени устройства са втората най-честа причина(след хакерските атаки) за изтичане на корпоративни данни според проучване на Trend Micro от 2015 г. За съжаление голяма част от служителите продължават да пренебрегват подобни рискове и това може да струва скъпо на компанията.

Криптирайте данните на лаптопа

Служебният лаптоп често съдържа чувствителна информация, която не следва да напуска фирмата. Затова е важно данните на него да са криптирани като допълнителна превантивна мярка.

Ако лаптопът бъде откраднат или изгубен, данните на него ще останат защитени. По този начин може да се предотврати изтичане на важна корпоративна информация. Такива случаи не липсват: в края на 2017 г. служител на летище Хийтроу изгуби некриптирана USB флаш памет със секретни данни. Флашката беше открита, но заради немарливостта летището отнесе глоба от 120 хил. паунда.

Windows има вграденa функция за криптиране BitLocker, но можете да използвате и друг софтуер, с който да защитите данните си. Допълнителната полза от него е, че можете да локализирате устройството в случай на кражба.

Използвайте различни и трудни за отгатване пароли

Много служители все още подценяват необходимостта от трудни за отгатване пароли. Неслучайно 123456 продължава да оглавява класацията на Splashdata за най-слабите пароли: заедно с други често срещани комбинации като password и qwerty. Паролата е една от малкото ключалки, които предпазват данните на служебния лаптоп, затова тя трябва да е възможно най-трудна за разбиване.

Стандартните препоръки са паролата да е с дължина поне 8 символа, да е комбинация от числа, малки и големи букви и символи. Можете да използвате комбинация от няколко думи (passphrase). Това ще ви позволи да я запомните по-лесно, а освен това е по-дълга от стандартна парола с десетина символа.

Друга основна грешка е да използвате една и съща парола за много профили. Това създава сериозен риск за сигурността. Ако някой знае една парола, това означава, че той знае паролите за всичките ви профили. Използвайте различна парола за всеки профил, в който влизате.

Избягвайте публични WiFi мрежи

Безплатният интернет е хубаво нещо, но трябва да си дадете сметка за цената, която всъщност плащате, за да го ползвате. WiFi мрежите в заведения и други публични места може да са компрометирани. Трафикът в тях може да се следи, а това означава, че всяка некриптирана информация, която преминава в мрежата, е видима за този, който „подслушва“.

Ако трябва да се закачите към общественодостъпна мрежа, използвайте VPN. Не отваряйте сайтове без HTTPS, защото информацията, която обменяте с тях, е лесно проследима.

В България има почти 27 хил. отворени WiFi мрежи според данните на WiGLE. Всяка от тях крие риск от кражба на данни, така че използвайте ги отговорно. Или по-скоро не ги използвайте.

Лични данни на около 9.4 млн. пътници на авиопревозвача Cathay Pacific са били откраднати, а компанията е крила инцидента в продължение на 5 месеца. Освен имена, достъпените данни включват гражданство, рожденни дати, телефонни номера, адреси, номера на паспорти и лични карти и данни за предишни пътувания.

Лични данни на едро

За пробива съобщи базираната в Хонконг авикомпания. Получен е достъп до номерата на личните карти на около 245 хил. граждани на Хонконг, както и до номерата на паспортите на около 850 хил. пътници. Засега няма техническа информация за това как точно са били източени данните. Не са открити и опити за злоупотреби с откраднатите данни.

Cathay Pacific е разбрала за пробива още през май, но го обяви публично едва на 24 октомври. Компанията беше разкритикувана за това, че е отлагала толкова дълго информация за инцидента. В рамките на работната седмица акциите й на борсата в Хонконг се обезцениха с над 8% и паднаха до най-ниската си цена от 2009 г. насам.

Подобни инциденти

Това е последният от редица случаи, засягащи изтичане на лични данни от авиокомпании или летищни оператори. През септември 2018 г. British Airways съобщи за откраднати данни на около 380 хил. свои пасажери. По информация на компанията пробивът е засегнал онези пътници, които са се опитали да си купят билет през сайта или мобилното приложение на превозвача в периода между 21 август и 5 септември.

През април 2018 г. Delta Air Lines съобщи, че данни на пътници са откраднати заради „инцидент“. Той засяга [24]7.ai – компания, която разработва софтуер за обслужване на клиенти. Той се използва и от Delta Air Lines.

В началото на октомври 2018 г. британското летище Heathrow беше глобено със 120 хил. паунда. Причината: година по-рано служител на летището изгуби флаш памет с конфиденциална информация, която след това беше намерена от случаен минувач.

Оказа се, че информацията на флашката не е криптирана и всеки може да види разположението на охранителните камери на летището, графика на охраната, данните за достъп до служебни помещения и друга информация, която следва да не е достъпна за никого. Данните бяха върнати на летището, но случаят се появи в медиите и стигна до британските регулатори.

Кибер застраховката е инструмент за покриване на рисковете, свързани със загуба на данни и информационни ресурси. В България този финансов продукт все още се счита за екзотичен. Реалността обаче е такава, че популярността му тепърва ще расте.

Световният пазар за кибер застраховки се оценява на 4.2 млрд. долара през 2017 г. от консултантската компания Zion Market Research. Според нейните прогнози оборотът на пазара трябва да нарасне през 2020 г. до 22.8 млрд. долара.

Повече опасности

Една от основните причини за този очакван ръст е зачестяването на кибератаки от всякакъв вид. Тъй като всички бизнеси работят с лични данни, на практика всяка компания с ИТ инфраструктура е застрашена от такива атаки.

Така например компаниите, занимаващи се с онлайн търговия, са пострадали от 4000 инцидента през 2016 и 2017 г. Около 16% от компаниите са отчели над 1 млн. долара загуба като резултат от кибератаки според данните на Zion Market Research.

Защита срещу източване на данни

Кибер застраховките са подходящи за всякакъв вид компании, но са особено важни за фирми, които работят с големи обеми лични данни като например банки, телекоми, здравни заведения, консултантски и маркетингови агенции, аутсорсинг компании и т.н. „Всеки, който разполага с много данни и извършва високорискова дейност в интернет, дори големите банкови институции, биха се защитили така. Това е един вид Гражданска отговорност, толкова популярно би трябвало да бъде“, посочва Спас Иванов, експерт по киберсигурност.

Тези застраховки покриват различни рискове и ограничават загубите при неочаквани или злонамерени инциденти с информационните ресурси на компанията. Освен застрахованата компания те покриват и отговорността на фирмата спрямо нейни клиенти и контрагенти за реализирани от тях загуби.

Загуба на данни заради срив в системата

Всеки срив в информационните системи на компанията носи със себе си риск от загуба на данни. Тук не говорим само за претоварване на информационните ресурси, но и за други заплахи като например амортизация на съррвърите или природни бедствия.

Злонамерена атака и източване на данни

Кибератаките срещу организации се увеличават. Дали ще са под формата на рансъмуер или друг вид малуер, който компрометира информационните системи, тези атаки могат да имат сериозни последствия върху разходните пера на организациите.

Съвместимост с GDPR

Директивата влезе в сила през май 2018 г. и все още не е ясно каква част от фирмите в България покриват изискванията й. Съгласно директивата глобите за неспазване може да стигнат 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на компанията(избира се по-голямото от двете). Кибер застраховките могат да покрият част от разходите, които възникват при неспазване на изискванията по GDPR.

Разходи, свързани със съдебни дела и загуба на репутация

Пробивите и изтичането на лични данни могат да доведат до съдебни дела и загуба на репутация. Кибер застраховката може да покрие тези разходи.

 

Няма данни за неоторизиран достъп до мобилни приложения, използващи функцията Facebook Login. Това съобщи компанията-собственик на социалната мрежа Facebook. Mиналата седмица тя разкри хакерска атака срещу 50 млн. свои потребители.

„Анализирахме данните за всички външни приложения, които са били инсталирани или логнати по време на атаката. Досега разследването ни не е открило доказателства, че организаторите на атаката са достъпили други приложения чрез Facebook Login“, обяви Гай Роузън, вицепрезидент „Продукти“ във Facebook.

Какъв е проблемът

Едно от основните опасения беше, че организаторите на атаката са имали достъп не само до Facebook профилите на засегнатите потребители, но и до други приложения. Става дума за приложения, които използват Facebook Login. Това е функция, която ви позволява да се логвате във външни приложения като Tinder или Spotify, използвайки профила си във Facebook.

На теория това означава, че е било възможно да се получи достъп и до тези приложения, някои от които съдържат лични данни, разговори, функции за извършване на разплащания и т.н. Досега такива злоупотреби не са разкрити от Facebook.

Атаката беше обявена от Facebook късно на 28 септември. Тя е свързана с уязвимост около функцията View as, която ви позволява да видите как изглжда профила ви в социалната мрежа през погледа на друг потребител. Уязвимостта позволява да се получи достъп до чужд профил, без да е необходимо да се въведе парола.

Милиони засегнати

Като превантивна мярка Facebook служебно изключи от профилите им засегнатите 50 млн. души. Същото се случи с още 40 млн. потребители, чиито профили са били използвани за разглеждане в режим View as. Всички тези 90 млн. потребители трябваше да влязат отново в профилите си във Facebook и всички други приложения, в които са се логвали с Facebook Login.

От Facebook посочват, че разработчиците, които използват официалния SDK на компанията за Android, iOS и JavaScript, са защитени. За онези разработчици, които използват други SDK, Facebook разработва инструмент, с който те ще могат да идентифицират засегнати потребители.

Неизвестни последствия

Все още не е ясно каква е демографията на засегнатите профили. Според ирландската Data Protection Commission Ireland (местният аналог на Комисията за защита на личните данни) под 10% от хакнатите 50 млн. профили са на европейкси граждани. Ирландският регулатор ще трябва да вземе отношение по казуса, тъй като европейкста централа на Facebook е в Дъблин. Предвид огромното количество засегнати профили компанията вероятно ще попадне под ударите на директивата за защита на личните данни GDPR.

UPDATE Facebook data breach – @DPCIreland understands that the number of potentially affected EU accounts is less than 10% of the 50 million accounts in total potentially affected by the security breach. DPC Ireland statement beneath. #dataprotection #GDPR #EUdataP pic.twitter.com/oSfGy6DP2S

— Data Protection Commission Ireland (@DPCIreland) October 1, 2018

Последен ъпдейт на 26 септември 2018 в 14:29 ч.

Фишингът е една от най-масовите и ефективни киберзаплахи за бизнеса. Въпреки че е позната от години, тя продължава да се радва на огромна ефективност – толкова огромна, че имейлът продължава да е най-предпочитаното средство за разпространение на зловредни кодове. Ето защо:

• Според проучване на Wombat Security, средно 76% от бизнесите стават жертва на поне фишинг атака годишно;
• данните на Verizon Data Breach Investigations Report, показват, че 30% от фишинг съобщенията са отваряни от получателите им, а 12% от тези потребители кликат на линковете в писмата – или отварят прикачените към тях файлове;
• според SANS Institute, 95% от атаките срещу корпоративни институции се дължат на успешни таргетирани фишинг атаки;
• средно 1.5 млн. нови фишинг сайта се създават всеки месец, показват данните на Webroot Threat Report

[tie_index]1. Кой е жертва на фишинга?[/tie_index]

Кой е жертва на фишинга?

Причината за продължаващия огромен успех на фишинг атаките е фактът, че те са насочени към едно от най-слабите звена в информационната сигурност на фирмата: нейните служители. И са актуални за бизнес от всеки размер – колкото и малък или голям да е той.

[tie_index]2. Как протича атаката?[/tie_index]

Как протича атаката?

Обикновено фишниг атаката протича по следния начин: служителят получава имейл, който на пръв поглед изглежда от легитимен източник. Имейлът приканва служителя да отвори зловреден сайт и да въведе данните си за достъп до интернет банкиране или облачна услуга. По този начин те биват откраднати и могат да бъдат използвани за злоупотреба, финансови измами, кражба на лични данни, пробиви в критичната ИТ инфраструктура на фирмата и т.н.

Фишингът е най-голямата заплаха за малките и средни предприятия според проучване на изследователската компания Ponemon Institute. Данните показват, че 48% от атаките срещу малки и средни предприятия са направени чрез фишинг и социално инженерство. Това е повече от XSS атаките, пробивите с SQL инжекции и атаките от вътрешен човек, взети заедно.

Защо фишингът постига толкова голяма ефективност? Най-просто казано защото много малко част от служителите успяват да го разпознаят. През май 2015 г. Intel Security публикува резултатите от проучване, според които едва 3% от 19-те хил. анкетирани потребители могат да различат фишинг от легитимен имейл.

“Фишингът е електронна форма на кражба на идентичност. Това е метод за получаване на лични данни като пароли и номера на банкови карти чрез изпращането на фалшиви имейл съобщения, които изглеждат като изпратени от реални организации: например банки”, посочва Гари Дейвис от Intel Security.

[tie_index]3. Как да се предпазим: Съвети за бизнеса и индивидуалните потребители[/tie_index]

[box type=“info“ align=“alignleft“ class=““ width=“100%“]

Как да се предпазим: Съвети за бизнеса и индивидуалните потребители

• Обновявайте редовно антивирусния си софтуер.
• Научете служителите да разпознават фишинг атаки. Спазването на няколко прости правила –  например слагането на курсора на мишката върху линк, за да се види към какъв адрес води – може да е достатъчно, за да се предотврати пробив в сигурността.
• Никога не предоставяйте лични данни(пароли, ЕГН, номер на лична карта и т.н.), които са ви поискани по имейл. Това включва имейли, които съдържат линк към логин портал.
• Активирайте двустепенна автентикация там, където е възможно. Тя е допълнителен слой на защита, който ви предпазва дори и да станете жертва на фишинг кампания.

[/box]