Кражба на лични данни

Хакери използват PWA и WebAPK, за да се представят за официални банкови приложения и да крадат идентификационни данни от потребители на Android и iOS. 

PWA и WebAPK се инсталират през браузър, но поддържат функционалности, характерни за мобилните апликации. Когато се използват във фишинг кампании, това им позволява да заобикалят традиционните предупреждения за „инсталиране на неизвестни приложения“ и им дава достъп до рискови разрешения на устройствата, без знанието на потребителя. 

Кампанията е разкрита от ESET. Тя залага на PWA и WebAPK, като протича по следния начин: 

• автоматизирано гласово обаждане за остаряло приложение за банкиране приканва потребителя да избере опция от цифровата клавиатура;
• изборът изпраща SMS, включващ връзка към компрометиран интернет адрес, който той трябва да посети, за да обнови апликацията си;
• адресът имитира официална страница на Google Play, App Store или на самата банка и приканва жертвата да инсталира „нова версия“ на приложението;
• след инсталацията потребителят трябва да изпрати идентификационните си данни за интернет банкиране, за да получи достъп до сметката си. Но те отиват директно към сървърите на нападателите. 

Засега подобни кампании са засечени в Чехия, Унгария и Грузия. Но нашият съвет е да бъдете изключително внимателни, когато получавате съобщения, свързани с вашите банкови приложения. Киберпрестъпността не признава граници. 

 

Осем уязвимости в приложения на Microsoft за macOS позволяват на хакерите да заобиколят рамката за сигурност на Apple Transparency, Consent and Control (TCC). Според Cisco Talos те дават възможност на нападателите да използват правата на Teams, PowerPoint, OneNote, Excel и Word, за да получат неоторизиран достъп до чувствителни данни и ресурси без съгласието на потребителя. 

Това става възможно, тъй като някои приложения имат определени права, които деактивират критични функции за сигурност. Например Teams има правомощието com.apple.security.cs.disable-library-validation, което му позволява да зарежда библиотеки на трети страни, без да извършва проверка на подписа. Като използват неговата уязвимост и това правомощие, нападателите вкарват зловредни библиотеки, които наследяват разрешенията на довереното приложение.  

Веднъж влезли в системата, те подмамват потребителите да отворят злонамерени прикачени файлове или да кликнат върху компрометирани връзки. След това зловредните библиотеки повишават привилегиите на нападателя, като му предоставят достъп до чувствителни данни и системни ресурси. 

За да намалите риска, ви съветваме: 

• актуализирайте редовно софтуера; 
• бъдете предпазливи към непознати връзки и прикачени файлове; 
• използвайте реномирани решения за сигурност; 
• изградете си навици за безопасно сърфиране. 

Съвременният интернет е невъзможен без съществуването на API – интерфейси, посредством който различни приложения могат да комуникират помежду си.

От една страна, това е огромен позитив: коренно противоположни системи могат да работят заедно, От друга: това е огромно предизвикателство за сигурността, те са навсякъде, често са зле защитени и съдържат огромни количества данни и огромна част от бизнесите дори не не само не знаят колко API-та поддържат и дали те изобщо имат някаква форма на защита. Това ги прави една от любимите мишени на хакерите.

Защо да защитя API-тата си

Интерфейсите дават директен достъп до четене и писане на огромно количество чувствителна информация. На практика тяхното предназначение изисква да имат достъп до сърцето на една организация и цялата информация за нея.

Затова, за един бизнес, който поддържа подобни услуги, това означава, че през тях хакер може да:

• да открадне на чувствителна информация като се сдобие с нерегламентиран достъп (който понякога дори не изисква автентникация)
• извърши неоторизирани трансакции и да промени критични данни
• да спре достъпа до услуги, като претовари на сървърите, на които работят те
• да инжектира зловреден код
• да получи неоторизиран достъп до други вътрешни системи
• да нанесе репутационни щети, правни последици и глоби

Само един пример: през януари 2024 г. от социалната медия Spoutible бяха източени лични данни на над 200 хил. потребителя именно заради липсата на защита на една от основните ѝ API услуги.

Как да защитите API-тата си

След всичко изброено по-горе, основният въпрос е какво да направите, за да защитите API услугите, които поддържате? По-лесно е, от колкото си мислите.

Ето няколко практически съвета:

• Организирайте. Изгответе списък с API услуги, които поддържате. За целта можете да използвате автоматизирани инструменти за откриване, но по-добре е да съберете списъка от разработчиците, с които работите и да опишете кое API каква автентникация изисква и достъп до какви данни и какви операции по тях позволява
• Възприемете подход на нулево доверие (zerto-trust) и третирайте всяка заявка към API като потенциално злонамерена, независимо от произхода ѝ.
• Въведете силна автентификация и оторизация за всяка API услуга. Без изключения.
• Задайте разумни ограничения на броя заявките към API, които могат да се осъществяват за единица време. Например, има ли нужда API услуга за потребителска информация да позволява повече от 60 заявки в час?
• въведете надеждна система за създаване на версии за вашите API услуги, за да можете, когато бъдат открити уязвимости (а такива ще бъдат открити), да деактивирате по-старите итерации.
• обучавайте своите разработчици, тъй като повечето уязвимости в API произтичат от липсата на осведоменост за сигурността.
• внедрете инструменти за мониторинг и поведенчески анализ и редовно penetration тестове.

И не забравяйте – киберсигурността изисква постоянство и многопластов подход, така че всички тези стъпки трябва да вървят ръка за ръка.

 

Фишинг кампания, която има за цел да открадне вашите пароли, банкови данни и друга чувствителна информация, се разпространява бързо сред Android устройства.

Фалшиви текстови съобщения, които изглеждат като изпратени от куриерска фирма (DHL, Amazon), ви приканват да кликнете върху линк, за да проследите доставката на пратка. Ако го направите, вместо да си инсталирате приложение за проследяване, се заразявате със зловредния софтуер FluBot. Освен че краде информация от вашето устройство, малуерът получава достъп до контактите ви и може да им изпрати съобщения, с които да зарази и тях.

Препоръка:

Ако получите подобно съобщение, не кликайте върху линка и не инсталирайте предложените приложения. Вместо това маркирайте съобщението като спам и блокирайте подателя.

Ако вече сте инсталирали подозрително приложение, не влизайте в никакви други ваши онлайн акаунти, за да ограничите достъпа до допълнителна информация, и преинсталирайте устройството си.

Огромна база с лични данни (имена, имейл адреси, телефонни номера и др.) е открадната от LinkedIn и може да се използва за стартиране на допълнителни атаки срещу потребителите на професионалната мрежа.

Данните са публикувани на популярен хакерски сайт и достъпът до тях струва четирицифрена сума, казват изследователите на CyberNews.

Сама по себе си, изтеклата информация не може да послужи за извършване на финансови измами, но може да се използва за създаване на подробни профили на потенциалните жертви и провеждане на последващи атаки (фишинг, кражба на самоличност).

Ако имате LinkedIn профил е добре да вземете незабавни мерки:

• Променете паролата на LinkedIn акаунта си и тези на свързаните профили
• Създайте силна, произволна, уникална парола; при възможност, използвайте мениджър на пароли
• Активирайте двуфакторно удостоверяване (2FA) за акаунта си в LinkedIn и за свързаните с него акаунти
• Бъдете подозрителни към съобщения и имейли, получени от непознати
• Внимавайте за характерни белези на фишинг в съобщенията, които получавате
• Не отваряйте линкове, получени в имейл, а навигирайте ръчно до дадения сайт, в който искате да влезете
• Използвайте надеждно антивирусно решение

Докато вие броите дните, измамниците дебнат покрай една от най-чаканите премиери през декември 2020 – Cyberpunk 2077. ВНИМАНИЕ, ГЕЙМЪРИ!

Изследователите от Kaspersky са засекли няколко уебсайта (на различни езици), които привидно предлагат Cyberpunk 2077 безплатно.

Свалянето и инсталацията започват уж нормално, но в един момент ви е нужен лицензен ключ. Нямате такъв – не е проблем: Ще го получите ако попълните анкета и предоставите телефонен номер и имейл за връзка. Накрая приложението ви казва, че липсва DLL, необходим за стартиране на играта, но… измамниците вече имат данните, които току-що сте попълнили.

В този конкретен случай крадат телефона и имейла ви. Но свалянето на приложения от съмнителни сайтове може да ви докара по-големи главоболия. Например, вместо анкета, киберпрестъпниците може да поискат пари в замяна на ключа. Или фиктивния инсталатор директно да ви зарази с вирус. Може да криптират устройството ви, да откраднат ваша лична информация, да ви наблюдават през камерата на устройството ви, да източат банковата ви сметка, да си присвоят профила ви в социалните мрежи и т.н.

Как да се предпазите от подобни измами

• Не вярвайте на твърде добрите оферти и подлагайте на съмнение непознати сайтове. Уебсайт, предлагащ безплатна версия на една от най-очакваните игри за годината преди официално обявената дата, е фалшив.
• Помислете внимателно преди да споделите лична информация или данни за плащане в уебсайт: Ако ви обещават достъп до желан файл или ключ, в повечето случаи се оказва, че сте си загубили времето или още по-лошо – личните данни и финанси.
• Използвайте надеждно антивирусно решение, което да ви предупреди за съмнителни сайтове и да ви предпази от злонамерен софтуер

Последен ъпдейт на 8 април 2020 в 10:13 ч.

Лични данни, сред които номера на социални осигуровки, на неопределен брой потребители са били източени от резервно копие на база данни на сайта Radio.com. Той е собственост на втората по големина радио компания в САЩ Entercom.

Пробивът в сигурността е осъществен на 4 август 2019 г. и е разкрит. Данните са били съхранявани на хостинг провайдър на компанията и освен номера на социални осигуровки (американският еквивалент на ЕГН) включват имена и номера на шофьорски книжки. Компрометирани са и потребителски имена и пароли.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.welivesecurity.com/2020/03/13/radiocom-users-affected-data-breach/“ target=“true“ nofollow=“false“]Прочетете повече по темата тук[/button]

В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации. 

Последен ъпдейт на 8 април 2020 в 10:13 ч.

Ставаме свидетели на безпрецедентно глобално събитие. Пандемията с COVID-19 (или както е популярното му название – коронавирус) стана причина за промяна в начина, по който живеем, работим и комуникираме помежду си. Стремежът на потребителите да са в крак с новините около разпространението на вируса не остана незабелязан от киберпрестъпниците.

Събрахме за вас списък с най-популярните измами, свързани с COVID-19, на които попаднахме. Пазете се, защото те най-вероятно не са единствените.

Фалшиви новини

Обикновено идват от името на водещи световни институции – Световната Здравна Организация (СЗО), например, или копират водещи световни медии (в случая – Wall Street Journal – WSJ). Представени са под формата на съветници за предпазване от вируса или лекуването му.

Фалшиви призиви за дарения

Киберпрестъпниците не се колебаят да експлоатират добрината на хората и призовават към мними дарения – като включително копират легитимни кампании.

Оферти за маски

Маските за лице се превърнаха в силно търсена и почти невъзможна за намиране стока. Затова заваляха фалшиви оферти за тях. Не се подлъгвайте, пазарувайте само от легитимни магазини.

 

Как да разпознаете измамите

Водете се от правилото, че ако нещо е твърде хубаво, за да е истина, то най-вероятно не е. Подлагайте всичко на съмнение и следвайте правилата:

• Не кликайте на съмнителни линкове и не сваляйте файлове – дори и привидно да идват от доверен източник. Потвърдете автентичността на мейла, преди да предприемете действие.
• Игнорирайте комуникация, в която ви искат лични данни. Ако, все пак, имате съмнения, потвърдете автентичността и преди да продължите.
• Внимавайте за мейли, които ви принуждават да предприемете спешни действия
• Пазете се от фалшиви благотворителни организации или crowdfunding кампании
• Използвайте проверено и ефективно  антивирусно решение (ако сте фирма и имате нужда от такова, възползвайте се от кампанията на CENTIO #Cybersecurity – #ЗаедноМожем. Безплатна защита за всички фирми в нужда)

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://www.welivesecurity.com/2020/03/13/beware-scams-exploiting-coronavirus-fears/“ target=“true“ nofollow=“false“]Прочетете повече по темата тук[/button]

В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации. 

Последен ъпдейт на 30 януари 2020 в 08:33 ч.

Достъпът до домейна WeLeakInfo.com е бил спрян принудително от ФБР съвместно с организации за борба с организираната престъпност от Великобритания, Нидерландия и Германия.

Собствениците му са предлагали достъп до над 12 млрд. записи с лични данни „нелегално придобити при повече от 10 хил. пробива“, съобщава WeLiveSecurity, позовавайки се на данни от институцията.

В тях се е съдържала информация като лични имена, имейли, потребителски имена, пароли, телефонни номера и др. Цената за 24-часов достъп до базите е била 2 USD, като са били налични и абонаменти за по-дълъг период.

Задържани са и двама души, заподозрени в управлението на сайта – единият в Нидерландия а вторият – в Северна Ирландия.

Това не е първият подобен случай. През май 2019 г. LeakedSource.com, предлагам база данни с над 3 млрд. крадени потребителски профила, е спрян, а собственикът му се признава за виновен за трафик на крадена информация.

Важно е да знаете, че има и легитимни сайтове, в които може да проверите дали потребителското ви име и паролата ви не са жертва на кражба – например, haveibeenpwnd.com. Браузърите Chrome и Firefox предлагат подобни функционалности.

Екип на германския институт Hasso-Plattner Institute(HPI) е открил огромен масив с 25 млрд. записа на имейл адреси и пароли, публикуван в интернет. Масивът е с размер 845 гигабайта и вероятно е най-големият по рода си: поне като обем на данните.

Разделен е на четири отделни файла: Collection#2, Collection#3, Collection#4, Collection#5, Както имената подсказват, той е наследник на Collection#1, който се появи две седмици по-рано. Неговият размер беше далеч по-малък – едва 87 гигабайта и съдържаше 773 млн. имейл адреса.

Прогнозата на HPI е, че от петте колекции с данни за достъп могат да се създадат общо 2.2 млрд. уникални комбинации от имейл адреси и пароли. Все още обаче не е ясно каква част от изтеклите данни са публикувани и преди в интернет, и каква – не. Вероятно някои от данните се дублират многократно или пък са публикувани в мрежата преди години, а сега просто са събрани на едно място.

Дори и това да е така, събраните данни със сигурност представляват един от най-големите масиви с крадени данни за достъп в историята.

Всяка база данни с крадени имейли и пароли е ценна за хакерите, които използват credential stuffing. Това е автоматизирана атака, при която хакерът се опитва да пробие даден акаунт, тествайки произволни комбинации от имейл адрес и парола, докато накрая познае вярната. Колкото повече записи съдържа базата данни, толкова по-голяма е ефективността й при credential stuffing атака.

[box type=“success“ align=“alignleft“ class=““ width=““]

Съвети за потребителите

• Използвайте този инструмент на HPI, за да проверите дали имейл адресът ви се намира в базата данни;
• Използвайте различни пароли за всеки отделен акаунт, който си правите;
• Използвайте двуфакторна автентикация там, където е възможно;
• Използвайте силни, трудни за отгатване пароли;
  [/box]