Киберсигурност

  • Google пусна нова актуализация на Chrome срещу zero-day. Инсталирайте я незабавно!

    Google пусна спешна актуализация на Chrome (версия 128.0.6613.84/85) в отговор на активно експлоатирана уязвимост от типа zero-day (CVE-2024-7971).  Категоризирана като проблем с объркване на типовете в JavaScript, тя представлява значителен риск за потребителите. Уязвимостите, свързани с объркване на типовете, позволяват на атакуващите да изпълняват злонамерен код на машината на жертвата, потенциално водещ до кражба на данни, неоторизиран достъп или инсталиране на зловреден софтуер.  

    Актуализацията Chrome 128 не само поправя CVE-2024-7971, но също така отстранява няколко други уязвимости с висока степен на сериозност, включително CVE-2024-7964 (Използване след освобождаване в частта с попълване на пароли). 

    Предвид активната експлоатация на CVE-2024-7971, всички потребители на Chrome трябва незабавно да актуализират браузърите си до версия 128.0.6613.84 или по-нова. Те могат ръчно да проверят за актуализации, като отидат в менюто с настройки на Chrome, изберат “Помощ” и след това “Относно Google Chrome”. Браузърът автоматично ще провери за актуализации и ще подкани за рестартиране, след като най-новата версия бъде инсталирана. 

  • Обучавайте екипите си! Човешките грешки са най-големият риск пред киберсигурността

    3 от всеки 4 или 74% от директорите по информационна сигурност смятат, че човешките грешки са най-големият риск за информационната сигурност за организациите им.

    Данните са от годишното проучване Voice of the CISO на компанията за киберсигурност Proofpoint. Те показват ясно, че човешкият фактор – става все по-значим при гарантирането на защитата на бизнеса. Поради година 60% от анкетираните са посочили човешката грешка като най-значима уязвимост, а пред 2022 само 50% са били на подобно мнение.

    Около 46% от анкетираните са се сблъскали с някаква форма на загуба на чувствителна информация през последната година. Като причини за успешните пробиви са посочени:

    • човешка небрежност (42%)
    • целенасочени външни атаки (40%)
    • внедрени злонамерени служители (36%)

    Част от нещата, които държат директорите по информационна сигурност будни нощем, са:

    • 70% от анкетираните се притесняват от кибератака срещу организацията им, а само 43% смятат, че са готови да посрещнат таргетирана такава
    • Въвеждането на генеративен AI е посочено като най-големият риск от наличните бизнес инструменти – 54% го считат за такъв, а 38% смятат, че използването на Microsoft 365 е рисково
    • Криптовируси, зловредни кодове и имейл измама са най-често срещаните заплахи според анкетата

    Затова организациите трябва да възприемат проактивен подход към киберсигурността, който включва:

    • използване на инструменти с изкуствен интелект, които могат да предвиждат какви грешки е възможно да допусне персонала;
    • осигуряване на цялостно и регулярно обучение на служителите;
    • създаване на култура на киберсигурност, която започва от най-високите нива във фирмата и се превръща в постоянен фокус на всички ръководители и служители.

     

  • Внимание, DDoS! Броят на атаките за отказ на услуги е скочил с 46% през 2024

    Над 445 хил. DDoS атаки или с 45% повече спярмо миналата година са засечени през първото полугодие на 2024 г. по данни на Gcore Radar Report.

    Най-мощната атака през изследвания период е достигнала 1,7 Tbps, докато през 2023 г. тя е била 1,6 Tbps. За контекст, дори атака от 300 Gbps може да спре достъпа до незащитен сървър.

    Повечето от тях са били кратки – под 10 минути, но най-дългата е продължила цели 16 часа.

    Компаниите за онлайн залагания са най-честите цели на DDoS атаки с 49% от общия брой на инцидентите, но най-голям ръст е регистриран в технологичния сектор – удвояване до 15%. Това обаче далеч не означава, че останалите индустрии не са заплашени от DDoS атаки. Напротив – независимо от големината, региона и сферата, в която оперира една компания, тя може да стане жертва на атака за отказ на услуга.

    Затова ви съветваме да:

    • внедрите услуги за защита от DDoS;
    • използвате Web Application Firewall (WAF);
    • ограничите броя на едновременните заявки към сървърите си;
    • разработите план за реакция при инциденти.
  • Отваряйте си очите на четири, когато теглите AI фоторедактори

    Хакери създават фалшиви сайтове, приличащи на легитимните страници на известни AI фоторедактори за установяване на отдалечен контрол и кражба на данни.

    Според откривателите на кампанията от TrendMicro това се случва като:

    1. хакерът краде страница в някоя от социалните мрежи (обикновено свързана с фотография) и променя името ѝ, за да напомня на популярен AI фоторедактор;
    2. създава публикации с връзки към фалшиви страници, копиращи действителната;
    3. подсилва злонамерените публикации чрез платени реклами.

    Единственият проблем в тази ситуация: софтуерът в злонамерения уебсайт не е редактор на снимки, а програма за управление на работни станции. След като бъде инсталирана, тя позволява отдалечен контрол над машината и достъп до данните в нея.

    За да се предпазите:

    • активирайте многофакторна автентникация (MFA);
    • използвайте силни, уникални пароли за профилите си и ги актуализирайте редовно;
    • следете постоянно за необичайно поведение;
    • информирайте се редовно за новите методи, използвани от хакерите;
    • не теглете никакви инсталационни файлове, докато не сте 100% сигурни, че сте в легитимен сайт  и винаги ги сканирайте с антивирусен софтуер, преди да инсталирате.

     

  • Използвате Zabbix? Ъпгрейднете максимално бързо, паролите ви са в опасност!

    Осем уязвимости в сигурността на приложението за мониторинг на мрежова инфраструктура Zabbix са били открити и отстранени от създателите му. Препоръката ни е да ъпдейтнете до най-новата налична версия, защото част от тях са критични и позволяват включително кражба на пароли на потребителите ви. По-конкретно:

    Пропуските са отстранени във версиите 5.0.43rc1, 6.0.31rc1, 6.4.16rc1 и 7.0.0rc3.

  • Защитете API услугите си, защото вече те са основна мишена на хакерите. Вижте как

    Съвременният интернет е невъзможен без съществуването на API – интерфейси, посредством който различни приложения могат да комуникират помежду си.

    От една страна, това е огромен позитив: коренно противоположни системи могат да работят заедно, От друга: това е огромно предизвикателство за сигурността, те са навсякъде, често са зле защитени и съдържат огромни количества данни и огромна част от бизнесите дори не не само не знаят колко API-та поддържат и дали те изобщо имат някаква форма на защита. Това ги прави една от любимите мишени на хакерите.

    Защо да защитя API-тата си

    Интерфейсите дават директен достъп до четене и писане на огромно количество чувствителна информация. На практика тяхното предназначение изисква да имат достъп до сърцето на една организация и цялата информация за нея.

    Затова, за един бизнес, който поддържа подобни услуги, това означава, че през тях хакер може да:

    • да открадне на чувствителна информация като се сдобие с нерегламентиран достъп (който понякога дори не изисква автентникация)
    • извърши неоторизирани трансакции и да промени критични данни
    • да спре достъпа до услуги, като претовари на сървърите, на които работят те
    • да инжектира зловреден код
    • да получи неоторизиран достъп до други вътрешни системи
    • да нанесе репутационни щети, правни последици и глоби

    Само един пример: през януари 2024 г. от социалната медия Spoutible бяха източени лични данни на над 200 хил. потребителя именно заради липсата на защита на една от основните ѝ API услуги.

    Как да защитите API-тата си

    След всичко изброено по-горе, основният въпрос е какво да направите, за да защитите API услугите, които поддържате? По-лесно е, от колкото си мислите.

    Ето няколко практически съвета:

    • Организирайте. Изгответе списък с API услуги, които поддържате. За целта можете да използвате автоматизирани инструменти за откриване, но по-добре е да съберете списъка от разработчиците, с които работите и да опишете кое API каква автентникация изисква и достъп до какви данни и какви операции по тях позволява
    • Възприемете подход на нулево доверие (zerto-trust) и третирайте всяка заявка към API като потенциално злонамерена, независимо от произхода ѝ.
    • Въведете силна автентификация и оторизация за всяка API услуга. Без изключения.
    • Задайте разумни ограничения на броя заявките към API, които могат да се осъществяват за единица време. Например, има ли нужда API услуга за потребителска информация да позволява повече от 60 заявки в час?
    • въведете надеждна система за създаване на версии за вашите API услуги, за да можете, когато бъдат открити уязвимости (а такива ще бъдат открити), да деактивирате по-старите итерации.
    • обучавайте своите разработчици, тъй като повечето уязвимости в API произтичат от липсата на осведоменост за сигурността.
    • внедрете инструменти за мониторинг и поведенчески анализ и редовно penetration тестове.

    И не забравяйте – киберсигурността изисква постоянство и многопластов подход, така че всички тези стъпки трябва да вървят ръка за ръка.

     

  • Официално: България се включва в HaveIBeenPwned

    Министърът на електронното управление обяви в LinkedIn профила си, че страната ни се присъединява към държавите (общо 30 към момента), които използват услугата HIBP.

    Платформата HaveIBeenPwned (дело на експерта по киберсигурност Troy Hunt) e полезен инструмент, с който да откриете дали информация за ваш акаунт е била компрометирана или включена в масив с изтекли данни (data leak).

    Ако установите, че ваш имейл адрес е бил хакнат (pwned), незабавно сменете както паролата за този акаунт, така и за всички други акаунти, за достъп до които използвате същата парола.

    През последните 4 години HIBP предоставя допълнителен достъп до информация за нарушение на данните на правителствени агенции, отговорни за защитата на своите граждани.

    Това е крачка в правилната посока – повишаване на киберсигурността на държавата!

  • Войната „изненада“ много ИТ администратори, спешно подобряват киберзащитата

    Разузнавателните агенции от месеци предупреждават, че нападението на Русия срещу Украйна ще бъде придружено от кибератаки, включително такива срещу критична държавна инфраструктура. Подобно на прекъсванията на електроснабдяването в Киев през 2015 г., за което беше обвинена Русия.

    През януари в Украйна се появи рансъмуерът WhisperGate, насочен към структури на  държавната администрация. Преди дни компанията за киберсигурност ESET докладва за нов зловреден софтуер, Hermetic Wiper, изтриващ безвъзвратно данните на афектираните системи (помислете дали имате надежден бекъп!).

    Съвсем наскоро и Агенцията за киберсигурност и инфраструктурна сигурност на САЩ призова американските компании да укрепят своята защита.

    Войната е „идеалният“ бизнес

    Логично, войната в Украйна доведе до покачване стойността на акциите на много компании в сектор Киберсигурност. Инвеститорите в световен мащаб залагат на това, че търсенето на специфични продукти и услуги за киберзащита  нараства и ще нараства с ожесточаването на конфликта.

    Като добавим масираните DDoS атаки спрямо важни сайтове на украинското правителство, банки  и медии, разбираемо е защо акциите на Cloudflare, Crowdstrike, Palo Alto, Mandiant и др. се покачиха с 10-12 %.

    Причина за поскъпването обаче е не само моментната ситуация, която е поредния исторически урок, който света получава. През 2017 г., зловреден софтуер с прякор „NotPetya“, предназначен да атакува критичните информационни системи в Украйна, успя да причини щети за повече от 10 млрд. USD по целия свят, след като буквално излезе извън контрола на неговите създатели. Засегнати бяха системите на други правителства, големи компании като Maersk и стотици хиляди малки бизнеси (като вашия!).

    Да припомним

    Киберпрестъпността е генерирала 3 трлн. USD през 2015 г., а към 2025 г. очакванията са тези обороти да достигнат 10-11 трлн. USD (според вас, от кого са взети тези пари?). Не е учудващо, че киберпрестъпността се е превърнала  в един от основните източници на приходи за групировки и режими. Постъпления в криптовалути все още лесно могат да се прехвърлят, изпират и узаконяват, поради слабите регулаторни рамки в редица държави.

    Ситуацията в България

    Министерство на електронното управление обяви, че са предприети действия, съвместно с отдел „Киберпрестъпност“ към ГДБОП в МВР, за филтриране или преустановяване на трафика от над 45 хил. IP-адреса, от които са извършвани опити за зловредна намеса в електронни системи или мрежи на страната. Това е стъпка в правилната посока на национално ниво,  но все още няма ясно послание към бизнеса и гражданите как да подготвят собствената си защита.

    В нашата страна продължава да битува заблудата, че родните бизнеси са икономически неатрактивни за киберпрестъпниците, които са заети с далеч „по-важна“ работа. Това изобщо не е така: на практика не съществува регион или бизнес, който да не е интересен за киберпрестъпността.

    Отпуснете бюджетите за ИТ

    Не чакайте да пострадате, за да подсигурите дейността на дружествата си. Позволете на ИТ екипа си да се мобилизира и да подобри киберсигурността. Много компании в България за първи път откриват тази необходимост, просто защото някой западен партньор го изисква от тяхното дружество.

    Родния бизнес час по-скоро трябва да започне да се допитва до професионалисти, които да го посъветват какво и как да предприеме, вместо да харчи пари за решения от типа „one size fits all”, преди да се е уверил, че те са подходящи за него.

    Нашият Security Operations Center (SOC) oперира успешно от шест години в България и извършва наблюдение на инфраструктурата на нашите клиенти. Силно препоръчвам на компаниите да започнат да  използват подобни услуги, което ще им спести пари и проблеми.

    Абсолютно съм съгласен с Шломо Крамер, съосновател на Checkpoint, който твърди, че предприемането на мерки в последната минута е по-скоро резултат от липса на информираност, а не се дължи на липса на възможности. Възползвайте се от наличните възможности навреме и живейте и развивайте бизнеса си спокойно!

  • Проблемът с Log4j ескалира – следете за актуализации

    Разкрита е критична уязвимост в библиотеката Java Log4j (CVE-2021-44228 или „Log4shell“), последиците от която са сериозни и трудни за митигиране.

    Log4j е много популярна система за регистриране, широко използвана от разработчиците на уеб и сървърни приложения, базирани на Java и други езици за програмиране. Уязвимостта засяга голям спектър от услуги и приложения на сървърите, което я прави изключително опасна. Тя предоставя на хакерите сравнително лесен начин за дистанционен достъп до сървър на съответната организация, а оттам – до цялата мрежа.

    Вече са засечени стотици хиляди опити от 9 декември 2021 г. (когато разкритието беше оповестено) насам за дистанционно изпълнение на код, използвайки тази уязвимост. Предполага се, че тя е била експлоатирана седмици преди публичното й оповестяване. Засегнати са услуги/продукти на вендори като Cisco, VMware,  Apple, Cloudflare, Minecraft и много други.

    Какво да направите

    1. Консултирайте се с разработчиците на вашите системи, за да установите дали приложенията, които използва организацията ви са написани на Java и/или част от тях разчитат на код написан на Java.
    2. Ако това е така, проверeте дали приложенията включват уязвима версия на библиотеката Log4j – актуализирайте я до версия 2.15.0 или по-нова.
    3. Уязвимостта може да бъде смекчена и в предишни версии (2.10 и по-нови) чрез задаване на стойност „true“ на „log4j2.formatMsgNoLookups“ или премахване на класа JndiLookup от указания път.
    4. Ако използвате засегнато приложение на трета страна, уверете се, че поддържате продукта актуализиран до най-новата версия.

    Подробна информация и насоки по темата можете да откриете ТУК.

  • Как да не станеш жертва на Deepfake-атака

    Представи си, че в разгара на работния ден шефът ти звъни с молба спешно да купиш онлайн абонамент за нуждите на фирмата – разходите ще ти бъдат възстановени служебно. Веднага се сещаш, че преди седмица в офиса ви предупредиха за фишинг, свързан с онлайн абонаменти… Но обучението се отнасяше за подозрителни имейли или обаждания от непознати, а ти получаваш инструкции от шефа, освен това лично отговаряш за абонаментите във фирмата… Затова бързо се заемаш и изпълняваш задачата.

    За съжаление се оказва, че полученото обаждане е фалшиво. И е звучало толкова автентично, защото е създадено от алгоритъм за машинно обучение (Machine Learning Algorithm – MLA). Шефът ти със сигурност не е доволен!

    Какво е „Deepfake“

    Това е фалшифициран (въпреки че изглежда легитимен) видеоклип, аудио или снимка, създаден, за да заблуди получателя му, че е автентичен (за постигане на желания ефект дори може да се използва съществуващо съдържание). Deepfake технологията манипулира желаната форма на медия чрез MLA (терминът всъщност идва от „deep learning“– методът на машинно самообучение на изкуствен интелект с помощта на изкуствени невронни мрежи).

    С други думи, киберпрестъпниците са намерили още един начин за атака на човешкия елемент – най-слабото звено във всяка организация.

    Фишингът се развива

    Има една известна фраза на американския писател Едгар Алън По: „Вярвай само на половината от това, което виждаш и на нищо от това, което чуваш“.

    Deepfake атаките разчитат на доверието, което имаш на хората около теб – колеги, приятели, семейство. И така си гарантират успех – обществото ни до голяма степен се основава на способността ни да се доверяваме на други хора да изпълнят определени задачи.

    Очакванията на киберспециалистите са за разрастване на Phishing as a Service и използването на Deepfake фалшификати със сигурност ще има дял в това „развитие“.

    Как да предпазим работната среда

    1. Обучение, обучение, обучение. Щом нападателите се възползват от човешката природа, то и тренингите трябва да включват активно участие на служителите и социално инженерство.
    2. Възможност за прилагане на наученото на практика. Deepfake, представящ се за шеф, може да отправи заплаха за наказание, ако задачата не бъде изпълнена. Важно е служителите да имат право да поставят под въпрос искане, което изглежда необичайно, дори ако идва от главния изпълнителен директор.
    3. Стриктна документация и канали на комуникация. Създаването на процедури за работа и ясно дефинирани процеси ще помогнат по-лесно да се забележи необичайно или злонамерено поведение.
Back to top button