кибератаки

Критична уязвимост в сигурността, засягаща над 87 000 FortiOS устройства, ги прави изложени на потенциални атаки с отдалечено изпълнение на код (RCE). Тя засяга множество версии на продуктите FortiOS, FortiProxy, FortiPAM и FortiWeb и е оценена с 9,8 от 10.

Fortinet е пуснала пачове за засегнатите продукти и настоятелно препоръчва на потребителите да надградят до най-новите сигурни версии: 

• FortiOS 7.4: 7.4.0 до 7.4.2 – надградете до 7.4.3 или по-нова версия; 
• FortiOS 7.2: 7.2.0 до 7.2.6 – надградете до 7.2.7 или по-нова версия; 
• FortiOS 7.0: 7.0.0 до 7.0.13 – надградете до 7.0.14 или по-нова версия; 
• FortiPAM 1.2: Всички версии – мигриране към версия, в която е запушена уязвимостта; 
• FortiPAM 1.1: Всички версии – мигриране към версия, в която е запушена уязвимостта; 
• FortiPAM 1.0: Всички версии – мигриране към версия, в която е запушена уязвимостта; 
• FortiProxy 7.4: от 7.4.0 до 7.4.2 – надграждане до 7.4.3 или по-нова версия; 
• FortiProxy 7.2: 7.2.0 до 7.2.8 – надграждане до 7.2.9 или по-нова версия; 
• FortiProxy 7.0: 7.0.0 до 7.0.15 – надграждане до 7.0.16 или по-нова версия; 
• FortiWeb 7.4: 7.4.0 до 7.4.2 – надграждане до 7.4.3 или по-нова версия. 

Тъй като хакерите продължават да се насочват към известни уязвимости, бързите действия са от решаващо значение за защита на критичната инфраструктура и чувствителните данни. 

 

Спонсорирани от държавата хакерски групи от страни като Китай и Иран използват възможностите на ChatGPT, за да подобрят своите офанзивни кибер операции.  

Според доклада Influence and Cyber Operations: An Update на OpenAI случаите на употреба варират от отстраняване на грешки в злонамерен код до генериране на съдържание за фишинг кампании и дезинформация в социалните медии. 

Един от забележителните случаи включва китайска кампания, наречена SweetSpecter. Тя използва ChatGPT за шпиониране, изследване на уязвимости и разработване на зловреден софтуер. Групата дори е насочила неуспешна фишинг атака срещу служители на OpenAI. 

CyberAv3ngers, иранска група, свързана с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, пък изследва уязвимостите в индустриалните системи с помощта на AI модела. Освен това тя е генерирала скриптове за потенциални атаки срещу критична инфраструктура. 

Друга иранска група – STORM-0817 – е разчитала на ChatGPT за разработване на зловреден софтуер за Android. Той е способен да открадне чувствителни потребителски данни, включително контакти, регистър на обажданията и информация за местоположението. 

Мащабно нарушение на данните в базиран на изкуствен интелект кол център в Близкия изток разкри над 10 милиона разговора между потребители, оператори и AI агенти. Пробивът е включвал неоторизиран достъп до таблото за управление на платформата.  

От компанията за киберсигурност Resecurity предупреждават, че откраднатата информация може да бъде използвана за социално инженерство, фишинг схеми и други злонамерени дейности. Името на платформата все още не е ясно, но Infosecurity Magazine твърди, че тя се използва широко във финтех индустрията и електронната търговия.  

Този пробив подчертава нарастващата уязвимост на базираните на AI платформи, които се използват все повече за подобряване на обслужването на клиентите.  

Въпреки че предлагат персонализирана, ефективна комуникация, те също така представляват значителна заплаха за поверителността на данните, ако бъдат компрометирани. Така че внимателно обмисляйте каква информация споделяте при взаимодействие с тях и при всички случаи избягвайте въвеждането на критични лични или фирмени данни. 

  

Хакери откраднаха база данни с 31 милиона потребители след пробив в Internet Archive. 

В сряда вечерта посетителите на archive.org бяха посрещани от създадено от нападателите предупреждение на JavaScript, което гласеше: 

„Чувствали ли сте се някога така, сякаш Internet Archive постоянно е на ръба да претърпи катастрофален пробив в сигурността? Току-що се случи. Ще се видим с 31 милиона от вас в HIBP!“ 

HIBP – Have I Been Pwned – e уебсайт, който позволява на интернет потребителите да проверяват дали личните им данни са били компрометирани.  

Създателят на сайта –  Трой Хънт – потвърди, че преди девет дни нападателят е споделил базата данни на Internet Archive с неговата платформа. По думите му тя представлява 6,4 GB SQL файл с име „ia_users.sql“. Масивът съдържа различна информация за регистрираните членове – техните имейл адреси, псевдоними, времеви маркери за промяна на паролата, пароли и други вътрешни данни. 

„Обикновено е технически невъзможно да се хакне миналото, но това нарушение на сигурността на данните е най-близкото. Откраднатият набор от данни включва лична информация, но поне паролите са криптирани. Все пак това е добро напомняне да се уверите, че всички ваши пароли са уникални, тъй като дори криптираните пароли могат да бъдат сравнени с предишни изтичания”, акцентира Джейк Мур, Global Security Advisor в ESET. „Have I Been Pwned е фантастична безплатна услуга, която може да се използва след пробив, за да проверят хората дали някога са били засегнати от нарушение. Ако откриете данните си в някое от известните нарушения, би било добре да смените тези пароли и да въведете многофакторна автентикация.“

Не е известно как атакуващите са проникнали в Internet Archive. 

На 9 октомври сайтът беше обект на DDoS атака, за която отговорност пое хакерската група BlackMeta. Ден по-късно страницата беше недостъпна. 

За да бъдат възможно най-добре защитени в киберпространството, потребителите трябва да се грижат за дигиталното си здраве, както за физическото – залагайки на превенцията. Това разбиране обаче не е достатъчно широко припознато и човекът остава най-голямата заплаха за киберсигурността и в ерата на изкуствения интелект.  

Върху това акцентира по време на форума Tech of Tomorrow Константин Веселинов, управител на CENTIO #Cybersecurity. 

По думите му хакерите използват всеки един момент, за да интегрират в инструментариума си най-новите технологии, а немалка част от бизнес ръководителите все още се затрудняват да се ориентират в реалностите на киберпространството. 

„Много често, когато говорим с наши клиенти, те ни казват: Нас не ни касае, на нас досега не ние се е случвало. А аз питам: Откъде знаете, че дори в момента не сте пробити? Така че най-голямата опасност не е изкуственият интелект, а липсата на естествен“, категоричен беше той. „Хората, които взимат решенията, често не са технически подготвени. Тук идва и конфликта между ръководителите и техническите екипи, които пък не са търговци и не могат да обяснят добре защо е нужно да се инвестира в киберсигурност“.  

И статистиката напълно потвърждава казаното от него – според Microsoft средното време, нужно на една компания да разбере, че е пробита, е 183 дни. А с развитието на AI нещата се усложняват. 

Ролята на изкуствения интелект 

Пример за това е случаят отпреди няколко месеца, когато служител на хонконгска компания преведе на нападатели 26 млн. долара. За да си гарантират успеха, те симулират не само телефонно обаждане, но и видеоконферентна връзка с участието на ръководители на компанията. Всичко това с помощта на изкуствен интелект. 

„Само няколко секунди са необходими на генеративните модели, за да възпроизведат говора на човек. С видеото още не са толкова добри, но скоро и това ще стане. В един момент те ще генерират по най-добрия начин и видео, и аудио“, предупреди Константин Веселинов. „В днешно време нещата стават много бързо и много ефективно. С AI могат да се генерират спам и фишинг атаки без никакъв проблем. Вече не е нужно да можете да пишете код, за да създадете вирус, той да бъде дистрибутиран до стотици хиляди и да вземете откуп от някакъв процент от тях“. 

В същото време в България 93% от компаниите са малки и се затрудняват да се възползват от преимуществата, които дава технологията, както го правят хакерите. За да се случи това, те трябва да наемат нови хора с нужната експертиза, което е натоварващо за тях. Затова компании като CENTIO #Cybersecurity използват AI, за да стилизират знанията и уменията на своите екипи, така че да предоставят по-добри услуги за малкия и средния бизнес. 

Човешкият фактор 

Този подход се налага и от огромния дефицит на специалисти – проблем, за който отдавна алармират представителите на индустрията за киберсигурност. И по всичко личи, че това ще остане предизвикателство поне в близкото бъдеще. 

„Понякога ни канят за гост-лектори в различни университети. Там виждаме, че много малък процент от хората имат някаква представа за какво говорим, а става дума за студенти 4 и 5 курс. Много от тях учат киберсигурност, само защото е модерно и се плаща добре“, акцентира управителят на CENTIO #Cybersecurity.  

По думите му „тук-таме има островчета на познание в нашата образователна система, но като цяло тя е твърде консервативна и не откликва адекватно на случващото се“. Това налага частният интерес – в лицето на различни образователни институции извън държавната система – да компенсира липсите, но и това не е достатъчно. 

Все пак Веселин Константинов вижда някаква светлина в тунела – Министерството на образованието обмисля да се въведе дисциплината „Киберсигурност“ в средното образование. А защо това е важно, той обобщи така: 

„Технологиите вървят напред, но в центъра на всичко е човекът. Те могат да бъдат използвани само от добре обучени хора. Хора, които знаят и могат“.   

MoneyGram потвърди, че хакери са откраднали лична информация и данни за трансакциите на нейните клиенти при кибератака през септември.

След като са влезли в мрежата, участниците в заплахата директно са се насочили към услугите за активна директория на Windows, за да откраднат информация за служителите. Те обаче са успели да достъпят и голямо количество чувствителна данни за клиентите – трансакции, имейл адреси, пощенски адреси, имена, дати на раждане, телефонни номера, сметки за комунални услуги и др.

Атаката беше открита за първи на 27 септември. Тогава клиентите на платформата загубиха достъп до акаунтите си и възможност да прехвърлят пари на други потребители. Сега обаче става ясно, че нападателите са получили достъп до мрежата ѝ още по-рано – между 20 и 22 септември.

Не е известно кой стои зад атаката, но от MoneyGram са категорични, че не става въпрос за атака с цел откуп.

Ако сте потребители на MoneyGram ви съветваме:

• променете паролата си за приложението, както и навсякъде, където я използвате;
•  бъдете нащрек, защото откраднатите данни могат да бъдат използвани за социално инженерство;
• подлагайте на допълнителна проверка всяко съобщение, което получите от MoneyGram.

 

В петък вечерта крипто измамници за кратко са успели да превземат уебсайта на LEGO, за да популяризират фалшив „LEGO токен“, който може да бъде закупен с Ethereum.

По време на пробива хакерите са заменили основния банер на компанията за играчки с изображение, показващо крипто токени, брандирани с нейното лого, и текст, гласящ: „Нашият нов LEGO токен официално излезе! Купете новия LEGO токен днес и отключете тайни награди!“

За разлика от много измами с криптовалути, тази не е промотирала злонамерен сайт за кражба на активи, когато потребителят свърже портфейла си. Вместо това кликването върху бутона „Купи сега“ е отвеждал посетителите до платформата за криптовалути Uniswap, където те са можели „да закупят“ фалшивия токен на LEGO с Ethereum.

Според модератора на канала на LEGO в Reddit пробивът е продължил приблизително 75 минути. От компанията посочват, че не са били компрометирани потребителски акаунти и клиентите могат да продължат да пазаруват от уебсайта, както обикновено.

Китайската хакерска група Salt Typhoon е проникнала в мрежите на поне три от големите американски доставчици на телекомуникационни услуги – Verizon, AT&T и Lumen Technologies – в резултат на значителен пробив в киберсигурността.

Списъкът на засегнатите компании може да се окаже по-дълъг, тъй като нападателите са били внедрени в засегнатите системи в продължение на няколко месеца, преди да бъдат открити.

Смята се, че операцията има за цел кражба на информация, свързана със законни федерални искания за подслушване. Хакерите обаче са получили достъп до по-широк интернет трафик в компрометираните мрежи, което поражда опасения за потенциална кражба и на други чувствителни данни.

От ФБР предполагат, че зад кампанията стои Министерството на държавната сигурност на Китай.

 

Използвате пароли от осем символа и си мислите, че акаунтите ви са защитени? Време е да ви разочаровам. Според доклада 2024 Password Table на IT компанията Hive Systems средното време, нужно на хакерите да разбият една подобна парола чрез brute force атака, е 37 секунди! 

В същото време в блога си лабораторията за киберсигурност Cisco Talos предупреждава, че броят на този тип атаки нараства значително през 2024 – тенденция, валидна за всяка една от последните години. 

Какво представляват brute force атаките? 

Brute force атаките са насочени срещу защитени с парола акаунти. При тях нападателят използва софтуер, който генерира множество последователни предположения за изключително кратко време, за да получи неоторизиран достъп до даден профил.  

Brute force атаките могат да бъдат изключително успешен инструмент в ръцете на хакерите. Особено ако не сте защитени от допълнителни мерки за сигурност. С увеличаването на сложността на паролата те стават по-малко практични заради експоненциалното нарастване на броя на възможните комбинации, но това единствено отнема повече време на нападателя. 

Видове brute force атаки 

За да стане ситуацията още по критична, brute force атаките са изключително разнообразни: 

• Обикновени brutе force атаки: Основната форма, при която нападателят ръчно опитва различни комбинации от знаци, цифри и символи, за да отгатне паролата. Този подход отнема много време и е неефективен, но работи изненадващо добре срещу слаби, предсказуеми пароли като „123456“ или „password123“. 
• Речникови атаки (Dictionary Attacks): Вместо случайни предположения, речниковите атаки използват предварително изготвени списъци с често срещани думи, фрази, вариации и изтекли пароли. Те могат да бъдат съобразени с миналото или интересите на целта и са значително по-бързи и по-ефективни от обикновените. Особено срещу потребители, които използват едни и същи пароли в различни акаунти. 
• Хибридни brute force атаки: Те съчетават двата гореописани подхода. Започват с по-малък списък от често срещани пароли, който след това се разширява със замяна на символи, вариации и др. 
• Reverse Brute Force: Тук нападателят вече има някаква информация за паролата, като например нейната дължина или специфични символи. Въз основа на тази информация той изгражда списъци с възможности, които увеличават скоростта и успеваемостта на атаката. 
• Подправяне на идентификационни данни (Credential Stuffing): Тази вариация включва използване на изтекли или откраднати двойки потребителски имена и пароли при пробиви в дадени платформи, които се изпробват в други такива. Тя разчита на факта, че много потребители използват едни и същи идентификационните данни в различни акаунти.  
• Rainbow Table Attacks (дъгови таблици): При тези атаки се използват предварително изчислени хешове на често срещани пароли и след това се сравняват с хешовата парола на целевата система. Въпреки че не разкрива директно паролата, успешното съвпадение я идентифицира в дъгова таблица. 
• Password Spraying: Вместо да се насочва към конкретни акаунти, при атака от този вид нападателят използва една парола срещу голям брой профили. Целта е да се използват слаби политики за защита или повторна употреба на пароли в различни платформи. Макар и не толкова целенасочена, тя може ефективно да идентифицира уязвими акаунти и да получи достъп до множество системи наведнъж. 
• Brute force атаки срещу RDP връзки: Протоколът за отдалечен работен плот (Remote Desktop Protocol – RDP) е популярен инструмент за отдалечен достъп до компютри. Нападателите могат да използват brute force техники, за да отгатнат идентификационните данни за вход в RDP и да получат неоторизиран достъп до отдалечената система. Това може да бъде врата за по-нататъшни атаки към мрежата или данните, съхранявани в нея. 

Как да се защитите? 

Същестуват различни начини да се защитите от brute force атаките. Част от тях включват политики за блокиране след определен брой неуспешни опити за вход, CAPTCHA, предназначени да предотвратят автоматичното подаване на заявки, както и многофакторна автентикация. 

Мениджърите на пароли са друг инструмент, който ограничава риска, тъй като ви помага да поддържате уникални, сложни пароли за различните платформи и услуги, които използвате. 

Също така, когато обмисляте с каква парола да защитите даден акаунт, заложете на дължината и използвайте различни символи. 

Не на последно място, не препоръчваме честа смяна на пароли, но когато имате и най-малкото съмнение, че някоя от тях е компрометирана, това е задължителна предохранителна мярка. 

3,8 терабайта в секунда (Tbps). Това е новият рекорд за DDoS атака. Досега първото място държеше атака срещу клиент на Microsoft Azure в Азия – 3,47 Tbps.

Кампанията, в рамките на която е поставен новият рекорд, е била насочена към критични сектори като финансови услуги, телекомуникации и интернет доставчици. Тя е продължила един месец, включвайки над 100 хиперволуметрични атаки. Атаката, счупила досегашното най-високо постижение, е продължила 65 секунди, преди да бъде смекчена.

Заразените устройства, формиращи ботнета, са включвали маршрутизатори Asus, системи MikroTik, видеорегистратори и уеб сървъри. Те са били локализирани в множество държави, включително Русия, САЩ, Виетнам, Бразилия и Испания, като са използвали протокола User Datagram Protocol (UDP) на фиксирани портове, който позволява бързо предаване на данни без установяване на официални връзки.

Волуметричните DDoS атаки като тази препълват честотната лента на целта или изчерпват нейните ресурси, като правят приложенията, устройствата или мрежовите системи недостъпни за легитимните потребители. В този случай много от атаките са достигнали до два милиарда пакета в секунда (pps), засягайки по-специално слоеве 3 и 4 на мрежовата и транспортната инфраструктура, съобщи доставчикът на интернет услуги Cloudflare.