Източване на лични данни

  • 773 млн. крадени имейл адреси са публикувани в интернет

    Гигантска база данни със 773 млн. имейл адреса е открита от специалиста по информационна сигурност Трой Хънт. Според него това е най-големият масив от крадени лични данни, който някога е публикувал в своя сайт Have I Been Pwned.

    Освен имейл адресите Хънт е открил и над 21 млн. хакнати пароли в дехеширан вид. С тях и откритите имейл адреси могат да се направят над 1.1 млрд. уникални комбинации, които да се използват от хакерите за разбиване на онлайн акаунти.

    Техниката се нарича credential stuffing: използвайки дълъг списък с крадени пароли, хакерът тества дали някоя от тях няма да отключи произволен акаунт. Процесът е автоматизиран и не коства никакви усилия на хакера.

    Защо изтичането е проблем

    За потребителите credential stuffing е заплаха, която много от тях не разбират. „Успехът на този метод се дължи на факта, че потребителите използват едни и същи пароли на много различни места. Вероятно и вашата парола е в списъка, защото преди години сте се регистрирали с нея в някой форум и после сте забравили. Но после паролата е била разбита, а вие продължавате да си я ползвате навсякъде. Това означава, че имате голям проблем„, коментира Хънт.

    Имейлите могат да бъдат използвани и от спамърите, за да разпращат масирани фишинг кампании.

    Хънт открива масивите с данни в облачната услуга MEGA под името Collection#1. Общият файл с размер от 87 гигабайта съдържа в себе си над 12 хил. файла. Всички открити данни са добавени в Have I Been Pwned и всеки може да провери дали имейлът или паролата му се намират там.

    Според Алекс Холдън от консултанткста компания Hold Security данните във файла всъщност са стари и за изтичането им се знае поне от няколко години; просто сега някой се е сетил да ги събере и да ги продава на едро. „Тези данни бяха популяризирани преди няколко години в даркнет от руски хакери“, коментира Холдън пред специализирания блог Krebs on Security.

    [box type=“success“ align=“alignleft“ class=““ width=““]

    Съвети за потребителите

    • Не използвайте една парола за повече от един акаунт;
    • Ако ваша парола фигурира в Have I Been Pwned, спрете да я използвате веднага;
    • Използвайте трудни за отгатване пароли;

    [/box]

  • Какво знае Google за вас

    През първото деветмесечие на 2018 г. Alphabet, компанията-майка на Google, е генерирала 97 млрд. долара приходи. От тях 83.7 млрд. долара(или 86% от общия оборот) идват от реклама.

    За да поддържа този гигантски поток от пари, Google има нужда от възможно най-много потребителски данни. Търсачката и свързаните с нея услуги има обширно досие за дигиталната самоличност на потребителите си: какво търсят, какви места са посещавали, какви покупки са направили, какви клипове в Youtube са гледали, какво е здравословното им състояние (ако използват Google Fit), албумите им със снимки и много друга информация.

    Този масив от данни позволява на компанията да таргетира реклами в зависимост от интересите и необходимостите на потребителите, превръщайки се по този начин в ефективен маркетингов канал.

    Как да видите с какви данни за вас разполага Google

    Съгласно GDPR можете да видите на тази страница какви данни за вас пази Google, както и да поискате копие от тези данни. Имате възможност да избирате дали да свалите данни, събрани от всички продукти на Google, или само някои от тях.

    След като направите избора си, потвърдете го с Next.

    Следващата стъпка е да изберете в какъв формат да е файлът с вашите данни. Можете да избирате между два архивни формата: .zip и .tgz. Ще трябва да определите и какъв да е размерът на всеки архивен файл. Това е важно, ако съхранявате голям обем данни в продуктите на Google. Ако например размерът на вашите данни е 100 гигабайта, но изберете максимален размер на архивния файл от 2 гигабайта, данните ще бъдат разпределени в много архивни файлове с този размер.

    Последната стъпка е да изберете как искате да получите вашите данни. Можете да получите линк за сваляне на имейл, или да ги получите на облачна услуга като Google Drive, Dropbox или OneDrive. Линкът за сваляне е активен една седмица, след като го получите.

    След като сте приключили с всички настройки по създаването на архива, можете да го потвърдите с Create Archive.

  • Първата глоба за неспазване на GDPR в Германия е факт

    Последен ъпдейт на 28 ноември 2018 в 10:54 ч.

    Чат платформата Knuddels е първата компания в Германия, глобена за неспазване на изискванията на евродирективата GDPR. Глобата е в размер на 20 хил. евро. Наложена е, защото 1.8 млн. потребителски имена и пароли на нейни потребители бяха публикувани в интернет.

    Кражбата на лични данни се е случила през юли 2018 г., твърди BleepingComputer. Knuddels не е криптирала по никакъв начин данните за достъп до потребителските профили. Tе са били откраднати  от сървърите й и качени в Pastebin, където традционно се публикуват крадени лични данни. Публикувани са и в облачната услуга Mega. Освен 1.8 млн. имена и пароли са изтекли и малко над 800 хил. имейл адреси.

    Knuddels е информирала потребителите си и местните регулатори за пробива. „Данни за достъп на наши потребители бяха публикувани в интернет. Нямаме данни за злоупотреба. Въпреки това временно деактивирахме всички профили, чиито данни са изтекли“, съобщава компанията в публикация в своя форум от началото на септември.

    GDPR влезе в сила в края на май 2018 г. и предвижда глоби до 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на компанията (взима се по-голямото от двете) за неспазване на изискванията на директивата. При определяне размера на глобата се вземат различни фактори като брой на засегнатите потребители, превантивни мерки и взаимодействие с регулаторните органи.

  • Facebook Zero Day: Какви данни са откраднали хакерите?

    Личните данни на 29 млн. души са били откраднати заради уязвимост във Facebook, съобщи компанията-собственик на социалната мрежа. Първоначалните прогнози бяха, че атаката е засегнала поне 50 млн. потребителски профили.

    Колко профили са засегнати

    Организаторите на атаката са получили достъп до имената, телефонните номера и имейлите на 15 млн. потребители.

    За други 14 млн. потребители те са събрали много по-детайлна информация. Освен име, телефонен номер и имейл, тази информация включва още пол, религия, местоживеене, рожденна дата, видове използвани устройства за достъп до Facebook, образование, месторабота, места, на които потребителят се е тагнал, последните 15 търсения в търсачката на Facebook и други чувствителни данни.

    За 1 млн. потребители уязвимостта не е довела до кражба на лични данни. Техните профили обаче също са били достъпни и с тях общият брой на засегнатите от атаката се качва до 30 млн.

    Как е осъществена атаката

    По данни на Facebook атаката е осъществена със скрипт, който подобно на верижна реакция е получавал достъп до профил на човек, след това на неговите приятели, след това на приятелите на техните приятели и т.н. Това е било възможно заради уязвимост във функцията View as.

    Обикновено тази функция се използва, за да видите как изглежда профилът ви от името на ваш приятел. Но уязвимостта е направила възможно да се получи достъп до профила на човека, за когото се представяте с View as. Прочетете подробно описание на уязвимостта.

    За да експлоатират уязвимостта, хакерите най-напред са получили достъп до профилите на определено количество потребители. От там, следвайки принципа на верижната реакция, атаката е достигнала до общо 30 млн. души.

    Откраднати ли са чатове и лична кореспонденция

    Разследването на Facebook не е открило доказателства, че организаторите на атаката са можели да четат чатовете на хакнатите потребители. Има само едно изключение и то се отнася за потребителите, които са администратори на Facebook страница. Ако по времето на атаката Facebook страницата е получавала съобщения от потребители, хакерите са можели да прочетат кореспонденцията.

    Как да разбера дали профилът ми е засегнат

    Към момента Facebook е предприела мерки и за потребителите вече няма опасност от изтичане на лични данни. Ако искате да разберете дали сте пострадали от атаката, отворете този линк (преди това трябва да сте влезли във Facebook).

    Ако профилът ви не е засегнат, ще видите следното съобщение:

     

  • Microsoft свали руски сайтове, използвани за кибер-атаки срещу САЩ

    Експерти от Microsoft докладваха, че са открили редица фалшиви уебсайтове, които целят да копират правителствен организации, както и две политически такива. От компанията докладват, че страниците са дело на групата APT28 или Fancy Bear, за която се предполага, че има силни връзки с руското правителство.

    Откритите домейни са:

    my.iri.org
    hudson-my-sharepoint.com
    senate.group
    adfs-senate.services
    adfs-senate.email
    office365-onedrive.com

    Microsoft пояснява, че до момента не се знае за успешни опити за атака чрез тези страници. Няма и информация за организирани кампании, в които те се използват.

    Сайтовете бяха премахнати от отделът за борба с престъпленията към Microsoft, чрез съдебно решение. Правомощието за това беше отредено на технологичния гигант, тъй като сайтовете използват интелектуална собственост като „sharepoint“, „office365“ и „onedrive“. В последните две години, компанията е използвала съдебна помощ за премахването на общо 84 фалшиви страници, които също са били дело на APT28.

    Преди едва месец, вице-президентът на Microsoft – Том Бърт – разказа и за свалянето на домейн, който е бил използван за фишинг атаки към поне 3-ма кандидати за конгреса на САЩ.

  • Най-големите кибер атаки през 2018 (досега)

    До този момент 2018 г. върви сравнително (и привидно) по-спокойно от предходната, ако говорим за разкрити пробиви в информационната сигурност. „По-спокойно“ обаче не означава, че няма пробиви – дори обратното. Ето част от най-мащабните такива през 2018 г.

    NotPetya – най-скъпата кибератака до момента

    Криптовирусът разкъса компании от цял свят, причинявайки загубата на терабайти чувствителна информация. На два пъти, атаката постигна и нещо друго невиждано до сега – масовото на електрозахранване, причинено от компютърен вирус.

    Вижте повече за това как атаката се отрази на българското киберпространство.

    Според САЩ, атаката идва от руските военни части, а те трябва да бъдат подведени под отговорност. Това е донякъде иронично, тъй като основният използван инструмент е техника, изтекла от NSA (националната агенция за сигурност на САЩ).

    Ирански хакери срещу университети в САЩ

    След като осъществяват атака срещу над 300 университета в САЩ, група ирански хакери биват разпознати и осъдени. В процеса се стига до заключението, че са успели да проникнат в 144 университета в САЩ, 176 в 21 други страни и 47 частни компании. Според министерството на правосъдието на САЩ, хакерите са откраднали над 31 терабайта данни.

    Изтичащи и изтекли данни

    Няма как да не споменем всичкото източване и изтичане на данни, на което сме свидетели ежедневно. Сред случаите с най-много медийно внимание попада и този на фирмата Exactis – компания, която събира лични данни, които могат да бъдат използвани за инзудване. Доскоро, компанията ги съхраняваше на публично достъпни сървъри.

    Фитнес тракер стана източник на 150 милиона потребителски записа

    Атаката над MyFitness Pal e отличен пример за неспособността на корпоративния свят да навакса с изискванията на сигурността. Източването на данни при нея се случва само и единствено защото част от тях са били криптирани с доказано уязвим алгоритъм – SHA1.

    Другата част от данните са били надеждно подсигурени и не са пострадали при атаката.

    Както винаги, напомняме, че можете да видите дали сте жертва на една от споменатите атаки, като използвате HaveIBeenPwned – безплатна услуга, която проверява за потребителското ви име или мейл в изтеклите бази данни.

    Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook.

  • Bluetooth уязвимост позволява подслушването на милиони засегнати устройства

    Bluetooth уязвимост позволява неоторизирано подслушване на милиони устройства. Пробойната в сигурността е открита от Израелския технологичен институт.

    Тя засяга сигурното сдвояване (pairing) при използването на Bluetooth Low Energy (LE) и прави възможно засичането и манипулирането на трафик между две устройства. Пробойната в сигурността може да бъде експлоатирана на ниво операционна система, както и фирмуеъра на устройството.

    Как атаката се осъществява

    При сдвояването (pairing) на две устройства се обменят публични ключове, които се използват за Diffie-Hellman обмен (и автентикация посредством него). Към тях се изпращат и допълнителни параметри, които не се валидират правилно от страна на устройството. При изпращането на подправени параметри, трета страна може да осъществи man-in-the-middle атака и да открадне действителните криптографски ключове, които защитават комуникацията. В последствие, атакуващият може да подслушва всичко, случващо се между двете устройства.

    Опростен модел на Дифи-Хелман протокола. Източник: Wikipedia

    Как това ще се отрази на потребителите

    Въпреки че атаката засяга милиони устройства, условията, нужни за успешното ѝ осъществяване са крайно специфични. За да може да получи снимките ви или да чува разговорите ви, атакуващият трябва да е в обхват докато две уязвими устройства се сдвояват и да подправи напълно комуникацията – нещо, което не е по силите на много.

    Дори и така, силно ви препоръчваме да следите новините от производителите на всичките ви Bluetooth устройства. Предстои издаването на патчове за поправяне на уязвимостта.

    Apple патчна уязвимостта със следните версии:

    • macOS High Sierra 10.13.5
    • iOS 11.4
    • watchOS 4.3.1
    • tvOS 11.4

    Intel пусна ъпдейти за устройствата си в понеделник, като насочи фокуса си към хората, използващи продукти от Dual Band Wireless-AC, Tri-Band Wireless-AC и Wireless-AC сериите.

    Broadcom съобщи, че патчове за уязвимостта са дистрибутирани към OEM клиентите на компанията, които сега са отговорни за дистрибуцията им към крайните потребители.

    Qualcomm все още няма изявление относно уязвимостта.

    Към момента все още няма признаци за експлоатиране на уязвимостта с криминални цели. Според Bluetooth Special Interest Group, всички механизми за атакуване на дупката в сигурността са разработени единствено с научни цели.

    Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook.

  • Как да опазите личното си пространство онлайн – настройки на браузъра

    Опазването на личните ни данни (трябва да) е приоритет номер едно за всеки от нас. Затова ще ви разкажем как да намалите риска за прекомерно споделяне или дори източване на информация за вас чрез конфигурация на браузъра ви или чрез инсталиране на допълнителни добавки

    В първия ни материал по темата ви показахме как да използвате външни добавки, за да подобрите сигурността си и да опазите личните си данни. Това, обаче, не е всичко, което браузърът ви може да ви предложи – има още някои малки детайли, които вероятно не искате да пропуснете.

    Ето няколко съвета за това как да вземете максимума от вградените функционалности на браузъра ви за сигурност.

    Mozilla Firefox

    За да достъпите настройките на браузъра, въведете about:config в адресната лента и приемете предупреждението.

    Препоръчителни настройки:

    privacy.firstparty.isolate = true

    Въведено като част от Tor Uplift проекта, тази настройка изолира идентификаторите на браузъра ви (примерно – бисквитки) до първоначалния домейн, предотвратявайки следенето в други домейни.

    privacy.resistFingerprinting = true

    Отново въведена в Tor Uplift проекта, тази настройка предпазва браузъра ви от fingerprinting.

    privacy.trackingprotection.enabled = true

    Това е вградената настройка за спиране на следенето на Firefox. Ако вече използвате филтри от трети страни (като от uBlock Origin), настройте този параметър на false, за да използвате филтрите на добавката.

    browser.send_pings = false

    Този параметър пречи на сайтове да следят кликовете ви.

    dom.battery.enabled = false

    Този параметър пречи на сайтове да следят нивото на батерията на лаптопа ви (да, вече и това е възможно).

    dom.event.clipboardevents.enabled = false

    Забранете на сайтовете да проследяват кога и какво сте селектирали и копирали от страницата.

    geo.enabled = false

    Забранява геолокацията.

    media.navigator.enabled = false

    Не позволява следенето на статуса на камерата и микрофона ви.

    webgl.disabled = true

    WebGL е потенциален риск за сигурността. Научете повече

    network.IDN_show_punycode = true

    Показването на punycode-a на един домейн може да ви позволи да различите оригинален такъв от домейн, използван за фишинг. Това се дължи на факта, че браузърът ви ще показва специалните символи които се използват да наподобят даден домейн.

    Google Chrome

    Настройки

    В случая на Chrome, имаме основни настройки и едно нововъведение, което може би не сте използвали досега – флагове.

    За да достъпите до настройките е нужно само да кликнете върху крайния бутон отдясно на адресната лента и да изберете Settings.

    Оттам е нужно да стигнете до „Advanced Settings”, където се намира секцията Privacy & security

    В нея можете да въведете настройките както са показани на изображението по-долу или да изберете сами за себе си.

    Флагове

    За да стигнете до флаговете на Chrome e нужно да въведете chrome://flags в адресната лента.

    Предупреждение: Някои от тези функции могат да повлияят на стабилността на браузъра ви.

    Флагове за по-добра поверителност:

    #disable-hyperlink-auditing

    Забранява проследяването на линковете, върху които кликате

    #reduced-referrer-granularity

    Изпраща по-малко информация за сайтът, от който идвате на нова страница

    Флагове за подобрение на сигурността

    #extension-content-verification – Strict

    Проверява съдържанието на браузърни добавки, с цел да предотврати обмена на информация с трети приложения.

    #enable-permissions-blacklist

    Сравнява сайтовете, които посещавате срещу black list-a на Google и забранява различни типове достъп за тях ако има съвпадение.

    Подобрения на сигурността в бета

    #enable-site-per-process
    Всеки уебсайт се изпълнява в отделен процес, където междусайтовите iframe елементи не могат да си взаимодействат с процесите на други страници.

    Заключение

    Като цяло, към момента Mozilla Firefox се движи напред към подобряване на потребителската поверителност по достъпен и ясен начин, докато Chrome дълбае на едно място. Това не прави единия браузър по-добър от другия, но е видим показател за интересите на създателите им.

    Без значение дали използвате единия или другия, последвайте препоръките ни в предишната част, за да си подсигурите възможно най-много поверителност и сигурност онлайн.

    Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook.

  • Как да пазаруваме безопасно в летния сезон

    В сезона на разпродажби, оферти за пътуване и безброй културни събития, можете действително да намерите много добри предложения онлайн. Всеки ден изникват нови приложения и услуги, които целят да ви показват по-изгодни оферти от тези, които бихте намерили сами.

    Но някои от тях са прекалено добри, за да са истински – дори дотолкова, че много хора се хващат на тях и стават жертви.

    В следващите редове ще ви дадем няколко съвета, които ще ви помогнат да не ставате част черната статистика:

    Преди всичко, поставете основите

    Няма как да се защитите ако между вас и заплахите няма нищо. За целта можете да поставите основите на защитата си (или да ги подсилите) като:

    • Подсигурете домашния си компютър с платено лицензирано антивирусно решение
    • Сменете паролите си с по-силни (с минимална дължина 10-12 символа, в които има поне по 1 малка и главна буква, цифра и специален символ като @, # и др.)
    • Използвайте приложение, с което да генерирате и съхранявате пароли
    • Използвайте двуфакторна автентикаця поне за най-важните си услуги/профили

    Не се доверявайте на подозрителни магазини

    Здравословната доза скептицизъм е задължителна при пазаруването онлайн. Може би все по-често ви се случва да се натъкнете на магазини с учудващо добри цени, които изглеждат някак набързо сглобени. В такъв случай е задължително да си зададете въпроса „Мога ли да се доверя на този магазин и ако да – защо?“

    Дори и да не попаднете на некоректен търговец, можете да попаднете на сайт, който съхранява (или изпраща) потребителските данни по несигурен начин. Все още съществуват онлайн магазини, които съхраняват потребителските данни в чист текст, което прави придобиването им тривиално.

    Ако един магазин не ви вдъхва доверие, просто пазарувайте от друго място – имате избор.

    Пригответе се за измамни оферти

    Фишинг измамите са особено активни през летния сезон, тъй като всички се ослушват за добри оферти. Точно заради това можете да получите мейл с оферта за отстъпка в любимите ви магазини или ексклузивна оферта за пътуване – единствено е нужно да влезете в някой от профилите си.

    Ако линк или имейл ви пренасочи към неофициална страница, която изисква да влезете в профила си в социална мрежа или банка през нея, то вие сте потенциална жертва на измама.

    Още по темата: Масова фишинг атака от името на български банки

    Използвайте сигурни разплащания по сигурна връзка

    HTTPS е ваш приятел при сърфирането в интернет. Използването на сигурния протокол за пренос на данни ви предоставя още един слой на защита от хора „подслушващи трафика ви“. Това важи особено силно в случай, че се разплащате с дебитна или кредитна карта.

    За да сте сигурни, че няма да пропуснете този малък детайл, можете да използвате добавката HTTPS Everywhere. Тя ще ви предупреждава, когато комуникирате със сайт, който има несигурна връзка.

    Не се доверявайте на публични мрежи

    Представете си, че сте хакер, който си търси лесна мишена. В идеален случай, ви трябва незащитена мрежа, в която има множество хора с различни нива на защита, които използват мрежата за ежедневните си нужди. Какво по-добро от отворена WiFi точка?

    Точно тези мрежи стават най-често цели за Man-in-the-Middle (MITM) атаки, в които атакуващият застава между вас и приложението/услугата, с която комуникирате. Извършвайте плащания през домашната си мрежа или през мобилния си интернет.

    След всичко това остава да се отдадете на летните забавления, но да не ставате безгрижни в онлайн пространството. Ние ще продължим да ви съветваме как да се защитите.

    Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

  • Прекаленото споделяне в социалните мрежи може да ви съсипе почивката

    За да се насладите на почивката си през лятото, ще публикуваме поредица материали със съвети как да намалите риска от кибератака срещу вас и тези, които обичате или тези, с които работите. Следете freedomonline.bg за още материали по темата. 

    Социалните мрежи днес дават ни дават лесен начин да споделим всичко за себе си. Летните отпуски са един от онези моменти, в които голяма част от потребителите на социални медии се опитват да се похвалят на кой плаж събират слънчеви лъчи или какво точно обядват или вечерят. В това няма нищо лошо – като изключим възможността да се превърне в предпоставка за нанасяне на сериозна вреда.

    Защото някой може да чака да научи точно, че сте на няколко стотин или хиляди километра от вкъщи, например.

    Защо искаме да споделяме?

    Краткият отговор е защото имаме нужда да споделяме възгледите си, с което да се причислим към колектив със сходни виждания. Тази нужда е дълбоко вкоренена в психиката на всеки един от нас на еволюционно ниво.

    Facebook и подобните се възползват от тази ни вкоренена нужда, като я засилват допълнително, улесняват споделянето като действие и разширяват кръгозора и скоростта, с които информацията пътува. Това не е лошо и не би било проблем, ако:

    • действаме с ясната идея, че информацията ни е публична (т.е. вижда се извън кръга на приятелите ни), освен, ако ние не заявим нещо друго
    • богатството от информация за себе си, която складираме безсрочно в онлайн пространството, сериозно улеснява всеки желаещ да ни измами

    Пренасищането с информация не ни прави невидими

    Естествено, не е нужно някой изрично да се цели във вас. Социалните платформи са дом на много блуждаещи хакери, които просто си търсят лесна мишена – човек, който е готов да сподели каквато и да е информация за внимание.

    Злонамереният хакер може да намери нещо повече от ухилената ви физиономия на онази снимка от коледното парти, за която нямате търпение да потъне в небитието, зарината под стотици други. Например:

    А в случай, че атаката му успее – всяка малка подробност, която сте дигитализирали, също.

    Как да се предпазим от атака, която антивирусната ни не може да засече

    Не е толкова сложно – както антивирусният ви софтуер си задава правилните въпроси за подозрителните процеси и файлове в системата, така и вие можете да подходите към споделянето онлайн. Погледнете от различни гледни точки:

    • Информацията, която споделяте може ли да се използва срещу вас?
    • Съгласни ли сте с това, че веднъж щом натиснете бутона „Публикувай“ с тази информация може да се използва по всевъзможни начини от всички?
    • Съобщенията и предложенията от непознати звучат ли прекалено добре, за да са истински?
    • Човекът, който ми пише сега, действително човекът, за когото се представя ли е?

    В крайна сметка тук се борите не толкова с технологиите, колкото с хората, които искат да ги експлоатират. И точно като човек, можете да се досетите как биха действали те. Затова споделяйте отговорно и се погрижете близките ви да последват примера.

    Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Back to top button