3 урока по киберсигурност от известни пробиви
Статистиката показва ясна картина – само през първата половина на 2024 г. са докладвани над 9000 киберинцидента. Това означава почти по една нова атака на всеки час.
Ескалиращите рискове в онлайн пространството превърнаха киберсигурността в основен аспект на бизнес стратегиите. Според проучване на Accenture 96% от изпълнителните директори я определят като съществен фактор за растежа на компанията си.
Това води до непрекъснати инвестиции. 74% от тях обаче продължават да изразяват загриженост за способността си да се справят с кибератаките заради нарастващата им сложност.
Този процент показва, че бизнес ръководителите имат още много какво да учат, а някои известни пробиви могат да бъдат използвани като добри уроци.
-
Строгите политики за пароли са изключително важни
Поддържането на силна политика за паролите е от съществено значение за всяка организация. Тя трябва да налага минимална дължина от осем (по-добре 12) символа, като комбинира букви, цифри и специални символи.
Избягването на лесно отгатваеми модели, като „Пролет2024!“ или „Лято2024!“ също е изключително важно.
Пример: През 2020 г. нидерландският етичен хакер Виктор Геверс отгатва паролата на тогавашния кандидат за Белия дом Доналд Тръмп за Twitter при петия си опит. Тя е „maga2020!“ – намигване към лозунга на кампанията на републиканеца „Да направим Америка отново велика“.
Тогава Геверс пояснява, че намерението му не е било да открадне чувствителна информация, а да повиши осведомеността за рисковете в онлайн пространството.
Урок: Когато възприемете стриктен подход към паролите си, можете значително да намалите рисковете и да укрепите цялостната си позиция по отношение на киберсигурността.
-
MFA има своите граници
Многофакторното удостоверяване (MFA) някога беше обявено за голям скок в сигурността. Чрез изискването за допълнителни нива на проверка тази технология значително повиши бариерата за неоторизиран достъп. Въпреки че тя осигурява допълнителна защита обаче, далеч не е безпогрешна.
Пример: През юли 2021 г. EA Games претърпява значителен пробив, дължащ се на умело заобикаляне на MFA. Хакерът използва откраднати бисквитки, съдържащи идентификационните данни за вход на служител, за да проникне в Slack канала на компанията. Представяйки се за него, той се свързва с ИТ поддръжката, твърдейки, че е загубил телефона си на парти и се нуждае от нов токън за многофакторно удостоверяване. Тази тактика на социално инженерство успява и му осигурява достъп до корпоративната мрежа на EA.
Резултатът е катастрофален. Хакерът краде 780 GB чувствителни данни, включително изходния код на FIFA 21 и различни вътрешни инструменти за разработка. След това тези данни са продадени в нелегални форуми.
Урок: Този инцидент разкрива уязвимостите в протоколите за сигурност на компанията. Оттогава EA засилва защитата си и затяга политиките си за защита, за да предотврати бъдещи инциденти.
-
Хората грешат
Дори и най-усъвършенстваните системи за сигурност не са застраховани от уязвимости. Една на пръв поглед незначителна грешка може да внесе значителни рискове, независимо от сложността на използваните инструменти или протоколи.
Пример: В Естония разработчиците прилагат най-добрите практики за създаването на цифрови лични карти. В крайна сметка обаче са допуснати критични пропуски в сигурността, засягащи над 750 000 граждани.
Те се дължат основно на производителя на картите – Gemalto. Между 2014 г. и 2017 г. естонските власти откриват сериозна уязвимост в криптографската библиотека, отговаряща за генерирането на частни ключове. Този недостатък създава потенциална възможност за кражба на самоличност, но компанията не информира своевременно правителството. Вследствие на това естонските власти се налага да предприемат спешни мерки, като преустановят използването на цифрови сертификати в засегнатите карти. Тази ситуация в крайна сметка води до съдебен спор, в резултат на който Gemalto плаща обезщетение в размер на 2,2 млн. евро.
Урокът: Силната рамка за сигурност сама по себе си е недостатъчна – трябва да се обърне внимание и на човешкия фактор. Организациите трябва да прилагат стратегии, които подобряват надзора и устойчивостта.
Това включва:
- цялостно и регулярно обучение на персонала;
- редовни одити на сигурността както на вътрешните системи, така и на доставчиците от трети страни;
- създаване на ясни протоколи за сигурност, които дават възможност на служителите да разпознават и решават потенциални проблеми;
Повтаряща се тема в тези казуси е въздействието на човешката грешка. Всеки трябва да е наясно, че подценяването – като например използването на прости пароли или заобикалянето на MFA – често създават уязвимости. А нападателите се възползват от тях.
Не забравяйте, че киберсигурността е постоянен процес, а не еднократен акт. Нито един инструмент не може да предложи пълна защита. Многопластовият подход, при който мерките се допълват взаимно, е най-ефективната стратегия за намаляване на рисковете.