Малуер

  • 29 приложения със скрити банкови троянци са засечени в Google Play

    Последен ъпдейт на 13 ноември 2018 в 04:06 ч.

    Google Play продължава да е източник на малуер, таргетиращ банковите сметки на потребителите. В рамките на само два месеца анализаторите на ESET са засекли 29 банкови троянци, маскирани като мобилни приложения. Те вече са отстранени от Google Play, но преди това са били свалени от около 30 хил. души.

    Тази статистика показва, че зловреден софтуер продължава да се появява в официалния магазин за приложения за Android въпреки всички превантивни мерки. Освен това зловредният код не имитира легитимни приложения за онлайн банкиране, каквато е практиката в повечето случаи. Вместо това той е представен като на пръв поглед безобиден софтуер: например приложения за почистване паметта на телефона, намаляване на разходда на батерията или дори дневен хороскоп.

    Така се приспива бдителността на потребителите и те са по-склонни да инсталират някое от зловредните приложения.

    Нищо общо с безобидни

    Този подход показва, че киберпрестъпниците използват все по-сложни методи за атака. Те създават зловредни приложения, които могат да проверят дали на смартфона ви има легитимно приложение за банкиране; и да пласират фишинг форма за въвежда на потребителско име и парола.

    „Тези троянци могат да четат и пренасочват SMS съобщения, за да прескочат двуфакторната автентикация. Те могат да следят списъците с обаждания, да свалят и инсталират други приложения на компрометираното устройство. Всички тези зловредни приложения са качени от разработчици с различни имена, но имат сходства в кода и споделят един команден сървър. Това предполага, че са дело на един и същ хакер или група хакери“, коментира за Welivesecurity.com Лукаш Стефанко, анализатор в ESET.

    Как работят троянците

    След като бъдат инсталирани, приложенията показват съобщение за грешка или предоставят някаква функционалност (например  сканират паметта на устройството). На заден план обаче те инсталират на устройството зловреден код. Работата на този код е да установи дали на смартфона има приложения за мобилно банкиране.

    Според ESET най-забележителната функция на зловредния софтуер е, че може да копира HTML кода на логин страницата на легитимното приложение за банкиране, създавайки по този начин фишинг форма. Тя се зарежда, когато потребителят стартира легитимного приложение за банкиране.

    Google Play изтрива всяко приложение, докладвано като зловредно. Но както конкретният пример показва, някои заплахи успяват да се задържат в магазина достатъчно, за да достигнат до хиляди потребители.

    Как да предпазвате смартфона си от малуер

    Не сваляйте приложения за Android от неофициални хранилища. Обикновено там няма никакъв контрол и вероятността да се заразите с малуер е много по-голяма;

    Проверявайте рейтинга, броя на свалянията и потребителските отзиви на всяко приложение, дори и когато се намира в Google Play;

    Използвайте и обновявайте софтуер за защита на смартфони;

  • Появи се наследник на зловредния код, който остави Украйна без електричество

    Хакерите, които през 2015 г. оставиха стотици хиляди в Украйна без електричество, си имат наследник. Новооткритият зловреден код и групировката зад него носят името GreyEnergy. Според продължило три години проучване на компанията за киберсигурност ESET, организацията вероятно се занимава с шпионаж и подготвя нови кибератаки.

    GreyEnergy е засечен от анализаторите на ESET при таргетирани атаки срещу организации в Украйна и Полша, които обаче не са нанесли значими щети. Името на заплахата е заигравка с BlackEnergy – зловреден код, който през декември 2015 г. предизвика авария в електроразпределителната мрежа на Украйна и остави 230 хил. души без електричество. „През последните 3 години забелязахме, че GreyEnergy таргетират организации в Украйна и Полша“, коментира Антон Черепанов, който оглавява разследването на ESET срещу хакерската организации.

    Прочетете още: GreyEnergy: една от най-големите кибер заплахи се завръща с нов арсенал

    Според Черепанов има редица сходства между зловредния код, използван от BlackEnergy и GreyEnergy. И в двата случая той е съставен от модули, целта му са едни и същи ораганизации и следите му са прикрити чрез Tor мрежата.

    ESET вече предостави доказателства, че BlackEnergy има връзка с TeleBots, която таргетира организации не само в Украйна, но и по целия свят. През 2017 г. TeleBots влезе в новините заради рансъмуера NotPetya, който парализира дейността на компании в Украйна, Европа, Азия и Америка.

    Засега GreyEnergy действа значително по-скрито в сравнение с BlackEnergy и TeleBots. Групата се ограничава основно до шпионаж и разузнаване, без да нанася поражения от мащабите, в които го правят BlackEnergy и TeleBots. Според ESET това означава, че в момента GreyEnergy проучва потенциални цели и се подготвя за бъдещи атаки.

  • IQY: нов и неочаквано ефективен начин за разпространение на малуер

    Последен ъпдейт на 15 октомври 2018 в 03:33 ч.

    IQY файловете се използват за сваляне на данни от интернет и зареждането им в таблица в Excel. От средата на 2018 г. обаче те се използват и в спам и спиър фишинг кампании за инсталирането на малуер.

    Такива кампании започват да се превръщат в тренд според Quick Heal. Фирмата за информационна сигурност анализира една от последните кампании, които разчитат на IQY файл, за да атакуват компютри. Атаката протича по следния начин:

    1.Жертвата получава имейл с прикачен PDF файл, в който има вграден IQY файл;

    2.Когато жертвата отвори PDF файла се задейства и отварянето на IQY файла;

    3.Жертвата вижда предупреждение да потвърди, че желае да отвори IQY файла;

    4.Ако потвърди се отваря ново предупреждение. То е част от вградената защита на Microsoft Office срещу потенциално опасни файлове и скриптове;

    5.Ако жертвата пренебрегне и това предупреждение и натисне Enable се задейства PowerShell скрипт, който сваля на устройството инсталационни файлове за FlawedAmmyy;

    FlawedAmmyy е троянизирана версия на софтуера за отдалечен достъп Ammyy. FlawedAmmyy действа като RAT (Remote Administration Tool) и за съществуването му се знае от 2016 г. Зловредният код позволява да се установи контрол върху заразеното устройство, да се преглеждат и управляват файловете на твърдия диск, да се прави скрийншот на екрана и др.

    „Хакерите постоянно откриват нови начини да заразяват потребителите с малуер и IQY файловете са един от тях. Предпазливостта е най-доброто средство да се избегне заразяване. Потребителите трябва да внимават, когато отварят прикачени файлове от имейли, идващи от съмнителен източник“, коментират от Quick Heal.

    IQY файловете добиха популярност като средство за разпространение на малуер сравнително скоро. Една от първите големи спам кампании с прикачен IQY файл, се появи през май 2018 г.

    IQY могат да се разпространяват като прикачен файл в имейла, но могат и да са вградени в PDF файл, който от своя страна е прикачен към имейла. Такъв е и горепосоченият пример. Този тип атаки разчитат на една и съща уязвимост: потребителите неглижират системните предупреждения да не отварят файлове, които свалят данни от интернет.

    Excel разполага с филтър за такива файлове. По подразбиране той е включен на Prompt user about Data Connections. Това означава, че ще получавате предупреждение всеки път, когато се опитвате да отваряте файл, който сваля данни от интернет. Можете да промените филтъра на Disable all Data Connections, което ще забрани отварянето на външни връзки от документа.

    За да настроите филтъра, влезте в Excel и изберете:

    File > Options > Trust Center > Trust Center Settings > External Content

    Съвети за бизнеса и потребителите

    Обучавайте служителите си да не отварят имейли и прикачени файлове от неизвестен източник;

    Използвайте антивирусен софтуер и антиспам филтри;

  • Рансъмуер атаките все по-често са насочени към критично важна инфраструктура

    Последен ъпдейт на 4 октомври 2018 в 05:11 ч.

    Пристанището на Сан Диего е поредната организация, пострадала от рансъмуер атака. За нея беше съобщено най-напред на 25 септември, но последствията от нея все още не са напълно ясни. Известно е, че атаката не е спряла напълно работата на пристанището. Засегнати са някои от информационните системи, свързани с администрацията му.

    „Тъй като някои от информационните системи на пристанището са компрометирани, служителите изключиха и други системи като превантивна мярка… Можем да потвърдим, че беше поискан откуп в биткойн, но не можем да посочим конкретната сума“, коментира Ранда Кониглио, главен изпълнителен директор на пристанището. Тя допълва, че е мобилизиран екип, който да минимизира щетите от атаката. Откуп не е плащан.

    Въпреки че атаката не е блокирала дейността на пристанището, тя все пак е оказала влияние върху системата за паркиране, заявките за достъп до публична информация и някои бизнес услуги.

    Все повече атаки

    Случаят е поредният пример за това как рансъмуерът може да бъде заплаха дори за големи организации, които управляват критично важна инфраструктура. По-малко от седмица преди инцидента в сан Диего пристанището в барселона също съобщи, че е пострадало от кибератака, без обаче да уточнява от какво естество е тя. Два дни след първоначалното съобщение в официалния профил в Twitter на пристанището беше публикувана информация, че атаката не е попречила на ежедневните операции.

    Управата на американския град Атланта нямаше този късмет. През март 2018 г. градът пострада от масирана атака с рансъмуер, наречен SamSam, който засегна някои от електронните системи, с които гражданите си плащат сметки и задължения към общината. Организаторите на атаката поискаха откуп от 51 хил. долара (сумата варира, тъй като откупът беше поискан в биткойн). От последвали публикациите в медиите стана ясно, че Атланта е отделила почти 2.7 млн. долара от бюджета си, за да покрие щетите от рансъмуера.

    SamSam беше причина и за блокиране на работата на Колорадския департамент по транспорта през февруари 2018 г. Около 2000 служители на ведомството не можеха да използват компютрите си. Достъпът им до интернет беше спрян, за да се предотврати разпространение на заразата. Служителите трябваше да разчитат на лични лаптопи и смартфони, както и безплатни облачни услуги за споделяне на файлове.

    Парализа на ключова информационна инфраструктура

    Всички тези случаи показват, че рансъмуерът вече не се използва само за събиране на откупи от порядъка на 400 долара от индивидуални потребители, каквато беше практиката преди 2 години. Атаките с рансъмуер стават все по-мащабни и таргетират определени организации, която управляват ключова за обществото и бизнеса инфраструктура. Това може да е държавна администрация, пристанище, електроцентрала и т.н. Целта на организаторите на атаката е да парализират тази инфраструктура, за да увеличат шансовете си да получат откуп.

    Какво могат да направят организациите

    Атака с рансъмуер може да се осъществи по различни начини. Най-тривиалният е чрез имейл кампания, насочена срещу служители на организацията. Случаят с Атланта показа, че зловреденият код може да бъде „доставен“ до компютрите и чрез отдалечен достъп (Remote Desktop Protocol).

    Съвети за бизнеса:

    • Обучавайте служителите си да разпознават рансъмуер;
    • Не отваряйте имейли от непроверен източник;
    • Използвайте антивирусен софтуер с вградена защита от рансъмуер;
    • Използвайте трудни за познаване пароли и двуфакторна автентикация за отдалечен достъп до компютри и сървъри в офиса;
  • Три начина да предпазите бизнеса от макро вируси

    Последен ъпдейт на 6 декември 2018 в 09:34 ч.

    В началото на 2016 г. стотици хиляди потребители по цял свят получиха на служебните си имейли писмо със заглавие “Фактура” и прикачен към него документ за Word. Всеки опит да се отвори документа приключваше по един и същ начин: съдържанието на файла беше неразбираемо, а потребителят получаваше предупреждение да активира зареждането на макроси в Word, за да види какво има в документа.

    Това обаче не беше нищо повече от социално инженерство. Потребителите, които последваха инструкциите, се заразиха с Locky – един от най-опасните криптовируси в световен мащаб.

    Locky е пословичен пример за опасностите, които могат да се крият в един най – обикновен на пръв поглед Word документ или таблица за Excel. Това са файлове,с които всички бизнеси работят и които се разпращат масово по имейл. Хакерите използват този факт, за да разпращат зловредни файлове. В тях те скриват макро скриптове: код, написан на Visual Basic for Applications (програмен език). който при отварянето на документа сваля малуер на устройството на потребителя.

    Макро вируси, макропроблеми

    Макро скриптовете бяха гигантски проблем, затова от години зареждането им по подразбиране е забранено в Microsoft Office. Това намали честотата на атаки със зловредни .DOC и .XLS файлове. Въпреки това те все още представляват опасност и случаят с Locky го доказва.

    Някои експерти по информационна сигурност определят макро вирусите като отживелица от 90-те години на миналия век. Но през 2016 г. американският държавен център за борба с киберзаплахите US-CERT излезе с предупреждение за ръст в случаите на макро вируси, засягащи организации и индивидуални потребители.

    Как да предпазите бизнеса си:

    • Обучавайте служителите си да не отварят прикачени файлове от имейли с неизвестен произход;
    • Позволявайте използването на макро скриптове само за документи, които сте получили от доверен източник;
    • Използвайте и обновявайте редовно антивирусния си софтуер;
Back to top button