Масова фишинг атака от името на български банки

Как работи атаката? Вижте технически анализ тук.

Поредната масова фишинг атака от името на български банки се разразява през последните дни. Целта е позната – кражба на потребителски имена и пароли за електронно банкиране на потенциалните жертви.

Сред банките, от чието име се разпращат фалшиви писма, са Първа Инвестиционна Банка и Централна Кооперативна Банка.

Как действа атаката?

И двете атаки действат по познат сценарий – потребителите получават мейл, в който се съдържа фалшиво предупреждение за спиране на достъп до сметката на жертвата. В случая – от името на ПИБ се разпространява предупреждение за подозрителна активност в профила на потребителя, които са довели до блокиране на сметката. При ЦКБ посочената причина за ограничен достъп е необходимост от потвърждаване на данните в профила.

Вижте още: какво е фишинг. 

И в двата случая потребителите са пренасочвани към фалшиви страници, в които трябва да въведат потребителското име и паролата за достъп до електронното банкиране на съответната банка. Страниците са много близки копия на оригиналите, за да заблудят потенциалните жертви.

Навременна реакция

И двете банки предупреждават потребителите си за разразилата се атака. В официалните си позиции, те коментират, че не биха изпратили мейли, в които да искат допълнителна информация от потребителите си след клик на линк.

Не предоставяйте Ваши лични данни и информация, свързана с достъпа ви до интернет банкирането, вашата банкова сметка и карта. Паролите за достъп са конфиденциални и винаги са известни само и единствено на вас. Тази информация не е необходима на Банката и няма да бъде поискана от вас.
официална позиция на ПИБ

Как да се предпазим?

Поредната фишинг атака най-вероятно няма да е и последната.

Основното правило, което трябват да спазват потребителите в тази ситуация, е да действат с повишено внимание. Банката ви няма да поиска от вас да потвърдите информация в профила си просто така, с изпратен имейл. Сериозно действие като спиране на достъп до блокиране на сметката ви ще се случи след потвърждение за подозрителната активност от ваша страна, обикновено – след потвърждаване на това по телефонно обаждане.

Други основни съвети, които да спазвате:

• Проверявайте адреса на изпращача – дори и домейнът да прилича на оригиналния, може в него да има заменена буква от латиница на кирилица (например, „а“ изгелжда по един и същи начин и в двете азбуки).
• Не кликайте на линкове – при съмнение, просто влезте в сайта на банката, като сами въведете адреса му в полето на браузъра.
• Дори и да не сте клиент на банката – съобщете ѝ за подозрителната активност, по този начин може да помогнете на други хора, които биха се хванали на кукчиката на атакуващите.

Още по темата фишинг

Откъде идва атаката?

Return-Path: <[email protected]>

Оттук става ясно, че съобщението няма нищо общо с ПИБ и идва от чуждестранен мейл сървър. Тъй като този атрибут също може да бъде подправен. Нека продължим да анализираме. Преглеждайки съобщението по-надолу, се натъкваме на следния ред.

Received: from pfadis-neckarau.de (pfadis-neckarau.de [188.40.49.183])

Той ни показва и IP адреса на сървъра от, който идва мейл съобщението. При проверка на отворените портове

25/tcp open smtp Postfix smtpd
80/tcp open http Apache httpd 2.4.10
443/tcp open ssl/http Apache httpd 2.4.10

Става ясно, че върху този сървъра работи мейл сървър, както и уеб сървър, на който е хоствано уеб приложение. Връщайки се малко по-нагоре в нашия анализ, забелязваме че съобщението идва от потербител www-data. Читателите, които имат опит в администрацията на *nix базирани системи и хостваните на тях сървъри, знаят че това е потребителя, в контекста на който работи уеб сървъра.

Досещате ли се вече какъв е вектора на атака?

Нека анализираме още малко, за да разберем защо мейлите са минали Spam проверката на повечето Spam филтри.

При проверка на мейл сървъра в blacklist на основните доставчици.

https://mxtoolbox.com/SuperTool.aspx?action=mx:pfadis-neckarau.de&run=toolpage

Виждаме, че това е съвсем легитимен сървър, който минава „почти“ всички тестове и няма проблем да изпраща съобщения.

Но къде е проблемът?

Накратко, компрометирано уеб приложение в контекста на което, е получен достъп до уеб сървъра. Дали атакуващите имат shell достъп до самия сървър или използват компрометирана форма за разпространение на спам съобщение не е обект на нашия анализ.

При всички положения това е ярък пример колко опасно може да бъде едно не добре написано уеб приложение и какви вреди може да донесе потребителите както от страна на собственика на приложението, така и на останалите участници в интернет.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook.