Кражба на данни

  • 2.2 млрд. крадени имейли и пароли изплуваха в интернет

    Екип на германския институт Hasso-Plattner Institute(HPI) е открил огромен масив с 25 млрд. записа на имейл адреси и пароли, публикуван в интернет. Масивът е с размер 845 гигабайта и вероятно е най-големият по рода си: поне като обем на данните.

    Разделен е на четири отделни файла: Collection#2, Collection#3, Collection#4, Collection#5, Както имената подсказват, той е наследник на Collection#1, който се появи две седмици по-рано. Неговият размер беше далеч по-малък – едва 87 гигабайта и съдържаше 773 млн. имейл адреса.

    Прогнозата на HPI е, че от петте колекции с данни за достъп могат да се създадат общо 2.2 млрд. уникални комбинации от имейл адреси и пароли. Все още обаче не е ясно каква част от изтеклите данни са публикувани и преди в интернет, и каква – не. Вероятно някои от данните се дублират многократно или пък са публикувани в мрежата преди години, а сега просто са събрани на едно място.

    Дори и това да е така, събраните данни със сигурност представляват един от най-големите масиви с крадени данни за достъп в историята.

    Всяка база данни с крадени имейли и пароли е ценна за хакерите, които използват credential stuffing. Това е автоматизирана атака, при която хакерът се опитва да пробие даден акаунт, тествайки произволни комбинации от имейл адрес и парола, докато накрая познае вярната. Колкото повече записи съдържа базата данни, толкова по-голяма е ефективността й при credential stuffing атака.

    Съвети за потребителите

    • Използвайте този инструмент на HPI, за да проверите дали имейл адресът ви се намира в базата данни;
    • Използвайте различни пароли за всеки отделен акаунт, който си правите;
    • Използвайте двуфакторна автентикация там, където е възможно;
    • Използвайте силни, трудни за отгатване пароли;
  • Колко струва едно компютърно престъпление на черния пазар?

    До 2021 г. киберпрестъпленията ще струват 6 трлн. долара според проучване на Cybersecurity Ventures. В тази зашеметяваща сума се включват не само печалбите на хакерите, но и всички разходи, които възникват покрай всяко отделно компютърно престъпление.

    Когато една организация бъде заразена с рансъмуер, плащането на откуп не е единственият разход, който прави. Тя плаща за възстановяване на информационните системи и възстановяване на бизнес процеси. Това може да струва милиони. Атланта например трябваше да отдели 17 млн. долара от своя бюджет, за да погаси щетите, причинени от рансъмуера SamSam.

    Компютърни престъпления като услуга

    По-притеснителното обаче е, че днес почти всеки може да се превърне в киберпрестъпник. Моделът cybercrime as a service позволява на човек с компютър и достъп до интернет да си плати, за да използва готови инструменти за осъществяване на кибератаки.

    Или пък да си купи данни за достъп до критична инфраструктура като сървъри и информационни системи.

    А какво да кажем за възможността да се купят крадени акаунти за платежни услуги за части от стойността им?

    „Инструментите са налице. Уменията са налице. Нужни са само 2-3000 долара, за да може някой да се занимава с компютърни престъпления“, казва Питър Трейвън, специален агент на ФБР.

    А понякога и много по-малко. Компанията за информационна сигурност ESET дава пример с някои от най-популярните незаконни услуги, които се предлагат на черния пазар. Цените им варират от няколко долара до почти $ 2000.

    Криптовируси под наем

    На кого му е притрябвало да си пише сам криптовирус, когато може просто да си наеме такъв? Срещу определена сума желаещите получават готова онлайн услуга с интерфейс, който не изисква почти никакви технически познания.

    Един такъв криптовирус е Ranion, който се предлага като онлайн услуга с месечни и годишни абонаментни планове. Срещу 1900 долара потребителят получава за една година пълна функционалност на рансъмуера, включително и опция за техническа помощ, ако е необходимо. Предлагат се и месечни планове за по 120 долара, както и други ценови оферти според нуждите и желанията на клиентите.

    Друг популярен модел е този на споделените приходи. Това означава, че използването на рансъмуера е напълно безплатно, но авторите му вземат като комисион част от всеки платен откуп.

    Споделени бот мрежи

    Някои престъпници изграждат бот мрежи, които след това отдават под наем. Потребителите плащат, за да използват тяхната изчислителна мощ за извършване на DDOS атаки.

    Цената на услугата зависи от продължителността на атаката, както и от трафика, който ще се генерира. Ако например някой иска да осъществи тричасова DDOS атака, това ще му струва около 60 долара.

    В много случаи целта на тези DDOS атаки е да се извади от строя определен сървър или да се използват срещу популярни онлайн игри като Fortnite.

    Достъп до хакнати сървъри

    Има незаконни сайтове, които предлагат данни за достъп до сървъри от цял свят чрез RDP. Цените са пословично ниски и варират между 8 и 15 долара. В тези сайтове могат да се намерят и данни за достъп до сървъри в България.

    Търсачките на сайтовете предлагат доста детайлно сегментиране. Може да се избира сървър по местоположение или операционна система.

    Един от най-популярните такива сайтове xDedic беше свален от Европол и ФБР през януари 2019 г. Там се продаваха данните за достъп до десетки хиляди сървъри от повечето страни по света. Европол оценява щетите от xDedic на около 68 млн. долара.

    Да си купиш краден PayPal

    Престъпниците рядко използват PayPal акаунтите, които са хакнали, тъй като това е свързано с определени рискове. Вместо това те ги препродават на други престъпници.

    Сделката е рискована (ако те хванат), но за сметка на това доходна. Според ESET цената на един хакнат PayPal акаунт е около 10% от стойността на парите в него. Така че ако някой иска да си купи краден акаунт с 2000 долара в него, той ще трябва да плати около 200 долара.

  • Четири начина да намалите рисковете от използването на лични лаптопи във фирмата

    Все повече компании позволяват на служителите си да използват собствени устройства, когато достъпват фирмени данни. Този модел, известен като Bring Your Own Device (BYOD) спестява разходи и осигурява по-голям комфорт на служителите.

    Но също така е свързан с определени рискове за информационната сигурност на компанията. Най-тривиалният пример е за служител, който забравя някъде лаптопа си, в който има чувствителна информация. Възможно е личният таблет на служителя да стане цел на малуер или хакерска атака, което отново е проблем за неговия работодател.

    Растяща популярност

    Общо 76% от компаниите в ИТ сектора позволяват на служителите си да използват собствени устройства, показва проучване на компанията за информационна сигурност Bitglass. Едва 15% от фирмите имат пълна забрана за използването на собствени устройства.

    Липсват мерки за сигурност

    В същото време компаниите са наясно, че този модел на работа крие опасности за информационната сигурност. Едва 30% от анкетираните фирми са уверени, че са предприели необходимите мерки за сигурност.

    Защитата на лични лаптопи, смартфони и таблети не се различава съществено от защитата на работните станции във вътрешната мрежа на компанията. Ето няколко решения, които могат да сведат до минимум риска от изтичане на данни.

    Антивирусен софтуер

    Антивирусният софтуер защитава устройството от повечето онлайн заплахи. Предвид факта, че повечето ви служители използват устройствата си основно за сърфиране в интернет, инсталирането на добро антивирусно решение е задължително.

    Софтуер за защита от източване на данни

    Софтуерът за защита от източване на данни (Data Loss Prevention) е препоръчителен независимо дали компания ви използва модела BYOD. Това е решение, което намалява риска от изтичане на данни от вътрешната мрежа. С него може да контролирате дейността на служителите, както и да контролирате достъпа, модифицирането и изпращането на чувствителна информация.

    Криптиране на устройствата

    Ако устройството на служителя бъде откраднато (или просто го изгуби), информацията на него може да бъде открадната. Криптирането на устройството решава този проблем. Ако данните на един лаптоп са криптирани, те не могат да бъдат разчетени от външно лице. За да се случи това е необходима парола, която се знае само от собственика на устройството.

    Избор на силни пароли

    Старото правило за избор на трудни за разбиване пароли никога няма да се изтърка. В случая трябва да обучите служителите си да го правят на своите устройства. Това е както в техен интерес, така и в интерес на компанията. Ето няколко прости правила за избор на сигурни пароли.

  • Четири начина служителите да се превърнат в заплаха за бизнеса ви

    Последен ъпдейт на 18 януари 2019 в 15:35 ч.

    Служителите са основен актив на бизнеса ви – но могат и да са основна заплаха за съществуването му. Действията им, умишлени или не, могат да доведат до източване на информация, спиране на услуги или дори на дейността на организацията.

    Статистиката показва, че в 47% от случаите пораженията са дело на недобронамерени служители (данните са от проучване на CA Technologies). Според самите фирми двете най-големи заплахи са прекомерният достъп на служители до данни (37% от анкетираните) и прекомерният достъп на устройства до данни (36% от анкетираните).

    Ето само четири примера за това как служителите могат да злоупотребят с достъпа си до данни и да навредят на вашия бизнес.

    1. Злоупотреби с месинджъри и чатове

    Месинджърите са изключително популярен канал за комуникация, който обаче може да се използва и за източване на фирмени данни. Недобросъвестен служител може да използва Facebook Messenger или друг подобен продукт, за да изпрати чувствителна информация извън рамките на организацията.

    2. Порнографско съдържание

    Повечето порнографски сайтове съдържат различни форми на зловреден код. Той може да натовари служебния компютър и дори да срине цялата фирмена мрежа.

    През 2018 г. служител на Геологическия топографски институт на САЩ успя да инфектира с малуер цялата мрежа на институцията, след като заредил на служебния си компютър хиляди страници с порнографско съдържание.

    3. Кражба (или загуба) на данни на физически носител

    Възможно е злонамерен служител да открадне устройство, съдържащо важна информация за вашия бизнес. По същия начин той може да се опита да копира данните на физически носител – например флашка. Небрежността на член на екипа ви може да доведе до загуба на флашка, на която съхранявате договори, оферти – или дори интелектуална собственост.

    4. Споделяне на пароли

    Много служители споделят паролите за достъп до важни информационни ресурси във фирмата. Независимо дали го правят с лоши помисли или не, тази практика създава рискове за информационната сигурност.

    Съвети за бизнеса

    • Задайте политики за контрол на достъпа до информация. По този начин ще има ясни правила кои служители могат да достъпват важните информационни ресурси. Политиките ще ви помогнат да следите кои служители се опитват да споделят чувствителна информация през интернет, играят игри или разглеждат порнографски сайтове.
    • Използвайте двуфакторна автентикация. тя е допълнителен слой на защита, който ви предпазва от безразборното споделяне на пароли в офиса. Двуфакторната автентикация ограничава достъпа до информационни ресурси.
    • Ограничете използването на флашки и други физически носители. Флашките са лесен начин за съхранение и споделяне на данни и това ги прави много подходящи за злоупотреби. Можете да задавате политики за това на кои устройства могат да се използват флашки.
    • Криптирайте служебните устройства. Криптирането на данните е защитна мярка в случай на кражба или загуба на устройството, на което се намират. Дори и устройството да попадне в неподходящи ръце, данните на него не могат да бъдат достъпени.
Back to top button