Фишинг

Спам имейлите ежедневно запълват пощенските ни кутии. Много хора ги изтриват, без да се замислят, приемайки, че това е най-добрият начин да се отърват от тях. Експертите по киберсигурност обаче съветват да не се прави това. Вместо да изтривате спам съобщенията веднага, трябва да ги маркирате като нежелани. Това може да подобри способността на вашия доставчик на електронна поща да ги филтрира в бъдеще.

Повечето услуги за електронна поща – Gmail, Outlook, Yahoo и т.н. – използват автоматични филтри за спам, за да отделят важните от нежеланите имейли. Тези филтри обаче разчитат на обратна връзка от потребителите, за да подобрят точността си. Ако просто изтривате спам имейли, без да ги маркирате като нежелани, системата не се учи от това и може да не филтрира подобни съобщения в бъдеще.

Ето как можете да помогнете за подобряване на филтъра за спам на вашата електронна поща:

• маркирайте ръчно нежеланите съобщения като спам, ако се появят във входящата ви поща. Това научава софтуера да разпознава подобни имейли и да ги блокира;
• ако вместо в папката за спам някое съобщение попадне във входящата ви поща, изберете го и го преместете там. Това помага да обучите системата да разпознава подобни заплахи.

Като следвате тези стъпки, не само намалявате спама във входящата си поща, но и допринасяте за подобряване на системата за филтриране за други потребители.

Не се „отписвайте“ от подозрителни имейли

Много спам имейли включват опция за „отписване“, което може да изглежда като лесен начин да спрете да ги получавате. Щракването върху този бутон обаче може да бъде рисковано.

Киберпрестъпниците изпращат милиони имейли на случайни адреси с надеждата да открият активни потребители. Когато щракнете върху „Отписване“, вие потвърждавате, че вашият имейл адрес е валиден и се следи активно. Вместо да спрат, спамърите могат да ви изпратят още повече нежелани имейли. В някои случаи щракването върху връзката може да ви насочи към злонамерени уебсайтове или дори да инсталира вреден софтуер на вашето устройство.

За да сте в безопасност, избягвайте да кликвате върху „отписване“ на имейли от непознати източници. Вместо това ги маркирайте като спам и ги преместете в папката за нежелани съобщения.

Как да се предпазите от спам

Спам имейлите не са само досадни, те могат да бъдат и опасни. Едни съдържат връзки към зловредни уебсайтове, други прикачени файлове, които инсталират зловреден софтуер на вашето устройство.

За да се защитите, следвайте тези прости стъпки:

• Бъдете нащрек: Ако имейлът изглежда подозрителен или изисква лична информация, бъдете предпазливи. Легитимните компании не искат поверителни данни чрез имейл.
• Не действайте прибързано: Измамниците често създават усещане за спешност, като ви притискат да действате бързо. Ако в имейл се твърди, че трябва да предприемете незабавни действия, помислете два пъти, преди да отговорите.
• Не кликвайте върху непознати връзки: Ако имейлът съдържа връзка, избягвайте да кликвате върху нея.
• Избягвайте да отваряте прикачени файлове от непознати изпращачи: Зловредният софтуер може да бъде скрит в прикачени файлове към имейли, включително PDF и ZIP файлове, както и Word документ. Отваряйте прикачени файлове само ако имате доверие на подателя.

Спам имейлите може да изглеждат безобидни, но начинът, по който се справяте с тях, може да повлияе на вашата онлайн сигурност. Вместо да ги изтривате веднага, маркирането им като спам помага на доставчиците на електронна поща да усъвършенстват филтрите си и да блокират подобни съобщения в бъдеще.

Организациите с нестопанска цел (НПО) все по-често стават обект на кибератаки. През 2024 заплахите срещу тях, базирани на електронна поща, са се увеличили с 35,2%. Те са насочени към данни на дарители, финансови трансакции и вътрешни комуникации.

Според нов доклад на Abnormal Security НПО са се превърнали в основни мишени заради ограничените си ресурси за киберсигурност, средата с високо доверие и честите финансови трансфери.

Нападателите се възползват от тези уязвимости, за да прилагат business email compromise (BEC) и vendor email compromise (VEC) схеми. Те подвеждат служителите от НПО сектора да пренасочват средства или да споделят чувствителна информация.

За този скок на атаките срещу него допринася и все по-усъвършенстваните тактики за социално инженерство.

Киберпрестъпниците изготвят изключително автентично изглеждащи фишинг имейли, които заобикалят традиционните филтри за сигурност. Често те се представят за дарители, регулаторни агенции или партньорски организации. Увеличаването на цифровите инструменти за набиране на средства и онлайн сътрудничество допълнително разширява повърхността за атака.

Фишингът на идентификационни данни срещу НПО е нараснал с 50,4%. При успешна атака престъпниците могат да компрометират вътрешните комуникации, да извършват финансови измами или да продават чувствителни данни в Dark Web.

Ransomware също е много опасен за организациите с нестопанска цел. Много от тях не разполагат с финансови ресурси, за да се възстановят от значителни прекъсвания на IT системите си.

НПО трябва да предприемат проактивни мерки за защита на своите операции. Те включват:

• използване на решения за сигурност на електронната поща, базирани на AI и филтри за блокиране на известни източници на фишинг;
• защита на имейл акаунтите с MFA;
• редовни обучения за повишаване на осведомеността относно киберсигурността на служителите.

Ако сте предводител на армия как ще предпочетете да я изпратите в битка – „въоръжена“ с цялата налична информация за врага или на сляпо? Очевидно е, че първият вариант е по-добър.

Същото е и в киберсигурността. Затова всяка организация трябва да е наясно с основните начини, по които може да бъде пробита от хакерите.

Ето 9 от тях:

1. Социално инженерство: Повече от 90% от атаките започват със социално инженерство. При него нападателите се насочват към хората, а не към техническите системи. С помощта на различни фишинг техники те подмамват потребителите да кликнат върху злонамерени връзки, да споделят пароли или да изтеглят зловреден софтуер.
2. Софтуерни грешки: Слабостите на даден софтуер могат да бъдат използвани от хакерите, за да получат неоторизиран достъп до организацията ви или да поемат контрол над вашите системи. Подобни уязвимости често възникват в резултат на грешки в кодирането, лоши практики за сигурност или остарял софтуер.
3. Authentication attacks: Те са насочени към системи, които се използват за удостоверяване на самоличността на потребителите. Те използват компрометиране на потребителските данни или уязвимости в механизмите за удостоверяване.
4. Злонамерени инструкции/скриптове: Всеки език за програмиране, макроезик или език за автоматизация може да бъде използван за злонамерени цели. Например PowerShell, инструмент, който вече присъства на всички машини с Windows, може да бъде програмиран или инструктиран да прави лоши неща. При този подход нападателите доставят на жертвите зловреден скрипт, използвайки социално инженерство. Ако те кликнат върху него, той компрометира системата им.
5. Злоупотреба с данни: В този случай нападателите умишлено променят или повреждат данни по начин, който води до неправилно тълкуване или поведение на системата. Чрез използване на несъответствия в начина, по който се обработват или валидират данните, нападателите могат да предизвикат претоварване на буфера. Това може да доведе до неоторизиран достъп, срив на системата или други нарушения на сигурността.
6. Човешка грешка или неправилно конфигуриране: Често срещана грешка е даден потребител да иска да изпрати имейл с чувствителни данни на даден получател, а да го изпрати на друг. Това създава сериозна възможност за нарушения на сигурността. Друга често срещана човешка грешка е неправилното конфигуриране или предоставянето на прекалено широки разрешения.
7. Man in the middle атаки: При Man in the middle атаките, нападателите не само прихващат, но и манипулират предаваните данни. При тях информацията изглежда легитимна както за изпращача, така и за получателя. По този начин може да бъде открадната всевъзможна критична информация.
8. Brute force: Този тип атаки използват различни комбинации от входни данни, като например пароли или ключове за криптиране, докато намерят правилната. Слабите или кратките пароли са особено уязвими. Статистиките сочат, че хакерите се нуждаят от едва 37 секунди, за да разбият обикновена осемцифрена парола, използвайки brute force.
9. Вътрешни атаки: Вътрешни атаки се случват, когато доверени служители, бизнес партньори или изпълнители злоупотребяват с достъпа си до системи или данни за злонамерени цели. Това включва кражба на информация, саботаж на системите или умишлено извличане на чувствителни данни. Вътрешните атаки са особено опасни, защото извършителите вече имат достъп и откриването на злонамерените им действия може да бъде трудно.

Очаквайте продължението: „Как да се защитим от най-използваните методи за кибератака срещу бизнеса“.

Киберизмамници създават фалшиви уебсайтове, имитиращи DeepSeek. Целта на новата кампания е да се подлъжат потребителите да разкрият лична и чувствителна информация.

Според изследователи от ThreatLabz вече са се появили значителен брой имитационни сайтове на китайския чатбот. Част от тях са deepseeksol.com, deepseeksky.com, deepseek.app, deepseekaiagent.live и много други.

Освен че се прицелват в личните данни на потребителите, хакерите ги подмамват и да изтеглят Vidar – вид infostealer.

Веригата на атаката включва:

• измамен уебсайт на DeepSeek, който иска от посетителите да извършат процес на регистрация;
• потребителят се насочва към фалшива CAPTCHA страница;
• JavaScript копира злонамерена PowerShell команда в клипборда на потребителя, която, ако бъде изпълнена, изтегля и изпълнява Vidar infostealer;
• той краде чувствителни данни като пароли, портфейли за криптовалути и лични файлове.

Зловредният софтуер използва платформи за социални медии, като Telegram, за да прикрие своята C2 инфраструктура. Той е програмиран да търси файлове и конфигурации, конкретно свързани с портфейли за криптовалути.

Хакери използват големи състезания по Counter Strike 2 (CS2), като IEM Katowice 2025 и PGL Cluj-Napoca 2025, за да измамят геймърите и да откраднат техните Steam акаунти и криптовалута.

В новата streamjacking кампания хакерите се представят за популярни играчи в стриймове на живо в YouTube. Те промотират фалшиви CS2 скинове и раздаване на криптовалути.

Това се случва през компрометирани легитимни канали в платформата. В тях те показват стари кадри от игри, така че да изглеждат като предавания на живо за всеки, който не ги е гледал преди.

QR кодовете или връзките в тези видеоклипове насочват зрителите към злонамерени уебсайтове. Там от тях се изисква да влязат с акаунта си в Steam, уж за да си поискат подаръците или да изпратят криптовалута, за да получат двойно повече в замяна.

За да се предпазят от тази измама, геймърите трябва:

• да проверяват заявените връзки и QR кодове в страниците на официалните организации за електронни спортове;
• да активират MFA и Steam Guard Mobile Authenticator;
• редовно да преглеждат активността в профила си в Steam за подозрителни влизания;
• да гледат видеоклипове само от официалните акаунти на професионалните играчи.

Все пак не забравяйте, че дори легитимни канали в YouTube могат да бъдат превзети, за да популяризират измами. Обещанията за удвояване или утрояване на криптоактиви, като първо изпратите определена сума, винаги са измами, без изключения.

Нова хакерска кампания таргетира разработчиците на свободна практика. Тя използва измамни обяви за работа, за да ги подмами да изтеглят зловреден софтуер, маскиран като легитимни инструменти.

Кампанията се разпространява предимно чрез хранилищата на GitHub и разчита на желанието на фрийлансърите да си осигурят възможности за работа от разстояние.

Нападателите се представят за известни компании, които предлагат привлекателни възможности. Създават фалшиви уебсайтове и разпространяват зловреден софтуер под прикритието на професионални инструменти за разработка. Те компрометира системата на жертвата и позволяват кражба на идентификационни данни и инсталиране на допълнителни полезни товари.

За да се предпазят, разработчиците трябва:

• да бъдат внимателни, когато кандидатстват за работа на свободна практика онлайн;
• да проучват задълбочено предложенията и потенциалните работодатели;
• да избягват изтегляния от непознати хранилища на GitHub;
• да поддържат системите си актуализирани с надежден софтуер за сигурност.

Главните изпълнителни директори демонстрират особено висока податливост на атаки със социално инженерство. За това предупреждава неотдавнашно проучване на компанията за киберсигурност Hackmosphere.

То разкрива, че дори опитни ръководители са изключително уязвими по-сложни заплахи, базирани на електронна поща.

Експериментът на Hackmosphere се фокусира върху т.нар whaling. От компанията разработват персонализирани сценарии за 45 изпълнителни и главни технически директори от различни индустрии. Резултатите показват, че 24% от изпълнителните директори са кликнали върху злонамерените връзки. При техните технически колеги този процент е едва 6. Това подчертава различията във възприемането на заплахите сред ръководните длъжности.

Проучването разкрива и пропуски в сигурността на някои платформи за корпоративна електронна поща. Докато Office 365 маркира по-голямата част от фишинг имейлите като спам, Gmail позволява на 98% от тях да достигнат до основните пощенски кутии. Тази разлика предполага, че организациите, които разчитат на решения за електронна поща от потребителски клас, са изправени пред по-големи рискове.

За да повишат нивата си на защита от сложни фишинг атаки, организациите трябва да:

• използват филтри за спам, управлявани от изкуствен интелект;
• задължително да активират MFA в своите имейл платформи;
• непрекъснато да провеждат симулации на фишинг атаки.

В последните месеци, руски хакери са насочили своите усилия към компрометиране на профили в приложението за сигурни съобщения Signal. Известно със своето високо ниво на криптиране и защита на личните данни, сега то е мишена на различни зловредни кампании.

Хакерите използват разнообразни методи за атака, включително фишинг, куишинг и зловреден софтуер. Фишинг атаките включват изпращане на подвеждащи съобщения или имейли, които изглеждат като легитимни, но всъщност съдържат линкове към зловредни сайтове. Когато потребителите кликнат върху тях, личната им информация може да бъде открадната или да изтеглят зловреден софтуер на своите устройства.

Зловредният софтуер, използван от хакерите, е проектиран да прониква в системите на потребителите и да събира чувствителна информация. Това включва съобщения, контакти и дори криптирани данни.

Тези атаки представляват сериозна заплаха за потребителите на Signal и подчертават важността на повишената бдителност и използването на допълнителни мерки за сигурност.

За да се защитите:

• избягвайте да кликате върху линкове или да изтегляте прикачени файлове от съмнителни източници;
• използвайте актуализирани антивирусни програми;
• активирайте двуфакторна автентикация (2FA);
• използвайте силни и уникални пароли за всеки свой акаунт;
• следете новините и актуализациите за киберсигурност, за да бъдете информирани за новите методи на атака и как да се защитите от тях.

 

Активна хакерска кампания, свързана с Русия, краде акаунти в Microsoft 365 чрез device code phishing.

Целите са в правителствения и неправителствения сектор, IT услугите и технологиите, отбраната, телекомуникациите, здравеопазването и енергетиката. Кампанията засяга организации в Европа, Северна Америка, Африка и Близкия изток.

Според Microsoft зад нея стои групата Storm-237.

Устройствата, които нямат поддръжка на клавиатура или браузър, като например смарт телевизори и някои IoT, разчитат удостоверяване чрез код. Групата злоупотребява с това, като подвежда потребителите да въвеждат генерирани от нея кодове на легитимни страници за влизане.

За да се защитите:

• наложете стриктни политики за достъп в Microsoft Entra ID, за да се ограничи използването му до доверени устройства или мрежи;
• използвайте регистрационните дневници на Microsoft Entra ID, за да идентифицирате бързо голям брой опити за удостоверяване за кратък период от време.

Нова фишинг измама залива електронните пощи на българските потребители. Имейлите в нея са маскирани като съдебни призовки, които съдържат обвинения за разпространение на дестка порнография.

Те информират потребителя, че „идентификационните данни и IP адресът му“ са включени в материалите от разследване и той има 72 часа да реагира. Целта на измамниците в случая не е директно да откраднат данни, а да принудят жертвата им да влезе в контакт с тях. След това възможностите са много – от изнудване до искане на пари за технологична експертиза. Разбира се, фалшива.

В случая има много аспекти на „призовката“, които сигнализират за измама. Начинът на изписване на имената, подробностите в текста, разминаването на печата в края с дирекцията изпращач и т.н. Но хакерите се учат бързо, така че следващата кампания от този тип може да бъде значително по-изпипана.

За да не станете жертва:

• никога не кликвайте върху линкове в подобни имейли;
• винаги проверявайте електронния адрес на подателя;
• свържете се директно с институцията, която се предполага, че изпраща призовката, и потърсете информация;
• не се поддавайте на внушения за спешност и призивите за бърза реакция.