Източване на лични данни

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 11:48 ч.

Световното първенство по футбол в Русия започва на 14 юни. Още преди откриването, интернет гъмжи от опити за експлоатиране на феновете най-големия футболен форум в света. Ето някои от по-популярните методи за злоупотреба и как да се предпазите от тях.

Кражбата на данни повежда играта

Една от основните съпътстващи футбола дейности са залаганията. Именно феновете на идеята да спечелят от футболните си познания с една от основните цели на киберпрестъпността. Измамни мейли за участие в томболи, игри за билети, продажби и други. Заедно със заявката си за участие, трябва да споделите и солидна част от чувствителната си информация за целите на играта – или по-точно да се разделите с нейната сигурност за нечия чужда облага.

Други стратегии включват съобщения, които приканват потребителите да изтеглят и инсталират приложения, които съдържат злонамерен код. Атакуващите подхождат все по-експедитивно като използват поздравления за победа или приканване за споделяне на впечатления в социалните медии.

Където дигиталния и физическия свят се срещат

Най-силно застрашени са хората, които пътуват, за да присъстват на игрите. Защото те могат да станат жертва на измами, като например фалшиви WiFi хотспотове, създадени с цел кражба на лични данни. Иначе казано – не винаги е нужно данните или парите ви да бъдат взимани на сила – понякога жертвите ги дават доброволно, без дори да разберат.

Една от често срещаните схеми за финансова облага включва превземането на потребителски мейл акаунт. Обикновено то бива последвано от „зов за помощ“ към цялата контакт листа – бедствате без никакви финанси и няма как да се приберете (или това виждат близките ви от съобщението). В действителност, докато разглеждате за подаръци,  от вкъщи може би вече изпращат пари към нечий тръпнещ в очакване джоб.

Друг подход е показването на фалшиви уеб страници, които приканват потребителя да обнови настройките си, за да използва мрежата. Вместо това, обаче, се изтегля и инсталира зловредно приложение, което може да следи активността ви, да я предава в реално време и да изчака следващия път, когато използвате банкиране през самртфона си.

Никой не е в безопасност – дори играчите

Уви, през последните няколко години атаките над играчи и известни личности зачестиха значително. Това е от части и заради публичността, която атакуващите могат да си осигурят чрез тях. Високо профилните мишени също представляват много по-голям интерес на пазара за информация.

Заплахата стига до там, че футболната асоциация ще предоставя собствени WiFi точки за достъп и инструктира играчите допълнително да не споделят информация, която може да разкрие местоположението на отбора или тактика за предстоящата игра.

Прогнозата изглежда мрачна, но не е трудно да се предпазим

Не можем да очакваме нищо повече от повече и по-сложни атаки срещу фенове, а и срещу отбори и домакини от следващите първенства – било то с политическо или лично основание. Докато професионалистите могат да разчитат на подобаваща на статуса им подкрепа, средностатистическия потребител трябва да реагира самостоятелно.

Ако можете да различите фалшив от истински „Download” бутон, то вероятно можете да разпознаете и повечето средства за онлайн измама, които визираме тук. Това, обаче, не пречи да ви препоръчаме:

• Отнасяйте се към всички линкове и прикачени файлове с нормално голямата доза скептичност
• Публичните WiFi мрежи са игралната площадка на всеки, желаещ да се упражнява в „тъмните изкуства“. Личен VPN или споделяне на сигурна мрежа ви правят невидими на площадката.
• Ако едно устройство има нужда от връзка с интернет, има нужда и от адекватната защита – антивирусен софтуер с вграден антифишинг, спам филтър и други стандартни защити. Устройството ви трябва да разполага с обновена операционна система и всички последни защитни патчове.
• Говорете с хората покрай вас – жертви на измама най-често невежите. Без значение дали е от загриженост или нужда от добра карма, чувствайте се длъжни да им обясните.
• Народът е казал, че който го е страх от мечки, не ходи в гората. Всички се сещаме, обаче за даден човек (или хора), които някак си всеки път се натъкват точно на мечката. Има различни технически средства като уеб филтри, които са включени в повечето модерни антивирусни решения – използвайте ги ако се опасявате.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 11:54 ч.

Експлойтът, именуван „EFAIL” използва два различни вектора за атака. И двата експлоатират начинът, по който различни типове софтуер обработват HTML. Първият се цели в софтуерното реализиране на криптирането, а вторият – в неописано поведение в OpenPGP и S/MIME стандартите.

Сред най-силно засегнатите приложения са AppleMail, iOS Mail и Mozilla Thunderbird.

Това ни съобщава професорът по компютърна сигурност Себастиан Шинцел, който откри и публикува уязвимостта. Всички детайли, които са достъпни до момента, както и цялостно техническо обяснение на слабите точки на MIME, S/MIME и OpenPGP стандартите можете да намерите на efail.de.

За краткосрочно предотвратяване на EFAIL атаки може да използвате следните насоки:

• Не декриптирайте директно в мейл приложението – премахнете S/MIME или PGP ключовете си от мейл приложението и декриптирайте във външно такова като копирате и поставите кодирания текст. Към момента това е най-безопасния начин за предотвратяване.
• Изключете визуализирането на HTML съдържание – най-често използвания вектор за атака при EFAIL е експлоатирането на активно съдържание. Забраняването му ще ви помогне да си осигурите по-високо ниво на защита, но не ви гарантира безопасност, тъй като има и други канали за използването на експлойта.

За защита в дългосрочен план е нужно производителите на софтуер да патчнат тези уязвимости. Откриването на уязвимостите показва и нужда от обновяване на OpenPGP и S/MIME стандартите, но това няма как да се случи в кратък срок.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 01:26 ч.

Правото за опазване на лични данни в онлайн пространството е (или трябва да бъде) основно човешко право. В наши дни, определението за „лична информация“ онлайн може да варира много, но в повечето случаи става въпрос за данните от потребителските интеракции. Докато броят на по-внимателните, които не оставят следи след себе си се увеличава, за по-голямата част от потребителите това е непосилно. Те оставят парченца информация навсякъде, предоставяйки на всеки кибер-престъпник една прекрасна игрална площадка.

Факт, е че не друго, а потребителските данни движат една от следващите големи „революции“ – изкуствения интелект. Въпросът тук е колко от тези системи ще работят и ще се съобразяват с „правото да бъдеш забравен“? Колко от компаниите, които изграждат такива системи, ще се отнесат отговорно към данните, които обработват?

Защото много от нас са наясно с това, че данните им се събират от различни услуги като социални мрежи. Но има още много, много услуги, които събират и използват личните ни данни, без дори да се замисляме за това.

Безплатен ли е безплатният софтуер?

В днешно време потребителите все повече очакват софтуерът да им бъде предоставян на много ниски цени или дори безплатно. Това подтиква много производители да направят безплатни версии на продуктите си, от които да изкарват пари по други начини – например като използват потребителските данни. В крайна сметка, когато нещо е напълно безплатно, а изглежда сякаш не трябва да бъде, най-вероятно продуктът сте вие.

Do you accept the Terms and Conditions?

Не само този тип софтуер използва такава стратегия за печалба. Повечето производители на безплатен софтуер въвеждат дълги и сложни условия за ползване и политики за данни, в които се крие отговорът на това дали и как продават данните ви на трети страни.

Нужно е да разберете как компанията, чийто софтуер ползвате, печели пари. Например, мобилните игри често има изискване да закупите достъп до по-висока версия на продукта или да платите, за да спрете да виждате реклами. Ако не е очевидно какъв е метода за монетизация на компанията, то най-вероятно тя печели именно от продаването на вашите данни.

Какво правихте днес?

Докато от софтуерна страна можете да издадете онлайн навиците си, с навлизането на свързаните устройства (или IoT) това събиране на информация може да се пренесе към офлайн живота ви. Представете си, че докато се прибирате, телефонът ви следи местоположението ви, за да изчисли най-бързия път. Освен това се сещате да пуснете дистанционно „интелигентния“ си термостат, за да се приберете на топло.

Завършете веригата както искате, но това трябва да ви дава представа, че събирането на такива данни и подреждането им от системи за изкуствен интелект може да предвиди или директно издаде всеки малък елемент на ежедневието ви. Свързаните устройства трябва да се използват с повече добре информирани решения от потребителите си, за да се предотврати ненужно шпиониране.

Добрите новини

През май 2018 ще влезе в действие нов регламент за защита на личните данни в Европейския съюз – GDPR (General Data Protection Regulation). Тя цели да даде на потребителите решението за това как и дали личните им данни се съхраняват, разпространяват и използват. Това значи, че всички сайтове и услуги, чиято потребителска база съдържа граждани на държави от ЕС ще трябва да се съобразяват с изискванията му.

Подобна регулация е особено важна в наши дни, тъй като събирането на данни по всички обсъдени тук начини значи, че е възможно изграждането на сложен потребителски профил, който може да съдържа много чувствителни данни за вас, интересите ви, навиците ви. От своя страна, съществуването на такъв профил дава особено примамлива възможност на хакери да получат всичката информация за вас на едно място.

Нека се надяваме, че 2018 г. ще ни донесе повече права за защита на данните ни. Въпреки че събирането им става все по-лесно и достъпно за всички, не трябва да му позволяваме да излиза извън контрол.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 01:27 ч.

Органите на реда на САЩ са заловили 28-годишен мъж от Охайо на име Филип Дурачински. Според обвиненията той е използвал зловреден код, за да шпионира потребители, използващи Apple Mac компютри. Вирусът е именуван „Fruitfly” и е използван, за да наблюдава всички типове активност на потребителската машина, включително и уебкамерата.

Какво може да свърши един кибер престъпник за 13 години?

Дурачински, който ще бъден съден за редица обвинения, е създал и графичен интерфейс, който му е позволявал да вижда екраните на няколко заразени компютри едновременно. Смята се, че обвиняемият е използвал разработката си за да краде лична информация като пароли и „потенциално смущаваща комуникация“ между 2003 и 2017 г. Престъпникът е поддържал актуални записи с всичката открадната информация на заразените.

За негови жертви към момента се смятат хиляди лични и работни компютри, включително училища, бизнеси и дори едно полицейско управление. Смята се и, че Fruitfly е достигнал до обществени и правителствени компютри. Въпреки че осфактновната целева група са хората, използващи компютри на Apple, разследващите са намерили и варианти, които атакуват компютърни системи с Windows.

С какво това го различава от други подобни атаки?

Тринадесет години, на фона на скоростта на развитие на антивирусния софтуер, са прекалено много време един вирус да остане незабелязан. Fruitfly е атакувал машини с различно ниво на защита от незащитени потребители до хора с правителствено ниво на сигурност. Точно как атакуващият е постигнал това, не е ясно към момента.

Но нали за Mac няма вируси?

Тъй като злонамерен код за операционната система macOS X е по-рядко срещано явление, някои хора си мислят, че тя е вълшебно защитена от всички атаки. Факт е, че Windows е система, която е експлоатирана много по-често, но това се дължи най-вече на по-мащабното ѝ разпространение (по данни на netmarketshare.com към края на годината пазарният дял на macOS е малко над 8% спрямо близо 89% на Windows).

Затова, разумен избор е да не игнорирате заплахите за системата и да се предпазите с антивирусен софтуер. Това значително ще намали риска от подобна масирана атака, която може да ви коства много повече от адекватната защита.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 01:29 ч.

Началото на 2018-та година ни донесе един от най-мащабните проблеми за сигурността на личните ни данни до момента. Както вероятно вече знаете, става въпрос за феномените Meltdown и Spectre. Заплахата започна като „бъг в Intel процесорите“, произведени през последните 10 години. В последствие се разрасна в заплаха за всички производители на процесори и доведе до пренаписване на определени системни компоненти от всяка от най-популярните операционни системи за мобилни устройства, компютри и сървъри.

Но проблемът е далеч от решен.

Факт е, че грешки се допускат и уязвимости се откриват постоянно – както в софтуера, така и в хардуера. Принципно и двете са поправими с патчване на въпросния софтуер или фърмуеъра на засегнатата хардуерна част. Различното тук е, че тези две засягат самата хардуерна структура на процесора – нещо поправимо единствено чрез заменянето му с незасегнат такъв.

Докъде стигна решението на проблема

Това, което светът получи като решение е  допълнителен слой защита, който не прави атакуването на уязвимостите напълно невъзможно, но сериозно го затруднява. Всяка популярна операционна система и кореспондиращото ѝ устройство са или вече обновени, или им предстои да бъдат възможно най-скоро. За жалост, има и уловка – допълнителната сигурност ви носи и леко забавяне на работата на машината. Много от нас с радост биха платили тази цена за сигурността си, но не всички се сещат, че в определени случаи няма какво да им се даде в замяна.

Докъде не стигна

Точно такъв е случаят на част от засегнатите процесори – тези с ARM архитектура. Те са навсякъде – от мобилния ви телефон, през смарт-телевизора, до „умния“ чайник на съседката. По-голямата част от свързаните устройства, принадлежащи към т.нар. „Internet of Things” (Интернет на нещата), притежават ARM чипове, които остават уязвими. Въпреки че от ARM съобщават, че работят по подсигуряването на близо милиард нови чипове, то самия мащаб на приложението на хардуера им е толкова голям, че дори и такова мащабно подновяване може да се окаже недостатъчно.

По-специфичното в ситуацията с този производител е, че заради големия наплив от свързани устройства, голяма част от тях биват закупени, въведени в експлоатация и (доста често) забравени от клиента. Също толкова голяма част, обаче, биват забравени и от производителя, което значи, че уязвимостите при тях може и да не бъдат „закърпени“ от нито едната от двете страни.

И какво като телевизорът ми ме наблюдава?

Тук вече вероятно се питате – „Колко пък чувствителна информация може да издаде телевизорът ми за мен?“. Отговорът е прост – повече от достатъчно. Не забравяйте, че като започнем от паролата на безжичната ви връзка и минем през всяко едно малко парченце информация, което споделяте с устройствата си, възможностите за експлоатация не са никак малко. Това, че в голяма част от случаите, самата комуникация между устройствата не е криптирана, също допринася за проблема.

В оставащите няколко години от живота на всяко засегнато и забравено устройство, хората около вас (а защо не и вие) ще са обградени от уязвими чипове. Поправянето им на хардуерно ниво е непосилно, а на софтуерно – нереално. Единственото, което можете да направите е да се информирате добре какво купувате. Можете да следите и как протича реакцията на производителите към Spectre и Meltdown. Съобразявайте се и с това колко и какво споделяте с „интелигентните“ устройства около вас.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 01:34 ч.

Ако обичате да се снимате, показвайки знака за мир (или победа) с ръцете си, спрете да го правите. Или поне не публикувайте тези свои снимки онлайн. Причината: с подходяща обработка, тези снимки могат да бъдат използвани за репродуциране на отпечатъците ви – и съответно, за достъп до всичко, което може да бъде достъпено с тях. Например – телефонът ви може да бъде отключен.

(Между другото, ако не знаете какво представлява знакът за мир/победа – вижте снимката по-горе)

Учени от японския Национален Институт по Информатика (НИИ) са успели да направят точно това. Копието на отпечатъците е създадено от снимка, направена със смартфон от около 3 метра разстояние.

Разбира се, има условия – за пресъздаването на отпечатъци фокусът трябва да бъде именно върху пръстите на снимания, а светлината трябва да бъде достатъчно ясна.

Трябва ли да се притеснявате? Да, разбира се. Макар и трудно – пресъздаването на отпечатъци може да бъде осъществено. „Ако вземем 100 снимки на снимки на хора, които показват знака за мир към камерата, около 30% ще пасват на условията, необходими за пресъздаване на отпечатъците им,“ твърди президентът на компанията за верифициране на биометрични данни Vkansee Джейсън Чайкин.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 01:52 ч.

Изтичането на данни е волно или неволно разпространяване на чувствителна информация извън организацията, която ги създава или управлява. Примерите за такива инциденти са много. За по-известните четем във вестниците, а за най-мащабните гледаме холивудски екранизации. Но преди да вземем мерки за предотвратяването на подобни случаи, трябва първо да разберем как протичат.

Кои са най-честите примери за изтичане на информация?

• Изпращане на корпоративни документи и файлове от и към лични пощенски кутии.
  Публично достъпните електронни пощи като ABV, Gmail, Hotmail и Yahoo се подлагат на кибератаки далеч по-често от корпоративните. Съхранението на ключови данни в подобен тип „лични“ пощи крие сериозни рискове за информационен теч.
• Пренасяне и съхраняване на чувствителна информация върху незащитени носители. Съхраняването на чувствителна информация върху преносими носители като „флашки“, външни твърди дискове и лаптопи е опасно, защото може да доведе до физическа загуба или кражба.
• Преднамерено извличане и събиране на чувствителна информация от злонамерен служител. Така нареченият „insider job” е вид саботаж, с който големите технологични и правителствени организации се сблъскват от десетилетия. В този смисъл всеки служител с достатъчно високо ниво на достъп до чувствителни данни представлява потенциален риск.

Как да предотвратим изтичането на информация?

Ако вашата организация или компания борави с чувствителни данни, има няколко сигурни начина да повишите нивото на информационна сигурност:

1. Филтрирайте изходящия трафик

Поставете лимит върху достъпните web категории. Това ще ограничи каналите на комуникация, като социални мрежи и лични имейли и ще предотврати риска от посещаване на портали със съмнителна репутация и съдържание. Подобна практика ще намали значително риска от отварянето на линкове с препратки към malware и неволно участие във фишинг кампании (giveaways, freeware).

2. Блокирайте достъпа до неодобрени от компанията cloud storage решения

Публично достъпните Google Drive и iCloud не са подходящи решения за организации, които боравят с чувствителна информация. Тяхното блокиране ще защити вътрешния документооборот и ще намали риска от кражба или саботаж.

3. Внедрете политика за криптиране на информацията и нейните носители

Регламентирайте достъпа до информация. Когато не се работи с конкретни данни, те могат да се „заключват“. В случай на нерегламентиран достъп, кражба или загуба криптираната информацията ще бъде безполезна без правилния алгоритъм и ключ за разчитането ѝ. Full Disk Encryption (FDE) е все по-срещана и лесно достъпна технология, която може  да подобри нивото на информационна сигурност с минимални усилия, от конфигурационна гледна точка, и неудобства, от потребителска гледна точка.

4. Внедрете софтуер за проследяване на файлове

Системите за Data Leak Prevention (DLP) се считат за неизменен компонент в политиката за информационна сигурност на много компании по света и България не прави изключение от това правило. Организациите в сектори като финансовия, военния и правителствения, могат да внедрят софтуер за проследяване на историята на боравене с дадени документи. Подобен софтуер може да даде подробна информация за всяко отваряне на файл, изпращане на имейл, копиране и принтиране – все действия, които често остават невидими за традиционните механизми за превенция и контрол.

Всяко едно от тези решения ще повиши нивото на информационна сигурност, но нито едно от тях няма да я осигури, ако няма известна степен на интеграция между различните политики. Не разчитайте само на едно решение. Въведете няколко и ги поддържайте активни, ъпдейтнати и ясни за служителите ви.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook.