Как си плащате за безплатния софтуер?

Последен ъпдейт на 4 май 2020 в 12:09 ч.

Безплатен обяд няма. Но през последните години става все по-актуална тенденцията да се говори за безплатен софтуер. Защо трябва да имате едно на ум при такива оферти и защо използването на „безплатен“ софтуер може да превърне вас самите и личните ви данни в продукт?

Съществуват най-общо следните варианти на безплатно използване на софтуер:

• Free и Open Source. Това са приложения, които са напълно безплатни за ползване, включително и за промени по тях и редистрибуция (например, ядрото на операционната система Linux)
• Безплатни приложения, собственост на компания или организация. Употребата им не изисква плащане, но не може да ги променяте и препродавате (например, Adobe Acrobat Reader)
• Shareware. Подобно на Freeware – приложение, което може да се използва почти безплатно, под формата на бартер. Например, срещу показване на реклами (uTorrent), срещу потенциално дарение и т.н.
• Безплатни версии на платени приложения – обикновено с лимитирани функции, по-ограничено ниво на техническа поддръжка и др.

Безплатният софтуер има безспорното предимство, че не трябва да плащате директно за него, но носи и своите недостатъци. Те могат да бъдат остойностени чрез времето и усилията, които ще инвестирате в него, както и чрез количеството лични данни, които ще споделите на издателите му. Безплатния софтуер е бизнес, чийто модел може да бъде препродаването на събраната от потребителите му информация. Като по този начин може да превърне вас, потребителите, в продукт. Дали искате това?

Каква е реалната цена на един софтуер?

За да представим цялостната картина, ще се опитаме да изброим реалните етапи, през които преминава  една организация, която е решила да използва нов софтуер, като ги остойностим:

• Оценка на избраното софтуерно решение, в човекочасове
• Закупуване (приемаме, че при безплатния софтуер това перо е 0.00 лв.)
• Инсталация, в човекочасове
• Миграция, в човекочасове
• Обучение за работа с приложението, в човекочасове
• Поддръжка, в човекочасове, като тук следва да се включи както времето, отделено от екипа ви за вътрешна поддръжка, така и времето, загубено в очакване на решение на проблема в рамките на безплатна поддържка

Списъкът по-горе показва еднозначно, че най-големият разход при покупката на софтуер обикновено не е цената на лиценза – а времето, което се отделя от екипа ви в процеса на избор, конфигурация, инсталация и последваща поддръжка. И съвсем не на последно място – рискът от това да предоставите повече информация, отколкото дори подозирате, на трета (а защо не четвърта, пета и т.н. страна).

Защо трябва да се притеснявате от изтичане на данни?

Само един пример: През януари 2020 г. стана ясно, че едно от водещите безплатни антивирусни приложения – Avast – е препродавало събрана „силно чувствителна“ информация  за навиците за сърфиране в интернет на потребителите си на компанията Jumpshot. В последствие стана ясно, че докато се възползват от безплатното приложение на Avast, потребителите споделят данни като история на търсенията си в Google и Google Maps, посещения на определени LinkedIn страници, YouTube видеа, сайтове за възрастни и др.

По-късно се оказва, че Jumpshot пакетира и препродава тази информация, която определя като „данни от най-добре пазените кътчета на интернет“. Сред клиентите на Jumpshot са имена като Google, Yelp, Microsoft, Pepsi, Home Depot и др.

Примерът не е единичен. При това, основните клиенти на този тип стока са т.нар. databrokers – или брокери на лични данни – компании от ранга на Jumpshot (и още около 4 хил. като тях на глобално ниво). За лидер в областта е сочена Acxiom – с над 23 хил. сървъра, събиращи над 1,500 типа информация за повече от 500 млн. души по целия свят. Списък с някои от най-големите имена в индустрията вижте тук.

Откъде се събира информацията? Лесно е: webfx.com дава за пример „над 1,400 водещи глобални бранда, които продават личните данни, събрани от картите за лоялност на клиентите си“. Други източници са:

• Социални медии
• Лични сайтове и блогове
• Конвенционални медии
• И т.н., и т.н.

Ще се изненадате от колко много места може да се събира и корелира (свързва измежду различни източници) информация за вас. Някои от безплатните софтуери, които използвате, може да са именно сред тези бази, от които се събират, корелират и препродават личните ви данни – и много повече (както става ясно от примера по-горе).

Няколко въпроса, които да си зададете

По принцип, целта на този текст не е да ви откаже да използвате безплатен софтуер, а да ви насочи към това каква може да е реалната цена, която плащате за него. За да я разберете, ето няколко въпроса, на които препоръчваме да си отговорите, преди да кликнете на бутона Install само и единствено, защото цената на някоя програма  е привидно 0.00 лв.

• Защо е толкова евтино/безплатно? Дали производителят не получава нещо скрито (или по-скоро добре маскирано) в замяна на работата ви с приложението? Все пак, всички имаме сметки и заплати за плащане.
• Ще ви свърши ли работа наистина? Или ще жертвате време, за да имплементирате нещо, което ще се окаже безполезно?
• Колко време ще ви отнеме инсталирането и конфигурирането на самото решение? Ще си струва ли?
• Гъвкаво ли е решението? Ще можете ли да го ъпгрейднете, адекватно на развитието на бизнеса ви?
• На каква поддържка може да разчитате? И може ли да разчитате изобщо?
• Стабилен ли е бизнеса на автора на решението? Какво ще се случи, ако днес имплементирате решение, чийто създател фалира след 3 месеца?

На база на отговорите ви ще си направите сами извода дали наистина безплатният софтуер е безплатен. И дали си струва да залагате личната си сигурност и тази на близките си на привидно безплатно решение.