Кражбите на WhatsApp акаунти чрез измами с верификационни кодове зачестяват, предупреждават от Националния център за киберсигурност (NCSC) на Ирландия, цитирани от CybersecurityNews.
Обикновено нападателят:
получава телефонния номер на жертвата, след като е превзел някой от неговите доверени контакти;
въвежда номера в екрана за вход в WhatsApp и задейства изпращането наверификационен код на телефона на жертвата;
свързва се с нея чрез WhatsApp, като мотивира действията си с някаква спешна ситуация;
ако тя сподели кода, получава достъп до нейния акаунт.
Подобни атаки често не приключват с компрометирането на профилите и водят до допълнителни проблеми със сигурността и потенциални финансови загуби.
Затова, ако използвате WhatsApp:
не споделяйте верификационния си код, дори с доверени контакти;
използвайте двуфакторно удостоверяване, което изисква ПИН код и код за проверка, добавяйки допълнително ниво на защита;
бъдете предпазливи по отношение на спешните искания, дори ако те идват от човек, когото познавате;
докладвайте и блокирайте подозрителни акаунти;
ако се усъмните, че профилът ви е компрометиран, незабавно се свържете с поддръжката на WhatsApp.
Хакери създават фалшиви сайтове, приличащи на легитимните страници на известни AI фоторедактори за установяване на отдалечен контрол и кражба на данни.
Според откривателите на кампанията от TrendMicro това се случва като:
хакерът краде страница в някоя от социалните мрежи (обикновено свързана с фотография) и променя името ѝ, за да напомня на популярен AI фоторедактор;
създава публикации с връзки към фалшиви страници, копиращи действителната;
подсилва злонамерените публикации чрез платени реклами.
Единственият проблем в тази ситуация: софтуерът в злонамерения уебсайт не е редактор на снимки, а програма за управление на работни станции. След като бъде инсталирана, тя позволява отдалечен контрол над машината и достъп до данните в нея.
За да се предпазите:
активирайте многофакторна автентникация (MFA);
използвайте силни, уникални пароли за профилите си и ги актуализирайте редовно;
следете постоянно за необичайно поведение;
информирайте се редовно за новите методи, използвани от хакерите;
не теглете никакви инсталационни файлове, докато не сте 100% сигурни, че сте в легитимен сайт и винаги ги сканирайте с антивирусен софтуер, преди да инсталирате.
Обект на експеримента е платформата TikTok, която авторът е използвал в продължение на два месеца, но без да си създава профил.
Възползвайки се от Общия регламент за защита на данните (GDPR) на ЕС, той е поискал от TikTok да му изпрати всички данни, събрани за него.
Отговорът е представлявал таблица с близо 16 хил. реда и 24 колони, съдържаща над 381 хил. единици данни. Освен подробен запис на всички действия, платформата знае: типа на устройството, от което се достъпва и разделителната способност на екрана, телефонния оператор, операционната система, IP адреса и идентификационен код на устройството.
Всичко, което споделите за себе си в сайта на дадена компания се запазва, с цел да бъде използвано за целенасочена реклама: пол, име, дата на раждане, имейл адрес, IP адресът ви и тези на всички свързани устройства (лаптопи, телефони и др.). Към това се добавя и информация спрямо вашето поведение – хобита, тегло, домашни любимци и т.н. Компаниите съхраняват банковата ви информация, връзките към акаунтите ви в социалните мрежи и данните, които споделяте в тях.
Кои компаниите знаят най-много за вас и какво точно
Социалните медии събират повече данни от всички други онлайн. Според проучване на Clario на първо място в списъка с компаниите за събиране на данни е Facebook. Социалната мрежа разчита на вашите данни, за да ви препоръча приятели, да информира, че имате рожден ден, да ви предложи групи, към които да се присъедините и най-важното – да ви показва реклами. От всички данни, които бизнесът може законно да получи за вас, Facebook събира 70,59%.
Следва Instagram (58,82% от всички налични данни) – хобита, височина, тегло, сексуална ориентация. Подобно на собственика си (Facebook), използва тази информация за реклама и за препоръчване на акаунти, които да следвате.
Приложението за запознанства Tinderсъбира 55,88% от наличните данни, за да ви помогне да се срещнете с вашия перфектен партньор: възраст, ръст, сексуална ориентация, интереси, притежавате ли домашен любимец. Освен това съхранява банковите ви данни (за продажба на премиум опцията – Tinder Plus). Приложението проследява как използвате профилите си в останалите социални мрежи, когато свързвате акаунтите си. Също така съхранява всички съобщения, които изпращате, което означава, че всички ваши чатове могат да бъдат използвани за таргетиране на реклами.
Търговецът на дребно Amazon събира най-малко данни – едва 23,53%. Освен най-необходимото за осъществяване на продажба и доставка (име, имейл, пощенски адрес и банкови данни), платформата проследява как използвате сайта. Следи продуктите, които разглеждате, направените покупки и оставените рецензии, и ги използва, за да ви рекламира нови продукти.
Сайтът за музика, Spotify събира 35,29% от вашите данни, споделени онлайн, като влиза в профилите ви в социалните медии, за да разбере вашите интереси и хобита. Ако някога сте били на концерт и сте споделили снимка от него в Instagram, скоро Spotify ще включи изпълнителя в предложенията си към вас. Плейлистите, които платформата насочва към вас, са базирани на проследяване на музиката, която слушате.
По същия начин Netflix (26,47%) проследява вида на предаванията, които гледате, за да може да ви препоръча подобни заглавия. Целта е да ви осигури по-добро потребителско изживяване, за да си гарантира, че ще се връщате отново и отново.
Как да се предпазите от злонамерено събиране на лична информация
Описаните до тук са примери за събиране на данни, за които вие сте се съгласили. В повечето случаи те се използват за може съответната платформа да задоволи вашия вкус.
Не забравяйте обаче, че събирането на ваши данни може да има и друга, по-тъмна страна – кражба на лична информация от различни злонамерени лица, т.нар. хакери. При това, те се целят много по-високо: вместо навици за пазаруване или пощенски адрес, те се интересуват от данните от кредитните ви карти.
За да се предпазите е нужно да спазвате стриктна „хигиена“ в интернет:
Най-добрата парола (поне 14 символа ) е тази, която можете да запомните, но която ще бъде трудна за отгатване от други хора или злонамерени програми, които изпробват произволни комбинация. Кратко изречение е по-добро от една дума с вмъкнати цифри и символи. Можете да използвате приложение за управление на пароли (Password Manager), за генериране и съхранение на вашите пароли. Мениджърът на пароли също може да ви помогне да генерирате уникални пароли за всеки от вашите онлайн акаунти. За допълнителна сигурност сменяйте паролите си няколко пъти годишно.
Двуфакторната автентикация изисква да потвърдите самоличността си, след като сте влезли с потребителско си име и парола. Ще бъдете помолени да потвърдите самоличността си, като въведете код, изпратен чрез съобщение на телефона или по имейл. Двуфакторното удостоверяване може да ви отнеме няколко допълнителни секунди, за да влезете във вашите акаунти, но ще намали вероятността и други хора да могат да влязат в тях.
Наличието на добра антивирусна защита свежда до минимум риска от заразяване на компютъра ви и причиняване на повече проблеми. Защитете инсталацията и настройките с допълнителна парола.
През последните години социалните мрежи се развиха до мощни машини за извличане на данни, които разполагат с информация за абсолютно всичко свързано с нас – от приятели и семейство до навици за гласуване.
Когато кандидатствате за нова работа, работодателите ще оценят вашата активност онлайн, за да установят дали сте търсения кандидат. Неподходящ туит (tweet) или снимка във Facebook могат да съсипят вашата кариера. Стара присъда, открита в Google, може да направи по-трудно наемането ви на работа, а твърдения за престъпно поведение, разпространявани онлайн (независимо дали са верни или не), могат да ви причинят доста главоболия.
При това дигиталната информация за вас не се ограничава само до това, което вие сами публикувате онлайн – различни компании „пасивно“ събират на информация за вас.
За да поемете контрола върху вашата поверителност и публична информация, на първо място трябва да ограничите онлайн публикациите: Съществува твърдение, че щом нещо е онлайн, то е безсмъртно. Щом като сте решили да „разчистите“ публичния си профил, ето няколко съвета откъде да започнете:
Съвет #1 : ПРОВЕРЕТЕ КАКВО ЗНАЕ GOOGLE ЗА ВАС
Потърсете в Google, за да узнаете точно какво може бързо да се разбере за вас, без използването на специализирани инструменти, социално инженерство или киберразузнаване (reconnaissance). Направете списък за всички уебсайтове и техните домейни, които може да имат информация, свързана с вас, и я оценете. Добавете връзките към акаунти в социалните мрежи, видеоклипове в YouTube и всичко друго, което ви направи впечатление.
Съвет #2 : ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ПРАВОТО СИ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ВАС ДА БЪДЕ ЗАЛИЧЕНА
Като гражданин на Европейския съюз, благодарение на действащия Общ регламент относно защитата на данните (GDPR), можете да поискате премахване на информация за вас от търсачката на Google. За целта трябва да попълните този формуляр.
Законодателството дава възможност на Google да ви откаже – по технически причини, дублирани URL адреси, класифициране на информация като „обществен интерес“, финансови измами, служебни злоупотреби и т.н. Но това не означава, че не трябва да опитате.
За да поискате заличаване на ваша информация от други продукти на Google (Blogger, Google Ads или търсачката за изображения), използвайте този формуляр.
Съвет #3 : ПРОВЕРЕТЕ В HAVE I BEEN PWNED
Платформата HaveIBeenPwned (дело на експерта по киберсигурност Troy Hunt) e полезен инструмент, с който да откриете дали информация за ваш акаунт е била компрометирана или включена в масив с изтекли данни (data leak). Ако установите, че ваш имейл адрес е бил хакнат (pwned), незабавно сменете както паролата за този акаунт, така и за всички други акаунти, за достъп до които използвате същата парола.
Съвет #4 : НАСТРОЙТЕ ПОВЕРИТЕЛНОСТТА И СИГУРНОСТТА НА ВАШИЯ GOOGLE ACCOUNT
Посетете https://www.google.com/account/about/: Наличните настройки могат да подобрят вашата поверителност, да намалят събирането на данни или да ви премахнат изцяло от екосистемата на Google.
откажете резултати от търсене и друга активност в Google да бъде пазена във вашият Google Account
изключите историята за вашите местоположения
забраните на Google да пази история, свързана с търсенето и гледането на видеоматериали в YouTube, вашите контакти, информация за устройството ви, гласова и аудио активност, включително записи, събрани от взаимодействие с Google Assistant и др.
разрешите на Google да използва вашата информация, за да ви предлага профилирани реклами
Проверката за сигурност на Google ще ви покаже кои устройства и приложения имат достъп до вашия акаунт – сами преценете дали това да остане така.
Можете да използвате услугата за изтриване (Delete me) на Google за премахване на избрани продукти от тяхната екосистема или на акаунта ви изцяло.
Съвет #5 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ (ПЛАТЕНА) УСЛУГА
Съществуват редица компании, които могат да ви помогнат (срещу заплащане) да предпазите информацията си от т.нар. „брокери“ на данни.
Такъв пример е DeleteMe – платена абонаментна услуга, която премахва данни, включително имена, текущи и минали адреси, дати на раждане и псевдоними от ваше име. Тя ще направи така, че вашата лична информация да не се появява в резултатите на различните интернет търсачки и платформи, съдържащи отворени бази данни за търсене на хора.
Услуги като unroll.me могат да изброят всичко, за което сте се абонирали, улеснявайки работата по отписване от бюлетини, новини и др. Тази услуга обаче не е достъпна в ЕС поради действието на GDPR.
Съвет #6 : ЗАКЛЮЧЕТЕ ДОСТЪПА ДО ВАШИТЕ АКАУНТИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ИЛИ ГИ ИЗТРИЙТЕ НАПЪЛНО
Във Facebook имате възможност да:
изтеглите цялата информация, която Facebook има за вас (в раздел Настройки)
заключите акаунта си
ограничите само вашите приятели да виждат както новите, така и старите ви публикации (в раздел Поверителност)
забраните имейла и телефонния ви номер да излизат като резултати от търсения
премахнете Facebook профила си от резултати на външни за социалната мрежа търсачки
изключите събирането на данни за вашето местоположение (в раздел Местоположение)
Twitter позволява:
Да получите личният си архив, който съдържа цялата информация, свързана с вас (в раздел Настройки и поверителност)
От менюто за настройки да изберете да заключите изцяло акаунта си и да направите туитовете частни и видими само за одобрени потребители; можете да изключите туитове, съдържащи местоположение, да разрешите или не търсенето на имейл и телефонен номер, които да свържат други хора с вашия профил и да позволите или забраните на други да ви отбелязват на снимки
В раздел Безопасност можете да забраните вашите туитове да се появяват при търсене от страна на потребители, които сте блокирали в платформата за микро-блогове.
Instagram (собственост на Facebook) има редица настройки за поверителност, чрез които можете, за да поддържате приемливо ниво на конфиденциалност. Чрез Настройки –> Поверителност на акаунта -> Частен акаунт, съдържанието ви ще е достъпно само за предварително одобрени от вас потребители.
Като крайна мярка, можете да изтриете всичките си основни акаунти в социалните мрежи.
За да направите това във Facebook, трябва да отидете в Settings –> General -> Manage your account, за да го деактивирате. Вашите настройки, снимки и друго съдържание се запазват, без да бъдат видими – след време може да решите да се завърнете отново в мрежата.
За да изтриете окончателно Facebook акаунта си: Настройки -> Вашата информация във Facebook -> Изтриване на акаунта и информацията, последвано от Изтриване на моя акаунт. Ако имате проблеми с намирането на тази настройка, напишете „изтриване на Facebook“ в помощния център. Процедурата може да отнеме до 90 дни, след 14-дневен гратисен период, в който може да промените решението си.
Снимка 3 : Налични настройки във FB профил
За да деактивирате Twitter акаунт, трябва да кликнете върху Настройки и поверителност от падащото меню под иконата на вашия профил, след това в раздела Акаунт –> Деактивиране.
Съвет #7 : ИЗТРИЙТЕ / ДЕАКТИВИРАЙТЕ СТАРИ (НЕИЗПОЛЗВАНИ) АКАУНТИ
Имате ли профил в MySpace или друга стара социална мрежа? Имате ли стари, неизползвани акаунти, регистрирани единствено, за да получите последните актуални отстъпки и промоции?
Всеки ваш акаунт съдържа лична информация: име, физически адрес, телефонен номер, данни от кредитна карта. При евентуален пробив на съответния сайт/платформа/приложение, вашите данни също ще „изтекат“.
Колкото повече регистрирани акаунти имате, толкова по-голям е шансът някой от тях да бъде компрометиран и вашите лични данни да попаднат в грешните ръце. Затова, побързайте да се отървете от излишните.
Съвет #8 : ПРЕМАХНЕТЕ ВАШИ СТАРИ ПУБЛИКАЦИИ ОТ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ И БЛОГОВЕ
Наистина ли е необходимо да запазите публикацията за това, което сте закусили една сутрин през 2013 г. или отзива си за вече несъществуващ магазин на дребно близо до вас? По-скоро не. Отделете време и усилия за прочистване на старите публикации – резултатът си заслужава, а и това ще ви научи да споделяте по-избирателно в бъдеще.
Ако не разполагате с нужните привилегии за изтриване, свържете се директно с организацията-администратор на форума/блога: Включете линк към съдържанието, което искате да изтриете и опишете мотивите си. Положителният отговор не е гарантиран, но си струва да опитате.
Deseat.me предоставя автоматизиран начин да заявите изтриване на акаунт и премахване на абонамент от онлайн услуги. Ще трябва само временно да позволите на услугата изпраща имейли от ваше име.
Account Killer пък ви дава система, която оценява и описва сложността на процесите за изтриване на акаунти, предоставяни от онлайн услуги.
СЪВЕТ #9 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПСЕВДОНИМИ И МАСКИ
Ако не можете директно да премахнете акаунт, изтрийте колкото се може повече съдържание от него или заменете личните данни с произволни.
За активните акаунти (Facebook, Twitter), анонимността и псевдонимите могат да помогнат за отделянето на дигиталната ви самоличност от физическата.
Използвайте профилни снимки, които не показват лицето ви и не съдържат нищо, пряко свързано с вас.
СЪВЕТ #10 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВТОРИ ИМЕЙЛ АДРЕС
Използвайте отделни имейл акаунти за различните онлайн услуги. За еднократни покупки предоставяйте второстепенен адрес, който бързо ще се запълни с промоционални материали, но ще запази основния ви имейл далеч от маркетинговите бази данни.
СЪВЕТ #11 : ИЗПОЛЗВАЙТЕ VPN
Повечето VPN услуги маскират вашия публичен IP адрес и създават тунел между вас и интернет. Това гарантира, че данните и комуникационните пакети, изпратени между вашия браузър и сървъра, са криптирани, което може да попречи на трети страни да подслушват (събират) вашата информация или да проследяват онлайн активността ви.
По-добре е да се регистрирате за платена услуга – никой VPN не е наистина „безплатен“ предвид разходите за създаване и поддържане на инфраструктурата, необходима за маршрутизиране на трафика. Т.е. ако използвате безплатен VPN, най-вероятно вашите данни ще бъдат използвани или продавани на трети страни в замяна на услугата или иначе казано, ако нещо е безплатно, то вие сте продуктът.
СЪВЕТ #12 : ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С TOR, НО ВНИМАВАЙТЕ
Tor (onion router network) се използва от върли фенове на анонимността и поверителността в Интернет, активисти и хора, които търсят средство за заобикаляне на цензурните бариери.
Имайте предвид, че Tor се използва и за злонамерени цели. Затова доста сайтове на държавни и финансови институции няма да ви допуснат ако използвате тази мрежа.
СЪВЕТ #13 : ПРЕКОНФИГУРИРАЙТЕ DNS ПРОТОКОЛА
DNS протоколът служи за преобразуване на домейн към IP адрес. Когато напишете в браузъра си https://freedomonline.bg, DNS сървърът, който използвате ще ви отговори, че той се намира на адрес 104.21.20.81 и 172.67.191.252 и ще запази съответствието (както в телефонен указател).
Вашият интернет доставчик или някой друг по веригата обаче може да събира и препродава информацията за посещенията ви онлайн. Можете да противодействате на тази порочна практика, като смените DNS настройките на вашият рутер вкъщи или в офиса: В полето DNS Settings премахнете конфигурирания от локалния доставчик DNS и използвайте някой публичен DNS доставчик, за който се очаква, че няма да злоупотребява с вашата информация, напр. QUAD9, Cloudflare и OpenDNS.
Заключение:
В началото на 2021 г. все повече се говори за поверителност. Не защото някой е загрижен за личната ви информация, а защото все повече живеем и споделяме в дигиталния свят. COVID-19 ускори още повече този процес: Вече работим, учим, пазаруваме, срещаме се с познати и приятели онлайн.
Следвайки описаните по-горе съвети можете да изградите едно добро ниво на хигиена относно вашата поверителност и да запазите личната си информация доколкото е възможно… лична.
В началото на ноември 2020 г. стана известно, че рансъмуерът Ragnar Locker е хакнал италианската компания за алкохолни напитки Campari Group. Производителят на Aperol, Campari, Cincano и много други съобщи, че не е напълно изключено да са откраднати някои лични и бизнес данни.
Престъпната група зад Ragnar Locker отговори на изявлението, като пусна във Facebook рекламна кампания, гласяща: „Това е нелепо и изглежда като голяма дебела лъжа“. Хакерите разкриват, че откраднатото от Campari Group е всъщност 2 TB чувствителни данни, а поисканият откуп е 15 млн. USD в биткойн.
Самата кампания е проведена през компрометиран Facebook акаунт. Достигнала е до над 7 хил. потребители на Facebook и е генерирала 770 кликания. Титулярът на хакнатия акаунт е споделил, че единствено за него не е приложил многофакторна автентикация (MFA).
Случилото се показва, че някои групи криптовируси са станали особено агресивни в последно време, притискайки жертвите си да платят.
От Facebook разследват дали става дума за изолиран инцидент или измамниците провеждат кампании и през други хакнати акаунти в социалната мрежа.
Препоръка:
За да предпазите собствените си лични данни, използвайте многофакторна автентикация навсякъде, където това е възможно.
Визуализацията (краткият предварителен преглед) на линковете, които си разменяме през чат приложенията, е много удобна функционалност. Тя съдържа картинка и кратък текст, които ни насочват какво е прикаченото съдържание. Оказва се обаче, че това улеснение може да доведе до сериозни нарушения на поверителността и сигурността ви.
Как е възможно една обикновена функция да се превърне в заплаха
За да създаде подходяща визуализация, чат приложението трябва да посети връзката, да отвори файла там и да проучи какво има в него. В резултат на това, изпращането/получаването на линкове в някои чат приложения може да отвори вратички, които недоброжелатели да използват.
Instagram сървърите например изтеглят всеки един директен линк, който се изпраща в съобщение, независимо от големината му. Това означава, че хакерите спокойно могат да инжектират Java script в сървърите на Инстаграм.
Визуализацията на линковете е внедрена в най-популярните приложения за чат на iOS и Android. Кликайки върху нея може да се окаже, че давате достъп до IP адреси, излагате връзки, споделени в криптираните от край до край чатове или изтегляте значителен обем ненужна информация.
Как чат приложенията генерират визуализация на линковете
Използват се следните различни подходи:
Не се генерира визуализация
Най-добрият вариант е да се откажете от прегледа на линкове. Оставете линкът, така както ви е изпратен, така че приложението да не го отваря, без да сте го посетили. Малко от приложенията обаче предлагат тази опция: Signal, Threema, TikTok, WeChat.
Подателят генерира визуализацията на линка
При изпратен линк, приложението изтегля данните, генерира кратък преглед на страницата и го изпраща, прикачен към линка. Получателят има възможност бързо да погледне за какво става дума, без да е нужно да посещава линка – това го защитава от злонамерени съобщения. Така работят iMessage, Signal, Viber, WhatsApp.
Получателят генерира визуализацията на линка
В този случай приложението автоматично отваря всеки получен линк, за да създаде кратък преглед. Това се случва без дори да кликате върху линка – достатъчно е само да отворите чата. Защо това е най-лошият вариант и не се използва от популярните приложения? Подобно на уеб браузърите, чат приложенията посещават адреса (линка) и зареждат съдържанието чрез GET заявка. В нея включват IP адреса на телефона, за да знае сървърът къде да изпрати данните обратно. Това би било от полза за вас ако планирате да отворите линка. Но ако някой иска да узнае къде се намирате?
Сървър генерира визуализацията
Това означава, че когато изпратите линк, той отива във външен сървър, който генерира визуализацията и я изпраща обратно на получателя и/или подателя. На пръв поглед този вариант изглежда по-приемлив от предходния. Но не и когато изпращате лични данни, а сървърът им направи копие, за да генерира визуализация.
Тук възниква и въпросът: Запазва ли сървърът тези данни? Ако отговорът е ДА, то за колко време и какво друго прави той с тях?
Приложенията, които работят по този начин са Discord, Facebook Messenger, Google Hangouts, Instagram, LINE, LinkedIn, Slack, Twitter, Zoom
Какви са рисковете и последиците за поверителността
Създаване на неразрешени копия на лична информация
Споделените в чатовете линкове към документи могат да съдържат лична информация, предназначена само за получателите. Това могат да бъдат сметки, договори, медицински досиета или друга поверителна информация. Приложенията, които разчитат на сървъри за генериране на визуализации на линкове, могат да нарушават поверителността на своите потребители, като изпращат линковете, споделени в личен чат на своите сървъри. Въпреки че приложението се доверява на тези сървъри, не е сигурно какво точно изтеглят те. В държавите от ЕС действа Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), който налага ограничения относно събирането, обработката и съхранението на лични данни.
Изтегляне на голямо количество информация
Повечето чат приложения, които разчитат на сървъри за генериране на визуализации на линковете, слагат ограничение на изтегляните данни. Причината за това е, че изтеглянето на твърде голям обем данни може да запълни капацитета на сървъра и да причини прекъсвания на услугите. Има приложения обаче – Facebook Messenger и Instagram – чиито сървъри могат да изтеглят дори много големи файлове (gigabytes).
Сриване на приложения и източване на батерията
Този проблем възниква при чат-приложенията, които не ползват сървъри за генериране на визуализация на линкове и когато приложението не е ограничило данните, които да се изтеглят. Негативният резултат ще е за вас: изтощена батерия и изразходвани данни. Това също може да доведе до непредвидено изчерпване на системни ресурси.
Разкриване на IP адреси
За да отвори връзка, телефонът ви трябва да комуникира със сървъра, към който сочи линка. Това означава, че сървърът ще знае IP адреса на вашия телефон, което може да разкрие приблизителното ви местоположение. Обикновено това не би представлявало голям проблем, ако можете да избегнете отварянето на връзки, които смятате за злонамерени. Но може ли да сте сигурни в това?
Изтичане на криптирани връзки
Някои приложения за чат криптират съобщенията от край до край. Това означава, че само подателят и получателят да ги прочетат. В такъв случай опцията за отваряне на визуализация от сървър трябва да е невъзможна. Но при някои приложения това не е така, например LINE.
Изпълнение на потенциално злонамерен код върху сървърите за визуализация на линкове
Понастоящем повечето уебсайтове съдържат код на Javascript, за да ги бъдат по-интерактивни. Такива са и рекламите, които ни облъчват. Когато генерирате визуализации на линкове е добре да избягвате изпълнението на какъвто и да е код от тези уебсайтове. Никога не трябва да се доверявате напълно на линкове, които получавате в чата, още повече – от непознат.
Чат приложенията не изчерпват списъка
Чат приложенията не са единствените, които генерират визуализация на линкове. Много приложения за електронната поща, бизнес приложения, приложения за запознанства, игри с вграден чат и др. могат да генерират визуализации на линкове по начин, който да окаже негативно влияние върху сигурността и поверителността ви.
Повече информация по темата може да прочетете в това проучване.
Социалните медии се превръщат все по-бързо в средство за манипулация и разпространение на фалшива информация. Основен инструмент за това са ботовете – хора или машини, маскирани като потребители на Facebook, Twitter, Reddit и т.н. Борбата на платформите и фирмите за киберсигурност е да ограничат влиянието на фалшивите профили, като създадат ефективни алгоритми за разпознаването им.
Тенденцията на разпространение се увеличава с размах
Застрашителният мащаб на разпространение на фалшива информация в социалните медии принуждава вземането на радикални мерки. Сред тях са минимизиране на бот-трафика и ограничаване на подвеждащата информация.
През 2019 г. Facebook е закрила над 5 млрд. фалшиви акаунта. През април 2020 г. на YouTube се наложи да премахне от платформата си конспиративни видеа, които твърдят, че така актуалният коронавирус може да се разпространява чрез новата 5G мрежа.
Технологията еволюира
Развитието на изкуствения интелект подпомогна, очаквано, и еволюцията на разпространение на фалшива информация. Сигурно сте чували за deepfake? Накратко, това е манипулирана чрез machine learning форма на медия – видео, аудио или дори само снимка (терминът всъщност идва от „deep learning“ – методът на машинно самообучение на изкуствен интелект с помощта на изкуствени невронни мрежи).
Манипулациите варират от фабрикувани изказвания до участие на известни личности във филми за възрастни. Последната новост при deepfake манипулацията може дори да бъде направена на живо – например това видео, в което копие на Марк Цукърбърг твърди, че Facebook има контрол над откраднатите лични данни на милиарди хора.
Обезпокояващото е, че технологията напредва, става все по-достъпна, а качеството на deepfake съдържанието – все по-добро и трудно различимо от автентичното. Повече информация за deepfake може да прочетете в този постThe Guardian.
Как да разпознаем дезинформацията?
Обикновено, фалшивите новини са добре прикрити. Най-често, те се публикуват от профили в социални мрежи, максимално близки до такива на реални хора. Ние ги наричаме ботове. Най-лесният начин да разпознаете фалшива информация е, като хванете първоизточника ѝ – бота.
Има множество признаци, по които да разберем дали един профил е създаден с цел манипулация. Ето кои са те:
Профилната снимка липсва или пък е съмнително „лъскава“ (често хората зад ботовете използват снимки на реално съществуващи и привлекателни личности, качили своите снимки онлайн).
Споделената лична информация обикновено е противоречива
Честотата, с която се споделя и публикува информация е твърде голяма – замислете се, колко хора имат свободно време да пускат 50-60 поста на ден. Въпреки че всеки от нас има поне един такъв реален приятел, вероятността при подобен обем да не става дума за истински човек е голяма.
В историята на профила се виждат постове на различни езици.
Профилът съществува отскоро – едва ли ще срещнете бот, просъществувал повече от няколко месеца. Причината: обикновено профилът бива разкрит и трябва да бъде сменен.
Граматиката и структурата на езика е объркана и личи използването на автоматичен преводач.
Броят и видът на контактите също може да бъде показателен за това дали даден профил е истински или не.
За компаниите, обявили война на подобни „вредители“ и фалшивите новини и съдържание, които те разпространяват, има не един и два инструмента за разпознаване на фалшиви профили. Тук ще споделим малко повече за BotSight на NortonLifeLock Research Group.
Как изкуственият интелект засича ботове?
BotSight използва в своята бета-версия вече тестваният Machine Learning модел, който може да засича ботове в Twitter с точност между 96.7% и 100%.
Прави се преглед на над 10 различни фактора при всеки акаунт, като например дали е верифициран, скорост на събиране на последователи, описание на акаунта и т.н.
Инструментът на Norton показва малка икона с процент, указващ дали акаунтът е бот или човек. Софтуерът все още е прототип и е възможно някои акаунти да бъдат маркирани неправилно. Ето как изглежда изчислението за Тwitter:
Над 20% фалшиви постове
Досега потребителите на BotSight са анализирали успешно над 100 хил. Twitter акаунта, като отчетеният резултат има възможност да се визуализира директно на екрана. Установено е, че около 5% от всички туитове принадлежат на ботове.
Въпреки че този процент намалява с времето, той зависи и от езика, от темата и от моментът, в което тя се обсъжда и може да достигне 20% при известни теми и хаштагове, като например #COVID19.
Съществуват и други онлайн инструменти, които може да бъдат използвани за засичане на ботове:
Botometer – създаден от университета в Индиана, САЩ, който измерва вероятността един Twitter акаунт дали е бот или не.
Bot Manager, платено приложение, което прилага Intent-Based Deep Behavior Analysis (IDBA), за да различава отделните потребителски профили в социалните медии. Това е бизнес решение, което помага за засичането и идентифицирането на големи групи от социални бот-мрежи, които разпространяват дезинформация.
Употреба с положителни цели
Ботовете могат да се използват и с добро. Платформата Reddit се възползва от съвременните технологии, за да направи автоматизирани инструменти като “Remind Me”. Това е бот, който има потребителски акаунт и всеки в социалната мрежа може да го използва.
При зададени конкретни команди той може да напомня за определени постове след конкретно зададено време. Потребителите дори са направили собствен subreddit, в който е позволено само ботове да качват нови постове. Може да го откриете на r/SubredditSimulator. Отличителното при този subreddit е, че наблюдава поведението на други ботове без да разпространява дезинформация.
Във връзка с многобройните фалшиви и подвеждащи новини, свързани с COVID-19, създателите на платеното приложение Newsguard обявиха, че до 1 юли 2020 г. тяхната услуга ще стане безплатна за всички потребители на новия Microsoft Edge.
В заключение можем да обобщим, че доста хора се доверяват на информацията в социалните мрежи и рядко правят задълбочена проверка. От друга страна, самите социални мрежи все по-често че възползват или създават сами технологични решения, целящи да ограничат разпространението на фалшиви новини, подвеждаща информация и несъществуващи профили. Реално, здравословна информационна среда може да бъде постигната чрез единни усилия на потребители и платформи, насочени в положителна посока.
Уязвимост във функционалността „Логин с Facebook“ позволява кражба на лични данни на потребители на социалната мрежа. Тя е разкрита от анализатора Amol Baikar и е на над 10 години. Благодарение на нея, хакерите, използвайки фалшиви сайтове, на които вие се логвате (без да подозирате, че са такива) с OAuth 2.0 токени за достъп, се сдобиват с възможност да се представят за вас. По този начин, може да се присвои идентичност на потребител на Facebook, без да се крадат потребителското му име и паролата му. Това означава, че при кражба на токен, на практика, хакерът може да се автентикира пред Facebook (или външни сайтове, използващи функционалността за логин с Facebook) от името на жертвата си. Уязвимостта е отстранена, а разкриването и е донесло награда от 55 хил. USD на Baikar.
[button color=“green“ size=“big“ link=“https://cybersecuritynews.com/facebook-account-take-over-vulnerability/“ icon=““ target=“true“ nofollow=“false“]Прочетете повече по темата тук[/button]
В рубриката Бързи новини подбираме водещи заглавия за вас и споделяме линкове към външни публикации.
Над 540 млн. записа или близо 145 гигабайта потребителска информация е била оставена публично достъпна на незащитен сървър, част от cloud услугите на Amazon.Разкритието е на компанията UpGuard, а причината за източването не е свързана със самата социална мрежа – а с външно приложение, разработено върху платформата на Facebook.
Според публикацията виновник за пробива е мексиканска медийна компания Cultura Colectiva. Сред оставените без защита данни са били информация за потребителски имена, ID-та на потребители, коментари и реакции на постове. Не е ясно данни за колко точно потребители са били налични в източената база.
Проблемът е разкрит в началото на януари, но до момента не е решен, твърдят от UpGuard.
Друго приложение, наречено At the Pool, е станало причина за източване на данни за близо 22 000 потребителя на Facebook, сред които ID-та, приятели и отбелязвания на определени локации. Любопитното е, че това приложение не е активно от 2014 г. насам.
