Sophos

  • Нова тактика: ransomware се крие от антивирусната защита с виртуална машина

    Втора значима нова тактика в разпространението и прикриването на криптовируси (ransomware) от началото на 2020 г. налагат създателите на RagnarLocker. Те използват Oracle VirtualBox със заредена виртуална машина Windows XP, за да скрият своето присъствие от наличния антивирусен софтуер.

    С инсталирането на Oracle VirtualBox, авторите на зловредния код стартират виртуална машина на инфектираните компютри. Така криптовирусът се изпълнява в „защитена, контролирана среда“, която е извън обсега на антивирусния софтуер, работещ върху физическата (хост) машина .

    Прочетете още: Нов вид криптовируси: крадат и изнудват

    Този интересен подход бе забелязан и подробно описан от британската фирма за киберсигурност Sophos и показва креативността и големите усилия, на които са способни хакерските групи, за да останат незабелязани, докато инфектират своята жертва.

    Какво е RagnarLocker?

    Идеята зад прикриване на присъствието е от критично значение за RagnarLocker. Те не са просто типичната хакерска групировка, която криптира всеки и каквото им попадне. Те внимателно подбират своите жертви, като избягват крайни потребители и се целят единствено в корпоративни и държавни организации.

    Според Sophos, основните техники за подбор на жертвите от страна на RagnarLocker са се състояли в компрометиране на отворен RDP порт на ниво работна станция и компрометиране на инструменти, използвани от MSP (Managed Service Providers). По този начин хакерите си осигуряват достъп до вътрешните мрежи и ресурси на засегнатата компания.

    Веднъж придобила достъп до вътрешната мрежа, групировката пуска конкретна версия на своя криптовирус. Тя варира и е специфична за всяка една жертва. След заразата, RagnarLocker изискват огромна сума за декриптирането на информацията в размер на десетки или стотици хиляди американски долари.

    Тъй като всяка една от тези внимателно планирани атаки представлява шанс за спечелване на огромна суми пари, RagnarLocker основно залагат на оставането им под прикритие в засегнатите мрежи. Това е и причината за създаването на този хитър „фокус“, чрез който да избегнат засичането от антивирусен софтуер.

    Магията с виртуалната машина

    Т.нар. „фокус“ всъщност е много прост, но, същевременно, хитър подход.

    Вместо да стартират криптовируса директно на компютъра-жертва, от RagnarLocker свалят и инсталират Oracle VirtualBox, широкоразпространен софтуер за виртуализация.

    Те конфигурират виртуалната машина, като ѝ задават пълен достъп до всички локални и споделени папки и локации и по този начин ѝ осигуряват права за манипулиране на файлове, които се съхраняват извън нейния локален диск.

    Следващата стъпка се състои в стартиране на виртуалната машина, като за целта се стартира орязана версия на Windows XP SP3, наречена MicroXP v0.82.

    Последната фаза на атаката е да се зареди криптовируса във виртуалната машина и да се изпълни. Тъй като кодът работи в самата виртуална машина, антивирусният софтуер няма да открие злонамерения процес.

    От гледна точка на антивирусния софтуер, файловете намиращи се на локалната файлова система, както и тези на споделените папки, изведнъж ще бъдат подменени с техните криптирани версии, а всички модификации на тези файлове ще идват от легитимен процес – а именно програмата VirtualBox.

    За повече информация препоръчваме да прочетете детайлния репорт на Sophos, който освен криптовируса RagnarLocker, разглежда и техниката с виртуалната машина.

  • Как таргетираните атаки с рансъмуер се превърнаха в нелегален бизнес за милиони

    Приключващата 2018 г. ще бъде запомнена като годината на таргетираните кибератаки с рансъмуер. Ако преди няколко години престъпниците залагаха на масирани рансъмуер кампании, насочени към стотици хиляди потребителите, днес те предпочитат да атакуват отделни организации.

    Тази тактика се отплаща. Всъщност това е най-печелившата форма на компютърно престъпление според доклад на английската компания за киберсигурност Sophos. Тя дава за пример SamSam – опостушителен рансъмуер, който през първата половина на 2018 г. парализира дейността на няколко държавни институции в САЩ.

    Печалби за милиони

    Авторите на SamSam са спечелили поне 6.5 млн. долара от началото на 2016 г. досега, показват данните на Sophos. Но което е по-важно: те създадоха нов доходоносен модел на компютърно престъпление, който вече се копира и от други престъпници.

    Повечето видове рансъмуер искат като откуп суми между няколкостотин и хиляда долара. От появата си през 2016 г. SamSam вдигна мизата и  започна да иска между 10 и 50 хил. долара. Атакувайки слабозащитени машини и получавайки през тях достъп до цялата мрежа на организацията, престъпниците правят така, че жертвите да са склонни да си платят. „Атаката е толкова сериозна, че голяма част от жертвите предпочитат да платят откупа“, коментират от Sophos.

    Този модел бързо се разпространи. Хакерите започнаха да атакуват конкретни институции срещу петцифрени и дори шестцифрени суми. Авторите на рансъмуера BitPaymer например искат суми от 50 хил. долара до 1 млн. долара. Заразените с Ruyk институции получават искане за суми от порядъка на 100 хил. долара.

    Слабите места са навсякъде

    Някога защитата от вируси беше сравнително проста. Достатъчно беше антивирусната програма да засече зловреден инсталационен файл и да му попречи да се инсталира или разпространи към други устройства в мрежата.

    Сега инсталационният файл е само част от процеса на заразяване. Атаката може да започне с Word документ, прикачен в имейл. Сам по себе си документът е безобиден, но скритият в него макро скрипт сваля от интернет истинския малуер.

    Някои видове рансъмуер имат функционалността на компютърни червеи. Други използват уязвимости в операционнаата система или определени софтуерни продукти.

    Подобна сложност на атаките изисква комплексно решение за сигурност. То включва в себе си не само антивирусен софтуер, но и решение за политики за сигурност. С него могат да се налагат права и ограничения на всички устройства в мрежата, за да се намали риска от заразяване.

    Вектор на атака са и слабозащитените устройства, използващи Remote Desktop Protocol (RDP). Хакерите ги откриват, получават достъп до тях, а така и до цялата мрежа на организацията. Успехът им се дължи основно на факта, че самите организации не защитават добре сървърите си. Достъпът до тях става с лесни за отгатване пароли, а допълнителни защитни мерки като многофакторна автентикация се използват рядко.

    Всичко това показва, че бизнесът все още не е подготвен да се справи с таргетирани рансъмуер атаки. Превенцията изисква инвестиции в решения за сигурност, но преди всичко осъзнаване на мащабите на проблема. Докато това не се случи, престъпниците ще продължават да правят пари на гърба на чуждото нехайство.

Back to top button