Viber

В миналото основните заплахи за ИТ сигурността в компаниите бяха вируси, проникнали чрез имейли и флашки, донесени от служители. Днес заплахите навлизат в корпоративните мрежи чрез бързи съобщения и облачни устройства.

Преминаването на много компании, респективно служители, към режим на отдалечена работа, скоростно полуляризира чатовете като част от бизнес комуникацията. Резултатът не закъсня – рязко се увеличи броят на атаките и заплахите, използващи бързи съобщения. Информацията е от Safetica, компания, специализирана в решения, които предотвратяват изтичането на данни (Data Loss Prevention – DLP).

Пандемията породи нови предизвикателства за ИТ сигурността

Тенденцията от началото на 2020 г. е красноречива:

• Обемът на данните, прехвърлени чрез бързи съобщения, се е удвоил по време на пандемията
• Първият локдаун през пролетта на 2020 г. е довел до 50% увеличение на информацията, предадена по интернет. А в края на 2020 г. и пролетта на 2021 г. интензивността на тази форма на онлайн комуникация е нараснала с още 30%
• Платформите за комуникация в екип, като Microsoft Teams и Zoom, както и месинджърите, преживяват голям бум

И всичко това има отрицателно въздействие върху сигурността на корпоративните данни.

Ситуацията допълнително се утежнява от честата практика служителите на дадена компания самостоятелно да избират платформа за ежедневната си работа, често без да уведомяват работодателя си за това („Bring Your Own Service“).

Как да контролирате данните си

В условията на отдалечена работа, използването на месинджъри за комуникация и предаване на данни е удобно и има явни предимства. Вместо да го забранявате, по-добре е да определите комуникационен канал, който считате за безопасен за компанията. А след това да регламентирате правилата за използването му и да обучите служителите си как да го правят.

Когато избирате фирмена платформа за комуникация е добре да се спрете на такава, в която данните ви не се съхраняват непрекъснато. Ако фирмената ви информация е достъпна отвсякъде, по всяко време и от всеки служител, то контрол над нея се губи и рискът от изтичането й се увеличава драстично. Затова е нужно да използвате инструменти за контрол на достъпа, например двуфакторно удостоверяване (2FA).

Не е препоръчително да активирате чат-платформи за „домашна“ употреба и социални медии върху корпоративни устройства. При всички случаи е необходимо да се конфигурира допълнителна защита на достъпа и да се използват подходящи инструменти за предотвратяване на изтичането на данни.

Почти всяка платформа за комуникация се е сблъсквала с проблеми със сигурността

 

От Facebook Messenger и WhatsApp до Microsoft Teams и Zoom, всички те са имала проблеми със сигурността. Струва си да използвате решения, които не само ефективно се справят с откритите проблеми, но и информират своите потребители за тях. Ако откриването на слабости се пази в тайна и елиминирането им отнема твърде много време, има вероятност грешката да бъде експлоатирана от трети страни.

Накратко:

• Не трябва да пренебрегвате политиката за поверителност при избор на чат приложение
• Свързаните с Facebook платформи за кратки съобщения събират най-много информация за вас
• След скандалa със споделянето на данни от страна WhatsApp, много потребители се насочиха към Signal и Telegram
• End-to-end криптирането и синхронизацията между устройствата са решени по различен начин при Signal и Telegram
• Информацията ви в iMessage е защитена
• Viber е сигурна платформа за провеждане на разговори, но приложението споделя информация за вашите навици с партньори

В случай, че до момента не сте се замисляли, добре е да имате едно на ум, когато комуникирате през платформите за чат.  Всичко, което споделяте с приятели – информация за вашето здраве, проблеми, политически възгледи и т.н. – се записва и може да се използва за различни цели. Ето защо е важно да сте наясно със защитите и политиките на чат платформата, която използвате. Ще ви помогнем, като разгледаме поверителността на най-популярните приложения за кратки съобщения:

Facebook компаниите

Едва ли сте пропуснали суматохата, която се създаде около WhatsApp, по повод намерението им официално да споделят данните на потребителите си със своя собственик – Facebook.

Много от хората, научили за скандала с Whatsapp, спряха да използват платформата, но продължават да чатят през Facebook приложение – Facebook Messenger. Когато става дума за събиране, свързване и използване на вашата информация обаче, това със сигурност не е по-добрата алтернатива, дори обратното:

WhatsApp vs Signal

Най-богатият човек в света Илон Мъск, призова своите последователи да се прехвърлят към Signal. Същото направи и Edward Snowden, като написа в своя Twitter акаунт, че той използва Signal всеки ден.

I use Signal every day. #notesforFBI (Spoiler: they already know) https://t.co/KNy0xppsN0

— Edward Snowden (@Snowden) November 2, 2015

Големият интерес на милионите нови потребители, в рамките на един ден, претовариха сървърите на Signal.

Общото между WhatsApp и Signal е, че и двете платформи използват криптиране от край до край. Основната разлика е, че Signal е приложение с отворен код (оpen source) – това означава, че всеки може да има достъп до кода на приложението и да го изследва за уязвимости, съответно – да се възползва от тях

Има и други разлики, които имат отношение към вашата поверителност: WhatsApp криптира информацията, която изпращате, но не и архивите на чата ви в облака т.е. историята на чатовете ви остава незащитена. От съображения за сигурност, Signal пък не предлага синхронизиране на историята в облака. WhatsApp споделя вашата информация със собственика си Facebook. Signal от друга страна не е обвързан с големи технологични компании – единственият приход на приложението е от дарения от потребители.

WhatsApp vs Telegram

Ситуацията с Telegram е съвсем различна. Иронията е в това, че потребителите заменят „несигурния“ WhatsApp с Telegram, без да са запознати, че по подразбиране Telegram не предлага криптиране от край до край (end–to–end). Има опция „secret chat“, която позволява да изпратите съобщение на друг, като използвате протокола за криптиране от край до край между двете устройства, но тази функция не може да се приложи за групов чат.

Signal vs Telegram

За потребителите, фокусирани върху поверителността си, голямата разлика е, че всичко в Signal винаги е шифровано от край до край, докато Telegram предлага end-to-end криптиране като незадължителна функция. Signal пази историята само и единствено на вашето устройство по подразбиране, докато Telegram използва сървъри за съхранение, което позволява синхронизиране между различни ваши устройства. Signal е изцяло оpen source проект – кодът и на клиента и на сървъра може да се намери в GitHub. Кодът на клиента на Telegram също е видим, но не и този на сървърите.

iMessage

За феновете на Apple, изборът може и да е по-лесен: iMessage събира само вашия имейл, телефонен номер и име на устройството. Чат/видео и чат/видео конференция използват Apple IMessage protocol, който криптира информацията и тя остава защитена.

Да не забравяме Viber

Това е една от най-разпространените чат платформи в България. Но колко от вас са обърнали внимание с какво се съгласяват при използването й:

Viber споделя доста голяма част от вашата информация и навици с трети страни (партньори):

• Линкове, които отваряте и къде ви насочват те
• Вашето местоположение
• Интернет данни, които не е задължително да идват от Viber. Те също се използват за анализиране, за да ви се предложат по-добри и персонализирани реклами

Вашата информация, която Viber споделя обаче, няма общо с написаното в чата. Съобщенията, идващи от вашето устройство, са криптирани. Те могат да бъдат прочетени чак когато достигнат приемащото устройство.

По отношение на настройките за поверителност на приложението (Privacy Settings), бихте могли сами да зададете някои ограничения:

• Вашия статус да бъде видим (Online/Offline)
• Изпращача да вижда дали сте прочели неговото съобщение
• Потребители, които не са във вашия списък с абонати да могат да видят профилната ви снимка
• Peer-to-peer разговори, в които вашето IP става видимо за човека срещу вас
• Hidden chat (наличен и при Telegram) – той може да бъде заключен с допълнителен PIN код и съобщенията в него да останат „скрити“ дори ако загубите телефона си

Разбира се, всички разгледани приложения се променят с течение на времето и добавят нови функции. Струва си да направите собствено проучване и да се запознаете с тях по-обстойно, и да изберете тази платформа, която най-добре отговаря на вашите нужди.

Последен ъпдейт на 26 септември 2018 в 14:32 ч.

С около 188 млн. потребители дневно Snapchat* е една от най-големите социални медии в света и предпочитано средство за комуникация сред деца и тийнейджъри. Една от функциите, заради които приложението е толкова популярно сред по-младите потребители, е възможността да изпратиш снимка или съобщение, което изчезва след определен период от време.

Младежите използват тази функция, за да си изпращат голи снимки и нецензурни съобщения. Има обаче един проблем: в много случаи те въобще не знаят кой всъщност е получателят на съобщенията със сексуално съдържание. А това ги превръща в потенциална жертва на педофили и изнудвачи.

Как действат престъпниците

Това са хора, които си набелязват жертва и най-често се представят за неин връстник. Запознанството може да стане в интернет форум, в социална мрежа (например група във Facebook) или дори с няколко разменени коментара в сайт за видеосподеляне. След като е установил контакт, престъпникът се свързва с жертвата си в Snapchat. Комуникацията продължава с цел спечелване на доверие. Крайната цел е жертвата да бъде склонена да изпрати свои голи снимки или клипове.

Разчитайки на анонимността на Snapchat – всичко изчезва, след като е публикувано – жертвата често няма никакви притеснения да изпълни исканията на другата страна в разговора.

След като разполага с изображенията, престъпникът може да се опита да ги продаде в незаконен онлайн магазин за детска порнография.

Друг често срещан сценарий е да поиска от жертвата си пари, за да не публикува снимките в интернет. Тази тактика се нарича sextortion и по същество е изнудване чрез заплаха от компромати със сексуален характер.

Хиляди жертви

Това е проблем, заради който само в САЩ има над 13 хил. оплаквания месечно, показват данните на ФБР*. Той обаче съвсем не засяга само Америка. Изнудването със сексуален характер се практикува и в България, а негови жертви мога да станат както момичета, така и момчета. Официална статистика за броя жертви у нас, обаче, няма.

Престъпниците разполагат с достатъчно голям арсенал от канали за комуникация с потенциалните си жертви. “Сред най-популярните такива са приложенията като Snapchat и Viber, както и социалните мрежи Facebook и Instagram”,  се посочва в сайта за борба с киберпрестъпления Cybercrime.bg, който се поддържа от ГДБОП. Често се използва и Skype – заради възможността да се запише видео с жертвата, което след това може да се качи в сайт за видеосподеляне. Сайтовете за запознанства също са предпочитана платформа от престъпниците и те си правят фалшиви профили там.

За добро или лошо онлайн комуникациите са навлезли дълбоко в начина, по който младите хора общуват. Няма начин как те да бъдат ограничени, освен ако планирате държите детето си напълно изолирано от компютри и лаптопи. Има антивирусни програми, с които можете да следите дейността на тийнейджърите в сайтовете за запознанства, както и да ограничавате мобилните приложения, които използват.

Най-добрата превантивна мярка обаче е познаването на методите, с които киберпрестъпниците действат.

* статистиката е на глобално ниво, за България не е налична информациоя