кражба на идентичност

До 2021 г. киберпрестъпленията ще струват 6 трлн. долара според проучване на Cybersecurity Ventures. В тази зашеметяваща сума се включват не само печалбите на хакерите, но и всички разходи, които възникват покрай всяко отделно компютърно престъпление.

Когато една организация бъде заразена с рансъмуер, плащането на откуп не е единственият разход, който прави. Тя плаща за възстановяване на информационните системи и възстановяване на бизнес процеси. Това може да струва милиони. Атланта например трябваше да отдели 17 млн. долара от своя бюджет, за да погаси щетите, причинени от рансъмуера SamSam.

Компютърни престъпления като услуга

По-притеснителното обаче е, че днес почти всеки може да се превърне в киберпрестъпник. Моделът cybercrime as a service позволява на човек с компютър и достъп до интернет да си плати, за да използва готови инструменти за осъществяване на кибератаки.

Или пък да си купи данни за достъп до критична инфраструктура като сървъри и информационни системи.

А какво да кажем за възможността да се купят крадени акаунти за платежни услуги за части от стойността им?

„Инструментите са налице. Уменията са налице. Нужни са само 2-3000 долара, за да може някой да се занимава с компютърни престъпления“, казва Питър Трейвън, специален агент на ФБР.

А понякога и много по-малко. Компанията за информационна сигурност ESET дава пример с някои от най-популярните незаконни услуги, които се предлагат на черния пазар. Цените им варират от няколко долара до почти $ 2000.

Криптовируси под наем

На кого му е притрябвало да си пише сам криптовирус, когато може просто да си наеме такъв? Срещу определена сума желаещите получават готова онлайн услуга с интерфейс, който не изисква почти никакви технически познания.

Един такъв криптовирус е Ranion, който се предлага като онлайн услуга с месечни и годишни абонаментни планове. Срещу 1900 долара потребителят получава за една година пълна функционалност на рансъмуера, включително и опция за техническа помощ, ако е необходимо. Предлагат се и месечни планове за по 120 долара, както и други ценови оферти според нуждите и желанията на клиентите.

Друг популярен модел е този на споделените приходи. Това означава, че използването на рансъмуера е напълно безплатно, но авторите му вземат като комисион част от всеки платен откуп.

Споделени бот мрежи

Някои престъпници изграждат бот мрежи, които след това отдават под наем. Потребителите плащат, за да използват тяхната изчислителна мощ за извършване на DDOS атаки.

Цената на услугата зависи от продължителността на атаката, както и от трафика, който ще се генерира. Ако например някой иска да осъществи тричасова DDOS атака, това ще му струва около 60 долара.

В много случаи целта на тези DDOS атаки е да се извади от строя определен сървър или да се използват срещу популярни онлайн игри като Fortnite.

Достъп до хакнати сървъри

Има незаконни сайтове, които предлагат данни за достъп до сървъри от цял свят чрез RDP. Цените са пословично ниски и варират между 8 и 15 долара. В тези сайтове могат да се намерят и данни за достъп до сървъри в България.

Търсачките на сайтовете предлагат доста детайлно сегментиране. Може да се избира сървър по местоположение или операционна система.

Един от най-популярните такива сайтове xDedic беше свален от Европол и ФБР през януари 2019 г. Там се продаваха данните за достъп до десетки хиляди сървъри от повечето страни по света. Европол оценява щетите от xDedic на около 68 млн. долара.

Да си купиш краден PayPal

Престъпниците рядко използват PayPal акаунтите, които са хакнали, тъй като това е свързано с определени рискове. Вместо това те ги препродават на други престъпници.

Сделката е рискована (ако те хванат), но за сметка на това доходна. Според ESET цената на един хакнат PayPal акаунт е около 10% от стойността на парите в него. Така че ако някой иска да си купи краден акаунт с 2000 долара в него, той ще трябва да плати около 200 долара.

Световният пазар на крадени данни генерира 160 млрд. долара годишно според оценка на експерта по компютърни престъпления Майк Макгуайър. В това число влизат както големи информационни масиви – например списъци с данните на клиенти – така и данните на индивидуални потребители.

На нелегалните пазари за данни се продава всичко: от лични съобщения във Facebook до данни за достъп до сървъри. В повечето случаи цените са много достъпни и позволяват кражба на самоличност и пробив в информационната сигурност на една организация срещу съвсем скромна инвестиция.

Ценни данни за жълти стотинки

Има случаи, в които данни за достъп до критично важни информационни системи се продават на поразително ниски цени. Изследователите на McAfee посочват пример, в който данните за достъп до устройство на територията на американско летище се продават за едва 10 долара. Става дума за достъп през RDP (Remote Desktop Protocol), като данните за влизане в устройството са били откраднати и пуснати за продажба в един от нелегалните онлайн пазари UAS Shop.

„Атака срещу определена мрежа може да се окаже изключително лесна и евтина. Престъпници като авторите на рансъмуера SamSam например трябва да похарчат само 10 долара. Срещу това те получават данни за достъп през RDP, с които могат да заразят устройството с рансъмуер и да искат откуп от порядъка на 40 хил. долара. Това не е никак лоша възвращаемост на инвестицията“, коментира Джон Фокър от McAfee.

Лични документи, разплащателни инструменти

Цената на фалшив американски паспорт с откраднати лични данни може да достигне 2000 долара по данни на Experian. Фалшива диплома може да се купи за между 100 и 400 долара, а шофьорска книжка – за около 20 долара. Между 20 и 200 долара струват крадени данни за достъп до платежна услуга като PayPal.

В нелегалните онлайн магазини могат да се намерят и големи масиви лични данни като имейл адреси, телефонни номера, физически адреси и други. Според Trend Micro цената на списък с мобилни номера може да струва до 1240 долара, а списък със стационарни номера – около 1930 долара.

Откраднати данни от Facebook

През ноември 2018 г. BBC съобщи за данни от 81 хил. хакнати Facebook профили, които се продават в интернет. Данните са предимно лични съобщения между потребители. Допълнителна проверка установи и данни от 176 хил. профили като например имейли и телефонни номера.

През септември 2018 г. данните на 29 млн. потребители на Facebook бяха откраднати след атака срещу социалната мрежа. Откраднатите данни включват имена, телефонни номера, имейл адреси, пол, религия, местоживеене, рожденна дата, образование, месторабота, места, на които потребителят се е тагнал и други.

Как да се предпазите от кражба на лични данни

Няма пълна защита от кражбата на лични данни, но има мерки, които можете да предприемете, за да намалите рисковете.

• Научете се да разпознавате и предпазвате от фишинг
• Използвайте силни пароли и ги сменяйте често
• Използвайте двуфакторна автентикация
• Инсталирайте защитна стена;
• Използвайте софтуерно решение, което защитава от източване на лични данни;
• Не използвайте уебсайтове без SSL;
• Създайте политики за достъп до информация във вашата организация;
• Използвайте софтуерно решение за криптиране на данните;

Личните данни на 29 млн. души са били откраднати заради уязвимост във Facebook, съобщи компанията-собственик на социалната мрежа. Първоначалните прогнози бяха, че атаката е засегнала поне 50 млн. потребителски профили.

Колко профили са засегнати

Организаторите на атаката са получили достъп до имената, телефонните номера и имейлите на 15 млн. потребители.

За други 14 млн. потребители те са събрали много по-детайлна информация. Освен име, телефонен номер и имейл, тази информация включва още пол, религия, местоживеене, рожденна дата, видове използвани устройства за достъп до Facebook, образование, месторабота, места, на които потребителят се е тагнал, последните 15 търсения в търсачката на Facebook и други чувствителни данни.

За 1 млн. потребители уязвимостта не е довела до кражба на лични данни. Техните профили обаче също са били достъпни и с тях общият брой на засегнатите от атаката се качва до 30 млн.

Как е осъществена атаката

По данни на Facebook атаката е осъществена със скрипт, който подобно на верижна реакция е получавал достъп до профил на човек, след това на неговите приятели, след това на приятелите на техните приятели и т.н. Това е било възможно заради уязвимост във функцията View as.

Обикновено тази функция се използва, за да видите как изглежда профилът ви от името на ваш приятел. Но уязвимостта е направила възможно да се получи достъп до профила на човека, за когото се представяте с View as. Прочетете подробно описание на уязвимостта.

За да експлоатират уязвимостта, хакерите най-напред са получили достъп до профилите на определено количество потребители. От там, следвайки принципа на верижната реакция, атаката е достигнала до общо 30 млн. души.

Откраднати ли са чатове и лична кореспонденция

Разследването на Facebook не е открило доказателства, че организаторите на атаката са можели да четат чатовете на хакнатите потребители. Има само едно изключение и то се отнася за потребителите, които са администратори на Facebook страница. Ако по времето на атаката Facebook страницата е получавала съобщения от потребители, хакерите са можели да прочетат кореспонденцията.

Как да разбера дали профилът ми е засегнат

Към момента Facebook е предприела мерки и за потребителите вече няма опасност от изтичане на лични данни. Ако искате да разберете дали сте пострадали от атаката, отворете този линк (преди това трябва да сте влезли във Facebook).

Ако профилът ви не е засегнат, ще видите следното съобщение:

 

Двуфакторната автентикация е процес, при който достъпът до информационен ресурс минава през две нива на сигурност вместо едно.

Традиционната защита на една информационна система е едностепенна. Тя разчита на парола или PIN код, за да ограничи достъпа до нея. Това означава, че ако някой знае паролата, той може да проникне в системата.

Двуфакторната автентикация добавя допълнителен слой защита. При нея е необходимо освен въвеждане на парола да се въведе и допълнителен код за сигурност. Този код се генерира на момента и може да бъде използван само веднъж. Така рискът някой друг да злоупотреби с паролата за достъп намалява значително.

Големи онлайн компании като Google, Facebook, Linkedin използват двуфакторна автентикация, за да защитят профилите на потребителите си. Банките използват двуфакторна автентикация, за да оторизират парични преводи на клиентите си при електронно банкиране.

Най-популярният метод за двуфакторна защитa е с мобилен телефон. При него потребителят въвежда паролата си за достъп и веднага след това получава код за сигурност на мобилния си телефон. Той трябва да въведе този код, ако иска да приключи процедурата по влизане.

Друг метод на двуфакторна защита е с физическо устройство: обикновено наречено токен. То генерира на момента код за сигурност, с който се получава достъп.

Двуфакторната автентикация е добър начин да защитите информаиционните ресурси в една организация. Тя се превръща в предпочитано средство за защита заради все по-голямото използване на облачни услуги. Друг фактор, който предопределя засиленото търсене, е използваният от все повече компании модел BYOD (Bring Your Own Device). При него служителите работят на свои собствени устройства, които носят навсякъде със себе си.

Защо да използвате двуфакторна автентикация във вашата фирма

1.Намалява риска от пробив в информационните системи на компанията 

Ако информационната система е защитена само с парола, всичко, което е необходимо, за да бъде пробита, е някой да знае паролата. Двуфакторната защита намалява тази опасност, защото освен паролата трябва да се въведе и втори код, който се знае само от собственика на мобилния телефон/токен.

2.Предотвратява кражбата на дигитална идентичност

Двуфакторната автентикация защитава дигиталната идентичност на лсужителите. Тя ограничава и възможността за неоторизиран достъп до профили, от които служителят извършва разплащания.

3.Може да се използва и без интернет свързаност

Някои решения за двуфакторна автентикация могат да се използват без интернет достъп. Тази функация се оказва много полезна, ако по някаква причина нямате достъп до Wi-Fi или мобилна мрежа.