WannaCry

Криптовирусите са една от водещите заплахи за бизнеса. Въпреки че представляват само малка част от общия обем на малуера, те са предпочитани от компютърните престъпници заради възможността за изкарване на бързи пари.

Размерът на печалбата може да варира от няколкостотин долара (ако е инфектиран отделен потребител) до над милион долара (ако вирусът е криптирал данните на цяла организация).

Бизнесът е основната жертва на рансъмуера, защото данните са от критична важност за фирмите и много от тях предпочитат да платят откуп, за да си върнат достъпа до информацията.

Замирането на криптовирусите е мит

През 2018 г. популярността на криптовирусите е намаляла за сметка на cryptojacking атаките, посочва в свой доклад Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA). Това обаче не означава, че заплахата от криптиране на данните ви намалява.

Много видове рансъмуер продължават да се използват активно. Според ENISA криптовирусите заразяват около 15% от всички фирми в сектори като здравеопазване, финансови услуги, телекоми, шоубизнес, строителство, транспорт и търговия. Агенцията посочва и кои са петте най-опасни вида рансъмуер на базата на честотата, с която атакуват организации.

WannaCry

WannaCry убедително заема първото място с почти 54% дял от всички атаки с рансъмуер. Този криптовирус се разпространява из цялата корпоративна мрежа без необходимостта от човешка намеса.

През май 2017 атака с WannaCry засегна стотици хиляди компютри в 150 страни от цял свят. В друга атака от март 2018 г. пострада гигантът в производството на самолети Boeing. Предполага се, че са платени над 300 откупа от организации, пострадали от WannaCry.

GandCrab

За по-малко от месец след появата си през януари 2018 г. GandCrab засегна над 50 хил. системи. В периода между март и юли 2018 г. това е бил вторият най-често засичан вид рансъмуер в света.

Атаката с GandCrab става чрез макро скрипт, скрит в прикачен файл в имейл съобщение. За разлика от други криптовируси обаче GandCrab иска откупи в даш, а не в биткойн. Засяга предимно бизнеси от скандинавските и англоговорящите страни.

NotPetya

NotPetya се появи през юни 2017 г. и първоначално засегна над 1 млн. компютри в Украйна. Този криптовирус е комбинация от експлойтите EternalBlue и EternalRomance. Поне около 2000 компании само в Украйна бяха засегнати. В повечето случаи рансъмуерът буквално изтриваше данните от твърдите дискове на засегнатите компютри.

SamSam

SamSam е един от най-доходоносните видове рансъмуер. Кодът му е написан с идеята да не оставя следи за дейността си. Жертва на SamSam станаха местните власти в Атланта и Департамента по транспорт на Колорадо. Щетите от вируса се оценяват на милиони.

На толкова се оценяват и печалбите от SamSam – те надхвърлят 6. млн. долара досега според компанията за информационна сигурност Sophos. Това го превръща в една от златните мини в света на компютърните престъпления.

Lokibot

Основната функция на Lokibot всъщност е да краде данни за достъп до онлайн банкирането на засегнатите потребители. Но той се използва и като рансъмуер, защото дава възможност на хакерите да заключват инфектираните смартфони. През първата половина на 2018 г. Lokibot е бил сред трите най-търсени от компютърните престъпници зловредни кодове за мобилни устройства.

Прочетете нашия съветник как да се предпазите от рансъмуер.

Последен ъпдейт на 27 ноември 2018 в 14:57 ч.

 

Когато през април 2015 г. екип на Google прави експеримент и разхвърля почти 300 флашки в американски кампус, той остава изненадан от резултатите. Буквално минути, след като са били „изгубени“, флашките започват да изчезват.

Оказва се, че 290 (от общо 297) са прибрани от студенти на Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн. От тях поне 135(или 45% от цялото количество) са включени в компютър и е отворен поне един от записаните на тях файлове.

Силно подценяван риск

Защо резултатите са изненадващи? „Тези хора не са технически некомпетентни спрямо връстниците си, нито пък са склонни да поемат повече рискове“, коментират авторите на доклада, изготвен след приключването на експеримента. Въпреки това почти половината от тях включват в лаптопа си USB флаш памет, без да знаят какво има на нея. А това носи значителен риск за сигурността на техните устройства.

USB устройствата са основен вектор за кибератаки. Той е толкова значим, че един от тестовете за нивото на информационна сигурност в една компания е да се разхвърлят флашки и да се следи колко служители ще ги приберат и ще се опитат да видят съдържанието им.

Водеща заплаха за бизнеса

Почти половината от флашките съдържат зловредни или съмнителни файлове, показва проучване на Honeywell сред компании от различни индустрии. Анализът на компанията е установил, че една от четири флашки съдържат заплаха, която „има потенциала да причини огромно смущение в производствените процеси“. Сред заплахите, засечени в опасните флашки, са някои добре познати заплахи като ботмрежата Mirai, рансъмуерът WannaCry и дори опостушителният червей Stuxnet.

Според авторите на изследването това доказва, че тези заплахи съществуват в ежедневието на фирмата, а не са просто резултат от лабораторни тестове. „Притеснително е, че тези високорискови заплахи са открити на USB устройства, които имат достъп до приложения за контрол на индустриални системи“, коментират авторите на доклада.

[box type=“success“ align=“alignleft“ class=““ width=““]

Съвети за системни администратори

Обучавайте служителите си за рисковете от USB флашките. Те не трябва да прибират и тестват случайно намерени USB устройства на служебните компютри;

Използвайте софтуер за задаване на политики на достъп. С такъв софтуер можете да определяте кои лаптопи във фирмата могат да четат USB устройства и кои – не;

Обновявайте редовно операционната система и антивирусния софтуер;
[/box]