Информационна сигурност

Вирусите за Windows съществуват почти толкова дълго, колкото и самата операционна система. Затова Microsoft създаде Windows Security. 

Това антивирусно решение заема по-малко системни ресурси, предлага много функции и е безплатно. 

Ето какво трябва да направите, ако получите известие за открит вирус: 

Опция 1: Следвайте препоръката на Windows Security 

Влезте в списъка с приложения, като натиснете клавиша Windows или щракнете върху стартовото меню (долу в ляво). Изберете Windows Security (то е най-накрая, тъй като списъкът е подреден по азбучен ред).  

Можете да си спестите малко време, като използвате лентата на задачите в долния десен ъгъл и стартирате Windows Security от там. 

След като приложението се отвори, ще намерите засечения вирус в секцията Virus & Threat Protection. Кликнете върху бутона Start Actions. 

След като Windows Security завърши сканирането, ще ви преведе през стъпките за премахването на вируса, ако е открит такъв. 

Опция 2: Ръчно стартиране на разширено сканиране 

Стартирайте разширено сканиране, като изберете Scan Options в секцията Virus & Threat Protection. Ще се появи меню, което ви подканва да изберете какъв тип преглед искате да извършите. Възможностите са подредени във възходящ ред – от най-повърхностното към най-задълбоченото: 

• Quick Scan; 
• Full Scan; 
• Custom Scan (дава възможност да изберете конкретни файлове и директории);
• Microsoft Defender Offline Scan. 

За да започне сканирането, след като сте избрали една от четирите възможности, натиснете бутона Scan now. Ако бъде открит вирус или друг зловреден софтуер, Windows Security ще направи всичко възможно да го премахне автоматично. 

В случай, че софтуерът на Microsoft не реши проблема или искате да сте особено внимателни: 

• винаги проверявайте Task Manager (включва се с комбинацията ctrl-alt-del) за процеси, които заемат много ресурси; 
• oбмислете използването на инструменти за сканиране на трети страни. 

За да отговорят на очакванията на клиентите си за бързина и удобство, все повече фирми преминават към онлайн търговия. Те обаче не трябва да пренебрегват един нарастващ риск – кражбата на бизнес идентичност. Това важи с особена сила за B2B организациите. 

Наближаващият празничен сезон допълнително задълбочава този проблем. А фактът, че киберпрестъпниците стават все по-изобритателни, вдига неимоверно цената на потенциалните щети. 

Ето четири често срещани предизвикателства пред фирмите при кражба на идентичност и какво можете да направите, за да ги предотвратите. 

Кражбата на бизнес идентичност е сложен проблем 

Кражбата на бизнес идентичност често включва мащабни финансови измами, данъчни проблеми и манипулиране на веригата за доставки.  

Една от най-простите и често срещани тактики е подмяната на електронна поща. При нея престъпниците се представят за легитимен бизнес имейл. Те се стремят да измамят компаниите да прехвърлят средства или да изпратят стоки, като се представят за доверен партньор.  

Друга тактика е използването на фиктивни компании, които престъпниците създават и оставят да „остареят“, за да изглеждат легитимни. Някои от тях използват и неактивни, но реални фирми, за да придадат достоверност на схемите си.  

За да изпреварите тези тактики, можете да разчитате на модерни технологии като AI и машинно обучение. Те могат да следят за необичайно поведение и да откриват измамите, преди да са нанесли щети. 

Нарастващи разходи и финансови последици 

Кражбата на бизнес идентичност води до тежки финансови последици – от преките загуби до разходите за възстановяване на откраднатите средства. За съжаление, много предприятия успяват да възстановят само малка част от загубеното.  

С нарастващата сложност на тези престъпления възстановяването става все по-трудно и скъпо. За да се защитите, инвестирайте в надеждни решения за сигурност. 

Увреждане на репутацията и дългосрочни последици 

Последиците от кражбата на бизнес идентичност надхвърлят финансовите загуби. Когато се случи измама, тя може да разклати доверието на клиентите, партньорите и доставчиците и да подкопае доверието в бизнеса ви.  

След като дадена фирма веднъж е станала мишена, тя може да бъде изправена пред повторни атаки. Откраднатите данни често се препродават и използват повторно дори години по-късно.  

В някои случаи могат да последват правни или регулаторни санкции, което допълнително натоварва репутацията ви. Възстановяването може да отнеме години, а за някои предприятия загубеното доверие често никога не се възстановява напълно.  

Решаването на проблема с кражбата на идентичност е свързано не само с предотвратяването на непосредствени загуби. Трябва да имате постоянен фокус върху киберсигурността като критична част от вашия бизнес. 

Балансиране на сигурността и клиентския опит 

Фирмите трябва да намерят деликатен баланс между повишаването на сигурността и поддържането на безпроблемно обслужване на клиентите.  

Добавянето на допълнителни нива на сигурност, като MFA например, може да забави процеса на трансакциите. Пренебрегването на тези предпазни мерки обаче оставя бизнеса с широко отворени за атаки врати.  

Често срещана защитна мярка е ограничаването на локациите за доставка до проверени бизнес адреси, свързани с конкретни имейли. Но нападателите могат да излъжат притежател на такъв, да получат достъп и да правят поръчки от него. 

Предизвикателството тук е мерките за сигурност да се интегрират по начин, който не пречи на клиента. Можете да използвате системи за откриване на измами, които работят във фонов режим, без да пречат на покупките.  

Намерете точния експерт за предотвратяване на измами 

Борбата с измамите изисква много работа. Затова фирмите могат да се възползват от партньорства с външни експерти. Специалистите по киберсигурност предоставят експертните знания и инструменти, необходими за предпазване от нововъзникващи заплахи. В същото време компаниите могат да се съсредоточат върху основните си бизнес операции.  

Използването на външни доставчици за вземане на решения в реално време, оценка на риска и наблюдение на трансакциите помага на фирмите да останат една крачка пред измамниците.  

VMware официално направи VMware Workstation и VMware Fusion безплатни за всички потребители. Това открива нови възможности пред професионалистите и ентусиастите в областта на киберсигурността.  

С VMware Workstation и VMware Fusion можете да: 

• изграждате тестови лаборатории във виртуални среди, без необходимост от скъп хардуер или лицензионни такси;
• безопасно да анализирате и изучавате поведението на злонамерен софтуер в изолирани виртуални машини. Това намалява риска за основната ви система и мрежа;
• тествате различни операционни системи и мрежи, без значение дали вашият компютър е с Windows, Linux или macOS;
• да се обучавате и експериментирате постоянно, без значение дали сте опитен професионалист или студент, който тепърва навлиза в материята.  

Това е добра новина не само за отделните потребители. Организациите, програмите за обучение и изследователските групи също вече разполагат с мощни инструменти за виртуализация от висок клас. А това се очаква да подпомогне иновациите в областта на киберсигурността. 

 

 

Свързаната с руските служби група Midnight Blizzard е стартирала нова spear phishing кампания срещу над 100 организации в Европа, Австралия и други региони.  

Тя е базирана на изключително целенасочени имейли и социално инженерство. Те идват от адреси на легитимни организации като Microsoft и AWS, които са били събрани по време на предишни атаки. Някои от тях са свързани със Zero-trust концепцията за киберсигурност.  

Имейлите, разкрити от Microsoft, са съдържали конфигурационен файл на Remote Desktop Protocol (RDP), подписан със сертификат LetsEncrypt. Зловредният прикачен файл съдържа няколко чувствителни настройки, които при активация водят до значително разкриване на информация.  

След като целевата система е компрометирана, тя се свързва с контролиран от нападателя сървър и картографира ресурсите на локалното устройство на таргетирания потребител. Информацията, изпратена към сървъра, може да идва от всички твърди дискове, клипборда, принтерите, свързаните периферни устройства, аудиото, както и функциите и средствата за удостоверяване на операционната система, включително смарт карти.  

За да ограничите риска да станете жертва на тази нова spear-phishing кампания: 

• използвайте Windows Firewall за ограничаване на опитите за изходяща RDP връзка към външни или обществени мрежи; 
• приложете многофакторно удостоверяване (MFA), но избягвайте методите, базирани на телефонно обаждане; 
• използвайте методи за удостоверяване, устойчиви на фишинг, като например FIDO Tokens или Microsoft Authenticator; 
• инвестирайте в усъвършенствани антифишинг решения, които наблюдават входящите имейли и посещаваните уебсайтове.  

Днес, 17 октомври, изтича срокът за превръщане на Директива NIS2 в национално законодателство. Oганите на държавите членки вече могат да подвеждат под лична отговорност ръководителите на организациите, ако след киберинцидент се докаже груба небрежност.

Директивата категоризира критичните сектори като „съществени“ и „важни“ въз основа на размера и значението им за националната и европейска икономика. Всяко нарушение на нейните изисквания може да струва на „съществените“ организации до 10 милиона евро или 2% от световните годишни приходи. Максималната санкция за тези, определение като „важни“, е до 7 милиона евро или 1,4% от световните годишни приходи.

NIS2 задължава правоприлагащите агенции в държавите членки на ЕС да извършват проверки на сигурността, да издават предупреждения за нарушения и да докладват за инциденти в рамките на 24 часа. От националните екипи за спешно реагиране в областта на киберсигурността се изисква да споделят информация за киберзаплахи, уязвимости и пробиви.

Срокът за транспониране на директивата беше определен преди година от ЕП с цел страните членки да имат общи, пропорционални на рисковете и заплахите мерки за киберсигурност. Но приемането на нужното законодателство върви на различни скорости. Страните „отличници“ са  едва 6 – Белгия, Гърция, Унгария, Хърватска, Литва и Латвия.

България този път е в една група с европейските лидери Франция, Германия и Италия, но не като добър пример. Страната ни изостава с приемането на необходимата правна рамка. Въпреки че публичното обсъждане на новия ни Закон за киберсигурност приключи още в началото на август, той все още не е попаднал в дневния ред на парламента.

Очаква се към този закон да се появи и нова версия на Наредба за минимални изисквания за мрежова и информационна сигурност. В нея трябва да бъдат заложени конкретните мерки, които всяка организация в обхвата на NIS2 трябва да въведе.

Ясна перспектива кога ще се случи това няма, но липсата на национално законодателство не е основание да се избегнат евентуални санкции.

 

Разработчиците в почти всички организации (83%) използват AI за генериране на код, което притеснява лидерите в областта на киберсигурността. 

Това е един от основните изводи от новото проучване на доставчикът на услуги за управление на машинна идентичност Venafi – Organizations Struggle to Secure AI-Generated and Open Source Code. То показва, че макар 72% от CISO да смятат, че нямат друг избор, освен да позволят използването на AI, 92% от тях имат опасения, свързани с това. 63% дори са обмисляли да забранят използването на технологията в кодирането заради рисковете за сигурността.   

Тъй като развитието на AI и особено на GenAI е изключително бързо, 66% от CISO смятат, че не могат да бъдат в крак с него. Още по-голям брой (78%) са убедени, че генерираният от AI код ще доведе организацията им до проблеми със сигурността. 59% са изключително притеснени.   

Първите три опасения, които най-често се посочват от участниците в проучването, са:   

• разработчиците ще станат прекалено зависими от AI, което ще доведе до понижаване на стандартите;
• кодът, написан с AI, няма да бъде ефективно проверяван за качество;   
• AI ще използва остарели библиотеки с отворен код, които не са добре поддържани.  

На 15-ти септември Wi-Fi навърши 25 години! За това време технологията за безжична комуникация се превърна в едно от нещата, без които не можем да си представим функционирането на съвременния свят.  

Тя е неизменна част от днешните компютри, телефони, телевизори, смарт часовници и всевъзможни други умни устройства, давайки на крайните потребители и бизнесите възможности, които някога съществуваха само в научнофантастичните филми и книги. Отдалечено управление на машини, работа от разстояние, постоянна връзка с интернет – всичко това дължим на нея. НАСА дори обмисля как да я използва на Луната! 

Но като всяка трансформираща технология, освен с предимства Wi-Fi идва и с присъщите си рискове. Използването на безжични мрежи, особено публични, крие няколко сериозни опасности. 

Публични Wi-Fi мрежи 

На първо място са атаките от типа Man-in-the-Middle (MITM), при които хакерите прихващат комуникациите между потребителя и мрежата. Това им позволява да получат неоторизиран достъп до чувствителна информация. 

Нападателите също така създават фалшиви Wi-Fi мрежи (Evil Twin), които имитират легитимни такива и им позволяват да инсталират зловреден софтуер на устройствата. 

В много публични Wi-Fi мрежи липсва криптиране, което пък улеснява киберпрестъпниците да наблюдават и улавят незащитени данни. В същото време те могат да се възползват от техните уязвимости и за да поемат контрола над активната сесия на даден потребител в уебсайт или приложение. 

Безжичните мрежи могат да бъдат благоприятна среда и за разпространение на зловреден софтуер, ако хакерите успеят да заразят самите тях. Те често се превръщат в канал за разпространение на ransomware, който блокира достъпа на потребителите до файловете им. 

Не на последно място, през незащитени публични Wi-Fi мрежи хакерите могат дистанционно да наблюдават интернет активността, като улавят чувствителна информация без пряк достъп. 

Затворени Wi-Fi мрежи 

Но и затворените безжични мрежи не са напълно защитени. Особено ако се използват стари рутери и пароли по подразбиране.  

Старите рутери често не разполагат с най-новите актуализации на фърмуера, които поправят уязвимостите в сигурността. Производителите спират да поддържат остарелите модели, а без редовни актуализации те стават лесна мишена за хакерите. 

По-старите рутери също така обикновено не разполагат със съвременни функции за сигурност като мрежи за гости, вградени защитни стени и надеждно криптиране, както и с необходимата изчислителна мощност за безопасната обработка на едновременни връзки. 

Когато става дума за пароли по подразбиране – в много случаи те са сходни за всички устройства и лесно се разбиват. 

Как да се защитим 

За да защитите безжичната си мрежа, е изключително важно да използвате рутери с актуален фърмуер, силни пароли и усъвършенствани функции за сигурност.  

А за да намалите рисковете при използването на публични Wi-Fi мрежи: 

• използвайте VPN; 
• избягвайте чувствителни трансакции; 
• винаги потвърждавайте легитимността на Wi-Fi мрежата, преди да се свържете с нея;  
• деактивирайте функциите за автоматично свързване; 
• поддържайте софтуера на устройствата си актуализиран; 
• използвайте силни пароли; 
• излизайте от мрежата след употреба; 
• избягвайте да въвеждате поверителна информация в мобилни приложения. 

 

Изкуственият интелект (AI) бързо се превръща от помощен инструмент в автономен участник на полето на киберсигурността, променяйки го из основи, акцентират от анализаторската платформа AI Cyber Insights в своя доклад „AI in Cybersecurity – Q2 2024 Insights”. Но използването на технологията трябва винаги да бъде обвързано с разбирането, че тя все още е в началните си етапи на развитие и идва със своите проблеми на растежа. 

AI дава огромен потенциал за надграждане на инструментите и стратегиите за информационна сигурност в няколко области: 

• подобрява процеса на Threat Modeling – проиграване на хипотетични сценарии и тестове за идентифициране на уязвимости, подпомагане на оценката на риска и предлагане на коригиращи действия; 
• подкрепя SOAR (Security orchestration, automation and response) технологиите, които координират, изпълняват и автоматизират задачите между различни потребители и инструменти в рамките на една платформа; 
• автоматизира сканирането на уязвимости, приоритизира рисковете и прави препоръки за стратегии за отстраняване на грешки. По този начин AI повишава ефективността на процесите за управление на уязвимостите; 
• анализира моделите и езика на комуникация, за да идентифицира опити за социално инженерство – често използвана тактика в кибератаките, като повишава значително възможностите за откриване на фишинг имейли. 

Но AI може да бъде използван и от злонамерени участници – както за създаване на по-сложни и по-унищожителни киберзаплахи, така и за експлоатация на пробойни в самата технология.  

Пример за това е AI червеят (worm) Morris II, създаден от изследователи по сигурността, за да демонстрира уязвимостите на водещи GenAI платформи като ChatGPT и Gemini. Той краде чувствителни данни и разпространява зловреден софтуер в мрежите. Ако подобен инструмент бъде създаден от киберпрестъпници, би представлявал значителен риск за крайните потребители и бизнесите. 

Според компанията за киберсигурност Wiz критични уязвимости може да има и в платформите от типа AI-като-услуга (AI-as-a-service). Replicate, например, може да бъде много полезна, тъй като събира различни големи езикови модели (LLM) с отворен код, но има и един важен недостатък – потенциално излага на риск чувствителни данни на изградените на нея AI модели.  

Самите LLM също имат присъщи уязвимости, известни като Prompt Injection Vulnerability. Те могат да бъдат екплоатирани: 

• директно (jailbreaking) – злонамереният потребител успява да презапише или разкрие основните системни команди и да манипулира поведението на модела; 
• индиректно – LLM приема входни данни, контролирани от нападател, от външни източници като интернет страници или файлове. 

Успешното експлоатиране на Prompt Injection Vulnerability може да доведе както до изтичане на поверителна информация, така и до манипулиране на критични за бизнеса процеси. 

Изводът от тези примери е, че изкуственият интелект е мощно оръжие за защита, но също така може лесно да се превърне в „ахилесова пета“ за организациите. Затова не бързайте, запленени от конкурентните предимства, които обещава той. Интеграцията на инструменти и услуги, базирани на AI, трябва винаги да бъде основана на внимателно проучване на силните и слабите страни на всяка една платформа поотделно. Независимо дали става дума за киберсигурност или други бизнес процеси.    

Финансовите загуби на компаниите при инциденти с киберсигурността растат с всяка изминала година. А много от тях никога не успяват да се възстановят. 

Често – и щетите, и възможността за възстановяване – зависят от наличието на план за реакция при инциденти. Това не е просто документ с етикет: „Отвори в случай на спешност!“. Той трябва да е основна част от стратегията за киберсигурност за всеки един бизнес и да се развива заедно с него и променящата се палитра от заплахи в киберпространството.  

Ето и основните компоненти на една подобна рамка: 

• Подготовка – ключов етап, в който правите оценка на текущата си позиция по отношение на сигурността, идентифицирате потенциалните заплахи и определяте ролите и отговорностите. Той включва и обучението на вашия екип.
• Откриване – в случай на инцидент, първата стъпка е да разпознаете, че нещо не е наред. Това включва наблюдение на системите за необичайна активност и наличие на протоколи, които да определят дали става въпрос само за дребен проблем или за нещо по-сериозно. 
• Ограничаване – след като веднъж сте хванали нарушителя, трябва да можете да предотвратите по-нататъшни щети, като го изолирате в една определена част от системата и отрежете достъпа му до по-широката инфраструктура.  
• Елиминиране на заплахата – следващата стъпка е да елиминирате заплахата. Това може да означава премахване на зловреден софтуер, изключване на компрометираните системи или дори отнемане на достъпа на определени потребители. Целта е да се гарантира, че заплахата е напълно неутрализирана. 
• Възстановяване – когато заплахата е елиминирана, фокусът се премества върху възстановяването на нормалното функциониране. Това може да включва възстановяване на данни от резервни копия, закърпване на уязвимости или възстановяване на системи. Използването на софтуери за одит на съответствието може да помогне за постигането на тези цели. Най-важното тук е да се гарантира, че всичко е сигурно, преди да се възобнови нормалната работа.
• Научени уроци – може би най-важната част от плана е това, което се случва, след като атаката е отбита и системите са възстановени. Задълбоченият преглед на инцидента може да предостави ценни сведения за това какво се е объркало и как да се предотврати повторното му възникване.  

Тази рамка е разработена от SANS Institute, американска компания за информационна сигурност с повече от век история, но тя не е единствена. Например, National Institute of Standards and Technology (NIST), който е част от Министерството на търговията на САЩ, определя четири основни стъпки – подготовка; откриване и анализ; ограничаване, елиминиране на заплахата и възстановяване; дейност след инцидента: 

Двете рамки са идентични, но има една съществена разлика. В стъпка три NIST смята, че ограничаването, елиминирането на заплахата и възстановяването се припокриват – т.е. не трябва да чакате да ограничите всички заплахи, преди да започнете да ги елиминирате. 

В професионалната общност има спор коя от двете основни рамки е по-добра, но всъщност това е въпрос на предпочитания, както и на ресурсите на вашата организация. Най-важното е да не се забравя, че създаването на план за реагиране при инциденти не е единичен акт, а непрекъснат процес, съобразен с постоянно променящата се среда на заплахите. 

А стриктното спазване на стандартизирани практики, като рамките на NIST и SANS Institute, гарантира наистина сигурни процеси при възникване на инциденти. 

Ransomware атаките са все по-голяма заплаха за бизнесите, а хакерите постоянно усъвършенстват тактиките си. В същото време те могат да причинят значителни финансови и репутационни щети. 

Затова разбирането на ранните предупредителни индикатори за предстояща ransomware атака и проактивното отстраняване на уязвимите точки в сигурността са изключително важни за организациите. 

Предупредителните индикатори са:  

• фишинг имейли от домейна на фирмата, които са доказателство за успешно превземане на акаунт;
• подозрителни опити за влизане в системата;
• тестови атаки;
• опити за деактивиране на активна директория и контролери на домейни. 

Списъкът с често срещани критични грешки, отварящи пътя за ransomware атаки, включва: 

• слаби пароли и липса на многофакторна автентикация; 
• лошо управление на връзките с протокола за дистанционен достъп до устройствата Remote Desktop Protocol (RDP); 
• неактуализирани софтуери и системи с незатворени уязвимости; 
• недостатъчно обучение и информираност на служителите;
• липса на план за реакция при инциденти. 

За да намалите до минимум възможността да станете жертва на ransomware, или ако все пак това се случи, важната за вас информация да бъде достъпна, без да се налага да плащате откуп, нашите съвети са: 

• редовно актуализирайте системите и софтуера си; 
• въведете надежден контрол на достъпа чрез многофакторно удостоверяване; 
• разделете мрежата си на сегменти и следете непрекъснато за необичайни дейности;  
• редовно архивирайте критичните си данни в резервни копия; 
• грижете се вашите екипи да бъдат осведомени относно най-новите тактики за фишинг и социално инженерство.