Информационна сигурност

Нов доклад на Specops установява, че от един милиард компрометираните пароли почти 1/4 отговарят на стандартните изисквания за сложност. И въпреки това престъпниците са успели да ги пробият. От тях 230 милиона са отговаряли на всички изисквания, включително повече от осем знака, една главна буква, специален символ и число.

Има и още много доказателства за уязвимостта на паролите. Според Data Breach Investigations Report 2024 (DBIR) на Verizon откраднатите креденшъли са основният фактор, водещ до нарушения на сигурността на организациите.

Затова не е изненада, че през последните години се появяват все повече алтернативни методи за удостоверяване на автентичността на потребителите.

Ето 7 от тях:

1. Биометрично удостоверяване

Биометричното удостоверяване използва физическите аспекти на дадено лице, за да потвърди самоличността му – пръстови отпечатъци, лицево разпознаване, сканиране на ириса и др. Този метод има очевидни предимства.

Пръстовите отпечатъци например са уникални за даден човек, така че не могат лесно да бъдат имитирани или възпроизведени. Освен това технологията е лесна за използване, като се избягва необходимостта от въвеждане на данни, които лесно могат да бъдат забравени.

Но и този метод не е неуязвим. Deepfake технологията може да се използва за създаване на фалшиви версии на лицето или други биометрични данни. А ако една подобна система бъде компрометирана, не можете просто да възстановите биометричните данни, както бихте направили с парола.

2. Поведенческа биометрия

Подобно на биометричната автентификация, поведенческата биометрия разчита на характеристики, които са уникални за дадено лице. Само че този път това е начинът, по който взаимодействате с въпросното приложение или уебсайт – например как движите мишката или пишете на клавиатурата.

Ползите са очевидни – потребителят не трябва да прави нищо специално, което прави този метод изключително удобен. Освен това се намалява опасността от споделяне на удостоверения, тъй като не можете лесно да споделите ритъма си на писане.

Но той може да се окаже скъп за интеграция и има потенциални опасения относно поверителността на данните в случай на пробив.

3. Blockchain за сигурно съхранение на пароли

Blockchain технологията може да осигури изключително сигурен метод за защита на данните. Тя осигурява защитен метод за разпространение на данни в децентрализирана мрежа. Въпреки това остават въпроси относно възможните разходи за съхраняване на пароли в Blockchain мрежи като Bitcoin или Ethereum.

4. Zero-knowledge proof (ZKP) технология

ZKP доказва истинността на математическо твърдение, без да разкрива допълнителна информация, „която може да е била полезна при намирането му“, отбелязва NIST. Това е криптографски метод, който доказва, че знаете паролата си, без да е необходимо действително да въвеждате данните си. С други думи, можете да докажете кой сте, без да се налага да споделяте лична информация.

Но и този метод има своите предизвикателства. Те включват ресурсните изисквания за обработка на заявките и потенциални проблеми, свързани със сложността.

5. Passphrases

Друга алтернатива на традиционните пароли е използването на Passphrases. За разлика от стандартните пароли, те се състоят от няколко свързани думи. Това създава по-дълъг, но по-лесно запомнящ се метод за удостоверяване.

Например, парола като „PurpleBananaSunsetDancer!“ се запомня по-лесно от произволен низ от букви и цифри, като същевременно осигурява силна защита благодарение на дължината си.

Passphrases са особено ефективни срещу Brute force атаки, тъй като дължината им увеличава експоненциално броя на възможните комбинации. Те обаче продължават да разчитат на входни данни, генерирани от потребителя. Това означава, че могат да бъдат уязвими, ако се използват общи фрази или предсказуеми модели на думи.

6. Passkey

Passkey е устойчива на фишинг алтернатива на паролите, която набира популярност през последните няколко години. Тя използва криптография с публични ключове за удостоверяване на потребителите. Обикновено ключът е свързан с устройство, например телефон или компютър, и може да бъде отключен с помощта на биометрични данни или ПИН код.

Passkey е устойчива на credential stuffing и фишинг атаки. Частният ключ, използван за удостоверяване, се съхранява на сигурно място в устройствата на потребителите и никога не се споделя с уебсайтове и не се предава по интернет. В резултат на това няма креденшъли, които могат да бъдат откраднати при фишинг атаки или пробиви в данните.

Технологията вече се поддържа широко от всички основни платформи, включително Google, Apple и Microsoft.

7. Security keys

Security keys са физически устройства, обикновено USB, NFC или Bluetooth, които най-често се използват за MFA. След като въведат парола, потребителите активират ключа за сигурност или въвеждат ПИН код, за да потвърдят самоличността си.

Security keys са устойчиви на атаки, тъй като изискват не само достъп до физическото устройство, но и до биометричните данни и ПИН.

Най-доброто от двата свята

Много от тези подходи са на разположение от известно време. Въпреки това паролите остават в основата на онлайн сигурността.

Това е така, защото:

• концепцията е утвърдена от десетилетия и е лесна за разбиране от всички;
• можете лесно да промените паролата си, ако се налага;
• паролите са или верни, или грешни – нищо повече, нищо по-малко;

Оптималният подход не е да избирате между пароли и някоя друга форма на автентификация. Вместо това трябва да се възползвате от предимствата на новите технологии, като същевременно запазите удобствата на сегашните.

Aтаките с т.нар. EDR Killers стават все по-разнообразни. Те са предназначени да блокират инструментите за киберсигурност и да позволят безпроблемното изпълнение на ransomware. Това поставя още едно предизвикателство пред бизнеса в киберпространството.

Още повече, че този тип зловредни софтуери рязко увеличават своята популярност. Според Picus Red Report 2024 тяхното използване е скочило със зашеметяващите 333% през миналата година.

Опростените версии на EDR Killers са под формата на скриптове, които се опитват директно да прекратят списъка с процеси. По-сложните отиват отвъд това и използват техниката, известна като Bring Your Own Vulnerable Driver (BYOVD). Те злоупотребяват с легитимни, но уязвими (обикновено по-стари) драйвери, за да получат достъп до ядрото на целевата операционна система.

Тези инструменти все пак могат да бъдат спрени. Точните мерки за превенция и надеждните решения за киберсигурност от опитен доставчик са важна част от това.

Как да се защитим от EDR Killers

Защитата срещу EDR Killers не е лесна задача. Тя изисква подход, насочен преди всичко към превенцията. Освен това организациите се нуждаят от многопластова стратегия, способна да открива зловреден софтуер на няколко етапа от атаката.

Ето няколко компонента на вашата защита, с които трябва да разполагате, според ESET:

• Висококачественият EDR е задължително условие: EDR Killers са усъвършенствани инструменти за атака. Затова решенията за киберсигурност, внедрени в целевата крайна точка, също трябва да са от най-високо ниво. Те трябва да разполагат с възможности за откриване на зловреден код, злоупотребяващ с уязвими драйвери, още преди изпълнението му.
• Нужна е и защита от подправяне: Тя не позволява на неоторизирани потребители да деактивират или променят компонентите или възможностите на дадено решение за сигурност.
• Блокиране на уязвими драйвери: Това може да се постигне чрез строги политики по отношение на потенциално опасни приложения. За да избегнете смущения в работата на системата, трябва да започнете с режим „Detect but don’t clean”. След това добавете изключения, ако е необходимо, и накрая преминете към режим „Detect and clean”.
• Управление на уязвимостите и пачовете: Нападателите могат да се опитат да злоупотребят с уязвим драйвер, който вече е наличен на компрометираната машина, вместо да разчитат на BYOVD. Ето защо наличието на правилно управление на пачовете е друг ефективен метод за защита.
• Засилване на контрола на приложенията: Подобрете защитата си чрез контрол на приложенията. Например чрез Windows Defender Application Control (WDAC), където можете да създадете политика, която позволява зареждането само на избрани драйвери.
• Ограничаване на достъпа до настройките за сигурност на крайните точки: Използването на силна парола за блокиране на тези настройки добавя още едно ниво на защита.

Имайте предвид, че криптирането на файлове и последващото изнудване обикновено са последните етапи на атаката с ransomware. Преди това мрежата е била пробита и нападателят е успял да получи администраторски привилегии. Задачата на защитниците е да открият атаката на ранен етап, за да предотвратят изцяло възможността тя да стигне до финалните си акорди.

Теорията е само едната част от уравнението, когато става дума за сложни материи като киберсигурността. Другата е практиката.

Затова и вторият ден на тазгодишното издание на Security BSides Sofia – 30-ти март – ще премине под формата на два практически уъркшопа.

„Уъркшопите във втория ден на Security BSides Sofia 2025 ще дадат на участниците реален практически опит. Те ще боравят с инструменти и техники, които могат да приложат веднага в работата си. Подходящи са за системни администратори, SOC анализатори, офанзивни и дефанзивни специалисти, но и за напреднали ентусиасти, които искат да направят следваща крачка в киберсигурността. Важното е участникът да има основни познания и готовност да се включи активно – останалото ще дойде чрез практиката“, обяснява експертът по информационна сигурност Николай Пасков, който е част от организацията на Security BSides Sofia 2025.

Темата на първия уъркшоп е „Threat Hunting & Incident Response“. Участниците в него ще влязат в ролята на Blue Team. Те ще получат достъп до лабораторна среда с данни от пробив и ще трябва да идентифицират заплахите и да предложат адекватен отговор.

Вторият уъркшоп е „Red Team Tactics for Blue Teams”. Неговият фокус ще падне върху начина на мислена на нападателите – какви техники използват и как защитниците могат да предвидят и блокират техните действия. Тук участниците ще преминат през атака на среда с уязвимости и ще трябва да прилагат защитни контрамерки в реално време.

И двете практически занимания ще започнат с кратък теоретичен брифинг, след което следват практически задачи в контролирана лабораторна среда. Всеки уъркшоп завършва с обща дискусия и обратна връзка от менторите.

„Избрахме тези теми, защото отговарят директно на реалните нужди на специалистите по киберсигурност у нас. Все по-често компаниите се сблъскват с инциденти, при които скоростта и качеството на реакцията са от ключово значение. Threat Hunting и Red Teaming не са просто „модерни думи“, а ежедневие в света на проактивната защита. Виждаме сериозен интерес от страна на нашата общност и искаме да предоставим възможност за учене чрез действие, а не само слушане“, споделят организаторите на събитието.

Ако лекциите дават рамка, знание и вдъхновение, то именно практическите панели позволяват да се провери „а сега можеш ли да го направиш“.

„Те надграждат теорията, като поставят участника в динамична, контролирана, но близка до реалната среда. Там се учи най-много – от грешките, от въпросите, от екипната работа. Вярваме, че така се създава по-силна и по-уверена общност от професионалисти, които знаят не само какво, но и как да го приложат“, акцентира Николай Пасков.

Security BSides Sofia 2025 ще се проведе на 29 и 30 март в Interpred WTC Sofia. Събитието се отличава от обичайните форуми с това, че е изцяло технически насочено. Презентаторите са част от него като представители на общността за киберсигурност, а не на компаниите, за които работят.

Цялата програма и билети можете да намерите ТУК.

Партньори на четвъртото издание на форума са CENTIO#Cybersecurity, [UX2.DEV], Commerzbank, ESET и BASELINE Cybersecurity.

Медийни партньори: DEV.BG, DIR.BG, Digitalk, BTV, Kaldata.

Каква е ролята на генеративния изкуствен интелект в съвременната кибер война? Откъде трябва да започнат начинаещите в областта на киберсигурността? Какви са съществуващите техники за заобикаляне на системите за защита?

Отговори на тези и още много въпроси ще даде първият ден на конференцията на обществото на специалистите и ентусиастите по киберсигурност Security BSides Sofia 2025 – 29-ти март.

„Презентациите обхващат различни области и са с различна комплексност. Така всеки ще може да намери нещо за себе си. Да вземе нещо, което го интересува и което евентуално би приложил в професионалните си задължения. Целта ни е всички присъстващи да обогатят своите знания и погледа си върху темата киберсигурност“, обяснява експертът по информационна сигурност Николай Пасков, който е част от организацията на Security BSides Sofia 2025.

Събитието се отличава от обичайните форуми с това, че е изцяло технически насочено. Презентаторите са част от него като представители на общността за киберсигурност, а не на компаниите, за които работят.

Старт на сцената на Security BSides Sofia 2025 в Interpred WTC ще даде експертът по киберсигурност Крис Кубецка. Тя е известна с ключовата си роля във възстановяването на мрежите на Saudi Aramco след мащабната кибератака през 2012 г. Кубецка ще изнесе лекция на тема „Генеративен AI в кибервойната и навигиране в пост-квантовото бойно поле“.

В сутрешната част на програмата участие ще вземат още специалистът по информационна сигурност Асен Молов и Панайотис Фискилис, Senior Penetration Tester.

Следобед на 29-ти март изследователят по киберсигурността Илия Дафчев ще разкаже в подробности за операция WordDrone. Това е знакова киберкампания срещу аерокосмическия сектор на Тайван. Той ще направи дисекция както на техническите аспекти на атаката, така и на начините, по които тя е открита.

Луиджи Губело, Senior Security Engineer в Pitch, ще разкаже как PDF файловете се превръщат в оръжие в ръцете на хакерите. Специалистът по цифрова криминалистика и реакция при инциденти Юхо Юхиайнен пък ще обясни как нападателите използват open-source софтуери за атаки.

В следобедната сесия на сцената ще излезе и Евгени Дюлгеров, разработчик и предприемач, който ще сподели добрите практики в защитата на системи, захранвани от AI.

Security BSides Sofia 2025 ще се проведе на 29 и 30 март. Цялата програма можете да видите ТУК.

Билети можете да закупите ТУК.

Партньори на четвъртото издание на форума са CENTIO#Cybersecurity, [UX2.DEV], Commerzbank, ESET и BASELINE Cybersecurity.

Медийни партньори: DEV.BG, DIR.BG, Digitalk, BTV, Kaldata.

Fileless malware е усъвършенстван тип зловреден софтуер, който компрометира системите, без да съхранява постоянни изпълними файлове в тях. Това е в рязък контраст с традиционния malware. Той разчита на файлове, които лесно могат да бъдат открити от антивирусни решения, базирани на сигнатури.

Освен това Fileless malware умело използва легитимни системни инструменти като PowerShell, Windows Management Instrumentation (WMI) или дори вградени скриптове (например VBA макроси). Той работи изцяло в оперативната памет, оставяйки значително по-малка следа. Това го прави почти неуловим за конвенционалните методи за откриване и подобрява способността му да заобикаля периметровите защити.

Заразяването най-често става чрез техники за социално инженерство, като фишинг имейли с прикачени файлове и връзки. Когато те се активират, задействат изпълнението на скриптове в рамките на доверени процеси.

Стратегии за откриване на Fileless malware

Противодействието на Fileless malware изисква преминаване от конвенционални мерки за сигурност към по-динамични, ориентирани към поведението стратегии. Екипите по сигурността трябва да използват сложни инструменти и техники за ефективното му идентифициране и неутрализиране.

Ето няколко такива, специално проектирани за справяне с неговите отличителни характеристики:

1. Мониторинг на поведението на процесите в реално време и откриване на аномалии: Сканиранията, базирани на сигнатури, не работят. Интегрирайте решения, които наблюдават поведението на процесите в реално време. Внедряването на EDR системи може да подчертае необичайни дейности. Това включва неочаквани команди, стартирани от PowerShell, или необичайни мрежови връзки, които се отклоняват от стандартните системни модели.
2. Задълбочен анализ на паметта: Тъй като Fileless malware работи предимно в паметта, анализът на RAM е от решаващо значение. Анализът в реално време може да разкрие скрит злонамерен код или подозрителни process injection, които остават невидими на диска. Специализираните инструменти могат да помогнат за изолиране и изследване на тези скрити в паметта заплахи.
3. Управление и наблюдение на доверени инструменти: Ограничете използването на често експлоатирани системни инструменти като PowerShell. Това може да се направи чрез политики като списъци на разрешени приложения или контрол на изпълнението на скриптове. Активирайте подробно регистриране за среди, в които тези инструменти са от съществено значение. По този начин можете да одитирате тяхната активност и да откриете потенциални злоупотреби на ранен етап.
4. Анализ на мрежовия трафик: Fileless malware често се свързват с външни C2 сървъри (Command and Control Server). Чрез наблюдение на изходящия мрежов трафик за необичайни модели можете да откриете присъствието му, дори при липса на доказателства, базирани на файлове.
5. Обучение на потребителите и превенция на фишинг: Обучаването на потребителите да забелязват подозрителни връзки и прикачени файлове действа като решаваща първа линия на защита. Допълнете това с филтриране на имейли и sandbox тестване, за да прихванете заплахите преди да достигнат крайните точки.
6. Проактивно укрепване на системата: Минимизирайте повърхността на атака чрез деактивиране на ненужни функции (напр. макроси в Office документи) и приложете принципа на най-малката привилегия. Редовно актуализирайте системите, за да елиминирате уязвимости, които злонамереният софтуер може да експлоатира.

GitLab пусна актуализации за сигурност за Community Edition (CE) и Enterprise Edition (EE). С тях се поправят девет уязвимости, сред които две критични. Те позволяват заобикалянето на удостоверяването в библиотеката ruby-saml.

Това означава, че атакуващият може да получи неоторизиран достъп до акаунта на друг потребител. Подобна атака би довела до потенциално изтичане на данни, увеличаване на привилегии и други рискове за сигурността.

Уязвимости са отстранени във версиите на GitLab CE/EE 17.7.7, 17.8.5 и 17.9.2. Всички преди тях са уязвими.

GitLab.com вече е поправен, а клиентите на GitLab Dedicated ще бъдат актуализирани автоматично. Потребителите, които поддържат самоуправляеми инсталации в собствената си инфраструктура, обаче ще трябва да приложат актуализациите ръчно. Това трябва да се направи възможно най-бързо.

Потребителите на GitLab, които не могат да преминат незабавно към безопасна версия, трябва да:

• се уверят, че всички потребители на самоуправляващата се инстанция на GitLab са активирали 2FA. MFA на ниво доставчик на софтуер за проверка на идентичност не смекчава проблема;
• деактивират опцията за заобикаляне на SAML;
• заложат одобрение от администратора за автоматично създадените потребители, като зададат:

‘gitlab_rails[‘omniauth_block_auto_created_users’] = true’

Въпреки че тези стъпки значително намаляват риска, те трябва да се разглеждат само като временни мерки, докато не стане възможно обновяването до GitLab 17.9.2, 17.8.5 или 17.7.7.

За да актуализирате GitLab, отидете в официалния център за изтегляне на актуализации. Инструкциите за инсталиране на GitLab Runner са налични ТУК.

Служебните акаунти в Active Directory (AD) са честа мишена за хакери и киберпрестъпници, тъй като разполагат с привилегирован достъп до множество системи. Един компрометиран служебен акаунт може да отвори вратата към цялата корпоративна мрежа и да доведе до сериозно нарушение на сигурността.

Те се делят на три основни типа:

• Локални потребителски акаунти: Те съществуват и действат единствено в рамките на отделна машина. В тази категория попадат системните акаунти, акаунтите за локални услуги и мрежови акаунти. Важна тяхна характеристика е, че нямат достъп до ресурси отвъд границите на локалната машина.
• Домейн потребителски акаунти: Те получават достъп въз основа на членството си в групи и могат да оперират в рамките на целия домейн. Техните права и привилегии могат да бъдат управлявани централизирано.
• Управлявани служеби акаунти (MSA): Специализирани акаунти, които са създадени с конкретна цел – обслужване на определена системна функция или приложение. За разлика от стандартните потребителски акаунти, MSA не могат да се използват за интерактивно влизане в системата. Важно тяхно предимство е автоматичното управление на паролите. Операционната система сама се грижи за периодичната им смяна, което премахва административната тежест и риска от използване на остарели или компрометирани пароли.
• Групово управлявани служебни акаунти (gMSA): Подобни на MSAs, но предназначени за множество сървъри или услуги. Те включват допълнителни функции за сигурност като автоматично управление на паролитe. Предлагат по-високо ниво на защита и гъвкавост.

Служебните акаунти притежават разширен достъп до системи и ресурси и компрометирането им може да доведе до контрол върху мрежата. Те дават достъп до чувствителни данни и могат да бъдат използвани за странично движение в мрежата.

Затова те трябва да бъдат максимално защитени. Ето пет основни практики за постигане на високи нива за сигурност:

1. Следвайте принципа на най-малките привилегии

Служебните акаунти трябва да разполагат само с необходимите разрешения за изпълнение на своите задачи. Това означава:

• прецизно определяйте нужните права за всеки акаунт;
• редовно преглеждайте и ограничавайте излишните привилегии;
• избягвайте добавянето на сервизни акаунти към административни групи;
• използвайте отделни акаунти за различни услуги вместо да споделяте един.

2. Прилагайте многофакторна автентикация (MFA)

Това включва:

• Внедряване на MFA за интерактивни влизания;
• Използване на решения, съвместими със служебни акаунти;
• Защита на административния достъп до управлението на служебните акаунти.

3. Премахвайте неизползваните служебни акаунти

Редовното почистване на неизползвани акаунти е критично за намаляване на възможната повърхност за атака:

• провеждайте редовни одити на всички служебни акаунти;
• идентифицирайте и деактивирайте остарели или ненужни акаунти;
• документирайте целта и собствеността на всеки служебен акаунт;
• установете процес за преглед и деактивиране на акаунти при промени в инфраструктурата.

4. Наблюдавайте активността на служебните акаунти

Мониторингът е ключов елемент за ранното откриване на потенциални заплахи:

• Използвайте вградени инструменти като Event Viewer и Security Log;
• Внедрете специализирани решения за мониторинг;
• Следете за необичайни модели на активност като достъп в нетипично време или от необичайни локации;
• Настройте системите да подават автоматични сигнали при подозрителна активност.

5. Прилагайте стриктни политики за пароли

Дори при автоматизирано управление на паролите в MSAs и gMSA, стриктните политики за пароли остават важни:

• Използвайте сложни и дълги пароли
• Редовно сменяйте комбинациите за стандартните служебни акаунти;
• Използвайте генератори на случайни пароли;
• Внедрете решения за сигурно съхранение на данни.

Защитата на служебните акаунти в Active Directory е от критично значение за цялостната киберсигурност на организацията. Не я пренебрегвайте!

Услугата за уведомяване за нарушаване на сигурността на данните Have I Been Pwned (HIBP) добави над 284 милиона нови акаунта, откраднати чрез infostealer.

Информацията е открита в канал в Telegram, наречен ALIEN TXTBASE. От услугата са анализирали 1,5 TB логове, събрани от различни източници. Те съдържат 23 млрд. реда с 493 млн. уникални двойки уебсайтове и имейл адреси, както и 244 милиона нови компрометирани пароли.

Поради големия брой акаунти в тази колекция данните вероятно включват стари и нови креденшъли, откраднати чрез credential stuffing атаки.

Съветваме ви да проверите веднага дали някой от вашите онлайн профили не е компрометиран и да вземете необходимите мерки, ако сте част от списъка. Те включват:

• незабавна смята на паролите на всички засегнати акаунти със силни и уникални комбинации;
• активиране на 2FA;
• проверка на други ваши акаунти дали не са компрометирани;
• постоянно следене за подозрителна активност в засегнатите акаунти;
• абониране за известия от Have I Been Pwned, за да бъдете информирани за бъдещи пробиви в сигурността, които могат да засегнат вашите профили.

Последен ъпдейт на 2 март 2025 в 12:27 ч.

В продължение на години стратегиите за сигурност се фокусираха върху три основни области: мрежа, крайни точки и електронна поща. В същото време браузърът, в който се извършва по-голямата част от съвременната работа, е разположен между всички тях. Киберпрестъпниците се адаптираха към това, като насочиха атаките си към него.

Заплахите, базирани на браузъра, манипулират уеб приложенията в реално време, избягвайки засичането им от firewall и EDR решения. Затова екипите по сигурността трябва да преосмислят откриването и реакцията на това ниво.

Нов клас заплахи

Malware Reassembly

Традиционните модели за сигурност са проектирани да откриват и блокират зловреден софтуер, базиран на файлове. Нападателите обаче се отказаха от конвенционалните полезни товари в полза на зловреден софтуер, който динамично се сглобява в браузъра. Тези атаки са практически невидими за инструментите за защита на крайни точки и мрежи.

Хакерите използват JavaScript loader и HTML injection, за да модифицират уеб страници и да сглобяват зловреден код и файлове за изтегляне директно в раздела на браузъра.

Работейки в тази среда, подобни заплахи избягват традиционните механизми за откриване. Това позволява на киберпрестъпниците да превземат сесиите на потребителите, да крадат пълномощия и да компрометират чувствителни данни. Без видимост в реално време за това как уеб страниците и скриптовете работят в браузъра, организациите остават слепи за тези нови техники за атака.

Фишинг и Trusted Site Exploitation

Нападателите постоянно усъвършенстват техниките за фишинг, за да заобиколят автоматизираното откриване. Те използват сложни тактики в няколко стъпки, които включват:

• многократни пренасочвания, за да се избегнат механизмите за откриване и изолиране, базирани на URL;
• насочвани с JavaScript фишинг страници, които динамично генерират злонамерено съдържание при поискване;
• CAPTCHA и контрол на достъпа на базата на сесии, за да се блокират инструментите за сигурност от сканиране на измамни сайтове.

В изследване за сигурността на браузъра на Keep Aware се подчертава, че зашеметяващите 70% от многостъпковите фишинг кампании се представят за приложения на Microsoft – OneDrive или Office 365. Нападателите използват все по-често и надеждни платформи като Google Docs, Dropbox и AWS, за да хостват зловредно съдържание. Това значително затруднява откриването.

Традиционните механизми за защита са неефективни срещу тези тактики и екипите по сигурността се нуждаят от нови модели за откриване. Те трябва да работят в самия браузър, за да наблюдават структурата на страницата и да откриват промени – независимо от URL адреса.

Мъртвата зона в разширенията на браузъра

Разширенията се превърнаха от прости инструменти за продуктивност в дълбоко интегрирани приложения с достъп до почти всичко, което се случва в браузъра. Въпреки нарастващата им сложност, тяхната сигурност остава до голяма степен неконтролирана. Това създава огромна повърхност за атаки от страна на киберпрестъпниците:

• Infostealer и други злонамерени разширения могат да се маскират като легитимни инструменти, докато тихомълком изнасят данни;
• компрометираните акаунти в Chrome Web Store доведоха до масово разпространение на измамни разширения, заобикаляйки стандартните прегледи за сигурност;
• повторното активиране на разширенията и актуализациите на версиите могат да създадат непосредствени рискове за сигурността.

Всичко това подчертава спешната необходимост от мониторинг на разширенията в реално време и интеграцията на автоматизирани инструметни за откриване на заплахи.

Пропастта в сигурността: Защо традиционните инструменти не са достатъчни

Основното предизвикателство в сигурността на браузъра се крие в неговия уникален модел на данните – Document Object Model (DOM). Той управлява начина на визуализиране и манипулиране на уеб страниците, но до голяма степен остава пренебрегнат като вектор за атака.

Инструментите за мрежова сигурност и защита на крайните точки следят трафика и изпълнението на процесите. Браузърът обаче е активна среда, в която съдържанието и скриптовете се променят динамично.

Организациите трябва да възприемат модел за откриване на заплахи в браузъра, като наблюдават поведението на сесиите, моделите на въвеждане на удостоверения и високорисковите взаимодействия в реално време. Контролите трябва да работят отвъд филтрирането на URL адреси, за да включват откриване с отчитане на контекста.

Точно както EDR трансформира сигурността на крайните точки, BDR трябва да се превърне в основен компонент на корпоративната сигурност. Решенията от този клас позволяват телеметрия в реално време, анализ на изпълнението на JavaScript и на заплахи на ниво браузър.

Браузърът като източник на риск за цялата организация

Откриването на заплахите и реагирането са от решаващо значение за сигурността на ниво браузър. Организациите обаче трябва да вземат предвид и по-широките рискове, включително:

• чувствителна информация може да бъде копирана, качена или споделена в рамките на неподлежащи на наблюдение SaaS приложения;
• служителите рутинно използват несанкционирани инструменти и приложения с изкуствен интелект в браузъра, заобикаляйки IT контрола;
• те често споделят поверителни данни в AI чатботове и асистенти, без да разбират последиците за сигурността;
• компрометирани акаунти и злонамерени вътрешни лица могат да изнасят корпоративни данни директно в браузъра.

Тези предизвикателства подчертават нуждата от непрекъсната видимост и превенция на заплахите, които се простират отвъд мрежата, крайните точки и електронната поща. Екипите по сигурността трябва да преосмислят управлението на браузъра, сигурността на данните и контрола на риска от вътрешни лица като част от цялостна стратегия за сигурност на предприятието.

Браузърът вече не е просто инструмент за продуктивност – той е основната повърхност за атака, която нападателите използват, за да заобиколят традиционните защити. Така че не пренебрегвайте този вектор, а го защитете както останалата част от вашата IT инфраструктура.

През 2024 национални държави и APT групи направиха значителни инвестиции в инфраструктура и автоматизация, за да засилят познатите методи за кибератаки. Единственият начин на организациите да се защитят в тази среда на нарастващи рискове е проактивният подход към киберсигурността.

Ето три основни стъпки, с които можете да изпреварите нападателите:

Подгответе се за нови киберзаплахи

• Опознайте цялата повърхност, която може да бъде атакувана, включително всички потенциални входни точки;
• Прилагайте проактивни мерки за сигурност, които затварят всякакви пропуски и осигуряват постоянна защита;
• Подготовката за нови киберзаплахи включва редовно актуализиране на защитните механизми и обучение на служителите за разпознаване на потенциални атаки.

Разширете Zero Trust подхода до всички свои ресурси

• Zero Trust подходът изисква проверка на всяка заявка за достъп, независимо от това дали идва от вътрешната мрежа или от външни източници;
• Прилагайте MFA за всички акаунти. Това е ключова стъпка за осигуряване на допълнителен слой защита.
• Контролът върху достъпа трябва да обхваща не само служителите, но и партньорите, клиентите и AI идентичностите, взаимодействащи с ресурсите на вашия бизнес.

Използвайте генеративен AI за подобряване на сигурността

• Генеративният AI може да бъде използван за откриване на заплахи в реално време и автоматизиране на отговорите на инциденти;
• Технологията помага за проактивна защита срещу нови и непознати опасности, като анализира големи обеми данни и идентифицира аномалии;
• Внедряването на AI решения за сигурност повишава ефективността на защитните механизми и намалява времето за реакция при инциденти.

Приемането на проактивен подход към киберсигурността е от съществено значение за организациите през 2025 г. и след това. Опознаването на вашите системи, разширяването на Zero Trust контролите и използването на генеративен AI ще направят защитата ви значително по-ефективна.