Топ новини

Теорията е само едната част от уравнението, когато става дума за сложни материи като киберсигурността. Другата е практиката.

Затова и вторият ден на тазгодишното издание на Security BSides Sofia – 30-ти март – ще премине под формата на два практически уъркшопа.

„Уъркшопите във втория ден на Security BSides Sofia 2025 ще дадат на участниците реален практически опит. Те ще боравят с инструменти и техники, които могат да приложат веднага в работата си. Подходящи са за системни администратори, SOC анализатори, офанзивни и дефанзивни специалисти, но и за напреднали ентусиасти, които искат да направят следваща крачка в киберсигурността. Важното е участникът да има основни познания и готовност да се включи активно – останалото ще дойде чрез практиката“, обяснява експертът по информационна сигурност Николай Пасков, който е част от организацията на Security BSides Sofia 2025.

Темата на първия уъркшоп е „Threat Hunting & Incident Response“. Участниците в него ще влязат в ролята на Blue Team. Те ще получат достъп до лабораторна среда с данни от пробив и ще трябва да идентифицират заплахите и да предложат адекватен отговор.

Вторият уъркшоп е „Red Team Tactics for Blue Teams”. Неговият фокус ще падне върху начина на мислена на нападателите – какви техники използват и как защитниците могат да предвидят и блокират техните действия. Тук участниците ще преминат през атака на среда с уязвимости и ще трябва да прилагат защитни контрамерки в реално време.

И двете практически занимания ще започнат с кратък теоретичен брифинг, след което следват практически задачи в контролирана лабораторна среда. Всеки уъркшоп завършва с обща дискусия и обратна връзка от менторите.

„Избрахме тези теми, защото отговарят директно на реалните нужди на специалистите по киберсигурност у нас. Все по-често компаниите се сблъскват с инциденти, при които скоростта и качеството на реакцията са от ключово значение. Threat Hunting и Red Teaming не са просто „модерни думи“, а ежедневие в света на проактивната защита. Виждаме сериозен интерес от страна на нашата общност и искаме да предоставим възможност за учене чрез действие, а не само слушане“, споделят организаторите на събитието.

Ако лекциите дават рамка, знание и вдъхновение, то именно практическите панели позволяват да се провери „а сега можеш ли да го направиш“.

„Те надграждат теорията, като поставят участника в динамична, контролирана, но близка до реалната среда. Там се учи най-много – от грешките, от въпросите, от екипната работа. Вярваме, че така се създава по-силна и по-уверена общност от професионалисти, които знаят не само какво, но и как да го приложат“, акцентира Николай Пасков.

Security BSides Sofia 2025 ще се проведе на 29 и 30 март в Interpred WTC Sofia. Събитието се отличава от обичайните форуми с това, че е изцяло технически насочено. Презентаторите са част от него като представители на общността за киберсигурност, а не на компаниите, за които работят.

Цялата програма и билети можете да намерите ТУК.

Партньори на четвъртото издание на форума са CENTIO#Cybersecurity, [UX2.DEV], Commerzbank, ESET и BASELINE Cybersecurity.

Медийни партньори: DEV.BG, DIR.BG, Digitalk, BTV, Kaldata.

Каква е ролята на генеративния изкуствен интелект в съвременната кибер война? Откъде трябва да започнат начинаещите в областта на киберсигурността? Какви са съществуващите техники за заобикаляне на системите за защита?

Отговори на тези и още много въпроси ще даде първият ден на конференцията на обществото на специалистите и ентусиастите по киберсигурност Security BSides Sofia 2025 – 29-ти март.

„Презентациите обхващат различни области и са с различна комплексност. Така всеки ще може да намери нещо за себе си. Да вземе нещо, което го интересува и което евентуално би приложил в професионалните си задължения. Целта ни е всички присъстващи да обогатят своите знания и погледа си върху темата киберсигурност“, обяснява експертът по информационна сигурност Николай Пасков, който е част от организацията на Security BSides Sofia 2025.

Събитието се отличава от обичайните форуми с това, че е изцяло технически насочено. Презентаторите са част от него като представители на общността за киберсигурност, а не на компаниите, за които работят.

Старт на сцената на Security BSides Sofia 2025 в Interpred WTC ще даде експертът по киберсигурност Крис Кубецка. Тя е известна с ключовата си роля във възстановяването на мрежите на Saudi Aramco след мащабната кибератака през 2012 г. Кубецка ще изнесе лекция на тема „Генеративен AI в кибервойната и навигиране в пост-квантовото бойно поле“.

В сутрешната част на програмата участие ще вземат още специалистът по информационна сигурност Асен Молов и Панайотис Фискилис, Senior Penetration Tester.

Следобед на 29-ти март изследователят по киберсигурността Илия Дафчев ще разкаже в подробности за операция WordDrone. Това е знакова киберкампания срещу аерокосмическия сектор на Тайван. Той ще направи дисекция както на техническите аспекти на атаката, така и на начините, по които тя е открита.

Луиджи Губело, Senior Security Engineer в Pitch, ще разкаже как PDF файловете се превръщат в оръжие в ръцете на хакерите. Специалистът по цифрова криминалистика и реакция при инциденти Юхо Юхиайнен пък ще обясни как нападателите използват open-source софтуери за атаки.

В следобедната сесия на сцената ще излезе и Евгени Дюлгеров, разработчик и предприемач, който ще сподели добрите практики в защитата на системи, захранвани от AI.

Security BSides Sofia 2025 ще се проведе на 29 и 30 март. Цялата програма можете да видите ТУК.

Билети можете да закупите ТУК.

Партньори на четвъртото издание на форума са CENTIO#Cybersecurity, [UX2.DEV], Commerzbank, ESET и BASELINE Cybersecurity.

Медийни партньори: DEV.BG, DIR.BG, Digitalk, BTV, Kaldata.

Пролетта идва, а с нея е време и за четвъртото издание на Security BSides Sofia! Тази година уникалното събитие от обществото специалисти по киберсигурност за обществото специалисти по киберсигурност ще се проведе на 29 и 30 март в Interpred WTC Sofia.

Security BSides Sofia 2025 се отличава с изцяло техническата си насоченост. Всички презентатори са подбрани на база идеите, които искат да споделят. Те са част от събитието си не като представители на компаниите, за които работят, а като част от обществото.

„За разлика от много корпоративни конференции, Security BSides Sofia 2025 се отличава със своя комюнити характер и лесна достъпност. Нашето събитие е с отворен формат, който насърчава участието на всички присъстващи. Те могат да задават въпроси, като по този начин не се ограничават само до пасивното слушане“, акцентират организаторите на форума.

Затова и фокусът на Security BSides Sofia 2025 пада върху практическото знание и реалните казуси, а не върху маркетингови презентации. Конференцията предлага пространство за дискусии по теми, които често остават извън обхвата на традиционните конференции.

„Искаме да съберем на едно място както  професионалисти, така и ентусиасти в областта на киберсигурността, за да споделят знания, опит и нови интересни решения. Идеята на формата е да създаде достъпна платформа за обмен на идеи, представяне на нови технологии и дискусии в сферата на информационната сигурност. Стремим се да изградим силна общност, която насърчава сътрудничеството и развитието на киберсигурността в България и региона“, добавят те.

Програмата на Security BSides Sofia 2025 е разделена на две части – лекционна (29 март) и практическа (30 март), в рамките на която ще се проведат workshop-и. В първият ден на форума на сцената ще излязат лектори от четири различни държави, половината от които българи. Те ще представят основните тенденции в киберсигурността от гледна точка на водещите съвременни технологии – AI, дронове, квантови изчисления и т.н.

Цялата програма на Security BSides Sofia 2025, както и билети за събитието, можете да намерите ТУК.

Партньори на четвъртото издание на форума са CENTIO#Cybersecurity, [UX2.DEV], Commerzbank, ESET и BASELINE Cybersecurity.

Медийни партньори: DEV.BG, DIR.BG, Digitalk, BTV, Kaldata.

 

Ако сте предводител на армия как ще предпочетете да я изпратите в битка – „въоръжена“ с цялата налична информация за врага или на сляпо? Очевидно е, че първият вариант е по-добър.

Същото е и в киберсигурността. Затова всяка организация трябва да е наясно с основните начини, по които може да бъде пробита от хакерите.

Ето 9 от тях:

1. Социално инженерство: Повече от 90% от атаките започват със социално инженерство. При него нападателите се насочват към хората, а не към техническите системи. С помощта на различни фишинг техники те подмамват потребителите да кликнат върху злонамерени връзки, да споделят пароли или да изтеглят зловреден софтуер.
2. Софтуерни грешки: Слабостите на даден софтуер могат да бъдат използвани от хакерите, за да получат неоторизиран достъп до организацията ви или да поемат контрол над вашите системи. Подобни уязвимости често възникват в резултат на грешки в кодирането, лоши практики за сигурност или остарял софтуер.
3. Authentication attacks: Те са насочени към системи, които се използват за удостоверяване на самоличността на потребителите. Те използват компрометиране на потребителските данни или уязвимости в механизмите за удостоверяване.
4. Злонамерени инструкции/скриптове: Всеки език за програмиране, макроезик или език за автоматизация може да бъде използван за злонамерени цели. Например PowerShell, инструмент, който вече присъства на всички машини с Windows, може да бъде програмиран или инструктиран да прави лоши неща. При този подход нападателите доставят на жертвите зловреден скрипт, използвайки социално инженерство. Ако те кликнат върху него, той компрометира системата им.
5. Злоупотреба с данни: В този случай нападателите умишлено променят или повреждат данни по начин, който води до неправилно тълкуване или поведение на системата. Чрез използване на несъответствия в начина, по който се обработват или валидират данните, нападателите могат да предизвикат претоварване на буфера. Това може да доведе до неоторизиран достъп, срив на системата или други нарушения на сигурността.
6. Човешка грешка или неправилно конфигуриране: Често срещана грешка е даден потребител да иска да изпрати имейл с чувствителни данни на даден получател, а да го изпрати на друг. Това създава сериозна възможност за нарушения на сигурността. Друга често срещана човешка грешка е неправилното конфигуриране или предоставянето на прекалено широки разрешения.
7. Man in the middle атаки: При Man in the middle атаките, нападателите не само прихващат, но и манипулират предаваните данни. При тях информацията изглежда легитимна както за изпращача, така и за получателя. По този начин може да бъде открадната всевъзможна критична информация.
8. Brute force: Този тип атаки използват различни комбинации от входни данни, като например пароли или ключове за криптиране, докато намерят правилната. Слабите или кратките пароли са особено уязвими. Статистиките сочат, че хакерите се нуждаят от едва 37 секунди, за да разбият обикновена осемцифрена парола, използвайки brute force.
9. Вътрешни атаки: Вътрешни атаки се случват, когато доверени служители, бизнес партньори или изпълнители злоупотребяват с достъпа си до системи или данни за злонамерени цели. Това включва кражба на информация, саботаж на системите или умишлено извличане на чувствителни данни. Вътрешните атаки са особено опасни, защото извършителите вече имат достъп и откриването на злонамерените им действия може да бъде трудно.

Очаквайте продължението: „Как да се защитим от най-използваните методи за кибератака срещу бизнеса“.

Киберпрестъпниците все по-често експлоатират уязвимости в легитимни драйвери, за да заобиколят системите за сигурност. По този начин те могат да получат пълен контрол над компютрите на жертвите си.

Драйверите са ключови софтуерни компоненти, които осигуряват комуникацията между операционната система и хардуерните устройства. Тъй като те са цифрово подписани от легитимни производители, операционната система им се доверява по подразбиране. Именно това доверие експлоатират киберпрестъпниците.

Как работят BYOVD атаките?

При BYOVD атака, злонамерените актьори:

1. Внедряват легитимен, но уязвим драйвер в целевата система.
2. Експлоатират уязвимостите за получаване на привилегирован достъп.
3. Използват получените права за:

• деактивиране на защитния софтуер;
• инсталиране на руткитове;
• създаване на скрити точки за достъп;

Първоначално използвани само от елитни хакерски групи като Turla и Equation Group, BYOVD атаките стават все по-достъпни. Проектът Living Off The Land Drivers (LOLDrivers) е идентифицирал над 700 уязвими драйвера, които могат да бъдат експлоатирани.

С увеличаването на достъпността на BYOVD атаките, експертите очакват техният брой да продължи да расте. Затова организациите трябва да приемат комплексен подход към киберсигурността. Той включва както превантивни мерки, така и способност за бързо откриване и реагиране на заплахи.

За да се защитите от BYOVD атаки, ви препоръчваме:

• поддържайте списък с одобрени драйвери;
• редовно обновявайте драйверите с най-новите версии;
• използвайте системи за унифицирано управление на крайните точки (UEM);
• внедрете решения за откриване и реагиране в крайните точки (EDR);
• правете непрекъснат мониторинг на инсталираните драйвери;
• провеждайте регулярни penetration тестове.

 

Днес, 17 октомври, изтича срокът за превръщане на Директива NIS2 в национално законодателство. Oганите на държавите членки вече могат да подвеждат под лична отговорност ръководителите на организациите, ако след киберинцидент се докаже груба небрежност.

Директивата категоризира критичните сектори като „съществени“ и „важни“ въз основа на размера и значението им за националната и европейска икономика. Всяко нарушение на нейните изисквания може да струва на „съществените“ организации до 10 милиона евро или 2% от световните годишни приходи. Максималната санкция за тези, определение като „важни“, е до 7 милиона евро или 1,4% от световните годишни приходи.

NIS2 задължава правоприлагащите агенции в държавите членки на ЕС да извършват проверки на сигурността, да издават предупреждения за нарушения и да докладват за инциденти в рамките на 24 часа. От националните екипи за спешно реагиране в областта на киберсигурността се изисква да споделят информация за киберзаплахи, уязвимости и пробиви.

Срокът за транспониране на директивата беше определен преди година от ЕП с цел страните членки да имат общи, пропорционални на рисковете и заплахите мерки за киберсигурност. Но приемането на нужното законодателство върви на различни скорости. Страните „отличници“ са  едва 6 – Белгия, Гърция, Унгария, Хърватска, Литва и Латвия.

България този път е в една група с европейските лидери Франция, Германия и Италия, но не като добър пример. Страната ни изостава с приемането на необходимата правна рамка. Въпреки че публичното обсъждане на новия ни Закон за киберсигурност приключи още в началото на август, той все още не е попаднал в дневния ред на парламента.

Очаква се към този закон да се появи и нова версия на Наредба за минимални изисквания за мрежова и информационна сигурност. В нея трябва да бъдат заложени конкретните мерки, които всяка организация в обхвата на NIS2 трябва да въведе.

Ясна перспектива кога ще се случи това няма, но липсата на национално законодателство не е основание да се избегнат евентуални санкции.

 

Общо 293 312 сигнала за онлайн злоупотреби над деца е обработил от януари насам подкрепяният от CENTIO #Cybersecurity „Национален център за безопасен интернет“. Това е пет пъти повече от цялата 2023 г.

Сред сигналите на Горещата линия са такива за разпространение на снимки и видеа със сексуално съдържание с деца, сексуално изнудване и експлоатация. 99% са за престъпления спрямо момичета и 1% – спрямо момчета. Най-потърпевши са деца на възраст 10-14 години.

Националният център отчита увеличение и в обажданията от родители, деца и тийнеджъри на Консултативната линия 124 123. Повечето от тях (58%) са от родители и възрастни, а 42% – от тийнеджъри и деца. Най-честите запитвания са за съвет при откраднати профили, онлайн тормоз и хакване на други приложения в телефона.

Мeстата в интернет, където най-често възниква проблем, са социалните мрежи – 72% и приложения за чат комуникация – 17%. Онлайн престъпниците стават все по-изобретателни и все по-често подмамват децата и през платформите за онлайн игри – 10%.

Българският национален отбор по киберсигурност се класира на 23-то място при второто си участие в European Cybersecurity Challenge (ECSC).

Състезанието с ранг на европейско първенство по киберсигурност се проведе в Торино, Италия, между 8 и 11 октомври. Тази година участваха 31 отбора, като за първи път в него се включиха и гости извън ЕС в лицето на Австралия, Канада, Коста Рика, Косово, Сингапур и САЩ.

„Състезанието беше супер във всеки един аспект. Завършихме на 23-то място, което изобщо не беше според очакванията на всички. Цяла година се готвихме всеки уикенд за това състезание и настройката в мен и в играчите беше да постигнем по-добро класиране от миналото. Втория ден направихме няколко грешки, които ни костваха много точки. Анализирахме защо, но няма връщане назад. Добрата новина е, че всички са супер мотивирани да почнат да се готвят за догодина още от сега“, коментира пред Freedom Online Петър Анастасов, треньор на  Българския Национален Отбор по Киберсигурност..

„Участието в European Cybersecurity Challenge 2024 беше изключително вълнуващо и вдъхновяващо за нас. Отборът е силно мотивиран да постигне още по-големи успехи догодина“, добави и Евгени Събев, член на отбора.

Прочетете повече за каузата на Българския Национален Отбор по Киберсигурност.

На първо място в European Cybersecurity Challenge 2024 се класира Германия, следвана от домакините от Италия и Полша. Топ 5 допълват Дания (4) и Австрия (5).

Но не класирането е най-важното в European Cybersecurity Challenge 2024. Организираният от ENISA форум цели да вдъхнови и подкрепи европейските тийнейджъри да се развиват на полето на киберсигурността и да повиши осведомеността по темата в Европа. А второто поредно участие на българския национален отбор поставя страната ни не само на европейската, но и на световната карта на киберсигурността.

За да бъдат възможно най-добре защитени в киберпространството, потребителите трябва да се грижат за дигиталното си здраве, както за физическото – залагайки на превенцията. Това разбиране обаче не е достатъчно широко припознато и човекът остава най-голямата заплаха за киберсигурността и в ерата на изкуствения интелект.  

Върху това акцентира по време на форума Tech of Tomorrow Константин Веселинов, управител на CENTIO #Cybersecurity. 

По думите му хакерите използват всеки един момент, за да интегрират в инструментариума си най-новите технологии, а немалка част от бизнес ръководителите все още се затрудняват да се ориентират в реалностите на киберпространството. 

„Много често, когато говорим с наши клиенти, те ни казват: Нас не ни касае, на нас досега не ние се е случвало. А аз питам: Откъде знаете, че дори в момента не сте пробити? Така че най-голямата опасност не е изкуственият интелект, а липсата на естествен“, категоричен беше той. „Хората, които взимат решенията, често не са технически подготвени. Тук идва и конфликта между ръководителите и техническите екипи, които пък не са търговци и не могат да обяснят добре защо е нужно да се инвестира в киберсигурност“.  

И статистиката напълно потвърждава казаното от него – според Microsoft средното време, нужно на една компания да разбере, че е пробита, е 183 дни. А с развитието на AI нещата се усложняват. 

Ролята на изкуствения интелект 

Пример за това е случаят отпреди няколко месеца, когато служител на хонконгска компания преведе на нападатели 26 млн. долара. За да си гарантират успеха, те симулират не само телефонно обаждане, но и видеоконферентна връзка с участието на ръководители на компанията. Всичко това с помощта на изкуствен интелект. 

„Само няколко секунди са необходими на генеративните модели, за да възпроизведат говора на човек. С видеото още не са толкова добри, но скоро и това ще стане. В един момент те ще генерират по най-добрия начин и видео, и аудио“, предупреди Константин Веселинов. „В днешно време нещата стават много бързо и много ефективно. С AI могат да се генерират спам и фишинг атаки без никакъв проблем. Вече не е нужно да можете да пишете код, за да създадете вирус, той да бъде дистрибутиран до стотици хиляди и да вземете откуп от някакъв процент от тях“. 

В същото време в България 93% от компаниите са малки и се затрудняват да се възползват от преимуществата, които дава технологията, както го правят хакерите. За да се случи това, те трябва да наемат нови хора с нужната експертиза, което е натоварващо за тях. Затова компании като CENTIO #Cybersecurity използват AI, за да стилизират знанията и уменията на своите екипи, така че да предоставят по-добри услуги за малкия и средния бизнес. 

Човешкият фактор 

Този подход се налага и от огромния дефицит на специалисти – проблем, за който отдавна алармират представителите на индустрията за киберсигурност. И по всичко личи, че това ще остане предизвикателство поне в близкото бъдеще. 

„Понякога ни канят за гост-лектори в различни университети. Там виждаме, че много малък процент от хората имат някаква представа за какво говорим, а става дума за студенти 4 и 5 курс. Много от тях учат киберсигурност, само защото е модерно и се плаща добре“, акцентира управителят на CENTIO #Cybersecurity.  

По думите му „тук-таме има островчета на познание в нашата образователна система, но като цяло тя е твърде консервативна и не откликва адекватно на случващото се“. Това налага частният интерес – в лицето на различни образователни институции извън държавната система – да компенсира липсите, но и това не е достатъчно. 

Все пак Веселин Константинов вижда някаква светлина в тунела – Министерството на образованието обмисля да се въведе дисциплината „Киберсигурност“ в средното образование. А защо това е важно, той обобщи така: 

„Технологиите вървят напред, но в центъра на всичко е човекът. Те могат да бъдат използвани само от добре обучени хора. Хора, които знаят и могат“.   

Изкуственият интелект (AI) бързо се превръща от помощен инструмент в автономен участник на полето на киберсигурността, променяйки го из основи, акцентират от анализаторската платформа AI Cyber Insights в своя доклад „AI in Cybersecurity – Q2 2024 Insights”. Но използването на технологията трябва винаги да бъде обвързано с разбирането, че тя все още е в началните си етапи на развитие и идва със своите проблеми на растежа. 

AI дава огромен потенциал за надграждане на инструментите и стратегиите за информационна сигурност в няколко области: 

• подобрява процеса на Threat Modeling – проиграване на хипотетични сценарии и тестове за идентифициране на уязвимости, подпомагане на оценката на риска и предлагане на коригиращи действия; 
• подкрепя SOAR (Security orchestration, automation and response) технологиите, които координират, изпълняват и автоматизират задачите между различни потребители и инструменти в рамките на една платформа; 
• автоматизира сканирането на уязвимости, приоритизира рисковете и прави препоръки за стратегии за отстраняване на грешки. По този начин AI повишава ефективността на процесите за управление на уязвимостите; 
• анализира моделите и езика на комуникация, за да идентифицира опити за социално инженерство – често използвана тактика в кибератаките, като повишава значително възможностите за откриване на фишинг имейли. 

Но AI може да бъде използван и от злонамерени участници – както за създаване на по-сложни и по-унищожителни киберзаплахи, така и за експлоатация на пробойни в самата технология.  

Пример за това е AI червеят (worm) Morris II, създаден от изследователи по сигурността, за да демонстрира уязвимостите на водещи GenAI платформи като ChatGPT и Gemini. Той краде чувствителни данни и разпространява зловреден софтуер в мрежите. Ако подобен инструмент бъде създаден от киберпрестъпници, би представлявал значителен риск за крайните потребители и бизнесите. 

Според компанията за киберсигурност Wiz критични уязвимости може да има и в платформите от типа AI-като-услуга (AI-as-a-service). Replicate, например, може да бъде много полезна, тъй като събира различни големи езикови модели (LLM) с отворен код, но има и един важен недостатък – потенциално излага на риск чувствителни данни на изградените на нея AI модели.  

Самите LLM също имат присъщи уязвимости, известни като Prompt Injection Vulnerability. Те могат да бъдат екплоатирани: 

• директно (jailbreaking) – злонамереният потребител успява да презапише или разкрие основните системни команди и да манипулира поведението на модела; 
• индиректно – LLM приема входни данни, контролирани от нападател, от външни източници като интернет страници или файлове. 

Успешното експлоатиране на Prompt Injection Vulnerability може да доведе както до изтичане на поверителна информация, така и до манипулиране на критични за бизнеса процеси. 

Изводът от тези примери е, че изкуственият интелект е мощно оръжие за защита, но също така може лесно да се превърне в „ахилесова пета“ за организациите. Затова не бързайте, запленени от конкурентните предимства, които обещава той. Интеграцията на инструменти и услуги, базирани на AI, трябва винаги да бъде основана на внимателно проучване на силните и слабите страни на всяка една платформа поотделно. Независимо дали става дума за киберсигурност или други бизнес процеси.