Последен ъпдейт на 26 септември 2018 в 14:32 ч.
С около 188 млн. потребители дневно Snapchat* е една от най-големите социални медии в света и предпочитано средство за комуникация сред деца и тийнейджъри. Една от функциите, заради които приложението е толкова популярно сред по-младите потребители, е възможността да изпратиш снимка или съобщение, което изчезва след определен период от време.
Младежите използват тази функция, за да си изпращат голи снимки и нецензурни съобщения. Има обаче един проблем: в много случаи те въобще не знаят кой всъщност е получателят на съобщенията със сексуално съдържание. А това ги превръща в потенциална жертва на педофили и изнудвачи.
Как действат престъпниците
Това са хора, които си набелязват жертва и най-често се представят за неин връстник. Запознанството може да стане в интернет форум, в социална мрежа (например група във Facebook) или дори с няколко разменени коментара в сайт за видеосподеляне. След като е установил контакт, престъпникът се свързва с жертвата си в Snapchat. Комуникацията продължава с цел спечелване на доверие. Крайната цел е жертвата да бъде склонена да изпрати свои голи снимки или клипове.
Разчитайки на анонимността на Snapchat – всичко изчезва, след като е публикувано – жертвата често няма никакви притеснения да изпълни исканията на другата страна в разговора.
След като разполага с изображенията, престъпникът може да се опита да ги продаде в незаконен онлайн магазин за детска порнография.
Друг често срещан сценарий е да поиска от жертвата си пари, за да не публикува снимките в интернет. Тази тактика се нарича sextortion и по същество е изнудване чрез заплаха от компромати със сексуален характер.
Хиляди жертви
Това е проблем, заради който само в САЩ има над 13 хил. оплаквания месечно, показват данните на ФБР*. Той обаче съвсем не засяга само Америка. Изнудването със сексуален характер се практикува и в България, а негови жертви мога да станат както момичета, така и момчета. Официална статистика за броя жертви у нас, обаче, няма.
Престъпниците разполагат с достатъчно голям арсенал от канали за комуникация с потенциалните си жертви. “Сред най-популярните такива са приложенията като Snapchat и Viber, както и социалните мрежи Facebook и Instagram”, се посочва в сайта за борба с киберпрестъпления Cybercrime.bg, който се поддържа от ГДБОП. Често се използва и Skype – заради възможността да се запише видео с жертвата, което след това може да се качи в сайт за видеосподеляне. Сайтовете за запознанства също са предпочитана платформа от престъпниците и те си правят фалшиви профили там.
За добро или лошо онлайн комуникациите са навлезли дълбоко в начина, по който младите хора общуват. Няма начин как те да бъдат ограничени, освен ако планирате държите детето си напълно изолирано от компютри и лаптопи. Има антивирусни програми, с които можете да следите дейността на тийнейджърите в сайтовете за запознанства, както и да ограничавате мобилните приложения, които използват.
Най-добрата превантивна мярка обаче е познаването на методите, с които киберпрестъпниците действат.
* статистиката е на глобално ниво, за България не е налична информациоя