пробив на данни

Хакерски форум е публикувал бази данни, за които се твърди, че са източени от български фирми и организации. Официално или неофициално потвърждение дали такива пробиви има или не и дали данните са реални няма.

Сред потенциално засегнатите организации са Еконт, УНСС, OFFNews, АПИС, Дакси и др.

В такива случаи винаги е добра практика, ако имате регистрация в някой от посочените сайтове, незабавно да смените паролата си за достъп.

McDonald’s е поредната мултинационална компания – жертва на кибератака. Пробивът е довел до излагане на лична информация на клиенти и служители в Южна Корея и Тайван. Компанията твърди, че сред изтеклите данни няма чувствителна информация или детайли за плащания.

McDonald’s разследва случая и възнамерява да използва резултатите, за да подобри мерките си за сигурност.

По-рано през м. юни 2021 г. компанията за бързо хранене пострада индиректно от друга кибератака – рансъмуер спря работата на основният й доставчик на месо в САЩ.

Производителят на самолети Airbus е претърпял пробив на данни, съобщи компанията в официално изявление. Атаката е засегнала информационните системи, които обслужват бизнеса на Airbus с пътнически самолети.

„Продължаваме разследването, за да разберем дали пробивът е целял кражбата на конкретни данни. Знаем със сигурност, че са достъпени лични данни. Става дума основно за служебни данни за контакт и идентификация на някои от служителите ни в Европа“, се казва в изявлението.

Няма информация за това кога и по какъв начин се е случила атаката.

Пробивът не е засегнал фабриките и другите операции на компанията, твърдят от Airbus. Фирмата е един от най-големите производители на самолети в света и има около 129 хил. служители по цял свят.

 

 

Средният разход, който една компания плаща при пробив на своята информационна сигурност, се е повишил с 10% за последните 5 години. Стойността му вероятно ще продължи да расте заради влизането в сила на GDPR. Това са два от изводите в последното годишно проучване на Ponemon Institute.

Компаниите плащат средно по 3.86 млн. долара за пробив в информационната си сигурност. За последните 5 години този разход се е вдигнал с 10% или средно по 360 хил. долара на компания.

Къде е най-скъпо

Най-високите разходи са в САЩ. Там една компания плаща средно по 7.91 млн. долара, за да се справи с пробив в информаицонната си сигурност.

Това частично се дължи на факта, че американските компании плащат най-високите в света разходи за докладване на пробивите. Докато в страни като Индия средната сума е 20 хил. долара, в САЩ тя достига 740 хил. за компания. Причина за високите стойности в САЩ са регулаторните изисквания.

Според Ponemon Institute подобен ефект върху разходите ще има и евродирективата GDPR, която влезе в сила в края на май 2018 г. Тя засяга всички компании, които оперират на територията на Европейксия съюз. „Разходите за докладване в САЩ са високи заради американските регулации. Очакваме, че GDPR ще доведе до огромно увеличение за компаниите от цял свят в разходите за докладване при пробив“, коментират от Ponemon Institute.

Тенденция към покачване

Изследването е проведено сред 477 компании от 15 страни и региона на света. Всяка от тях е претърпяла пробив на данни през изминалите 12 месеца до юли. В анкетата влизат компании от сферата на здравеопазването, финансите, технологиите и комуникациите, търговията, фармацевтиката, енергетиката и др.

Средните разходи за 2018 г. дори не са най-високите за периода, откакто се води проучването. През 2016 г. например средният разход, причинен от пробив в информационната сигурност, е 4 млн. долара.

Като цяло обаче тенденцията е към трайно покачване. „Нашето проучване показва, че година след година информационните пробиви струват все по-скъпо на компаниите и все повече потребителски данни биват откраднати“, посочват от Ponemon Institute.

Защо разходите са все по-високи

Кои фактори оказват най-голямо влияние върху цената, която бизнесът плаща при пробив на данни? От Ponemon Institute посочват пет основни такива.

• Неочаквана загуба на клиенти след пробива – всеки пробив намалява доверието на клиентите в компанията, а с това намалява и тяхната лоялност. Ето защо компаниите, които имат назначен директор по сигурността на информацията, отчитат по-малки разходи при прибив на данни;
• Обем на откраднатите данни – колкото повече данни са откраднати, толкова по-скъпо излиза това на засегнатата компания;
• Време за откриване на пробива – колкото по-бързо една компания открие и се погрижи за пробива, толкова по-ниски ще са разходите й за покриването му;
• Ефективно управление на превантивните мерки – компаниите, които инвестират в превантивни мерки – дали ще са инструменти за засичане на пробиви или екипи, които се занимават със сигурността на данните – отчитат по- ниски разходи;
• Ефективно управление на разходите след пробива – такива са разходите за обслужване на клиентите, комуникация с клиенти и медиите, издаване на нови акаунти и т.н. Тези разходи се правят, след като е ясно какъв е мащабът на пробива и какви данни са пострадали. Ако компанията ги направи преди това, има опасност парите да са хвърлени напразно, което увеличава общата цена на пробива;