докладване на пробив на данни

База данни с обем 196 гигабайта или близо 2.07 млрд. записа, сред които имейли и телефони, е била разкрита от два различни анализатора, съобщава WeLiveSecurity.

Първи за новината съобщава Боб Диаченко. Той е разкрил незащитен MongoDB сървър, на който са съхранявани 808 млн. записа, достъпни за „всеки с достъп до интернет“, както пише анализатора в блога си. Самият сървър е собственост на Verifications.io – компания, чийто бизнес е валидация на имейл адреси.

След като Диаченко съобщава за пробива, компанията сваля базата данни на 8 март – в а последствие (и по времето на писането на този текст) спира достъпа и до целия си уебсайт.

Малко след публикацията от миналата седмица, други анализатори – от DynaRIsk продължават разследването и разкриват, че реалният брой компрометирани лични данни е значително по-висок. Причината: Диаченко е разкрил само една от засегнатите бази данни. Според най-новата информация по случая, общият обема информация е 2.07 млрд. записа или общо 196 гигабайта данни.

Само в едната база се съхранява следната информация:

• emailrecords = 798 171 891 записа
• emailWithPhone = 4 150 600 записа
• businessLeads = 6 217 358 записа

В голяма част от случаите имейл адресите идват с имената, акаунтите в социални медии, телефонни номера, рожденни дни, пощенски кодове и данни от кредитни регистри, взети ипотеки, лихви за взетите ипотеки и други данни на собствениците си. В част от засегнатите акаунти е публикувана информация и за приходите на компаниите, за които работят притежателите на имейлите.

Пароли, номера на социални осигуровки (американският еквивалент на ЕГН) и данни за лични карти не са достъпни.

И за разлика от нашумелия случай с Collection#1, в този случай записите не са просто сбор от вече публикувани бази данни с източени акаунти. Става въпрос за непубликувани до момента акаунти, които са били публично достъпни за неизвестен период от време.

Дали вашият имейл е сред публикуваните може да разберете в haveibeenpwned.com. Над 30% от публикуваните имейли не са били налични в глобалната база данни с източени лични данни, събирана от анализатора Трой Хънт.

Самата компания Verifications.io предлага услуга, която позволява на клиентите ѝ да намалят непотребното съдържание в базите си данни с контакти на клиенти, като сравнява въведените такива от служители или от самите клиенти със собствените си бази данни – и по този начин предотвратява въвеждането на невалидни адреси, телефони и др.

Средният разход, който една компания плаща при пробив на своята информационна сигурност, се е повишил с 10% за последните 5 години. Стойността му вероятно ще продължи да расте заради влизането в сила на GDPR. Това са два от изводите в последното годишно проучване на Ponemon Institute.

Компаниите плащат средно по 3.86 млн. долара за пробив в информационната си сигурност. За последните 5 години този разход се е вдигнал с 10% или средно по 360 хил. долара на компания.

Къде е най-скъпо

Най-високите разходи са в САЩ. Там една компания плаща средно по 7.91 млн. долара, за да се справи с пробив в информаицонната си сигурност.

Това частично се дължи на факта, че американските компании плащат най-високите в света разходи за докладване на пробивите. Докато в страни като Индия средната сума е 20 хил. долара, в САЩ тя достига 740 хил. за компания. Причина за високите стойности в САЩ са регулаторните изисквания.

Според Ponemon Institute подобен ефект върху разходите ще има и евродирективата GDPR, която влезе в сила в края на май 2018 г. Тя засяга всички компании, които оперират на територията на Европейксия съюз. „Разходите за докладване в САЩ са високи заради американските регулации. Очакваме, че GDPR ще доведе до огромно увеличение за компаниите от цял свят в разходите за докладване при пробив“, коментират от Ponemon Institute.

Тенденция към покачване

Изследването е проведено сред 477 компании от 15 страни и региона на света. Всяка от тях е претърпяла пробив на данни през изминалите 12 месеца до юли. В анкетата влизат компании от сферата на здравеопазването, финансите, технологиите и комуникациите, търговията, фармацевтиката, енергетиката и др.

Средните разходи за 2018 г. дори не са най-високите за периода, откакто се води проучването. През 2016 г. например средният разход, причинен от пробив в информационната сигурност, е 4 млн. долара.

Като цяло обаче тенденцията е към трайно покачване. „Нашето проучване показва, че година след година информационните пробиви струват все по-скъпо на компаниите и все повече потребителски данни биват откраднати“, посочват от Ponemon Institute.

Защо разходите са все по-високи

Кои фактори оказват най-голямо влияние върху цената, която бизнесът плаща при пробив на данни? От Ponemon Institute посочват пет основни такива.

• Неочаквана загуба на клиенти след пробива – всеки пробив намалява доверието на клиентите в компанията, а с това намалява и тяхната лоялност. Ето защо компаниите, които имат назначен директор по сигурността на информацията, отчитат по-малки разходи при прибив на данни;
• Обем на откраднатите данни – колкото повече данни са откраднати, толкова по-скъпо излиза това на засегнатата компания;
• Време за откриване на пробива – колкото по-бързо една компания открие и се погрижи за пробива, толкова по-ниски ще са разходите й за покриването му;
• Ефективно управление на превантивните мерки – компаниите, които инвестират в превантивни мерки – дали ще са инструменти за засичане на пробиви или екипи, които се занимават със сигурността на данните – отчитат по- ниски разходи;
• Ефективно управление на разходите след пробива – такива са разходите за обслужване на клиентите, комуникация с клиенти и медиите, издаване на нови акаунти и т.н. Тези разходи се правят, след като е ясно какъв е мащабът на пробива и какви данни са пострадали. Ако компанията ги направи преди това, има опасност парите да са хвърлени напразно, което увеличава общата цена на пробива;