Рискът от външни устройства: флашката-саботьор

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 13:51 ч.

Всеки един от нас е използвал запаметяващо устройство – родители ни са ползвали флопи дискети, като деца сме си разменяли дискове с музика и игри, а от доста време вече, царицата на запаметяващите устройства е, по нардоному казано, „флашката“. Освен USB флаш паметта, както всъщност се нарича това устройство, мнозина от нас са се сблъсквали с външни твърди дискове, SD карти и прочее подобни физически хранилища на дигитална информация.

Това, за което рядко се замисляме, е че флашката е един от най-големите източници на компютърни зарази. В света има хиляди заразени устройства, които само при включването в USB порт, пренасят зловреден вирус върху твърдия диск на компютъра. Много от тези злонамерени кодове се активират без да има нужда от действие от страна на потребителя. Достатъчно е само да вкарате непознато заразено устройство в отвод на компютъра си.

Подхвърлената флашка

Някои организации и бизнеси в света дори прилагат интересен експеримент със служители си. Ръководството подхвърля флашка на бюрото на служители с фалшив вирус и следи кой ще го използва. Когато вирусът „зарази“ нечий компютър, потребителят получава съобщение с правилата за информационна сигурност на компанията като поучително предупреждение.

Миналата година подобен тест бе проведен от Google в университети в САЩ. Близо 300 флаш-памет устройства били подхвърлени в различни точки на щатските университетите Мичиган (University of Michigan) и Илинойс (University of Illinois). Резултатите показали, че между 45% и 98% от тези устройства били отнесени за ползване вкъщи или включени към компютри в локалната университетска мрежа. Първото включване се случило едва 6 минути след като била подхвърлена флашката, а средното време за включване в компютър било по-малко от 7 часа. Организаторите на експеримента твърдят, че студентите далеч не били компютърно неграмотни, а мотивацията им да се разровят в паметта била да разберат на кого принадлежи, за да я върнат (68%) или от чисто любопитство (18%). Отново 68%  не взели никакви предпазни мерки, а от петнайсетината студенти, които все пак решили да проверят за вирус, десет съзнателно стартирали ръчно сканиране с антивирусна програма.

Българска следа

През май тази година подобен инцидент имаше и в България, когато ГДБОБ арестува 23-ма души, сред които и хакери, за престъпен достъп до системата на Агенция „Митници“ с цел източване на ДДС.

Престъпната група закупила вирус от 22-годишен български хакер, който по-късно бил инсталиран от служител на работните компютри на агенцията с помощта на заразено с вируса флаш-памет устройство.

„Нека си припомним някои от най-грандиозните кибератаки“, предупреждава Slate още преди години, „Ще си дадем сметка, че в повечето случаи в центъра на конспирацията винаги стои една флашка“.

Подобно на историята с Агенция „Митници“, Slate припомня за случаите на заразяване на иранската ядрена програма с червеите Stuxnet и френския военноморски флот с Conficker и отбелязва, че това са само два от най-известните случаи на заразяване чрез флаш-памет устройство.

За да не стане вашата организация поредната жертва на виртуален саботаж, специалистите препоръчват да:

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Exit mobile version