Да, на теория да смените лицето си е възможно – след намеса на пластичен хирург, например. Но на практика, времето и парите, които ще ви отнеме тази смяна, са неоправдани Особено, ако се налагат, за да елиминирате последиците от немарливост от страна на администратора, на който сте ги поверили (търговец, доставчик на услуга и т.н.)
Представете си следното: обаждате се на онлайн магазин, за да откажете поръчка, която не сте направили. По време на кореспонденцията, операторът ви изпраща снимка на лицето ви с въпрос: „Това вашето лице ли е?“. Трудно ще е да се оспори, че не вие сте направили измама при покупката. И съответно – трудно ще откажете поръчката на ваше име.
Предвид казаното дотук, кражбата на самоличност и по-конкретно, кражбата на биометрични данни, придобиват съвсем ново измерение. А доставчиците в биометричното пространство знаят, че защитават наистина чувствителна информация, така че би трябвало да са изключително усърдни, за да не позволят това да се случи, нали?
Министерството на вътрешната сигурност на САЩ наскоро стана жертва на подобен пробив, след който изтекоха снимки от паспорти на американски граждани. А за тях се предполага, че са добри в защитата на данните. Може би дори по-добри от повечето организации, които трябва да защитават биометрични данни. Какво остава за другите организации, с по-ниски компетенции?
Зад всичко се крие псевдо маркетинговата фраза: Моля, покажете ни лицето си, за да можем да гарантираме защитата ви. Но след години работа в сферата на сигурността, научихме, че няма такова нещо като перфектна сигурност, а само по-високо или по-ниско ниво на защита.
А записът за идентичност, който включва вашето лице, вероятно включва и много друга чувствителна информация. Едва ли има нужда да добавяте още данни, освен лицето си, за да изглеждате по-убедителни и достоверни. Това е една от причините медицинските досиета да са така примамлива цел за кражба на данни: все по-сигурно е, че във вашето здравно досие има информация само за вас, и то проверена и трудна за фалшифициране.
Технологиите за разпознаване на лицева идентичност определено са във възход. Китай експериментира с такива, използвайки машинно самообучение, за да може да улови лице дори след пластична операция или покрито с предпазна маска. Много други страни също се присъединиха към битката.
Сингапур въвежда документ за самоличност, базиран на лицето на гражданина.
Сигурно бихте казали, че лицето ви може да бъде уловено и от нарастващия брой камери на публични места, така че каква може да се направи?
Но ако биометричният ви профил, включващ лицето ви, може да се използва за цифрово взаимодействие с все по-голям брой бизнеси и организации, с които комуникирате, това може значително да разруши реалния ви живот.
Един реален пример: служителка, която случайно е била обявена за мъртва поради компютърна грешка. Трябвали са й повече от 20 години, за да я поправи. Трябвало е да убеди своите доставчици на услуги, че не е мъртва. Не е било достатъчно, че тя разговаря по телефона с тях. Странна ситуация, нали? Сега тя е вече е „призната“ за жива, но все още продължава възстановяването на пенсията й, поради което тя все още трябва да работи. Също така, някой е откраднал номера на социалната ѝ осигуровка (американският еквивалент на ЕГН), докато тя е била „мъртва“, след което е изтеглил кредит от нейно име.
Трудно е да се докаже, че не си мъртъв. Също така е трудно да се докаже, че вашият профил, включващ лицето ви, не сте вие.
-
-
-
-
-
