Когато любовта се превърне в кошмар: онлайн „срещи“ и измами

Сайтовете за запознанства са глобален феномен от зората на интернет. По данни на GlobalWebindex над 40% от мъжете без партньор са използвали приложение или сайт за запознанство онлайн. А избор на такива приложения и сайтове не е като да няма. Може би най-популярните от тях са Tinder и Happn, които са на почит и сред българската онлайн аудитория, дори и тази на подрастващите.

Въпреки че тези приложения и сайтове са създадени с идеална цел – да донесат щастието от любовта там, където то още не е достигнало, те имат и тъмна страна. Любовта е една от емоциите, които са най-често експлоатирани от скамъри и кибер престъпници, а резултатът от дейността им е много повече от разбито сърце – например, разбита (и източена) банкова сметка.

Измама с много лица

Най-честият метод на действие изисква значителна подготовка от страна на кибер престъпниците. Те не се свенят да проучват жертвите си, като събират лична информация от всевъзможни онлайн профили – информация за месторабота, евентуални приходи, начин на живот, интереси и т.н. В този ред на мисли, потребителите сами улесняват това проучване – защото сами споделят (доста често – и безконтролно) данни за себе си, с които може да бъде злоупотребено.

Един пример: ако карате ски в Италия или Австрия, това може да означава, че имате достатъчно приходи да си позволите подобна екскурзия. Ако карате ски в България – най-вероятно означава, че имате приличен доход, макар и не толкова, колкото каращите извън страната.

Така, споделяйки сами информация за себе си, потребители несъзнателно улесняват собственото си профилиране.

Какъв може да е ефекта от това? Скамърът може да манипулира емоционално жертвата си да му изпраща пари, подаръци или още по-лична информация. Или да се опита да се представи за човек, който жертвата би харесала и да изкара разговора от по-сигурната среда на приложението или сайта за запознанства във външно приложение – WhatsApp, Viber и т.н. там той се опитва да изнуди неподозиращата си жертва да изпрати интимни снимки и видеа, които в последствие да бъдат използвани за изнудване.

Глобален феномен с локален ефект

Примери за подобни измами има от цял свят. Например, през 2018 г. в Австралия е съобщени за близо 4 000 случая за измами в социални мрежи, сайтове и приложения за запознанства, които са довели до щети на жертвите от над 24 млн. AUD (австралийски долара).

В САЩ и Великобритания през 2017 г. е съобщавано за подобна онлайн измама на всеки 3 часа, всеки ден. А общият брой за 2018 г. е над 4 500 измами – за които е известно, без да коментираме тези, за които не знаем. Над 60% от жертвите им са жени, съобщава BBC.

Наскоро в Испания бе арестуван Кралят на Tinder – потребител, който до такава степен е успявал да влезе под кожата на жертвите си, че ги е прилъгвал да му изпращат пари под предлог, че има да решава „семейни проблеми“.

67-годишен канадски вдовец се запознал онлайн със София Голдщайн, която твърдяла, че също е от Канада. Онлайн връзката им прераснала в такъв романс, че мъжът осъществил 19 банкови превода на обща стойност 730 000 CAD (канадски долара) на мнимата София, с които тя е трябвало да реши свои семейни и лични проблеми. Парите били превеждани по сметка в Малайзия. А София съвсем не е била София.

А България? „Фалшивият профил, който бяха създали и през който ми писаха беше на добре изглеждащ мъж, хирург. Завършил в Стокхолм. Бяха изредили реални болници, в които е работил. Този човек наистина съществува, но те са „откраднали“ самоличността и снимките, чрез които разказват някаква история. Профилът не се поддържа особено активно и човек трябва да се порови, за да види съмнителни неща.“ Това е разказ на Искра Кирилова пред Дневник.

Тя допълва: „Докторът“ бил част от военен лагер и пътувал често, представял се за вдовец. На третия месец от комуникацията им разказал за нападение, той не успял да се прибере в САЩ и трябвало да вземе цивилен полет. Нямал обаче достъп до сметките си поради мерки от сигурност и му трябвали средства.“ Искра не е превела исканите средства – но разказът ѝ е показателен, че България съвсем не е в страни от радара, когато става въпрос за онлайн измами.