Тормозът не е явление от вчера. Случва се в училище, в офиса, вкъщи… С него се опитват да се справят правораздавателни органи, училищни власти, правителства и различни неправителствени организации. С развитието на технологиите, проблемът разшири обхвата си и вече засяга не само физическия, но и т.нар. виртуален свят.
Макар че се случва само „онлайн“, кибертормозът има реално измерение, защото последиците от него рефлектират върху офлайн живота на жертвата, а често и върху нейното обкръжение. Освен това е и значително по-лесен за осъществяване, поради няколко основни причини:
Анонимност и бързо разпространение
При тормозът лице в лице, както подсказва името, жертвата знае много добре кой всъщност я тормози. Дори и да е нападната в гръб, шансът да види лицето на насилника си е огромен. Онлайн обаче тормозът може да се осъществи анонимно. Насилникът би могъл да използва псевдоним, фалшиви снимки или имена и всякакви други прийоми, които да скрият самоличността му. Веднъж иницииран кибертормозът, онлайн щетите от него могат да се разпространят много по-бързо и да бъдат видени от много повече хора от, на практика, всяка точка на земното кълбо. А слухове, фалшифицирани снимки и др., веднъж качени онлайн е почти невъзможно да бъдат изтрити впоследствие.
Онлайн непрекъснато
Когато става въпрос за тормоз в реалния живот, жертвата има шанс да опита да се скрие някъде – физическото насилие все пак предполага физическа близост. При кибертормоза, за съжаление, жертвата може да бъде на прицел винаги и по всяко време. Лягайки си спокойно вечер, никой не очаква, че може на сутринта да се събуди и да се окаже залят от съобщения, съдържащи заплахи, изнудване и т.н. Това може да накара всеки да се почувства незащитен дори и на най-сигурното за него място – у дома.
Чувство за липса на отговорност
Налагащите кибертормоз имат фалшиво чувство за безнаказаност, тъй като не се срещат очи в очи с жертвите си. Иначе казано, тъй като не виждат какви са реалните щети, нанесени от действията им, доказано изпитват по-малко угризения. Лъжливото възприятие дори може да доведе до коренно различно държание на насилника онлайн и офлайн – буквално все едно, че става дума за различни хора. Явлението се нарича токсично дезинхибиране.
Каквото се случи онлайн, остава завинаги онлайн
Ако сте гледали Големият ергенски запой, със сигурност сте чули култовата фраза: “Каквото се случва във Вегас, си остава във Вегас”. Е, това не е твърде валидно за онлайн комуникациите. Каквото бъде качено онлайн, остава онлайн и е много трудно да бъде изтрито, дори често е невъзможно. Facebook, Instagram, Twitter и YouTube имат цели екипи, които свалят подобни постове. Съществуват и компании, чиято дейност е посветена на това да издирват остатъци от съдържание, което злепоставя или тормози потребителите. И въпреки това, винаги някъде остават следи…
Какво да правите, ако сте жертва на кибертормоз?
Тормозът, в която и да негова форма, е много чувствителна тема. Той може да засегне всеки, без значение каква е неговата възраст, раса, пол или религия. Възможно е да ви накара да се почувствате изолирани, но това, което трябва да помните на първо място е: не сте сами! Говорете за проблемите си с хората около вас! Потърсете помощ!
Помнете, че при тормоз срещу вас, вината не е ваша. Никой не трябва да бъде тормозен, каквито и да са обстоятелствата, довели до това – както и да изглежда, какъвто и да е…
Пазете доказателства за кибертормоза! Принтирайте, правете скрийншотове! Запазете ги по удобен за вас начин! Имейли, блог постове, постове в социални медии или чатове – всичко може да ви бъде от полза в определен момент, защото когато докладвате подобно поведение, ще са ви нужни доказателства.
Кибертормозът не е по-различен от физическия тормоз, затова следва да приложим също толкова активни мерки за справянето с него.
-
-
-
-
-
