GDPR: Кой не е длъжен да иска съгласие за обработка на лични данни от потребителите

Влизането в сила на новия регламент за защита на личните данни на ЕС (беш)е на път да породи хаос в събирането на ненужни съгласия от потребителите за работа с данните им. Адвокати, работодатели, лекари, фармацевти, банки – това са само част от лицата, които трябва да изискват такива писмени съгласия

Новият регламент за личните данни в ЕС вече е факт. Влизането в сила на GDPR влязоха в сила и много неправилни тълкувания на регламента, особено за съгласията, свързани с обработване на потребителски лични данни.

За да помогнем в хаоса, ще дадем няколко примера за ситуации, в които не се изисква даването на подобно съгласие. Най-общо, НЕ СТЕ ДЛЪЖНИ да искате одобрението на физическо лице (или според дефиницията в регламента – субект на данните) работите с личните му данни в случаите, в които:

Няколко примера от практиката.

Double opt-in за маркетингова комуникация

Знаем, че мина доста време от тогава – но сме сигурни, че през целия май месец сте получавали десетки, а защо не и стотици мейли, в които се иска да потвърдите съгласието си за получаване на маркетингова комуникация от даден сайт или услуга.

Това НЕ Е необходимо, ако вече сте дали такова съгласие веднъж. Да, double opt-in е посочен като препоръчителен – но не и задължителен.

Лекари, фармацевти и банкери изискват съгласие

Започваме с цитат на текст от Капитал, публикуван на 25 май : „Поне 1.5 млн. хартиени декларации за обработка на лични данни ще се натрупат през следващите дни във всички аптеки, ако се съди по неправилния подход, който възприеха редица аптеки в страната в първия ден на влизане в сила на новия регламент за съхранение на личните данни GDPR. Толкова е броят на пациентите, които получават медикаменти, платени напълно или частично от здравната каса.“

Подобно беше положението и в част от банките, личните лекари – и още много други подобни институции, с които вече или имате договор, или чиято дейност е свързана със защитата на собствения ви интерес (да живеете).

Забранено ли е видеонаблюдението?

Според Комисията за защита на личните данни: „легитимен интерес е налице и при обработване на лични данни за защита на правата на администратора по съдебен или несъдебен ред, например за подаване на иск за неизпълнение на договор или за търсене на отговорност за причинени вреди. Такива хипотези в практиката са предприемането на мерки за сигурност и охрана, включително чрез видеонаблюдение, проверка на лица и регистрация на достъпа до сгради, действия за гарантиране на информационната и мрежовата сигурност и др.

Иначе казано – видеонаблюдението не е забранено, но трябва да имате легитимен (основателен) интерес, за да го осъществявате.

Примери може да се дават още много, но за да ви улесним – ето непълен списък с основните специалисти или случаи, в които НЕ ТРЯБВА да изискват съгласие при изпълняване на основните функции на ролите им (и едно уточнение: получаването на маркетингова комуникация НЕ Е основна функция на ролята на нито една от долните функции):

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook.

Exit mobile version