Освен с пандемията от COVID-19, 2020 може да остане в историята като годината с най-висок отчетен брой DDoS атаки. Една от причините: нова техника за амплификация (буквално: раздуване) на обема на DDoS атаките и респективно: пораженията, които могат да нанесат те. Методът е улеснен от уязвимости в мрежови протоколи.
Малко статистика
По данни на NETSCOUT (компания, която предоставя статистика за DDoS активността в реално време), DDoS атаките растат със заплашителни темпове от началото на 2020 г. През април компанията публикува пост със заглавие „Най-черният месец в цифри„. Тогава бяха отчетени около 864 хил. атаки за периода 11 март – 11 април, най-високата бройка, засичана някога. За сравнение, предходния пик беше през ноември 2019 г. – около 751 хил. атаки.
Месец по-късно, за периода 11 април – 11 май са отчетени още повече – 929 хил. атаки. А причината не е само в COVID-19.
Как се „раздува“ DDoS?
Методът е прост. Към даден уязвим сървър се изпращат заявки. Нападателите обаче подправят (spoof) източника на всяка заявка – така отговорът за грешка от страна на сървъра ще се върне не към реалния източник на заявката, а към потенциалната жертва.
Резултатът: претоварване на мрежата/устройствата на жертвата.
Причините:
- размерът на отговора е в пъти по-голям от самите заявки. За пример: да позвъните в ресторант, да поръчате от всичко и да кажете: обадете се на съседа, за да продиктувате поръчката. Съседът ви може да слуша дълго обяснението на ресторанта, което ще блокира телефона му.
- обемът на фалшивите заявки може да е огромен. Представете си ботмрежа от хиляди компютри, изпращаща заявки към даден сървър.
Колко опустошителни всъщност са тези атаки може да прочетете тук.
Кои са засегнатите протоколи
Нападателите могат да се възползват от широк набор протоколи за такъв тип атака – например DNS, SSDP и NTP. Но в този случай атаките са по-интересни и използват протоколи като: Apple Remote Desktop’s (ARD), Apple Remote Management Service (ARMS), Web Service Dynamic Discovery (WS-DD) и Constrained Application Protocol (CoAP). Обикновено организациите пренебрегват заплахите от тези протоколи и точно затова те са толкова опасни.
Протоколът CoAP позволява свързването на IoT устройства и комуникацията помежду им. Функционира с методи, подобни на GET и PUT при HTTP. За разлика от HTTP обаче, CoAP е UDP базиран, което го прави податлив на атаки с подмяна на IP адреси и амплификация на пакети.
Атакуващият изпраща малък UDP пакет до IoT устройството, което в зависимост от зададените параметри в заявката, изпраща като отговор пакет с по-големи размери. В контекста на DDoS атаките, таргетиращи този протокол, съотношението между големината на заявката и отговора, се нарича коефициент на увеличение. При извършване на DDoS атака чрез амплификация и отразяване (amplification and reflection) средният коефициент на увеличение за CoAP е 34.
Другият често експлоатиран протокол е WS-DD, той се използва за локализиране на IoT устройства в локалната мрежа. За разлика от CoAP, той е и UDP И TCP базиран, но атаките работят по подобен начин, възползвайки се от уязвимостите в UDP протокола, като изпращат пакет с подправен IP адрес. Според сигнала на ФБР, нападателите експлоатиращи този протокол, достигат атаки с размери по-големи от 350 гигабита в секунда.
Конкретно срещу Apple
Зачестиха и злоупотребите с ARD. Това е приложение за отдалечен достъп при Apple компютрите, което се използва от университети и предприятия за управление на голям брой Apple продукти. Когато ARD е активиран, услугата ARMS, извършваща комуникацията, слуша на порт 3283 (UDP) за входящи команди от отдалечени устройства на Apple. Миналия октомври атакуващите, експлоатирали ARMS при извършване на DDoS усилващи атаки, са успяли да достигнат коефициент на усилване „35.5:1“.
ФБР също така споменава за уязвимост в Jenkins – платформа с отворен код, използвана за автоматизиране на задачи. Тази уязвимост също може да бъде използвана за DDoS атаки, въпреки че все още не е известна злоупотреба с нея. И все пак, рискът съществува, като в този случай трафика на атаката може да се увеличи до 100 пъти.
Какво да направите, за да се защитите
Обикновено стратегията за защита при тези видове атаки би изисквала деактивиране на протоколите, с които се злоупотребява. Деактивирането на ARMS, WS-DD и CoAP би довело до загуба на функционалността, производителността и цялостната свързаност на бизнеса. Малко вероятно е производителите на устройства да деактивират тези функции, защото това би повлияло на качеството на предлаганите услуги за потребителя.
Вместо това ФБР насърчава организациите да обединят усилия с местния интернет доставчик за извършване на контрол на мрежовия трафик, създаване на процедура за реакция в случай на отказ на услуга, промяна на потребителските имена и пароли, зададени по подразбиране за всички мрежови устройства, и добавяне на други допълнителни мерки за сигурност. Специалистите по сигурността също така трябва да конфигурират защитните стени на мрежата, за да блокират неоторизирани IP адреси и да деактивират пренасочването на портовете.
Сигналът на ФБР идва след няколко мащабни DDoS атаки от тази година. Amazon Web Services съобщи, че е ударен от DDoS атака с 2.3 терабита в секунда (293 млн. пакета в секунда) през февруари, най-голямата DDoS атака регистрирана някога. През юни Akamai блокира DDoS атака, генерираща 809 млн. пакета в секунда срещу голяма европейска банка, и друга атака с 1.44 терабита за секунда (достигаща 385 млн. пакети в секунда) срещу уеб хостинг доставчик. Cloudflare също се бори с атака през юни, която достигна максималния брой от 754 млн. пакета в секунда.
По материала работиха: Кристиян Цанков и Стелиана Козарева
-
-
-
-
-
