IOS операционната система на Apple се счита за сигурна, но през последните години хакерите успешно откриха редица недостатъци, които осигуряват входни точки в iPhone и iPad.
Много от тях са т.нар. атаки zero-click (без взаимодействие от страна на потребителя) – достатъчно е да кликнете върху връзка или да изтеглите файл, свързан със злонамерен софтуер, за да се зарази устройството ви.
iMessage буквално е създаден за активност без взаимодействие – не е нужно да докосвате нищо, за да получите текст или снимка от контакт. Пълният набор от функции (интеграции с други приложения, функционалност за плащане и др.), които създават удобство за потребителите са и благодатна почва за хакери.
Изследователи от екипа на Google за откриване на уязвимости в Project Zero описват три подобрения в сигурността на iMessage за крайните потребители, които издигат защитата им на по-високо ниво:
Първото подобрение (наречено BlastDoor) е sandbox – карантинна зона, в която iMessage може да проверява входящата комуникация за потенциално злонамерени атрибути, преди да ги пусне в основната среда на iOS.
Вторият нов механизъм следи за атаки, които манипулират споделен кеш на системни библиотеки. Кешът променя на случаен принцип адресите в системата, за да направи по-труден злонамерения достъп. iOS обаче променя адреса на споделения кеш само след рестартиране, което дава възможност на нападателите със zero-click да открият местоположението му. Новата защита е настроена да открива злонамерена дейност и да задейства опресняване, без потребителят да се налага да рестартира своя iPhone.
Третото подобрение затруднява brute force атаките. Тази защита ограничава опитите за намиране на споделения кеш, както и по-сложни атаки – напр. опити за изпращане на множество злонамерени текстове, които обикновено са невидими за потребителя.
Направените подобрения в iOS 14 значително ще намалят успешните атаки срещу iMessage без взаимодействие. Все пак изследователите предупреждават, че е въпрос на време нападателите да намерят нови уязвимости. Затова е важно постоянно да следите наличните актуализация и да ги прилагате, защото те запушват новооткрити пробойни в сигурността.
Целта ни е да ви запознаем по-подробно с този опасен и многолик криптовирус, за да можете да изградите по-добре вашата защита.
В никакъв случай не подценявайте криптоатаките. Освен че могат да ви откраднат ценна информация, могат да ви изнудват за пари и чрез публикуването й или продажбата й на конкуренти. И в двата случая може да се стигне до загуба на репутация, влошаване на бизнес отношения, огромни финансови загуби, а и глоба по GDPR.
Млад, но амбициозен ransomware
За Maze чухме едва през първата половина на 2019 г. По това време той дори нямаше ясно изразена следа (ransomware note). Наречен е от изследователите „ChaCha ransomware“, защото съдържа в заглавието си „0010 System Failure 0010“.
Една от първите бележки за откуп (Ransom note) на Maze/ChaCha
Много скоро новите версии започнаха да се наричат Maze. Злонамерените лица зад криптовируса създадоха сайт, който да „подпомага“ техните жертви в плащането на откуп за декриптиране на файловете им.
Уебсайтът, използван от скорошна версия на Maze
Разпространява се чрез спам / фишинг кампании
Тактиката за разпространение на Maze първоначално включва заразяване чрез експлойт комплекти (Fallout EK и Spelevo EK) и спам със злонамерени прикачени файлове.
Когато получателят отвори прикачения документ, той бива подканен да активира режима за редактиране (Enable Edit) и съдържанието (Enable Content). Ако потребителя се подлъже и избере тези опции, злонамереният макрос, съдържащ се в документа, се изпълнява и заразява компютъра на жертвата с Maze.
Персонализиран подход
За кратко време Maze започна да прилага индивидуален подход при атаките на корпорации и държавни организации, за да е по-успешен и да увеличи печалбите си от изнудване.
Някои атаки стартират с таргетиран фишинг и завършват с инсталиране на Cobalt Strike RAT, докато в други случаи пробивът на мрежата е резултат от експлоатация на уязвима интернет услуга (напр. Citrix ADC / Netscaler или Pulse Secure VPN). Слабите пароли за достъп до RDP на машини, достъпни от интернет, са друг недостатък, който Maze използва.
Рансъмуерът прилага различни тактики при ескалация на привилегии, разузнаване и компрометиране на други машини в мрежата (т.нар. Lateral Movement). Използва инструменти като mimikatz, procdump, Cobalt Strike, Advanced IP Scanner, Bloodhound, PowerSploit.
По време на тези междинни етапи, злонамерените лица се опитват да локализират ценна информация, която може да се съхранява на сървърите и работните станции в компрометираната мрежа. След това те източват поверителните файлове на жертвата, за да ги използват за договаряне на откуп.
На финала Maze се инсталира на всички машини, до които злонамерените лица имат достъп. Следва криптиране на ценните данни на жертвата, с което работата на криптовируса е свършена.
Изтичане на информация / Изнудване
Това, с което нашумя Maze е, че утвърди нова тенденция при криптовирусите. Те започнаха да заплашват да разкрият поверителните данни на жертвите си ако те откажат да платят откуп. Този подход се оказа много доходоносен за престъпниците и започна да се използва от редица престъпни групи, занимаващи се с криптовируси – REvil/Sodinokibi, DoppelPaymer, JSWorm/Nemty/Nefilim, RagnarLocker, Snatch .
Авторите на Maze поддържат и уебсайт, където изброяват последните си жертви и публикуват частично или изцяло (в случай на отказ да се плати откуп) извлечената информация.
Уебсайт с изтекли данни на жертвите, публикувани от злонамерените лица зад Maze
„Картел за изнудване“
През юни 2020 г. Maze се обедини с LockBit и RagnarLocker и образува „картел за изнудване“. Данните, откраднати от тези групи се публикуват в блога, поддържан от злонамерените лица зад Maze.
Изглежда, че престъпниците споделят помежду си не само хостинг на ексфилтрирани документи, но и опита си от компрометиране на различни инфраструктури. За това говори фактът, че Maze започна да използва техники, които преди това се използваха само от RagnarLocker.
Кратък технически преглед на Maze
Криптовирусът Maze обикновено се разпространява като обфускиран PE файл (EXE или DLL), написан на C/ C++. Той използва най-различни похвати, за да избегне статичен и динамичен анализ. Например, динамично импортване на API функции е само един от похватите за избягване на статичен анализ, а за да избегне динамичния – Maze убива процеси, които често се използват от специалистите по информационна сигурност – procmon, procexp, ida, x32dbg и др.
Криптографската схема на Maze се състои от няколко нива:
За да шифрова съдържанието на файловете на жертвата, троянският кон генерира уникални ключове и nonce стойности, които да се използват с поточния шифър ChaCha
Ключовете ChaCha и стойностите nonce са криптирани от публичен RSA-2048-битов ключ, който се генерира при стартиране на зловредния софтуер
Частният RSA-2048-битов ключ на сесията е криптиран от публичния RSA-2048, който се кодира в тялото на троянския кон
Схемата е вариация на типичен подход, използван от разработчиците на съвременен рансъмуер. Тя позволява на операторите да пазят своя частен RSA ключ в тайна, когато продават декриптори за всяка отделна жертва, а също така гарантира, че декриптор, закупен от една жертва, няма да помогне на друга.
Когато бъде изпълнен на една машина, рансъмуерът Maze ще иска да определи какъв компютър е заразил. Той се опитва да прави разлика между различни видове системи – сървър за съхранение на резервни копия (backup server), домейн контролер (domain controller), сървър без централизирано управление/AD (standalone server) и др. Използвайки тази информация в бележката за откуп, троянецът има за цел допълнително да изплаши жертвите и да ги накара да си мислят, че престъпниците знаят всичко за засегнатата мрежа.
Стрингове, които Maze използва, за да генерира ransomware note
Фрагмент от процедурата, която генерира бележка за откуп
Как да се предпазим от заразяване с Maze (или други криптовируси)?
Както всеки администратор знае, хаковете са навсякъде около нас и постоянно еволюират. С една-единствена цел – да ни затруднят да ги разпознаем и класифицираме и да оцелеят възможно най-дълго в нашата компютърна екосистема.
Всяка кибератака представлява комплексен низ от стъпки, събития и действия, които трябва да се изпълнят последователно, за да бъде тя успешна. Ако администраторите познават основните фази, през които преминава изпълнението на една кибератака, те ще могат да я разпознаят в някой от етапите на протичането й и да я предотвратят.
Първа фаза: Разузнаване
Атакуващият има нужда от максимум информация за жертвата си, за да планира правилно атаката. В тази фаза се тестват и изследват механизмите за защита на жертвата. Хакерът обикновено търси уязвимо устройство или уязвима операционна система. Опитва се да научи максимално много за служителите, използвайки социални медии. Понякога дори използва партньори с по-слаба защита, които могат да бъдат компрометирани лесно, като точка за достъп до основната жертва.
Противодействие:
Не публикувайте твърде много информация в интернет и по възможност редактирайте или отстранете т.нар. банери на сървърите, които използвате. Те указват точната версия, която се използва и по този начин дават на атакуващия предимство в търсенето на уязвими места.
Обучавайте служителите си да не споделят прекомерно и ненужно в социалните мрежи
Проверявайте внимателно дали получените съобщения идват наистина от ваши партньори и дали прикачената информация не е измама
Втора фаза: Подготовка за атака (въоръжаване)
След като открият уязвимост в инфраструктурата на набелязаната жертва, атакуващите подготвят приложения, с които да я експлоатират, като се стремят да останат незабелязани. Повечето киберпрестъпници използват инструменти, които вече са известни и са използвани и в миналото. Ако такива обаче липсват, по всяка вероятност атакуващите ще се въоръжат с т.нар. Zero-Day експлойт, срещу който все още няма подготвени дефиниции или кръпки.
Противодействие:
Създайте във вашата организация политики и процедури за информационна сигурност, за да повишите нивото си на защита или се обърнете към специалисти, които да го направят за вас
След като се „въоръжи“, престъпникът трябва да намери механизъм, с който да достави пейлоуда (файлът, който изтегля същинския зловреден код). Това става най-често чрез фишинг имейли, а също и през инфектирани уеб сайтове, фалшиви реклами и др. Атакуващият се нуждае само от една слабост – един служител, който да натисне грешния линк или да отвори неправилният файл.
Противодействие:
Използвайте технически средства, с които да отсеете масовката от спам и фишинг
Провеждайте адекватни и регулярни обучения за персонала ви, за да могат те да разпознават фишинг атаки, както и други заплахи
Използвайте услуги или системи за мониторинг, които биха ви подсказали за нетипично поведение в мрежата или крайните станции.
След като пейлоудът е доставен успешно, той трябва да бъде изпълнен незабелязано. Повечето атаки се фокусират върху приложения от трети страни, които работят с по-високи права върху операционната система. В повечето случаи тези приложения не се ъпдейтват често и почти не се тестват за уязвимости, затова стават лесна мишена и входна врата към превземането на системата.
Противодействие:
Подбирайте внимателно и не се предоверявайте на приложения от трети страни
Прилагайте навреме и редовно наличните кръпки в операционната система и съпътстващите приложения
Използвайте защита на крайните станции от доказал се разработчик
Наблюдавайте действията на потребителите за нетипично поведение или изпълнение на съмнителен код върху системата, а при невъзможност да се справите сами, изнесете тази задача като услуга
След като експлойта е доставен и изпълнен успешно, той започва да комуникира със сървър на нападателя. В повечето случаи тази комуникация бива криптирана, за да остане трафикът скрит. Целта на атакуващия е да бъдат свалени допълнителен зловреден код и инструменти, които да проникнат и компрометират мрежата на жертвата.
Противодействие:
Използвайте добри технологични решения, които бързо и точно да идентифицират злонамерения софтуер в системата
Наблюдавайте мрежата си за съмнителен трафик и поведение
Шеста фаза: Вътрешно разузнаване
След като си осигури входна точка за достъп до инфраструктурата на организацията-жертва, атакуващият търси начини за движение по-навътре, за да си изгради топология на мрежата и да открие търсената информация. За целта той инфектира и други устройства – сървъри, домейни, крайни станции и дори IoT устройства.
Противодействие:
Използвайте технологични решения, които да анализират съдържанието на мрежовия ви трафик и да защитават от мрежови атаки
Използвайте силни пароли. Препоръчително е също да добавите MFA за всички администратори и за достъп до важните активи.
Седма фаза: Присъствие
Заветната цел на всеки атакуващ е да придобие контрол върху системата на жертвата или поне част от нея. След като това се случи, атакуващият прилага техники, с които запазва присъствието си върху машината, така че да може да я достъпи отново във всеки един момент. В повечето случаи се цели това присъствие да бъде запазено дори и ако системата бъде преинсталирана (за справка: UEFI Malware) или се направи опит да бъде почистена чрез антивирусни приложения.
Противодействие:
Създавайте редовно резервни копия на важната за вас информация
Ако системата не е с голяма критичност – преинсталирайте я. Това е почти най-сигурния начин да елиминирате зловредния код.
Заключение
Компрометирането на една система или организация не е лесна задача, но както специалистите по информационна сигурност обичат да казват „100% сигурност няма“. При всички положения обаче разликата от 1% в защитата ви може да бъде критична и вие винаги трябва да бъдете максимално добре подготвени. Затова бихме ви посъветвали да се ориентирате към адаптирането на стандарт и добри практики за информационна сигурност. По този начин ще сте сигурни че няма да пропуснете важни стъпки и подходи при интегрирането и поддръжката на система за киберсигурност.
Хакери са компрометирали VoIP (Voice over Internet Protocol) телефонни системи в близо 1200 компании по целия свят през 2020 г.
Атакуващите са се възползвали от CVE-2019-19006 – критична уязвимост в телефонните системи Sangoma и Asterisk VoIP, която позволява на външни лица да получат достъп от разстояние без каквато и да е форма на удостоверяване.
Уязвимостта е била закърпена още през 2019 г., но много организации все още не са приложили пача. Точно от това са се възползвали киберпрестъпниците, които само е трябвало сканират мрежата за неизправни системи.
Достъпът до VoIP системи предоставя на киберпрестъпниците възможност да набират създадени от самите тях номера с високи ставки, за да генерират пари за сметка на компрометираната организация.
По-опасно за жертвите обаче е, че достъпът отваря врати към други атаки – слушане на частни разговори, криптомайнинг, иницииране на по-мащабни хакерски кампании.
Потенциално възможно е атакуващите да използват компрометирана VoIP система като вход към останалата част от мрежата. Това отваря възможността за кражба на идентификационни данни или внедряване на злонамерен софтуер.
Напомняме отново: Прилагайте обновления навреме и редовно. Ъпдейтите не са като виното и не стават по-добри с отлежаването! Напротив!
За втора поредна година кибератаките и кражбата на данни са посочени като част от петте заплахи за човечеството, за които се очаква да се случват най-често. Това показват резултатите от годишния доклад Global Risks Report 2019 на Световния икономически форум в Давос.
По отношение на своя ефект върху обществото кибератаките се считат за по-опустошителни от инфекциозните заболявания и екологичните бедствия, предизвикани от човешка дейност. Веднага след кибератаките се нарежа и загубата на критична информационна инфраструктура, част от която също става цел на компютърни престъпници.
Заплахи, които струват милиарди
„Успешна кибератака срещу електроразпределителна мрежа – нещо, което попада във фокуса на СИФ – може да доведе до унищожителни ефекти. Енергийните компании са платили 1.7 млрд. долара само през 2017 г., за да предпазят системите си от кибератаки“, се казва в доклада.
Топ 10 на най-големите заплахи се определя чрез анкета. Участниците в нея трябва да определят колко вероятно е дадено събитие да се случи през 2019 г., както и в каква степен то ще доведе до негативни последствия за обществото.
Кражбата на данни е на 4-то място в класацията на събитията, които ще се случват най-често през 2019 г. На пето място се нареждат кибератаките. Тези две събития бяха поставени съответно на 4-то и 3-то място в миналогодишната класация.
Растящи опасности
„Около две трети от респондентите очакват да се увеличат рисковете от фалшиви новини и кражба на идентичност. Около три пети от тях казват същото за загубата на неприкосновеност в лицето на компании и правителства. През 2018 г. се случиха редица пробиви на данни, бяха разкрити нови уязвимости, а изкуственият интелект има потенциала да създаде много по- опустошителни кибератаки“, се посочва в доклада.
За най-опасни за живота на планетата се посочват оръжията за масово поразяване. С най-голяма вероятност да се случват пък са екстремните климатични събития.
В САЩ и Канада киберпрестъпленията са считани за сериозна заплаха за вътрешната сигурност, показаха наскоро резултатите от проучването ESET Cybercrime Barometer. Около 90% от респондентите считат компютърните престъпления за заплаха за страната, в която живеят. В това отношение киберпрестъпността изпреварва редица други заплахи като тероризъм, трафик на оръжия, корупция и пране на пари.
Топ 10 на най-опустошителните заплахи за света през 2019
1.Оръжия за масово поразяване
2.Неспособност за овладяване на климатичните промени
3.Екстремни климатични събития
4.Недостиг на вода
5.Природни бедствия
6.Изчезващи видове и срив на екосистеми
7.Кибератаки
8.Загуба на критична информационна инфраструктура
9.Екокатастрофи, предизвикани от човешка дейност
10.Разпространение на инфекциозни заболявания
Източник: Global Risks Report 2019, Световен икономически форум
Хакерите са тема на все повече филми и сериали: не само като съпътстващ сюжет, но и като носеща основа на фабулата. Достатъчно е да споменем няколко заглавия като сериалите Mr. Robot и Hackerville, немския дългометражен филм WhoAmI или американския Blackhat.
Доколко обаче киното и телевизията отразяват достоверно реални киберзаплахи? Нека да разгледаме три сцени от популярни филми и сериали и да ги съпоставим с реалността.
Mr Robot
Сериалът Mr. Robot е известен с това, че показва реалистично начините, по които хакерите разбиват информационни системи и събират данни.
Конкретната сцена е чудесен пример за социално инженерство. Главният герой Елиът се обажда по телефона на жертвата си, представяйки се за банков служител. Елиът уведомява жертвата си, че сметката му е била компрометирана и от съображения за сигурност трябва да отговори на няколко въпроса. Със събраната по този начин информация (и използвайки софтуер за brute force атаки) Елиът може да разбие паролата на жертвата си.
Социалното инженерство е един от основните методи, с които хакерите работят. Повечето хора избират лесни за отгатване пароли, съдържащи имена на роднини, любим отбор или марка автомобил и т.н. Да не споменаваме факта, че част от тях все още използват най-лесната за познаване парола в света: 123456.
Събирайки информация за жертвите си, хакерите могат да открият паролите им и да получат достъп до тяхната електронна поща, социални мрежи, банкови сметки и т.н.
Hackers
Тази сцена от класиката „Хакери“ днес изглежда смехотворно, въпреки че хакването на кораби е напълно възможно. Сцената, както всъщност и целият филм, залагат основно на красиви графики и визуализации, които нямат нищо общо с инструментите, с които работят хакерите в средата на 90-те години.
Целта на продуцентите не е била да гонят реализъм, а да покажат по забавен начин на публиката нещо ново и непознато за тях. Което не означава, че хакването на кораби е невъзможно. Всъщност то би могло да се окаже доста лесно, ако се вярва на доклад на компанията за информационна сигурност PenTest Partners.
Анализаторите й посочват, че комуникационните системи на някои кораби са достъпни през интернет, а данните за достъп до тях са елементарни за отгатване (буквално admin/1234). По този начин може да бъде манипулирана GPS системата на кораба, което би могло да доведе до сериозни проблеми и дори корабокрушение. Компанията е публикувала и карта на уязвими плавателни съдове и тяхното местоположение в реално време.
Castle
В тази сцена от популярния сериал „Касъл“ има и достоверни неща: например факта, че се използва RAT (Remote Administration Tool), за да бъде хакната информационна система. Като цяло обаче художествената измислица задминава фактите. Неслучайно видеото в Youtube е кръстено с ироничното „Най-достоверната сцена с хакване, снимана някога“).
Трудно е да се „забави“ засичането на IP адрес: то или е възможно, или не. Един добре обучен хакер използва технологии за анонимизиране на трафика, което намалява вероятността реалният му IP адрес да изтече.
Редно е да се отбележат и своеволията със софтуерния интерфейс, които показват хакването едва ли не като видеоигра, изпълнена с красиви изображения(включително и на котки), вместо скучно управление на софтуер и въвеждане на команди от терминала.
Хакерска атака предизвика хаос в разпространението на някои от най-големите вестници в САЩ. Причината е малуер, заразил информационните системи на издателството Tribune Publishing. Заради атаката много потребители са получили със закъснение или не са получили въобще съботното издание на вестника, за който са абонирани.
Проблемът е засегнал популярни издания като New York Times, Wall Street Journal, Los Angeles Times, Chicago Tribune Baltimore Sun. Не всички те се издават от Tribune Publishing, но използват софтуер или печатници, които се управляват от издателството.
„Екипите работиха усърдно, за да изолират компютърния вирус, но той се разпространи в мрежата на Tribune Publishing и засегна критично важни за производствените процеси системи. Много вестници са засегнати от атаката, тъй като разчитат на тези производствени процеси“, коментира Los Angeles Times, едно от засегнатите издания.
Все още няма информация каква част от абонатите на засегнатите вестници не са получили своите копия, нито пък на колко се оценяват щетите от атаката. Малко се знае и за самата атака. Според Дейви Уиндър, който е колумнист на Forbes, атаката е осъществена с рансъмуера Ryuk. Официална информация обаче няма.
Таргетираните рансъмуер атаки са едно от най-доходоносните компютърни престъпления според проучване на Sophos.
Един от най-пострадалите вестници е San Diego Union-Tribune. Между 85 и 90% от съботния(29 декември) тираж на вестника не е стигнал навреме до абонатите по данни на Los Angeles Times.
Киберзаплахи; кражба на лични данни; малуер, който нанася щети за милиони; това е само част от пейзажа в света на информационната сигурност през 2018 г.
Изминалата година беше динамична, но следващата с нищо не подсказва, че ще е по-спокойна. Компанията за информационна сигурност ESET прави прогноза за основните трендове, които ще оформят сектора през следващата година.
GDPR на глобално ниво
GDPR е европейска директива за защита на личните данни. Според ESET тя ще послужи като пример за изграждането на подобна законодателна рамка на световно равнище. Компанията дава пример със страни като Бразилия и Япония, както и американския щат Калифорния, които вървят към законодателство, подобно на GDPR. „Има силни аргументи в подкрепа на тезата, че и други региони по света ще последват примера на ЕС“, коментират от ESET.
За бизнеса съществуването на законодателна рамка в стила на GDPR може да означава съществени проблеми. Евродирективата предвижда тежки глоби за компаниите, които оперират на европейския пазар и не могат да пазят данните на клиентите си.
Ако подобни наказателни мерки се въведат и в други региони по света, това може да се превърне в тежко финансово бреме за компаниите. Само банковият сектор се очаква да плати глоби за 4.7 млрд. евро през първите три години след влизането в сила на GDPR според прогноза на Consult Hyperion. Големи глоби могат да се натрупат и в други сектори, доминирани от международни играчи, като телекомуникациите или сред интернет компаниите като Facebook или Google.
Койнмайнърите остават заплаха
Ако 2017 г. беше годината на рансъмуера, то 2018 г. безспорно е белязана от популярността на койнмайнърите. Този зловреден софтуер, който се настанява на компютъра на жертвата и използва ресурсите му, за да копае криптовалути, се превърна в явление. През първата половина на 2018 г. компанията за киберсигурност TrendMicro е засякла над 787 хил. опити за атаки с копачи на криптовалути, което е почти 10 пъти повече от същия период на 2017 г.
Копачите на криптовалути ще останат заплаха за бизнеса и потребителите и през 2019 г. Да, те не криптират файловете ви и не водят до изтичане на данни. Но криптомайнърите амортизират хардуера, увеличават разходите за електричество и могат да натоварят информационните системи, довеждайки ги до срив.
Умни устройства, глупаво безразличие
Все повече уреди в домовете ни са свързани с интернет. Това е голямо удобство, но също така представлява заплаха. Рутери, принтери, умни домакински уреди могат да бъдат хакнати и свързани в голяма бот мрежа, с която се извършват компютърни престъпления. Колкото повече умни устройства се свързват към интернет, толкова по-ясно изразен ще става този тренд.
През 2020 г. свързаните към интернет устройства ще са причина за една четвърт от атаките срещу институции, прогнозира Gartner. Въпреки това компаниите разходват сравнително малка част от бюджетите си за информационна сигурност (около 10%) за защита на тези устройства. Очаква се и бум на DDOS атаките, осъществени чрез умни устройства. Това е логично предвид факта, че се очакв аброят на свързаните към интернет устройства да надхвърли 20 млрд. още през 2020 г.
Всички онези умни домашни асистенти, които са свързани към интернет, също са заплаха. Микрофоните им улавят всичко, което се случва у дома. Дали наистина осъзнаваме колко много данни споделяме с тези умни устройства и какви заплахи произлизат от това?
Обучаващи се машини на страната на хакерите
Машинното самообучение(machine learning) ще играе все по-важна роля в осъществяването на кибератаки. И сега голяма част от тях са автоматизирани, но машинното самообучение дава изцяло нов арсенал в ръцете на хакерите. Използвайки алгоритми, те могат да направят много по-детайлен анализ на уязвимите устройства и информационни системи. „Машинното самообучение може да се използва от престъпници, за да откриват по-лесно целите си и да увеличат пораженията от всяка проведена атака“, коментират от ESET.
Нова фишинг кампания атакува потребители с Apple ID, използвайки хитър и труден за забелязване механизъм. Според BleepingComputer потребителят получава писмо с фалшива фактура за закупено приложение от App Store.
Фактурата съдържа линкове към страници, от които да се докладват неоторизирани покупки. Всъщност линковете водят към фишинг страница, която изисква от потребителя да въведе своите данни за достъп до Apple ID.
При въвеждане на данните фалшивият сайт отвежда потребителя към друга страница с предупреждение, че акаунтът му е бил заключен. Тук потребителят започва да се тревожи, че акаунтът му е бил хакнат, затова натиска бутончето Unlock Account. То го води към трета фишинг страница, на която той трябва да въведе данни, за да потвърди самоличността си.
Според BleepingComputer един от елементите, които правят фишинг атаката толкова убедителна, е, че след като въведе данните си, потребителят вижда съобщение: This session has timed out for your security. Това още повече го убеждава, че това, което се случва, е истина.
Apple е на 14-о място в класацията на Vade Secure за най-експлоатираните брандове във фишинг атаки. На първите места в списъка са Microsoft, PayPal и Netflix.
Спамърите стават все по-изобретателни, когато трябва да осъществят фишинг кампания. Често срещана тактика е да изпращат фишинг съобщения от фалшиви имейл адреси, които изглеждат напълно легитимни. Друг популярен подход е да правят фишинг страници със SSL сертификат, за да могат да заблудят жертвите си. Всъщност половината фишинг страници използват SSL, ако се вярва на данните на PhishLabs.
Според проучване на Sophos най-ефективните фишинг съобщения съдържат в себе си нещо банално: например заявка за нова задача или среща. „Изводът е, че трябва да сме внимателни. Дори и най-тривиално изглеждащите имейли могат да крият в себе си заплаха“, коментират от компанията.
Хакери са източили почти 1 млн. долара от неправителствената организация Save the Children Federation чрез измама със служебен имейл. Te са успели да получат достъп до електронната поща на служител в Save the Children Federation и са наредили плащания към фиктивна организация, посочва Boston Globe.
Организаторите на атаката са изготвили фалшиви фактури и документи, които са изпратили от хакнатата електронна поща. Така те са заблудили Save the Children Federation, че трябва да направи плащане от близо 1 млн. долара към фиктивна организация в Япония. Тя трябвало да използва парите, за да купи соларни панели за здравни центрове в Пакистан.
Измамата била достатъчно добрe замислена и Save the Children Federation действително направила плащането. Въпреки това организацията успяла да си възстанови по-голяма част от сумата, тъй като имала застраховка.
Save the Children Federation е американското звено на международната организация Save the Children International, която се занимава с благотворителна дейност, свързана с подпомагането на деца. Самата измама се е случила през май 2017 г.
Измамите със служебен имейл са сериозна заплаха за нституциите. ФБР оценява загубите от тях на 3.6 млрд. долара за периода между 2014 и 2018 г. Една от обичайните атаки е да се компрометира пощенска кутия на служител в организация и от негово име да се нареди плащане към сметка, управлявана от хакерите.
Този тип атака не изисква големи инвестиции или задълбочени технически познания. Това увеличава кръга от престъпници, които могат да я осъществят. Прочетете нашия списък със съвети как да се предпазите от измама със служебен имейл.
