Защита на лични данни

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 13:50 ч.

Нуждата от съхранение на нарастващите обеми поверителна търговска информация или нейното архивиране поставя много изисквания към информационния носител. Част от компаниите избират да се справят сами, осигурявайки собствен облак от данни, до който служителите имат достъп, когато им е необходим.

Други компании се ориентират към използването на публично достъпни облачни услуги, използвайки вече изградена и добре поддържана структура и възползвайки се от значителните им предимства – приемливо съотношение качество/цена, достъпност и наличност на информацията 24/7 от всяка точка на света, лесна навигация, различни права при редактиране и споделяне на файловете.

За компаниите най-трудно за преодоляване е предизвикателството как да доверят най-ценната си информация за съхранение в облак, чието физическо местоположение е на хиляди километри от офиса им. Усещането, че информацията им се съхранява извън компанията все още е основен възпиращ фактор. Това обаче не пречи на главоломния растеж на броя компании, които предлагат облачни услуги като Google Drive, Dropbox, OneDrive, Box.net, pCloud и десетки други.

Real people don’t need encryption? I’ll just go decrypt all the data I’m storing in the cloud then. Clearly, hackers are no threat.

— C. John Archer (@CJohnArcher) August 1, 2017

Облакът в бизнеса: да или не?

Когато избираме облачна услуга, най-важна е сигурността, която тя може да осигури за търговската ни информация. Истината обаче е, че повечето пробиви и информационни течове са вследствие не на компрометирана сигурност на сървърите, а на лош контрол на достъпа от страна на самите потребители.

Безсмислено е да имате сигурен облак, ако потребителите използват слаби пароли за достъп, оставят профилите си отворени, инсталират приложения за достъп до много устройства, като таблети, лаптопи и смартфони, които лесно могат да изгубят или да попаднат в чужди ръце.

Това налага задължителното прилагане на допълнителни мерки за сигурност при боравенето с облачни услуги. Входът в услугата следва да е защитен не само със сигурна парола, но и с двуфакторно упълномощаване, изискващо допълнително въвеждане на временен код при всяко влизане.

Криптиране на информацията

Ако съхранявате наистина важни данни, то не ги оставяйте в некриптиран вид. Може да криптирате файловете, които качвате в публичен облак с приложения като Boxcryptor и nCrypted, или да използвате облачна услуга, която предлага задължително криптиране на файловете, преди да бъдат съхранени, каквито са SpiderOak, Carbonite. В случай че хакери се сдобият с достъп до данните ви, ще им е доста трудно да ги декриптират, което намалява евентуалните поражения върху данните.

Разбира се, това не означава, че услуги на доказани гиганти като Oracle, IBM и Google са ненадеждни. Oracle например предлага опцията да си закупите пространство на физически сървър някъде в Америка и то да бъде вашият облачен носител, заедно с всички възможни защити, които можете да си представите. Проблемът с този вид облачни услуги е по-скоро финансов, отколкото въпрос на сигурност.

„And in this corner we have , firewalls, policies, encryption, antivirus software etc …. and in this corner we have Dave#gdpr #AI #cloud pic.twitter.com/MUvBrcAvqW

— GDPR Coalition (@GDPR_Coalition) August 14, 2017

Вътрешна vs. облачна сигурност

Независимо дали използвате собствен сървър за съхранение на данните си в офиса или облачна услуга, трябва да прилагате стриктна фирмена дигитална политика по отношение на достъпа на отделните служители до фирмените данни.

Повечето течове са резултат от нерегламентиран достъп на вътрешен човек, който поради незнание или воден от користни подбуди може да компрометира компанията ви. За да избегнете това, инсталирайте на персоналните компютри на всички служители приложения, които прихващат опити за достъп на служители без нужните права или опити поверителна информация да бъде изпратена извън компанията чрез неупълномощен канал.

Сигурен ли е облакът?

Споделянето на файлове през облака и съхраняването им там е сигурно, стига да се спазват серия от правила за информационна сигурност, с които служителите следва да са наясно, преди да им бъде даден достъп до фирмената информация. Небрежното отношения към сигурността, неприлагането на нови мерки, липсата на активно следене за пробиви, както и пропускането на редовно създаване на резервни версии (back-up) са по-честите причини за нерегламентиран достъп, отколкото предполагаемите слабости на самите облачни услуги.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 13:51 ч.

Всеки един от нас е използвал запаметяващо устройство – родители ни са ползвали флопи дискети, като деца сме си разменяли дискове с музика и игри, а от доста време вече, царицата на запаметяващите устройства е, по нардоному казано, „флашката“. Освен USB флаш паметта, както всъщност се нарича това устройство, мнозина от нас са се сблъсквали с външни твърди дискове, SD карти и прочее подобни физически хранилища на дигитална информация.

Това, за което рядко се замисляме, е че флашката е един от най-големите източници на компютърни зарази. В света има хиляди заразени устройства, които само при включването в USB порт, пренасят зловреден вирус върху твърдия диск на компютъра. Много от тези злонамерени кодове се активират без да има нужда от действие от страна на потребителя. Достатъчно е само да вкарате непознато заразено устройство в отвод на компютъра си.

Подхвърлената флашка

Някои организации и бизнеси в света дори прилагат интересен експеримент със служители си. Ръководството подхвърля флашка на бюрото на служители с фалшив вирус и следи кой ще го използва. Когато вирусът „зарази“ нечий компютър, потребителят получава съобщение с правилата за информационна сигурност на компанията като поучително предупреждение.

Миналата година подобен тест бе проведен от Google в университети в САЩ. Близо 300 флаш-памет устройства били подхвърлени в различни точки на щатските университетите Мичиган (University of Michigan) и Илинойс (University of Illinois). Резултатите показали, че между 45% и 98% от тези устройства били отнесени за ползване вкъщи или включени към компютри в локалната университетска мрежа. Първото включване се случило едва 6 минути след като била подхвърлена флашката, а средното време за включване в компютър било по-малко от 7 часа. Организаторите на експеримента твърдят, че студентите далеч не били компютърно неграмотни, а мотивацията им да се разровят в паметта била да разберат на кого принадлежи, за да я върнат (68%) или от чисто любопитство (18%). Отново 68%  не взели никакви предпазни мерки, а от петнайсетината студенти, които все пак решили да проверят за вирус, десет съзнателно стартирали ръчно сканиране с антивирусна програма.

Българска следа

През май тази година подобен инцидент имаше и в България, когато ГДБОБ арестува 23-ма души, сред които и хакери, за престъпен достъп до системата на Агенция „Митници“ с цел източване на ДДС.

Престъпната група закупила вирус от 22-годишен български хакер, който по-късно бил инсталиран от служител на работните компютри на агенцията с помощта на заразено с вируса флаш-памет устройство.

„Нека си припомним някои от най-грандиозните кибератаки“, предупреждава Slate още преди години, „Ще си дадем сметка, че в повечето случаи в центъра на конспирацията винаги стои една флашка“.

Подобно на историята с Агенция „Митници“, Slate припомня за случаите на заразяване на иранската ядрена програма с червеите Stuxnet и френския военноморски флот с Conficker и отбелязва, че това са само два от най-известните случаи на заразяване чрез флаш-памет устройство.

За да не стане вашата организация поредната жертва на виртуален саботаж, специалистите препоръчват да:

• Не ползвате непознати устройства.
• Настроите антивирусната си програма да проверява външни устройства автоматично при всяко включване към компютъра.
• Енкриптирате важното съдържание на твърдия си диск.
• Ъпдайтвате често операционната си система и антивирусния софтуер.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook. 

Последен ъпдейт на 28 юни 2018 в 13:52 ч.

Изтичането на данни е волно или неволно разпространяване на чувствителна информация извън организацията, която ги създава или управлява. Примерите за такива инциденти са много. За по-известните четем във вестниците, а за най-мащабните гледаме холивудски екранизации. Но преди да вземем мерки за предотвратяването на подобни случаи, трябва първо да разберем как протичат.

Кои са най-честите примери за изтичане на информация?

• Изпращане на корпоративни документи и файлове от и към лични пощенски кутии.
  Публично достъпните електронни пощи като ABV, Gmail, Hotmail и Yahoo се подлагат на кибератаки далеч по-често от корпоративните. Съхранението на ключови данни в подобен тип „лични“ пощи крие сериозни рискове за информационен теч.
• Пренасяне и съхраняване на чувствителна информация върху незащитени носители. Съхраняването на чувствителна информация върху преносими носители като „флашки“, външни твърди дискове и лаптопи е опасно, защото може да доведе до физическа загуба или кражба.
• Преднамерено извличане и събиране на чувствителна информация от злонамерен служител. Така нареченият „insider job” е вид саботаж, с който големите технологични и правителствени организации се сблъскват от десетилетия. В този смисъл всеки служител с достатъчно високо ниво на достъп до чувствителни данни представлява потенциален риск.

Как да предотвратим изтичането на информация?

Ако вашата организация или компания борави с чувствителни данни, има няколко сигурни начина да повишите нивото на информационна сигурност:

1. Филтрирайте изходящия трафик

Поставете лимит върху достъпните web категории. Това ще ограничи каналите на комуникация, като социални мрежи и лични имейли и ще предотврати риска от посещаване на портали със съмнителна репутация и съдържание. Подобна практика ще намали значително риска от отварянето на линкове с препратки към malware и неволно участие във фишинг кампании (giveaways, freeware).

2. Блокирайте достъпа до неодобрени от компанията cloud storage решения

Публично достъпните Google Drive и iCloud не са подходящи решения за организации, които боравят с чувствителна информация. Тяхното блокиране ще защити вътрешния документооборот и ще намали риска от кражба или саботаж.

3. Внедрете политика за криптиране на информацията и нейните носители

Регламентирайте достъпа до информация. Когато не се работи с конкретни данни, те могат да се „заключват“. В случай на нерегламентиран достъп, кражба или загуба криптираната информацията ще бъде безполезна без правилния алгоритъм и ключ за разчитането ѝ. Full Disk Encryption (FDE) е все по-срещана и лесно достъпна технология, която може  да подобри нивото на информационна сигурност с минимални усилия, от конфигурационна гледна точка, и неудобства, от потребителска гледна точка.

4. Внедрете софтуер за проследяване на файлове

Системите за Data Leak Prevention (DLP) се считат за неизменен компонент в политиката за информационна сигурност на много компании по света и България не прави изключение от това правило. Организациите в сектори като финансовия, военния и правителствения, могат да внедрят софтуер за проследяване на историята на боравене с дадени документи. Подобен софтуер може да даде подробна информация за всяко отваряне на файл, изпращане на имейл, копиране и принтиране – все действия, които често остават невидими за традиционните механизми за превенция и контрол.

Всяко едно от тези решения ще повиши нивото на информационна сигурност, но нито едно от тях няма да я осигури, ако няма известна степен на интеграция между различните политики. Не разчитайте само на едно решение. Въведете няколко и ги поддържайте активни, ъпдейтнати и ясни за служителите ви.

Бъдете винаги в крак с новините от света на информационната сигурност – станете наши фенове във Facebook.